Само за година: Двоен ръст на корупцията. Бизнесът с песимизъм

Само за година: Двоен ръст на корупцията

Само за година: Двоен растеж на корупцията. Бизнесът с скептицизъм чака новата 2024 г. Липсата на фрагменти и бюрокрацията са главните спънки пред фирмите. Нагласите на бизнеса са за утежняване.
Корупцията в страната е повишена
два пъти през отминаващата 2023 година, демонстрира анкета на БСК измежду нейните членове. 59% от интервюираните компании споделят за корупционен напън, при 30 на 100 през предходната година, сподели Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Така корупцията се подрежда измежду най-големите спънки
пред развиването на бизнеса.
Анкетата не дава отговор за повода за чувството за корупция, разяснява ръководителят на БСК Добри Митрев. “Но е много висок рискът от корупция на фона на общественото говорене за нулева приемливост към корупцията. В анкетата не показват същинските претекстове, само че очевидно има напън върху фирмите ”, добави той.
За компаниите бяха въведени условия
да рапортуват за придвижването на артикули с висок фискален риск, както и за изплащаните необлагаеми приходи на наетите хора, може да има разбъркване на това до каква степен компаниите се усещат притиснати от администрацията и автентичен корупционен напън, разяснява Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК.
През последната година ползата
към присъединяване в публични поръчки нараства съвсем двойно по отношение на миналата година. 29% от интервюираните показват, че през 2023 година са взели участие в състезания по Закона за публичните поръчки (ЗОП).
Най-честият проблем, с който участниците
в състезания по Закон за обществените поръчки се сблъскват, е преднамерено слагане на условия, които устройват съответен реализатор (29%), както и необективно оценяване на офертите (21%), демонстрира анкетата на БСК. През 2022 година внезапно понижа делът на интервюираните, които са се сблъсквали с условие за даване на данни, известни на възложителите, само че през 2023 година
този проблем отново излиза на дневен ред.
Най-големите спънки пред бизнеса са неналичието на работна ръка (посечена от 75% от анкетираните), регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). На последващо място са корупцията, ниското качество на административно обслужване и
незадоволителния брой електронни
административни услуги (43%) и неефективната правосъдна система (41%). Всеки трети интервюиран (31%) вижда проблем в насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса посредством политическото говорене, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% – положението на инфраструктурата.

По отношение на упованията за 2024 година, обичайно сред 30 и 40 на 100 от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система.
Най-много песимисти е имало
през 2011 година, след финансовата рецесия, и през 2020 година поради коронавирус рецесията. След отшумяване на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко, само че той беше посърнал от действителностите през 2022 година и 2023 година,
и през тазгодишното изследване
още веднъж доминират песимистите, сподели Добри Митрев. 43% от интервюираните чакат стопански спад през 2024 година, 23% не чакат смяна, едвам 24% имат вяра в по-доброто бъдеще, а 10% са внимателни и избират да не предвиждат.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система
болшинството от фирмите виждат в упования растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и в повишаването на цената на труда. Преобладаващата част от участниците в анкетата чакат инфлацията (76%)
и забавянето на световния напредък (67%)
да се отразят отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията и тяхното отрицателно въздействие.
Обобщените резултати от анкетата
измежду фирмите демонстрират, че бизнесът резервира висока степен на скептицизъм, по тази причина упованията и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни и подчинени на прагматизма.

На последно място сме измежду страните от Европейски Съюз
Затъваме поради икономическата политика

България е на последно място измежду страните от Европейски Съюз във връзка с изчислявания от БСК показател “Ефективност на икономическата политика ”.
Данните от разбора демонстрират,
че България доста изостава от Европейски Съюз по съвсем всички употребявани в показателя индикатори. Това значи, че провежданата икономическа политика на България не създава ефикасен резултат, обобщават от БСК.

Според Световната банка стопанската система на България за интервала 2010-2019 година е повишена приблизително единствено с 2,1% годишно, в случай, че за догонване
на междинното равнище на Европейски Съюз в обозримо бъдеще
(следващите 15 години) е нужен два пъти по-висок стопански напредък. Периодът от 2019 година насам е обвързван с наслагващи се рецесии, които в допълнение слагат на тестване българската икономическа политика. Според есенната прогноза на Европейската комисия българската стопанска система се чака да нарасне единствено с 1,8% през тази година, а румънската стопанска система ще нарасне съвсем двойно – с 3,1%. Очевидно е, че българската икономическа политика е неефективна, показват от БСК.
Преките непознати вложения, които са знак
за доверието в една стопанска система и за успеваемостта на икономическата политика, също не са на положително равнище, написа в разбора на БСК. Същото се отнася и за частните вложения на фирмите в страната, които са функционалност на равнището на неустановеност в една стопанска система и на успеваемостта на нейната икономическа политика.
Другите страни от Европейски Съюз се развиват доста по-добре.
Например Естония по БВП (БВП) на човек от популацията надмина Португалия и доближи Испания. Хърватия влезе в Европейски Съюз след нас – през 2013 година, само че ни изпревари при влизане в еврозоната. Румъния също е пред нас по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Новите членки на Европейски Съюз изпреварват по редица индикатори някои страни от старите членки, а България остава на последно място.
Затова от БСК показват, че на страната ни е
нужна нова идея за икономическа политика, в случай че желаеме да достигнем междинните европейски равнища през идващите 15 години. Къде са нужни промени може да бъде забелязано от показателя “Ефективност на икономическата политика ”, изчисляван от БСК. Индексът е изчислен на база на три стълба.
Първият дирек е “Инвестиции и нововъведения ”.
България е на последно място в Европейски Съюз по този индикатор, което демонстрира, че до момента употребяваните политики за стимулиране на вложенията не водят до стремежи резултат, демонстрира анализът на БСК.

Вторият дирек в показателя на БСК е “Реформи и институционална среда ”. Тук България още веднъж е на последно място измежду страните от Европейски Съюз,
което демонстрира, че бизнес средата не подтиква
в задоволителна степен вложенията. Третият дирек в показателя е “Ефективност на бюджетната политика ”. Тук България е на 24-то място измежду страните от Европейски Съюз. Това, че не сме на последно място, се дължи на дребния размер на външния дълг. България би трябвало да резервира строгата си фискална политика, която води в последните 10 години, на ниско равнище на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, показват от БСК.

Има дефицит на работяги
Вдигат цените поради растежа на минималната заплата

Повишаването на минималната заплата на 933 лева от 1 януари 2024 година ще докара до растеж на инфлацията. Почти половината от интервюираните от БСК компании декларират, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите.

Само 15% от интервюираните компании декларират, че растежът на минималната заплата не би им основал проблем, а 16% показват, че ще могат да си разрешат нарастване единствено на заплатите на наетите на минимална заплата и ще запазят равнището на останалите хонорари. 26% от фирмите са показали, че ще вдигнат заплатите на всички в предприятието, само че това ще докара до проблеми и може да има редуциране на личен състав.

Но отминаващата 2023 година демонстрира, че фирмите са вдигнали заплатите на наетите хора. 85% от интервюираните показват, че са компенсирали инфлацията в приходите на служащите си, като 65% са го създали с нарастване на заплатите, 16% – с нарастване на сумата за ваучери за храна, 12% – с годишен бонус, а 7% – с тримесечни бонуси.

По отношение на работната ръка бизнесът изпитва максимален дефицит на изпълнителски състав (74% от анкетираните), т.е. на работяги, които действително правят главната активност на компанията. На последващо място е дефицитът на тесни експерти (72% от анкетираните), общи служащи (52%), управителен личен състав (46%) и административен личен състав (40%).

Нарастват отговорностите към бюджета
Всяка трета компания със спад на производството и продажбите