В Северна Македония славят Кирил и Методий като свои Български учители още преди хилядолетие
Само след няколко дни следва честването на светите братя Кирил и Методий и тяхното велико дело. Признато от целия свят е, че след приемането на християнството в България през 865 година княз Борис-Михаил дава леговище на учениците на двамата братя, прокудени от франкските духовници от Велика Морава. Там те са изобретили първата писменост на славяните и са я нарекли глаголица от думата „ приказвам ”. Като всяко първо създание, този алфавит не е идеален и не отразява по най-хубав метод написаното. Ето за какво правилните на към този момент умрелите братя техни възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава се заемат да изобретят още по-успешна писменост. Това те вършат в българската столица Плиска, а й дават името на своя пръв преподавател – кирилица. За това дело през днешния ден те се почитат наред с наставниците си като Свети Седмочисленици.
Цар Симеон Велики продължава сполучливо делото на татко си в новата столица Велики Преслав. По негово време и при царуването на сина му Петър там работят такива книжовници като Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и други Далеч на югозапад, в Охрид, пък отпътуват живите по-млади възпитаници на братята Кирил и Методий, Климент и Наум. И това е времето на разцвета на българската книжовност, кирилицата. Повсеместно из голямото царство се пишат книги, вършат се преводи от латински и гръцки език, основават се първите поеми.
Една от значимите тематики, интерпретирана от тези писатели, е за почитането на първоучителите. Фрагментарните източници, които дават косвени сведения за тяхната канонизация, разрешават да се допусна, че култът към св. Кирил е завършен още във Велика Морава, а култът към св. Методий е официализиран след идването на учениците му в България през 886 година В тази най-ранна ера е зародила по-голямата част от текстовете, които са им отдадени – жития, похвални слова и служби.
Св. св. Кирил и Методий са първите славянски светци в старобългарския празничен календар, чиято памет е маркирана още в най-ранните непокътнати български ръкописи като Асеманиевото евангелие (втората половина на Х или началото на ХІ в.), Савината книга (Х–ХІ в.), както и съветските Остромирово (1056–1057 г.) и Архангелско (1092 г.) евангелие, които са копия на български ръкописи.
Тогава се основават и първите изображения на св. св. Кирил и Методий. Най-ранните непокътнати облици на светите братя са дело на римски художници и са се появили през ІХ-ХІ в. в стенописите на църкви в столицата на днешна Италия. Според житието на св. Константин-Кирил Философ негова икона е била сложена над гроба му в храма „ Сан Клементе ”. Пак там при разкопки от 1862 година са открити стенописи от ХІ в. със сюжети: „ Св. Кирил приема от император Михаил ІІІ задачата за апостолство измежду хазарите или в Моравия ” и „ Представяне на св. Кирил пред Христос ”или „ Частният съд на св. Кирил пред Христос ”. Вече през ХІІІ-ХІV в. облици на славянските учители са изпълнени и във ватиканската катедрала „ Св. Равноапостоли Петър и Павел ”.
За страдание в днешните лимити на България още не са открити средновековни изображения на светите братя, въпреки такива безспорно да е имало. За сметка на това чудесни техни облици съществуват на територията на Вардарска Македония или днешната Република Северна Македония. За най-стари в православното изкуство изобщо се одобряват тези в църквата „ Света София “ в Охрид, датиращи към 1045 година Забележително е, че дружно със своите учители във фреските е показан и св. Климент Охридски, чиято предоставена във Велики Преслав задача е била да покръсти езичниците край Вардар и да разнася на всички места там българската книжовност.
Но какви са били светите братя Кирил и Методий съгласно тогавашните жители на сегашната Република Северна Македония? В това отношение са изключително забавни техните изображения в средновековната черква „ Свети Георги “ в с. Курбиново, община Ресен (днес в РСМ). Със непокътнатите си превъзходни фрески църквата е от огромно значение за културно-историческото завещание на цялото православно изкуство. Храмът се намира в непосредствена непосредственост до Преспанското езеро. Според надписа на гръцки език на северната страна в олтарното пространство църквата е издигната и изписана в 1191/1192 година Основната забележителност е живописта, която е дело на двама или трима художници. Заедно с тази в „ Свети Пантелеймон “ в с. Горно Нерези на планината Водно над Скопие и на „ Свети Безсребреници “ в Костур (дн. Кастория в Егейска Македония, Република Гърция), курбиновската живопис съставлява най-яркият образец за Комниновия жанр в македонските области.
Сред стенописите без подозрение изпъкват портретите на светите братя Кирил и Методий в олтарното пространство. Изображението на св. Методий е изобщо най-старият му портрет в славяновизантийския свят. На противоположната страна пък е фигурата на техния възпитаник, св. Климент Охридски. Кирил е показан дружно със св. Кирил Александрийски, чието име е приел в монашеството, а св. Климент Охридски е дружно със св. Климент Римски.
Най-интересният миг при тези фрески са надписите край главите на първоучителите. Те са на гръцки език, което не е изненада поради на епохата, и сигурно са дело на самите майстори зографи. Изключително значимо е, че художниците ясно и тъкмо записват на портретите: „ Св. Кирил, преподавател български ” и „ Св. Методий, преподавател български ”.
Това е израз на една цяла наклонност от ХІ-ХІІІ в., в която като реакция на византийската власт в българските земи делото на славянските първоучители умишлено се „ побългарява ”. Така те от византийски мисионери се преобразяват в чисти българи. Такова удивително преобразяване ясно се вижда в книжовни монументи като известната Солунска легенда, а по-късно в Синодика на цар Борил. А процесът най-ясно се вижда на територията на Република Северна Македония, чиито жители през днешния ден кой знае за какво по този начин гневно се борят срещу „ бугаризациjата ”!
През „ тъмните епохи ” на турското иго облиците на св. св. Кирил и Методий още веднъж играят ролята на светилник и справочник за хората от всички краища на българските земи. Най-ранното достигнало до нас изображение на двамата братя от български художник е това в дребната черква в манастира край с. Долна Бешовица, Врачанско. То е рисувано в края на ХVІ или началото на ХVІІ в. и се счита, че е дело на фамозния занаятчия Пимен Зографски. От същото време датират ликовете на братята в църквата в с. Дебърско в Пиринска Македония.
За най-ранна илюстрация в книга на облика на св. Методий се смята тази в отпечатаната през 1741 година във Виена „ Стематография ” на родения в македонския град Дойран зограф и публицист Христофор Жефарович. Сто години по-късно – през 1841 година – в параклиса на основната черква на Рилския манастир се появяват облиците на двамата братя, рисувани от Димитър Молеров от Банско. Те са и най-ранните им изображения от новата възрожденска ера. През 1844 година Захари Зограф рисува в същата черква св. Методий, а през 1848 година изобразява братята в църквата на Троянския манастир. По този метод за 1000 години светите братя Кирил и Методий за прощален път извършват ролята си на първоучители на целия български народ от Вардар до Добруджа.
Проф. Николай Овчаров
Цар Симеон Велики продължава сполучливо делото на татко си в новата столица Велики Преслав. По негово време и при царуването на сина му Петър там работят такива книжовници като Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и други Далеч на югозапад, в Охрид, пък отпътуват живите по-млади възпитаници на братята Кирил и Методий, Климент и Наум. И това е времето на разцвета на българската книжовност, кирилицата. Повсеместно из голямото царство се пишат книги, вършат се преводи от латински и гръцки език, основават се първите поеми.
Една от значимите тематики, интерпретирана от тези писатели, е за почитането на първоучителите. Фрагментарните източници, които дават косвени сведения за тяхната канонизация, разрешават да се допусна, че култът към св. Кирил е завършен още във Велика Морава, а култът към св. Методий е официализиран след идването на учениците му в България през 886 година В тази най-ранна ера е зародила по-голямата част от текстовете, които са им отдадени – жития, похвални слова и служби.
Св. св. Кирил и Методий са първите славянски светци в старобългарския празничен календар, чиято памет е маркирана още в най-ранните непокътнати български ръкописи като Асеманиевото евангелие (втората половина на Х или началото на ХІ в.), Савината книга (Х–ХІ в.), както и съветските Остромирово (1056–1057 г.) и Архангелско (1092 г.) евангелие, които са копия на български ръкописи.
Тогава се основават и първите изображения на св. св. Кирил и Методий. Най-ранните непокътнати облици на светите братя са дело на римски художници и са се появили през ІХ-ХІ в. в стенописите на църкви в столицата на днешна Италия. Според житието на св. Константин-Кирил Философ негова икона е била сложена над гроба му в храма „ Сан Клементе ”. Пак там при разкопки от 1862 година са открити стенописи от ХІ в. със сюжети: „ Св. Кирил приема от император Михаил ІІІ задачата за апостолство измежду хазарите или в Моравия ” и „ Представяне на св. Кирил пред Христос ”или „ Частният съд на св. Кирил пред Христос ”. Вече през ХІІІ-ХІV в. облици на славянските учители са изпълнени и във ватиканската катедрала „ Св. Равноапостоли Петър и Павел ”.
За страдание в днешните лимити на България още не са открити средновековни изображения на светите братя, въпреки такива безспорно да е имало. За сметка на това чудесни техни облици съществуват на територията на Вардарска Македония или днешната Република Северна Македония. За най-стари в православното изкуство изобщо се одобряват тези в църквата „ Света София “ в Охрид, датиращи към 1045 година Забележително е, че дружно със своите учители във фреските е показан и св. Климент Охридски, чиято предоставена във Велики Преслав задача е била да покръсти езичниците край Вардар и да разнася на всички места там българската книжовност.
Но какви са били светите братя Кирил и Методий съгласно тогавашните жители на сегашната Република Северна Македония? В това отношение са изключително забавни техните изображения в средновековната черква „ Свети Георги “ в с. Курбиново, община Ресен (днес в РСМ). Със непокътнатите си превъзходни фрески църквата е от огромно значение за културно-историческото завещание на цялото православно изкуство. Храмът се намира в непосредствена непосредственост до Преспанското езеро. Според надписа на гръцки език на северната страна в олтарното пространство църквата е издигната и изписана в 1191/1192 година Основната забележителност е живописта, която е дело на двама или трима художници. Заедно с тази в „ Свети Пантелеймон “ в с. Горно Нерези на планината Водно над Скопие и на „ Свети Безсребреници “ в Костур (дн. Кастория в Егейска Македония, Република Гърция), курбиновската живопис съставлява най-яркият образец за Комниновия жанр в македонските области.
Сред стенописите без подозрение изпъкват портретите на светите братя Кирил и Методий в олтарното пространство. Изображението на св. Методий е изобщо най-старият му портрет в славяновизантийския свят. На противоположната страна пък е фигурата на техния възпитаник, св. Климент Охридски. Кирил е показан дружно със св. Кирил Александрийски, чието име е приел в монашеството, а св. Климент Охридски е дружно със св. Климент Римски.
Най-интересният миг при тези фрески са надписите край главите на първоучителите. Те са на гръцки език, което не е изненада поради на епохата, и сигурно са дело на самите майстори зографи. Изключително значимо е, че художниците ясно и тъкмо записват на портретите: „ Св. Кирил, преподавател български ” и „ Св. Методий, преподавател български ”.
Това е израз на една цяла наклонност от ХІ-ХІІІ в., в която като реакция на византийската власт в българските земи делото на славянските първоучители умишлено се „ побългарява ”. Така те от византийски мисионери се преобразяват в чисти българи. Такова удивително преобразяване ясно се вижда в книжовни монументи като известната Солунска легенда, а по-късно в Синодика на цар Борил. А процесът най-ясно се вижда на територията на Република Северна Македония, чиито жители през днешния ден кой знае за какво по този начин гневно се борят срещу „ бугаризациjата ”!
През „ тъмните епохи ” на турското иго облиците на св. св. Кирил и Методий още веднъж играят ролята на светилник и справочник за хората от всички краища на българските земи. Най-ранното достигнало до нас изображение на двамата братя от български художник е това в дребната черква в манастира край с. Долна Бешовица, Врачанско. То е рисувано в края на ХVІ или началото на ХVІІ в. и се счита, че е дело на фамозния занаятчия Пимен Зографски. От същото време датират ликовете на братята в църквата в с. Дебърско в Пиринска Македония.
За най-ранна илюстрация в книга на облика на св. Методий се смята тази в отпечатаната през 1741 година във Виена „ Стематография ” на родения в македонския град Дойран зограф и публицист Христофор Жефарович. Сто години по-късно – през 1841 година – в параклиса на основната черква на Рилския манастир се появяват облиците на двамата братя, рисувани от Димитър Молеров от Банско. Те са и най-ранните им изображения от новата възрожденска ера. През 1844 година Захари Зограф рисува в същата черква св. Методий, а през 1848 година изобразява братята в църквата на Троянския манастир. По този метод за 1000 години светите братя Кирил и Методий за прощален път извършват ролята си на първоучители на целия български народ от Вардар до Добруджа.
Проф. Николай Овчаров
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ