Скот Брадли: Музиката е моят живот
Само няколко часа ни разделят от невероятния концерт, с който Скот Брадли и неговият състав Postmodern Jukebox ще зарадват своите фенове у нас. А преди този момент можете да прочетете какво показа Скот Брадли пред Момичетата от града!
Как се роди концепцията за Postmodern Jukebox?
Още като дете се увличах по старите джаз стандарти. Майка ми свиреше на цигулка, а татко ми – на тромпет, тъй че вкъщи постоянно е звучала доста хубава музика.
Очаквахте ли този триумф?
Не! Нямаше по какъв начин да предвидя цялата лавина, която YouTube провокира. Радвам се, че толкоз доста хора прегърнаха концепцията за PMJ – музикантите, които се включиха в плана, и почитателите по целия свят.
Как избирате песните, които да преработите?
Трябва да са шлагери... и знаете ли, въобще не е наложително те да ми харесват! По-забавно е когато преобразиш емблематична ария, която се е запечатала в съзнанието на толкоз доста хора, и то по тъкмо избран метод...
Какво е специфичното за Вас от този исторически интервал – 20-те години на XX век? Бихте ли желали да живеете там сходно на героя на Уди Алън от " Полунощ в Париж "?
А вие не желаете ли?:) Може и да не са тъкмо 20-те, само че сигурно някъде доста от дълго време. Харесвам този интервал главно поради музиката, когато е композирана тогава. Иначе съвремието ни си има и доста позитивни страни. Какво щяхме да вършим без Интернет и обществените мрежи? PMJ би бил неосъществим.
Как реагират създателите на истинските композиции, когато чуят Вашата интерпретация?
Ами радват се доста. Нашите осъществявания постоянно са били доброжелателни както към песента, по този начин и към изпълнителя ѝ. Никога не сме си разрешавали да иронизираме или да се подиграваме с някого!
С какво възприятие идвате за трети път в България?
Очаквам ужасно развлечение и този път. Знам, че имаме страхотни почитатели в България – едно доста твърдо ядро, което следи всичките ни прояви и нови части. Нямам самообладание да се забележим още веднъж.
Ако е правилно, че всичко ново е положително забравено остаряло, по какъв начин можем да вървим напред?
Като приспособяваме остарялото по допустимо най-хубавия и уважителен метод.
Какво обичате да вършиме отвън музиката?
Музиката е моят живот, тъй че ми е мъчно да изляза от нея... безусловно. Обичам да се срещам с околните си другари... обаче те доста постоянно се оказват музиканти, тъй че отново се връщаме в изходна позиция.:)
Как се роди концепцията за Postmodern Jukebox?
Още като дете се увличах по старите джаз стандарти. Майка ми свиреше на цигулка, а татко ми – на тромпет, тъй че вкъщи постоянно е звучала доста хубава музика.
Очаквахте ли този триумф?
Не! Нямаше по какъв начин да предвидя цялата лавина, която YouTube провокира. Радвам се, че толкоз доста хора прегърнаха концепцията за PMJ – музикантите, които се включиха в плана, и почитателите по целия свят.
Как избирате песните, които да преработите?
Трябва да са шлагери... и знаете ли, въобще не е наложително те да ми харесват! По-забавно е когато преобразиш емблематична ария, която се е запечатала в съзнанието на толкоз доста хора, и то по тъкмо избран метод...
Какво е специфичното за Вас от този исторически интервал – 20-те години на XX век? Бихте ли желали да живеете там сходно на героя на Уди Алън от " Полунощ в Париж "?
А вие не желаете ли?:) Може и да не са тъкмо 20-те, само че сигурно някъде доста от дълго време. Харесвам този интервал главно поради музиката, когато е композирана тогава. Иначе съвремието ни си има и доста позитивни страни. Какво щяхме да вършим без Интернет и обществените мрежи? PMJ би бил неосъществим.
Как реагират създателите на истинските композиции, когато чуят Вашата интерпретация?
Ами радват се доста. Нашите осъществявания постоянно са били доброжелателни както към песента, по този начин и към изпълнителя ѝ. Никога не сме си разрешавали да иронизираме или да се подиграваме с някого!
С какво възприятие идвате за трети път в България?
Очаквам ужасно развлечение и този път. Знам, че имаме страхотни почитатели в България – едно доста твърдо ядро, което следи всичките ни прояви и нови части. Нямам самообладание да се забележим още веднъж.
Ако е правилно, че всичко ново е положително забравено остаряло, по какъв начин можем да вървим напред?
Като приспособяваме остарялото по допустимо най-хубавия и уважителен метод.
Какво обичате да вършиме отвън музиката?
Музиката е моят живот, тъй че ми е мъчно да изляза от нея... безусловно. Обичам да се срещам с околните си другари... обаче те доста постоянно се оказват музиканти, тъй че отново се връщаме в изходна позиция.:)
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ