* Санирането е намалено като обем, но остава в програмата,

* Санирането е понижено като размер, само че остава в програмата, споделя Васил Велев, ръководител на УС на АИКБ, пред " Стандарт "
- Г-н Велев, по какъв начин гледате опцията корпоративният налог да се вдигне на 15%? Наистина ли няма да ни засегне?

- Това се отнася за интернационални компании, с продажби над 20 млрд.евро в единия случай, в другия – 750 млн.евро, като има и други прагове за % от личния състав, който би трябвало да е в други страни. Ние нямаме такива компании, които да попаднат в обсега на това решение. За страдание, бих споделил, тъй като нямаме такива мощни компании като Аmazon, Microsoft.

- С какво новият вид на Плана за възобновяване и резистентност е по-добър от първичния, с какво е надграден?

- Сега се разискват нови дванайсет плана, като проектът не беше импортиран към датата, на която трябваше да се внесе – 30 април. Ние изпуснахме първата опция да бъде утвърден през юни и през юли да получим задатък. Сега идващият прозорец, който се отваря и не би трябвало да се изпуска, е октоври. За да стане утвърждението от Съвета на Европа през октомври, би трябвало през тези два месеца Европейската комисия да го е огледала и одобрила, т.е. би трябвало да го внесем най-късно края на юли, началото на август. След като така и така сме изпуснали първата опция, несъмнено е по-добре новият да е по-добър.

- Кои са новите планове?

- Четири от тях да в енергетиката. Два са по-малки, административни -  за модернизиране на Агенцията по заетостта и Агенцията за обществено подкрепяне. Има и два в опазването на здравето, които са за хеликоптер незабавна помощ и за лекуване на инсулти в „ златния час “, ще се създадат седем такива центъра в страната. Има и план за народен център за STEM, за подготовка на учители да работят в тази среда и по тази методика, както и за подготовка на гении в региона на природо-математическите и техническите науки. Парите за Програмата за техническа промяна се усилват от 900 млн.лв на 1,2 млн.лева, с наклонност да станат 1,3 млн.лева, което е добре. 

- Има ли нещо, което не одобрявате?

- Това, което ние не одобрение, освен ние, а нито една бизнес организация, пък май и синдикатите, че се понижава директната поддръжка, а парите се разпределят поравно сред гаранционни фондове, фондове за вложение и директна поддръжка. Ние считаме, че финансовите принадлежности би трябвало да са сметка на заемен запас. Защото ние по Плана въобще не използваме заеми, което е неприятно. Има, закръглявам, 12,5 милиарда лв. безплатен запас. Има и 9 млрд.лева заеми. Част от тези заеми могат да се употребяват за техническата промяна, а друга част да се употребява за енергийна успеваемост. Защото и в двата случая средствата са възстановими.

- Ще има ли средства за саниране? 

- Санирането е понижено като размер, само че остава в програмата. То е и условие на Европейската комисия. Предвижда се някакво нищожно самоучастие. Ние споделяме, че би трябвало противоположното – да се усили размерът на енергийната успеваемост за сметка на кредитен запас. По-голямата част да е кредитен запас с дребна част безплатни средства, които да служат по-скоро за ориентиране и за основаване на интерес. За 30 години този кредитен запас може да се превърти два и три пъти. Сметките се възвръщат с по-малките сметки за сила. Това не значи, че хората от входа ще теглят заем. Това е смисълът на финансовия инженеринг да има междинни финансови звена. Те ще вземат заем, ще създадат санирането и по-малките сметки ще върнат парите.