Големият газов проект на Путин доби форма
Само за няколко съдбоносни седмици дефинитивно се оформи един от най-амбициозните планове на съветския президент Владимир Путин. Същността му е съветската система за експорт на природен газ да дава отговор на новата геополитическа действителност, а не на времето на Студената война. Тази конструкция евентуално ще се резервира без огромни промени до края на властването на Русия като водещ енергиен експортьор.
Заключителните линии в плана, който стартира през 2001 година с построяването на газопровода " Син поток " до Турция, включват стартирането на тръбата " Силата на Сибир " към Китай на 2 декември, нова договорка за газов пренос с Украйна, глобите на Съединени американски щати против " Северен поток-2 " и завършването на " Турски поток ", планувано за януари.
Външният напън и пазарните условия помогнаха новата съветска система за експорт на газ да бъде завършена по метод, който не разрешава да бъде употребена като инструмент за заплашване във външната политика на Путин. Същевременно тя е структурирана по този начин, че " следпутинова " Русия да може да резервира каузи си от енергийния пазар и да я употребява като основа за потребни търговски партньорства. Това я прави позитивна част от наследството на Путин, въпреки това да не е напълно негова заслуга.
Русия наследи от Съветския съюз контракти за доставка на природен газ до Европа, които бяха измежду най-големите източници на твърда валута за буксуващата постсъветска стопанска система. Съветските газопроводи обаче минават през Украйна и Беларус, които бяха част от империята. Те станаха самостоятелни страни и желаеха директни такси и ниски цени в подмяна на поддържане на съветските енергийни доставки за Европа.
Същевременно газовите снабдители от Централна Азия и Азербайджан се обрисуваха като съперници. За тях бе относително елементарно да транспортират газ по тръби до Турция, която по-късно може да го доставя до Европа.
През първото десетилетие след 2000 година, когато Путин и съветниците му изковаха концепцията за Русия като " енергийна суперсила ", на стратезите в Кремъл им стана ясно, че имат потребност от по-голяма еластичност, с цел да усилят доставките и да си обезпечат повече стопански лостове за въздействие върху съседите в Европа и Азия.
" Син поток ", който минава по дъното на Черно море до турското пристанище Самсун и проработи през 2003 година, бе първият ход на Путин в газовата му игра.
Капацитетът на " Син поток " обаче е едвам 16 милиарда кубични метра газ годишно, което е незначително количество по отношение на 180-те милиарда кубични метра газ, които руската система може да изнася до Европа през Украйна и Беларус. Газопроводът оказа помощ на Русия да реализира по-добри конкурентни позиции в Турция, само че не позволи по-големия проблем - зависимостта на Москва от Украйна и Беларус.
Делът на съветския газ във вноса в Европа продължи да понижава.
През 2011 година Русия откри цялостен надзор над беларуската система за газов пренос против доставки на по-ниски цени. Украйна обаче твърдо резервира контрола си над тръбопроводите, по които преминаваше главната част от съветския газов експорт.
Путин искаше по-пряк достъп до Южна и Източна Европа и да има опция да заобиколи Украйна и по стопански, и по политически аргументи. Украинската газопреносна система се разпадаше и Газпром се притесняваше, че може да му се наложи да влага в поправки без да има огромно въздействие върху активността й. Същевременно Путин искаше канал за въздействие над украинското държавно управление, с цел да го задържи в орбитата на Москва. Русия спря доставките за Украйна два пъти през първото десетилетие на века. Без различни направления за експорт обаче тази тактичност не можеше да издържи.
През 2012 година Русия направи различен огромен ход с откриването на " Северен поток ", преминаващ по дъното на Балтийско море до Северна Германия. С потенциал от 55 милиарда кубични метра годишно оборудването усили съветския дял от европейския импорт. Същевременно Русия планираше огромен газопровод до Южна Европа - " Южен поток ". Той трябваше да пресича Черно море до България, откъдето да се разклонява към Гърция, Италия, Сърбия и да продължи към Централна Европа.
През 2014 година поради анексията на Крим Путин трябваше да преначертае картата на газовия експорт. Европа пък се разтревожи, че Русия може да употребява нараствания импорт на газ, с цел да ускори политическото си въздействие. Европейски Съюз зачерта " Южен поток " в края на 2014 година, притискайки България. Плановете за разширение на " Северен поток " също станаха политически токсични, изключително поради американската опозиция против плана.
Начинът, по който Русия пренаписа газовите си проекти през последните пет години, отразява огромните промени в геополитическото мислене на Кремъл. Антизападните партньорства на Путин с основни властнически режими - на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и китайския Си Цзинпин - трябваше да бъдат подкрепени с газопроводи. Същевременно Путин искаше да резервира връзката с Германия. За Путин, който свободно приказва немски и е работил като руски шпионин в Източна Германия, връзки с Европа са най-много връзки с Берлин.
Така " Южен поток " мутира в " Турски поток ", който бе напълнен с газ в края на ноември и се възнамерява да бъде открит от Путин и Ердоган на 8 януари.
Газопроводът до Китай - " Силата на Сибир " - бе открит при започване на декември, а Путин и Си Цзинпин следиха церемонията по видео връзка.
Същевременно Русия реализира триумф в конкуренцията със Съединени американски щати и доставчиците от Близкия изток на новия и бързорастящ европейски пазар на полутечен природен газ.
Благодарение на всичко това наподобява съвсем неизбежно съветският експорт на природен газ да продължи да нараства.
Корабите, полагащи тръбите за " Северен поток-2 " и техните притежатели, бяха глобени от Съединени американски щати, а швейцарският подизпълнител Allseas спря работа по плана. Въпреки това газопроводът наподобява ще бъде приключен, въпреки и със забавяне, откакто Газпром и един от съветските му подизпълнители оповестиха, че имат личен транспортен съд за строителството.
Закъснението принуди Русия да подписа по-добра договорка за Украйна, в сравнение с щеше да реализира с Киев без глобите против " Северен поток-2 ".
Москва се съгласи на петгодишен договор за доставка на най-малко 65 милиарда кубични метра годишно следващата година (малко под предстоящите числа за тази година) и 40 милиарда кубични метра през идващите години.
Може да са били реализирани и други взаимни отстъпки. В Украйна се появиха информации, че Русия може да възобнови директните доставки на газ за Киев. Това бе немислимо при предходния президент Петро Порошенко. Сегашният държавен глава Володимир Зеленски обаче е по-прагматичен и бърза да постави завършек на въоръжения спор в Източна Украйна. Новата газова договорка демонстрира, че Путин, с деловия му метод към външната политика, цени готовността на Зеленски за договаряния и взаимни отстъпки.
В резултат Украйна ще остане значим дирек в новата съветска скица за експорт на газ най-малко за идните пет години.
Макар Путин в началото да не искаше това, полагайки всички вероятни старания да откри газови направления, заобикалящи украинската територия, появилата се в последна сметка експортна система на Русия е удивително добре уравновесена. Тя свързва Русия с Китай, Турция, Южна, Северна и Източна Европа. Всички тези пазари са конкурентни, изключително европейските.
Путин може да е направил и трансформирал проектите си за каналите за експорт с вяра за геополитическо въздействие. Това, наред с огромните инфраструктурни контракти за доближените на Кремъл за построяването на газопроводите, оказва помощ да бъдат оправдани десетките милиарди долари, вложени в тръбопроводи и планове за полутечен природен газ.
Сега, когато по-голямата част от нужната инфраструктура към този момент е налице, а залежите, нужни за зареждането й, са в употреба или ще проработят в близко бъдеще, цената на изнасяния газ ще бъде относително ниска. Така Москва си подсигурява мощен приток на приходи от бързо изменящия се международен газов пазар. Това е значимо за страна, която през 2018 година е изнесла газ за 49,1 милиарда $ и получава към 7 % от бюджетните си доходи от газовия бранш.
Партньорите на Русия в газовата търговия в последна сметка ще се насочат към постепен отвод от изкопаемите горива. Това обаче няма да стане скоро, а Европа и Китай ще имат потребност от повече газ, с цел да заменят въглищата. Прогнозира се, че най-малко до 2040 година Русия ще доставя към една трета от газа за Европейски Съюз.
Дотогава Путин към този момент няма да е в Кремъл, само че съветската енергийна търговия ще бъде по-диверсифицирана в сравнение с при идването му на власт. Руските държавни управления ще могат да я употребяват като основа за положителни съседски връзки вместо като инструмент за напън. Резултатът от огромния план на Путин демонстрира по какъв начин голям брой играчи: самият Путин, амбициозният автократ, потребните му съдружници като Ердоган и Си, съперниците му като Съединени американски щати, неохотните сътрудници като Европейски Съюз и жертвите му като Украйна, могат да обединят напъните си за създаване на нещо значимо. /БТА
Заключителните линии в плана, който стартира през 2001 година с построяването на газопровода " Син поток " до Турция, включват стартирането на тръбата " Силата на Сибир " към Китай на 2 декември, нова договорка за газов пренос с Украйна, глобите на Съединени американски щати против " Северен поток-2 " и завършването на " Турски поток ", планувано за януари.
Външният напън и пазарните условия помогнаха новата съветска система за експорт на газ да бъде завършена по метод, който не разрешава да бъде употребена като инструмент за заплашване във външната политика на Путин. Същевременно тя е структурирана по този начин, че " следпутинова " Русия да може да резервира каузи си от енергийния пазар и да я употребява като основа за потребни търговски партньорства. Това я прави позитивна част от наследството на Путин, въпреки това да не е напълно негова заслуга.
Русия наследи от Съветския съюз контракти за доставка на природен газ до Европа, които бяха измежду най-големите източници на твърда валута за буксуващата постсъветска стопанска система. Съветските газопроводи обаче минават през Украйна и Беларус, които бяха част от империята. Те станаха самостоятелни страни и желаеха директни такси и ниски цени в подмяна на поддържане на съветските енергийни доставки за Европа.
Същевременно газовите снабдители от Централна Азия и Азербайджан се обрисуваха като съперници. За тях бе относително елементарно да транспортират газ по тръби до Турция, която по-късно може да го доставя до Европа.
През първото десетилетие след 2000 година, когато Путин и съветниците му изковаха концепцията за Русия като " енергийна суперсила ", на стратезите в Кремъл им стана ясно, че имат потребност от по-голяма еластичност, с цел да усилят доставките и да си обезпечат повече стопански лостове за въздействие върху съседите в Европа и Азия.
" Син поток ", който минава по дъното на Черно море до турското пристанище Самсун и проработи през 2003 година, бе първият ход на Путин в газовата му игра.
Капацитетът на " Син поток " обаче е едвам 16 милиарда кубични метра газ годишно, което е незначително количество по отношение на 180-те милиарда кубични метра газ, които руската система може да изнася до Европа през Украйна и Беларус. Газопроводът оказа помощ на Русия да реализира по-добри конкурентни позиции в Турция, само че не позволи по-големия проблем - зависимостта на Москва от Украйна и Беларус.
Делът на съветския газ във вноса в Европа продължи да понижава.
През 2011 година Русия откри цялостен надзор над беларуската система за газов пренос против доставки на по-ниски цени. Украйна обаче твърдо резервира контрола си над тръбопроводите, по които преминаваше главната част от съветския газов експорт.
Путин искаше по-пряк достъп до Южна и Източна Европа и да има опция да заобиколи Украйна и по стопански, и по политически аргументи. Украинската газопреносна система се разпадаше и Газпром се притесняваше, че може да му се наложи да влага в поправки без да има огромно въздействие върху активността й. Същевременно Путин искаше канал за въздействие над украинското държавно управление, с цел да го задържи в орбитата на Москва. Русия спря доставките за Украйна два пъти през първото десетилетие на века. Без различни направления за експорт обаче тази тактичност не можеше да издържи.
През 2012 година Русия направи различен огромен ход с откриването на " Северен поток ", преминаващ по дъното на Балтийско море до Северна Германия. С потенциал от 55 милиарда кубични метра годишно оборудването усили съветския дял от европейския импорт. Същевременно Русия планираше огромен газопровод до Южна Европа - " Южен поток ". Той трябваше да пресича Черно море до България, откъдето да се разклонява към Гърция, Италия, Сърбия и да продължи към Централна Европа.
През 2014 година поради анексията на Крим Путин трябваше да преначертае картата на газовия експорт. Европа пък се разтревожи, че Русия може да употребява нараствания импорт на газ, с цел да ускори политическото си въздействие. Европейски Съюз зачерта " Южен поток " в края на 2014 година, притискайки България. Плановете за разширение на " Северен поток " също станаха политически токсични, изключително поради американската опозиция против плана.
Начинът, по който Русия пренаписа газовите си проекти през последните пет години, отразява огромните промени в геополитическото мислене на Кремъл. Антизападните партньорства на Путин с основни властнически режими - на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и китайския Си Цзинпин - трябваше да бъдат подкрепени с газопроводи. Същевременно Путин искаше да резервира връзката с Германия. За Путин, който свободно приказва немски и е работил като руски шпионин в Източна Германия, връзки с Европа са най-много връзки с Берлин.
Така " Южен поток " мутира в " Турски поток ", който бе напълнен с газ в края на ноември и се възнамерява да бъде открит от Путин и Ердоган на 8 януари.
Газопроводът до Китай - " Силата на Сибир " - бе открит при започване на декември, а Путин и Си Цзинпин следиха церемонията по видео връзка.
Същевременно Русия реализира триумф в конкуренцията със Съединени американски щати и доставчиците от Близкия изток на новия и бързорастящ европейски пазар на полутечен природен газ.
Благодарение на всичко това наподобява съвсем неизбежно съветският експорт на природен газ да продължи да нараства.
Корабите, полагащи тръбите за " Северен поток-2 " и техните притежатели, бяха глобени от Съединени американски щати, а швейцарският подизпълнител Allseas спря работа по плана. Въпреки това газопроводът наподобява ще бъде приключен, въпреки и със забавяне, откакто Газпром и един от съветските му подизпълнители оповестиха, че имат личен транспортен съд за строителството.
Закъснението принуди Русия да подписа по-добра договорка за Украйна, в сравнение с щеше да реализира с Киев без глобите против " Северен поток-2 ".
Москва се съгласи на петгодишен договор за доставка на най-малко 65 милиарда кубични метра годишно следващата година (малко под предстоящите числа за тази година) и 40 милиарда кубични метра през идващите години.
Може да са били реализирани и други взаимни отстъпки. В Украйна се появиха информации, че Русия може да възобнови директните доставки на газ за Киев. Това бе немислимо при предходния президент Петро Порошенко. Сегашният държавен глава Володимир Зеленски обаче е по-прагматичен и бърза да постави завършек на въоръжения спор в Източна Украйна. Новата газова договорка демонстрира, че Путин, с деловия му метод към външната политика, цени готовността на Зеленски за договаряния и взаимни отстъпки.
В резултат Украйна ще остане значим дирек в новата съветска скица за експорт на газ най-малко за идните пет години.
Макар Путин в началото да не искаше това, полагайки всички вероятни старания да откри газови направления, заобикалящи украинската територия, появилата се в последна сметка експортна система на Русия е удивително добре уравновесена. Тя свързва Русия с Китай, Турция, Южна, Северна и Източна Европа. Всички тези пазари са конкурентни, изключително европейските.
Путин може да е направил и трансформирал проектите си за каналите за експорт с вяра за геополитическо въздействие. Това, наред с огромните инфраструктурни контракти за доближените на Кремъл за построяването на газопроводите, оказва помощ да бъдат оправдани десетките милиарди долари, вложени в тръбопроводи и планове за полутечен природен газ.
Сега, когато по-голямата част от нужната инфраструктура към този момент е налице, а залежите, нужни за зареждането й, са в употреба или ще проработят в близко бъдеще, цената на изнасяния газ ще бъде относително ниска. Така Москва си подсигурява мощен приток на приходи от бързо изменящия се международен газов пазар. Това е значимо за страна, която през 2018 година е изнесла газ за 49,1 милиарда $ и получава към 7 % от бюджетните си доходи от газовия бранш.
Партньорите на Русия в газовата търговия в последна сметка ще се насочат към постепен отвод от изкопаемите горива. Това обаче няма да стане скоро, а Европа и Китай ще имат потребност от повече газ, с цел да заменят въглищата. Прогнозира се, че най-малко до 2040 година Русия ще доставя към една трета от газа за Европейски Съюз.
Дотогава Путин към този момент няма да е в Кремъл, само че съветската енергийна търговия ще бъде по-диверсифицирана в сравнение с при идването му на власт. Руските държавни управления ще могат да я употребяват като основа за положителни съседски връзки вместо като инструмент за напън. Резултатът от огромния план на Путин демонстрира по какъв начин голям брой играчи: самият Путин, амбициозният автократ, потребните му съдружници като Ердоган и Си, съперниците му като Съединени американски щати, неохотните сътрудници като Европейски Съюз и жертвите му като Украйна, могат да обединят напъните си за създаване на нещо значимо. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ