Санкциите са форма на колективно наказание. Разходите се поемат предимно

Санкциите са форма на групово наказване. Разходите се поемат най-вече от почтени хора, а не от държавни управления. И те са просто друга форма на война, а не нейна опция. Многото наказания на Съединени американски щати по света би трябвало да бъдат прекъснати. Това написа  Branko Marcetic за изданието Jacobin, базирайки се на отчета “The Human Consequences of Economic Sanctions ” на Центъра за стопански и политически изследвания (Center for Economic and Policy Research, CEPR) във Вашингтон. Правителството на Съединени американски щати постанова наказания на толкоз доста страни, че е доста мъчно да се проследят всички. Ако евентуално знаете за някои от тях – по отношение на Русия, Сирия, Иран и Венецуела – то може би не знаете за други: Никарагуа, Йемен, Афганистан и Мианмар. А Вашингтон има и публични врагове като Куба и Северна Корея, против които постанова ограничавания от десетилетия. Санкциите се показват на обществото като неразрушителна и даже хуманна опция на военните дейности.  Новият отчет на Центъра за стопански и политически проучвания ((Center for Economic and Policy Research, CEPR) приказва за бруталността и разрушителността на режимите на наказания, както и какво коства това на обществото. Обобщавайки резултатите от десетки изследвания и изследвайки въздействието на глобите, по-специално върху три набелязани страни, изследването обяснява факт, от дълго време подчертаван от критиците на този метод: глобите са форма на групово наказване, чиито разноски падат основно върху плещите на почтени хора, следени от постоянно недемократични държавни управления, които американските чиновници се стремят да санкционират. На процедура те съставляват по-скоро различна форма на война, в сравнение с опция на нея, написа изданието, базирайки се на оповестените данни. В отчета под названието: „ The Human Consequences of Economic Sanctions “, основан на 32 проучвания на глобите и следствията от тях се прави извод за това, че „ икономическите наказания пораждат обилни усложнения в целеви страни “, и че „ популацията, което е най-често ощетено, а в някои случаи и убивано от тях, също по този начин е лишено от право на глас по време на решението за въвеждането им “. Авторът на тези думи Erancisco R. Rodriguez не наподобява на бунтовник. Той е работил в Организация на обединените нации и в  Bank of America Merrill Lynch, а също по този начин и като основен икономист в Националната асамблея на Венецуела, една от обсъжданите в отчета страни, а през 2018 година е съветвал опозиционния претендент на сегашния президент на страната Николас Мадуро, се разяснява в обявата. Анализирайки проучванията на глобите, в отчетът се прави извод, че в 30 от 32 от обсъжданите случай има „ обилни отрицателни дълготрайни последици за човешкото и икономическото развиване “. Санкциите водят до значителен растеж на първо място на бедността, смъртността, неравенството на приходите и равнищата на заразяване с ХИВ измежду децата, до прояви на интернационален тероризъм, държавни репресии, нарушавания на човешките права и даже крах на демокрацията. Използването на стопански наказания от някои от най-важните стопански системи в света се е нараснало доста през последните десетилетия. Тяхното приемане съвсем непроменяемо е сложено в подтекста на опити за въздържане или обезсърчаване на целевите държавни управления и лица от дейности, които сякаш биха подкопали световната сигурност, демокрацията или правата на индивида. Въпреки че забележителна част от проучванията са за успеваемостта на глобите за реализиране на плануваните цели, доста по-малко старания са положени за схващане на последствията от глобите за лицата, живеещи в целевите страни, се посочва  в самия отчет. Изследванията демонстрират, че когато рестрикциите удрят по търговията и финансовите интервенции на страните, техният Брутният вътрешен продукт спада от 0,9 до 4,2 %, а Брутният вътрешен продукт на човек от популацията – общият стопански индикатор за всеки обособен човек в страната понижава с цели 26%. За съпоставяне, по време на рецесията през 2008 г, Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е понижен с 4,3 %. Само едно изследване, извършено от центъра за разбори Anova в Каракас през 2021 година оспорва тези констатации. Неговите създатели настояват, че глобите на Съединени американски щати против Венецуела са довели до възстановяване на импорт на артикули от първа нужда, а също по този начин и на виталния стандарт. Но CEPR споделят, че то се базира на програмна неточност и съмнителни избори на моделиране, в това число решението да се изключат категории за импорт като зърнени култури, масла и захар, които дружно съставляват 4/5 от венецуелския импорт на храни в годината на глобите. Реално, рестрикциите на Съединени американски щати във връзка с Венецуела като акция за „ оптимален напън “, стартирана от администрацията на Доналд Тръмп през 2017 година като метод за провокира промяна на режима в страната са доста по-мрачни. Страната претърпя „ най-големия стопански колапс от 1950 година насам в невоенно време “, написа Родригес, защото глобите на Съединени американски щати бяха предшествани от срив в приходите от нефт, където той представляваше 95% от целия експорт през последната година преди въвеждането на глобите и е мощно подвластен от вноса на храни и медикаменти. (CEPR по-рано открива, че сред 2017 година и 2018 година още 40 000 души са починали във Венецуела заради глобите на САЩ). През 2016 година от световния спад на цените на петрола по подобен метод пострадаха и редица прилежащи страна, необременени от наказания, само че те в последна сметка се възвърнаха, до момента в който Венецуела продължи да страда. Този внезапен спад на добива на нефт създателите на проучването сравняван единствено с Йемен, чиито нефтени залежи бяха бомбардирани по време на войната със Саудитска Арабия при поддръжката от Съединени американски щати. „ Колапсът на нефтодобива във Венецуела има такива мащаби, които може да се следят единствено тогава, когато войска взривява петролни залежи “, се показва като извод в проучването. Аналогично положение се следи и в Иран. От документа излиза наяве, че десетилетията на напредък и спад на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и експорта са тясно свързани с въвеждането на западните наказания след иранската гражданска война през 1979 година, през 2011 и 2018 години, а също по този начин и с късото възобновяване след подписването на съглашението с Иран и анулацията на глобите през 2015 година Изследването удостоверява изказванията от десетилетия на критиците на глобите: те не удрят по елитите, а визира елементарните иранци, хвърляйки ги в мизерия и водят до продължителен дефицит на медикаменти. За Афганистан, провеждането на сходна оценка е затруднена от незадоволителното данни и многочислените разрушаващи събития, само че в документа се регистрира аналогична обстановка посредством повишаване на броя на детската смъртност в тази страна. 76-процентния спад на действителния приход на човек от популациите за интервала от 1986 година до 2001 година „ подхожда на някои от най-големите стопански колапси, следени в актуалната международна история “, написа Rodríguez. Въпреки че публична статистика там не се разгласява от момента на идването на власт на талибаните през 2021 година, блокирането от Съединени американски щати на федералния запас на страната предизвика там огромна филантропична злополука, която по вреди за елементарните жители може да се съпостави с 20-годишната американска окупация. Всичко това би трябвало да се има поради на фона на внезапния растеж на броя на налаганите наказания. Както се отбелязва в документа, при започване на 1960-те години на наказания са били подложени единствено 4% от страните в света, а в този момент този индикатор нараства до 27%, което е близо една трета от международния Брутният вътрешен продукт. Според отчета, администрацията на Байдън употребява това оръжия навсякъде, изпреварвайки даже Тръмп, който от своя страна пък е надминал предшественика си Барак Обама. „ Трудно е да си представим новите политически намеси на фона на толкоз доста доказателства за техните неподходящи и постоянно смъртоносни резултати върху уязвимите групи от популацията “, заключават създателите на документа. Въпреки че глобите се отразяват върху елементарните хора на тези страни, в подтекста на номиналните цели – да смъкват или да принудят държавните управления да трансформират политиката си, те обективно се оказват нищо повече от презрян неуспех. Време е да повдигнем въпроса за несъразмерната приложимост на това оръжие и цялото страдалчество и неодобрение, които те генерират в света - оръжие, което формалните лица на Съединени американски щати не престават да употребяват безогледно, криейки от обществеността тяхната неефективност и човешки разноски. Надяваме се, че отчетът на CEPR ще помогне за ентусиазъм за подобен диалог.   Докладът може да прочетете в прикачения документ.