Сценаристката на „Завинаги“ хвърли голяма бомба за сериала!
Само за няколко месеца след издание на книгата „ Върни се към живота “, по която е осъществен сериалът „ Завинаги “, Гюлсерен Будайъджиъоглу става обичан създател на българските читатели. Предстои излизането на книгата u „ Момичето на прозореца “ (издателство „ Летера “), по която е изработен хитовият сериал „ Червената стая “, продължение на „ Завинаги “.
Това изявление, преведено от, ще даде опция на български читатели да научат повече за нея, за нейните креативен и професионални триумфи, както и за отношението u към България.
Гюлсерен Будайъджиъоглу
- Госпожо Будайъджиъоглу, разкажете ни за себе си, за вашето детство и родители...
- Семейният ни дом бе топъл и спокоен. Майка ми се занимаваше с къщната работа, а татко ми работеше като държавен чиновник. Въпреки това нашето петчленно семейство мъчно се устояваше с месечната заплата на баща.
Дори баба ми живееше с нас, до момента в който не навърших девет години. Майка ми дни наред шиеше на шевната машина, с цел да имаме нови и хубави облекла за празниците. Баща ми беше същински господин. С черното си кашмирено палто и красива шапка той бе най-чаровният и гальовен човек на света. В очите на всички ни изглеждаше като същински воин.
Аз съм първото дете в фамилията. Навярно и по тази причина всички чакаха от мен да реализира доста. Тъкмо бях навършила една годинка, станах кака - роди се сестра ми. Когато станах на пет, пък се роди брат ми.
Майка ми се е омъжила на 16, родила ме е на 18. Мога да кажа, че и двете пораснахме в нашия общ фамилен дом. Още от нежна възраст поех на плещите си съществени отговорности. Признавам - мъчно ми беше, само че пък бързо и добре опознах живота. Завърших влиятелен, частен лицей.
- Кое ви стимулира да следвате медицина и по-точно специалността „ Психиатрия “?
- Майка ми беше съчувствен, милосърден човек. Възприемаше проблемите на приятелите си като свои. Имаше невероятната дарба да ги изслушва дълго, вдъхваше им вяра, показваше им правилния път.
Мечтата u бе да стана лекар. След като приключих факултета по медицина, животът, без да ме пита, ме води в една от психиатричните клиники на най-престижния университет в Турция.
- Как решихте да откриете частен център по психиатрия?
- В продължение на 20 години, без да си поема мирис, работех в частния си кабинет. Хората ме обикнаха, обикнах ги и аз. Впоследствие разбрах, че доста по-широк кръг от пациенти се нуждаят от психиатрична помощ.
Често те ми споделяха: „ Ако умрете, ние какво ще вършим? “. Основах психиатричен център, където хората могат да намерят нужната помощ и при други доктори. Пациентите ми се довериха и започнаха да посещават постоянно моя център.
Сега психиатричната ми клиника в Анкара има подразделения в Европейската и Анадолската част на Истанбул. В нея работят стотици доктори. Така че към този момент не се опасявам толкоз от гибелта, тъй като основаното от мене ще бъде продължено от сътрудниците.
- Защо в днешно време толкоз доста хора се обръщат за помощ към психиатри и психолози? Често ли прилагате методите, с които въздействате на героинята Ала?
- Колкото повече светът се модернизира, пренаселва и технологиите бележат напредък, толкоз повече хората се усещат самотни. Чувството, че си уединен измежду толкоз доста хора, опустошава вътрешния свят на индивида. Внезапно се трансформират стандарти, привички. Всеки желае да показа това, което го вълнува.
Психиатрията е науката, която дава опция несподеленото, многообразието от спорни усеща, които не се виждат на повърхността, да „ приказват “. Човек споделя и изпразва от душата си отрицателната сила. Винаги съм била най-близката другарка на моите пациенти, тяхна довереница, най-сигурната им цитадела.
Този факт усилва двойно резултата от медикаментите, които постановявам. Виждам по какъв начин пациентите ми се възраждат. Затова не преставам все по този начин - с горделивост да си правя работата.
- Какви са най-често срещаните проблеми на вашите пациенти?
- Неразбирателството... Всеки човек на тази земя желае да знае и да усеща, че е разбиран. Само по този начин може индивидът да е в мир със себе си. В този смисъл мога да кажа, че психиатрията е просвета, която сдобрява индивида със личната му психика.
- Как успявате да се съхраните след толкоз конфликти с човешката болежка?
- Аз освен прослушвам болките на хората, само че ги споделям с тях. Да си призная, сходна сензитивност ме зарежда. А що се отнася до писането - то е метод на необикновен тип освобождение, шерване.
- Защо решихте да опишете в книги случаите, с които се срещате? Мислите ли, че книгите ви усъвършенстват човешките връзки?
- Още от първите дни на моята лекарска процедура разказаното от пациентите мощно ме впечатляваше. Доста неща научих за живота. Пациентите изливаха душата си, а аз разбирах, че животът има и друго, невидимо лице. Започнах да пиша, с цел да може повече хора да обхванат в себе си и да научат уроците, които към този момент и аз бях научила.
- Как да се оправят хората при конфликт сред обичайното, консервативното и модерното? Забелязвате ли разпад на фамилията и фамилните полезности?
- Смятам, че такива несъгласия ще не престават още дълги години. В обществото навиците, традициите не се усъвършенстват елементарно. Но даже и когато се трансформират, елементарно не се не помнят. Хората мъчно се отхвърлят от тях. Съвременният човек сякаш е с две лица - едното е модерното, другото е консервативното. Това несъгласие най-вече повлия на фамилията като обществена единица.
- „ Върни се към живота “ споделя тъжната история на едно момиче и трагични условия, довели го до невъзможност. Защо фабулата в сериала „ Завинаги “ не следва сюжета на книгата?
- Книгата е много по-различна от сериала. Защото разказаното в нея предполагаше доста серии, от които фенът щеше да се умори. Затова взехме решение да употребяваме характерността на героите от „ Върни се към живота “, само че с различен сюжет. Повествованието използвахме напълно в телевизионния сериал „ Червената стая “.
Действието тук се развива напълно в психиатрична клиника. Сега „ Червената стая “ се радва на нечуван зрителски интерес. В паметта на феновете за дълго ще остане обликът на Ала, порасналата щерка на Фарук и Сюрея. Мелиса Сьозен изигра великолепно нейния облик и получи признанието на публиката.
- Какво беше вашето присъединяване в основаването на сериалите?
- Аз постоянно работя взаимно със сценаристите. Почти всеки ден контактуваме. Преди всяко лъчение аз изчитам деликатно всичко и върша съответните оферти, без да преча на режисьора и актьорите. Те се съгласяват с мене в множеството случаи.
- Имаме информация, че сега в Турция се излъчват сериали по ваши книги. Кои са те и кои са книгите?
- След телевизионния сериал „ Завинаги “ в Турция бяха излъчени или се излъчват следните сериали: „ Родната ти къща е твоя орис “ - по книгата ми „ Момичето от прозореца “; „ Невинен апартамент “ - по „ Вътрешността на медальона “; „ Червената стая “ - по „ Върни се към живота “, „ Трите цвята на прегрешението “ и „ Вътрешността на медальона “.
- Напоследък пандемията от covid-19 промени извънредно доста живота на всички нас. Как да съхраним себе си в тези сложни за човечеството времена?
- На първо място да съблюдаваме обществена отдалеченост и прилична хигиена. На второ - да съхраним нашите обществени контакти с другари, сътрудници, съидейници като поддържаме връзка, доколкото имаме опция, по телефон или видеовръзка.
Може би по този начин по-лесно ще преодолеем рестриктивните мерки, наложени от здравните управляващи. Убедена съм, че неналичието на обществени контакти и самотата са толкоз рискови за здравето ни, колкото и самият вирус. Той все в миналото ще отслабне, само че душeвността на индивида може да се повреди непоправимо.
- Какво е за Вас щастието? Постижимо ли е и по какъв начин?
- Щастието отъждествявам на птичка, която ту каца на рамото ни, ту отлита. Никога не можем да го хванем с ръце. Идва, когато си изиска, потегля си бързо. Някои са все по следите на щастието. Все го зоват. Други обаче в никакъв случай не го викат. Знаят, че то ту идва, ту отлита. Не му се доверяват. Тези хора в действителност са нещастни.
- Какъв е смисълът на живота?
- Сам по себе си животът не ни предлага никакъв смисъл. Затова би трябвало всеки от нас да го търси и намира за себе си. Има хора, които доста търсят и по тази причина намират доста смисли. Такива хора са най-богатите на света. И аз съм от този вид. Но най-големия смисъл намирам в това да можеш да докоснеш някого, да можеш да му поднесеш нещо хубаво, да му служиш. Защото за мен Човекът е свещено създание.
- Гостували ли сте в България?
Да. Мисля, че беше преди 25 години, когато един път пристигнах в България с моя брачен партньор. Останах възхитена от Вашата страна. После доста постоянно единствено прелитах над нея, само че по този начин и не съумях да дойда за повторно.
- Вашите пожелания към българските Ви читатели и фенове?
- Чувствам се щастлива, че моите обичани български другари към този момент са прочели една от книгите ми. Пожелавам на българските читатели здраве, успокоение и триумфи през Новата 2021 година!
Гюлсерен Будайъджиъоглу е родена в Анкара. След като приключва Медицинския факултет на Анкарския университет, четири години специализира “Психиатрия” в университета “Хаджеттепе”, където дълги години работи като учител.
През 2005 година основава първия частен психиатричен център в Турция “Медальон” (в Анкара и Истанбул), на който е ръководител на борда на шефовете. Автор е на най-четените книги в Турция: “Вътрешността на Медальона”, “Трите цвята на греха”, “Ако кралят загуби”, „ Момичето от прозореца” и “Върни се към живота”, трансформирал се в бестселър със своите 11 издания.
Тя е създател и на сюжета на телевизионния сериал “Завинаги”, който със своите лечебни подиуми се трансформира във свръхестествен шлагер по света и у нас. Неин е и сюжетът на сериала “Съдбата е твоят роден дом”, който сега се излъчва от турските малките екрани. Посредством своите разкази и романи Гюлсерен показва психиатрията по наличен и забавен метод.
Превод от турски Назъм Бекир
Това изявление, преведено от, ще даде опция на български читатели да научат повече за нея, за нейните креативен и професионални триумфи, както и за отношението u към България.
Гюлсерен Будайъджиъоглу
- Госпожо Будайъджиъоглу, разкажете ни за себе си, за вашето детство и родители...
- Семейният ни дом бе топъл и спокоен. Майка ми се занимаваше с къщната работа, а татко ми работеше като държавен чиновник. Въпреки това нашето петчленно семейство мъчно се устояваше с месечната заплата на баща.
Дори баба ми живееше с нас, до момента в който не навърших девет години. Майка ми дни наред шиеше на шевната машина, с цел да имаме нови и хубави облекла за празниците. Баща ми беше същински господин. С черното си кашмирено палто и красива шапка той бе най-чаровният и гальовен човек на света. В очите на всички ни изглеждаше като същински воин.
Аз съм първото дете в фамилията. Навярно и по тази причина всички чакаха от мен да реализира доста. Тъкмо бях навършила една годинка, станах кака - роди се сестра ми. Когато станах на пет, пък се роди брат ми.
Майка ми се е омъжила на 16, родила ме е на 18. Мога да кажа, че и двете пораснахме в нашия общ фамилен дом. Още от нежна възраст поех на плещите си съществени отговорности. Признавам - мъчно ми беше, само че пък бързо и добре опознах живота. Завърших влиятелен, частен лицей.
- Кое ви стимулира да следвате медицина и по-точно специалността „ Психиатрия “?
- Майка ми беше съчувствен, милосърден човек. Възприемаше проблемите на приятелите си като свои. Имаше невероятната дарба да ги изслушва дълго, вдъхваше им вяра, показваше им правилния път.
Мечтата u бе да стана лекар. След като приключих факултета по медицина, животът, без да ме пита, ме води в една от психиатричните клиники на най-престижния университет в Турция.
- Как решихте да откриете частен център по психиатрия?
- В продължение на 20 години, без да си поема мирис, работех в частния си кабинет. Хората ме обикнаха, обикнах ги и аз. Впоследствие разбрах, че доста по-широк кръг от пациенти се нуждаят от психиатрична помощ.
Често те ми споделяха: „ Ако умрете, ние какво ще вършим? “. Основах психиатричен център, където хората могат да намерят нужната помощ и при други доктори. Пациентите ми се довериха и започнаха да посещават постоянно моя център.
Сега психиатричната ми клиника в Анкара има подразделения в Европейската и Анадолската част на Истанбул. В нея работят стотици доктори. Така че към този момент не се опасявам толкоз от гибелта, тъй като основаното от мене ще бъде продължено от сътрудниците.
- Защо в днешно време толкоз доста хора се обръщат за помощ към психиатри и психолози? Често ли прилагате методите, с които въздействате на героинята Ала?
- Колкото повече светът се модернизира, пренаселва и технологиите бележат напредък, толкоз повече хората се усещат самотни. Чувството, че си уединен измежду толкоз доста хора, опустошава вътрешния свят на индивида. Внезапно се трансформират стандарти, привички. Всеки желае да показа това, което го вълнува.
Психиатрията е науката, която дава опция несподеленото, многообразието от спорни усеща, които не се виждат на повърхността, да „ приказват “. Човек споделя и изпразва от душата си отрицателната сила. Винаги съм била най-близката другарка на моите пациенти, тяхна довереница, най-сигурната им цитадела.
Този факт усилва двойно резултата от медикаментите, които постановявам. Виждам по какъв начин пациентите ми се възраждат. Затова не преставам все по този начин - с горделивост да си правя работата.
- Какви са най-често срещаните проблеми на вашите пациенти?
- Неразбирателството... Всеки човек на тази земя желае да знае и да усеща, че е разбиран. Само по този начин може индивидът да е в мир със себе си. В този смисъл мога да кажа, че психиатрията е просвета, която сдобрява индивида със личната му психика.
- Как успявате да се съхраните след толкоз конфликти с човешката болежка?
- Аз освен прослушвам болките на хората, само че ги споделям с тях. Да си призная, сходна сензитивност ме зарежда. А що се отнася до писането - то е метод на необикновен тип освобождение, шерване.
- Защо решихте да опишете в книги случаите, с които се срещате? Мислите ли, че книгите ви усъвършенстват човешките връзки?
- Още от първите дни на моята лекарска процедура разказаното от пациентите мощно ме впечатляваше. Доста неща научих за живота. Пациентите изливаха душата си, а аз разбирах, че животът има и друго, невидимо лице. Започнах да пиша, с цел да може повече хора да обхванат в себе си и да научат уроците, които към този момент и аз бях научила.
- Как да се оправят хората при конфликт сред обичайното, консервативното и модерното? Забелязвате ли разпад на фамилията и фамилните полезности?
- Смятам, че такива несъгласия ще не престават още дълги години. В обществото навиците, традициите не се усъвършенстват елементарно. Но даже и когато се трансформират, елементарно не се не помнят. Хората мъчно се отхвърлят от тях. Съвременният човек сякаш е с две лица - едното е модерното, другото е консервативното. Това несъгласие най-вече повлия на фамилията като обществена единица.
- „ Върни се към живота “ споделя тъжната история на едно момиче и трагични условия, довели го до невъзможност. Защо фабулата в сериала „ Завинаги “ не следва сюжета на книгата?
- Книгата е много по-различна от сериала. Защото разказаното в нея предполагаше доста серии, от които фенът щеше да се умори. Затова взехме решение да употребяваме характерността на героите от „ Върни се към живота “, само че с различен сюжет. Повествованието използвахме напълно в телевизионния сериал „ Червената стая “.
Действието тук се развива напълно в психиатрична клиника. Сега „ Червената стая “ се радва на нечуван зрителски интерес. В паметта на феновете за дълго ще остане обликът на Ала, порасналата щерка на Фарук и Сюрея. Мелиса Сьозен изигра великолепно нейния облик и получи признанието на публиката.
- Какво беше вашето присъединяване в основаването на сериалите?
- Аз постоянно работя взаимно със сценаристите. Почти всеки ден контактуваме. Преди всяко лъчение аз изчитам деликатно всичко и върша съответните оферти, без да преча на режисьора и актьорите. Те се съгласяват с мене в множеството случаи.
- Имаме информация, че сега в Турция се излъчват сериали по ваши книги. Кои са те и кои са книгите?
- След телевизионния сериал „ Завинаги “ в Турция бяха излъчени или се излъчват следните сериали: „ Родната ти къща е твоя орис “ - по книгата ми „ Момичето от прозореца “; „ Невинен апартамент “ - по „ Вътрешността на медальона “; „ Червената стая “ - по „ Върни се към живота “, „ Трите цвята на прегрешението “ и „ Вътрешността на медальона “.
- Напоследък пандемията от covid-19 промени извънредно доста живота на всички нас. Как да съхраним себе си в тези сложни за човечеството времена?
- На първо място да съблюдаваме обществена отдалеченост и прилична хигиена. На второ - да съхраним нашите обществени контакти с другари, сътрудници, съидейници като поддържаме връзка, доколкото имаме опция, по телефон или видеовръзка.
Може би по този начин по-лесно ще преодолеем рестриктивните мерки, наложени от здравните управляващи. Убедена съм, че неналичието на обществени контакти и самотата са толкоз рискови за здравето ни, колкото и самият вирус. Той все в миналото ще отслабне, само че душeвността на индивида може да се повреди непоправимо.
- Какво е за Вас щастието? Постижимо ли е и по какъв начин?
- Щастието отъждествявам на птичка, която ту каца на рамото ни, ту отлита. Никога не можем да го хванем с ръце. Идва, когато си изиска, потегля си бързо. Някои са все по следите на щастието. Все го зоват. Други обаче в никакъв случай не го викат. Знаят, че то ту идва, ту отлита. Не му се доверяват. Тези хора в действителност са нещастни.
- Какъв е смисълът на живота?
- Сам по себе си животът не ни предлага никакъв смисъл. Затова би трябвало всеки от нас да го търси и намира за себе си. Има хора, които доста търсят и по тази причина намират доста смисли. Такива хора са най-богатите на света. И аз съм от този вид. Но най-големия смисъл намирам в това да можеш да докоснеш някого, да можеш да му поднесеш нещо хубаво, да му служиш. Защото за мен Човекът е свещено създание.
- Гостували ли сте в България?
Да. Мисля, че беше преди 25 години, когато един път пристигнах в България с моя брачен партньор. Останах възхитена от Вашата страна. После доста постоянно единствено прелитах над нея, само че по този начин и не съумях да дойда за повторно.
- Вашите пожелания към българските Ви читатели и фенове?
- Чувствам се щастлива, че моите обичани български другари към този момент са прочели една от книгите ми. Пожелавам на българските читатели здраве, успокоение и триумфи през Новата 2021 година!
Гюлсерен Будайъджиъоглу е родена в Анкара. След като приключва Медицинския факултет на Анкарския университет, четири години специализира “Психиатрия” в университета “Хаджеттепе”, където дълги години работи като учител.
През 2005 година основава първия частен психиатричен център в Турция “Медальон” (в Анкара и Истанбул), на който е ръководител на борда на шефовете. Автор е на най-четените книги в Турция: “Вътрешността на Медальона”, “Трите цвята на греха”, “Ако кралят загуби”, „ Момичето от прозореца” и “Върни се към живота”, трансформирал се в бестселър със своите 11 издания.
Тя е създател и на сюжета на телевизионния сериал “Завинаги”, който със своите лечебни подиуми се трансформира във свръхестествен шлагер по света и у нас. Неин е и сюжетът на сериала “Съдбата е твоят роден дом”, който сега се излъчва от турските малките екрани. Посредством своите разкази и романи Гюлсерен показва психиатрията по наличен и забавен метод.
Превод от турски Назъм Бекир
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ