Българинът, който прекоси Азия с кон, камила и магаре
Само за едно година - сред 2009 и 2010 година скулпторът Кирил Кузманов е минал 55 хиляди километра в Азия. Пътувал е пеш, на стоп, с кон, камила, магаре и камиони. Обикаля цяла Централна Азия, Китай, Индия, самостоятелния регион Тибет, Кашмир и даже кралство Мустанг, което е част от Непал. Сега Кирил Кузманов е един от тримата създатели, поканени за първата резидентна стратегия на Пловдив. Според нея, те ще живеят за известно време, а по-късно би трябвало да създадат някакъв план, обвързван с популяризирането на безконечния град.
Кирил Кузманов приключва статуя в Националната академия „ Николай Павлович” в класа на проф. Емил Попов. Работи обаче по разнообразни планове, които са по-скоро концептуално изкуство. Зад всяка негова концепция стои някаква политическа идея. Дългото му азиатско странствуване се споделя „ Неопитомим е вятърът”. По време на престоя си в Пекин Кирил Кузманов прави плана си „ Кой управлява контролиращите”. Показа го като част от фестивала „ Седмица на актуалното изкуство” в Пловдив.
За да го реализира, в Пекин наел от един остарял китаец велосипед от 60-те години. След това купил от модерните в този момент китайски мегафони, с които можеш да запишеш 10-15 секунди запис.
Записал въпроса „ Кой управлява контролиращите” на мандарин, който звучи по този начин: „ Шей лайт кунджа кунджа джъ”. Яхнал велосипеда и тръгнал към площад Тянанмън. Точно тогава се падали 20 години от студентските протести и 60 от оповестяването на Китайската национална република.
„ Беше много рисковано. Това е едно от най-охраняваните места в света. Нямаше по какъв начин да предвидя каква ще е реакцията на локалните сили за сигурност. Направих го девет месеца след Олимпийските игри. Ситуацията беше особена”, спомня си Кирил Кузманов. На известния площад има алея за колела.
Минава се през преграда с полицаи. Само пресичането на Тянанмън лишава няколко минути. Кирил стегнал с тиксо камерата си, с цел да го снима и присъединил мегафона, до момента в който се движил. Никой от китайците не му обърнал и грам внимание. Така модерното изкуство било размазано от непобедимия китайски соцреализъм.
„ Това не е надменност към властта. По-скоро имам критически метод. Този въпрос може да се зададе във всяка една точка в света - в България също”, уверен е Кирил. С този собствен видеопроект взе участие в доста интернационалните изложения.
Между 2009 и 2010 година минал 55 000 километра по суша напълно самичък. В Индия навъртял 12 000 километра с мотор. Купил го преференциално на идване и го продал, като напускал страната. „ С парите от мотора се върнах у нас”, спомня си той. Пътешествието му почнало от България. От Турция поел към Централна Азия. Минал Казахстан, Киргизстан, Сибир и Алтай.
Влязъл в Западна Монголия. „ Минах 2600 километра през пустинята Гоби. Там се пътува с уазки, джипове и коне. Ползват си съветските машини и знаят по какъв начин да ги поправят”, споделя скулпторът. За него Монголия е една от най-спокойните страни. „ Единственото място, където има нещо, наподобяващо престъпност, е в Улан Батор.
В другите елементи хората са заети - имат си стада и би трябвало да си провеждат живота от сутринта. В България съм имал доста повече проблеми, свързани с обири, в сравнение с в Азия”, споделя той. От Монголия пресякъл цялостен Китай и стигнал до границата с Мианмар. После потропал на портите на будисткото кралство Мустанг. То е част от Непал. „ Като възпитаник се бях запалил по пътеписите на френския антрополог Мишел Пасел. Много ми бе забавно да видя това място”, изяснява създателят.
В Тибет влезнал със особено позволение от Китай. Два дни преди да мине границата, я затворили поради 60-годишнината от оповестяването на Китайската национална република. Чакал 40 дни в Сечуан и Юнан.
После пътешествието му минало през индийския щат Кашмир. Бил покрай фронтовата линия. „ Има такива тъжни места - при 7 милиона души население има по 1 милион индийска и пакистанска войска. Затова и по цялата каракорумска-хималайска верига няма закрепена граница сред трите огромни държави”, споделя той. Не минал само през Пакистан, тъй като през 2009 година " Ал Кайда " почнала атентати против чужденци и забранили влизането на всевъзможни западняци.
Кирил Кузманов е роден в София, учи в гимназията в Смолян и в този момент живее в Лондон. Преместването в английската столица станало последователно. Преди години, когато " Капана " в Пловдив още беше място за занаятчии и бай Димо Ковача правеше огради от желязо на ул. „ Кирил Попов”, той прави своя Проект 0. В него слага 50 двойни огледални детайла на ул. „ Златарска”. Сега се връща като участник в резидентната стратегия. Не споделя какъв ще е новият му пловдивски план. „ Ще е сред Дановия рид и Трихълмието и ще е обвързван с пловдивския ландшафт, географски особености и 8 хиляди години история”, споделя Кирил Кузманов.
Лондон е за банкери, не е за актьори
Лондон се трансформира във все по-корпоративно място, уверен е Кирил Кузманов. Това се усеща изключително мощно последните 10 години - самият живот става все по-скъп. Хората, които са обвързван с филантропична активност или изкуство, а не работят н сферата на финансите, усещат смяната.
„ Промяната не е доста към положително - няма регулации през данъчни политики какво количество недвижима благосъстоятелност можеш да придобиеш. Във Франция не е по този начин. Там, в случай че имаш второ, трето или четвърто жилище, самата му данъчна оценка става прогресивна. Това единствено по себе си прави регулация. В този 10-милионен Лондон изчезва опцията хората с по-скромни приходи да могат да си вземат заем за жилище”, споделя Кирил.
Припомня, че в града всяка година има към 60 хиляди жилища дефицит. От друга страна има ползи от целия свят - всички купуват парцели, без да живеят в тях. Има цели елементи от града, където към този момент няма деца за учебни заведения и детски градини, убити са и локалните капанчета и магазинчета.
Кирил Кузманов приключва статуя в Националната академия „ Николай Павлович” в класа на проф. Емил Попов. Работи обаче по разнообразни планове, които са по-скоро концептуално изкуство. Зад всяка негова концепция стои някаква политическа идея. Дългото му азиатско странствуване се споделя „ Неопитомим е вятърът”. По време на престоя си в Пекин Кирил Кузманов прави плана си „ Кой управлява контролиращите”. Показа го като част от фестивала „ Седмица на актуалното изкуство” в Пловдив.
За да го реализира, в Пекин наел от един остарял китаец велосипед от 60-те години. След това купил от модерните в този момент китайски мегафони, с които можеш да запишеш 10-15 секунди запис.
Записал въпроса „ Кой управлява контролиращите” на мандарин, който звучи по този начин: „ Шей лайт кунджа кунджа джъ”. Яхнал велосипеда и тръгнал към площад Тянанмън. Точно тогава се падали 20 години от студентските протести и 60 от оповестяването на Китайската национална република.
„ Беше много рисковано. Това е едно от най-охраняваните места в света. Нямаше по какъв начин да предвидя каква ще е реакцията на локалните сили за сигурност. Направих го девет месеца след Олимпийските игри. Ситуацията беше особена”, спомня си Кирил Кузманов. На известния площад има алея за колела.
Минава се през преграда с полицаи. Само пресичането на Тянанмън лишава няколко минути. Кирил стегнал с тиксо камерата си, с цел да го снима и присъединил мегафона, до момента в който се движил. Никой от китайците не му обърнал и грам внимание. Така модерното изкуство било размазано от непобедимия китайски соцреализъм.
„ Това не е надменност към властта. По-скоро имам критически метод. Този въпрос може да се зададе във всяка една точка в света - в България също”, уверен е Кирил. С този собствен видеопроект взе участие в доста интернационалните изложения.
Между 2009 и 2010 година минал 55 000 километра по суша напълно самичък. В Индия навъртял 12 000 километра с мотор. Купил го преференциално на идване и го продал, като напускал страната. „ С парите от мотора се върнах у нас”, спомня си той. Пътешествието му почнало от България. От Турция поел към Централна Азия. Минал Казахстан, Киргизстан, Сибир и Алтай.
Влязъл в Западна Монголия. „ Минах 2600 километра през пустинята Гоби. Там се пътува с уазки, джипове и коне. Ползват си съветските машини и знаят по какъв начин да ги поправят”, споделя скулпторът. За него Монголия е една от най-спокойните страни. „ Единственото място, където има нещо, наподобяващо престъпност, е в Улан Батор.
В другите елементи хората са заети - имат си стада и би трябвало да си провеждат живота от сутринта. В България съм имал доста повече проблеми, свързани с обири, в сравнение с в Азия”, споделя той. От Монголия пресякъл цялостен Китай и стигнал до границата с Мианмар. После потропал на портите на будисткото кралство Мустанг. То е част от Непал. „ Като възпитаник се бях запалил по пътеписите на френския антрополог Мишел Пасел. Много ми бе забавно да видя това място”, изяснява създателят.
В Тибет влезнал със особено позволение от Китай. Два дни преди да мине границата, я затворили поради 60-годишнината от оповестяването на Китайската национална република. Чакал 40 дни в Сечуан и Юнан.
После пътешествието му минало през индийския щат Кашмир. Бил покрай фронтовата линия. „ Има такива тъжни места - при 7 милиона души население има по 1 милион индийска и пакистанска войска. Затова и по цялата каракорумска-хималайска верига няма закрепена граница сред трите огромни държави”, споделя той. Не минал само през Пакистан, тъй като през 2009 година " Ал Кайда " почнала атентати против чужденци и забранили влизането на всевъзможни западняци.
Кирил Кузманов е роден в София, учи в гимназията в Смолян и в този момент живее в Лондон. Преместването в английската столица станало последователно. Преди години, когато " Капана " в Пловдив още беше място за занаятчии и бай Димо Ковача правеше огради от желязо на ул. „ Кирил Попов”, той прави своя Проект 0. В него слага 50 двойни огледални детайла на ул. „ Златарска”. Сега се връща като участник в резидентната стратегия. Не споделя какъв ще е новият му пловдивски план. „ Ще е сред Дановия рид и Трихълмието и ще е обвързван с пловдивския ландшафт, географски особености и 8 хиляди години история”, споделя Кирил Кузманов.
Лондон е за банкери, не е за актьори
Лондон се трансформира във все по-корпоративно място, уверен е Кирил Кузманов. Това се усеща изключително мощно последните 10 години - самият живот става все по-скъп. Хората, които са обвързван с филантропична активност или изкуство, а не работят н сферата на финансите, усещат смяната.
„ Промяната не е доста към положително - няма регулации през данъчни политики какво количество недвижима благосъстоятелност можеш да придобиеш. Във Франция не е по този начин. Там, в случай че имаш второ, трето или четвърто жилище, самата му данъчна оценка става прогресивна. Това единствено по себе си прави регулация. В този 10-милионен Лондон изчезва опцията хората с по-скромни приходи да могат да си вземат заем за жилище”, споделя Кирил.
Припомня, че в града всяка година има към 60 хиляди жилища дефицит. От друга страна има ползи от целия свят - всички купуват парцели, без да живеят в тях. Има цели елементи от града, където към този момент няма деца за учебни заведения и детски градини, убити са и локалните капанчета и магазинчета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ