Само месец след падането на Нацистка Германия, майор Робин Олдс

Само месец след рухването на Нацистка Германия, майор Робин Олдс от 479 бойна група на американското Военновъздушни сили ще запише своята последна победа в небето. Това е неговото последно присъединяване в този спор и ще приключи с победа над Месершмит 109. След към две десетилетия ще открием Олдс във военната база на Тайланд, където се намира 8 тактическа ескадрила. По това време в базата има редица проблеми, с изключение на търсенето на пълководец, който да управлява силите. През януари 1966 година ще открием, че силите на Северен Виетнам употребяват МиГ-21 и ракети с топлинно ориентиране, които разрешават съвършен и прецизен удар върху разнообразни цели.

По това време американският F-105 Thunderchief не може да се мери с тях и изостава доста в редица индикатори. Загубите не престават да се натрупат. Дори Противовъздушна отбрана системите не могат да отговорят на съветските изтребители. По това време множеството тайландски летци и получените подкрепления ще търпят тежки загуби. Изпратените F-4 фантоми също губят своите индикатори и от април до септември са регистрирани близо 18 свалени самолета – 8 от тях падат единствено през септември, когато задачата продължава да се разраства. 21 водача са изчезнали по време на сражението.

По това време на Студената война, множеството спорове се развиват с балистични ракети и стратегически бомбардировачи, които все по-лесно доставят товара си до гореща точка. Изтребителите все по-рядко влизат в известните преследвания и този тип сражения са на път да изчезнат. Самият Олдс най-сетне съумява да откри повиквателна за Виетнам, откакто пропуща опцията да се бори в Корейската война.

Air Force Col. Robin Olds, in Southeast Asia – 1967- commander of the 8th Tactical Fighter Wing, preflights his F-4C Phantom. Col. Olds has shot down four enemy MiG aircraft in aerial combat over North Vienam. (U.S. Air Force Photo)

Около 20 години от неговата последна война, Робин към този момент е с доста огромно предпочитание да се върне в пилотската кабина. Старецът идва на 44-годишна възраст и по това време в никакъв случай не се е качвал на F-4 Phantom. Неговите по-сериозни достижения са борби с положителния остарял P-51 Mustang и P-38 Lightning над небето на Европа. Битките с насочващи ракети и по-сериозните скорости ще слагат Робин на огромно тестване.

Въпреки някои дефекти, водачите в Тайланд – с изключение на тайландци ще открием и американци – чакат с неспокойствие неговото идване. Все отново това е човек, който в миналото е бил в листа на генералите, само че отхвърля да бъде част от тази линия, тъй като почестите няма да му разрешават да се бори. Първата намира се помни и до през днешния ден от някои ветерани. Капитан Джон Б. Стоун от отряда на „ Ангелите на сатаната “ знае доста добре, че това ще е миг, който няма да се не помни. Първите думи на Робърт са:

„ Аз съм новият. Вие знаете доста повече от мен, само че аз съм тук, с цел да изучавам вас. В идващите две или три седмици, аз ще бъда по-добър от всички вас. Ще знам повече за вашата работа, в сравнение с вие, приемете, че сега сте в огромна неволя. “

По думите на Олдс, множеството водачи не почитат капитаните си. Една от честите аргументи е, че всеки един пълководец е летял по-малко от тях, водил е доста по-малко задачи и несъмнено не може да завоюва тяхното почитание. В този случай обаче ще открием, че множеството хора в действителност имат доста съществено предпочитание да се борят и го вършат. Има морал сред водачите, само че командирите постоянно се преглеждат като врагове.

Новите фрагменти в една ескадрила получават най-слабото място във групировката – задната част. За към седмица, Олдс ще води разнообразни ескадрили и ще показва маневри, за които младите още не са подозирали, че са вероятни. По това време капитанът ще бъде доста сюрпризиран от обстоятелството, че високата смъртност продължава да се покачва. Всяка една задача приключва с жертви, тъй като се употребяват едни и същи направления и врагът доста добре знае по кое време изтребителите ще стартират своята офанзива.

Всяка офанзива идва от една посока с един и същи сюжет. Олд наследява ескадрила от водачи с най-малък опит. Повечето са приключили академията и са били призовани на фронта. Самите инструктори не са имали достъп и до новия F-4 Phantom, множеството са обучавали кадетите на F-100 Super Saber. По същото време множеството водачи на МиГ са инструктирани да атакуват бомбардировачите и въобще да не се занимават с изтребителите.

Тайната за всичко това е, че в множеството случаи никой не знае какви са качествата на новия американски аероплан, а и откакто на този стадий нямат никакви усложнения да прихващат по-големите птици в небето. При първите разследващи задачи над Фук Йен, Олдс ще забележи подредените сребърни мигове, които могат да бъдат унищожени единствено с една офанзива. Няма никакви отбрани, а небето на север от Ханой е чисто и виетнамците не вършат доста за отбраната.

Тази концепция се коства повече от добра, въпреки всичко по време на Втората Световна война ще открием, че Робърт е избавил 11 самолета и половина. За последният е оказал помощ и не може да вземе всички почести. По това време силите на Северен Виетнам разполагат с тъкмо 16 самолета. Пилотите нямат право да удрят въздушни бази, тъй като във Виетнам има съветски и китайски военни съветници и шансът да се стартира една нова международна война ще причинят още повече последици и главоболия на аудиторията.

След като Олдс не може да удря Северен Виетнам, единственият вид е да атакува във въздуха. Дори капитан Стоун вижда, че след 50 задачи, виетнамските МиГ-ове заобикалят изтребителите на съперника и се насочват към F-105 Thunderchief. За да се реши този проблем, американците вземат решение да дегизират изтребителите на бомбардировачи и да ги принудят да влязат в стълкновение.

По това време бомбардировачите на Съединени американски щати разполагат с блокаж на радарните системи, а точно те пречат извънредно доста на насочващите ракети. Олдс и Стоун смъкват някои от системите и ги свързват с тези на фантомите. По този метод на всяка една радарна система ще съобщи, че във въздуха има бомбардировачи, а не изтребители. За да няма никакви подозрения, самолетите ще се движат в същите обединения, употребяват същите повиквателни и чакат своите жертви да дойдат.

Освен радарните системи, Олдс упорства да се слагат ракети въздух. Ако МиГ-овете долетят, няма да имат опция да бягат, а ще би трябвало да влязат в пердах. Първата такава задача стартира в новогодишния ден на 1967 година В архивите на военните дейности е записана като „ Операция Боло “. Боло е филипинско мачете, което наподобява изцяло безобидно, до момента в който не попадне в ръцете на боеца. Изпратени са 12 фантома, които би трябвало да бъдат покрай военните бази на Ханой.

Задачата на едната 4-ка е да спре бягството на МиГ-овете към Китай. Останалите ще би трябвало да разчистват небето. Един изтрибетил ще би трябвало да дебне всеки МиГ, който се пробва да каца. За страдание неприятното време не пожелава осъществяването на задачата, затова задачата се слага на 2-ри януари. Изискването към водачите е да се крият в облаците, с цел да не разрешат на нито един наблюдаващ да забележи разликите. Последната команда на Олдс е:

„ Добре вълци, дръжте ги! “

Мисията стартира в часа и 25 минути. Около 6 самолетни цистерни ще покрият цялото разстояние и ще се стремят да презареждат самолетите някъде над Лаос. След това презареждане, самолетите задействат своите системи и стартират да се преструват на това, което в никакъв случай няма да бъдат. След прекосяването на Черна река от северозападния ъгъл на Северен Виетнам. Олдс си спомня, че тази задача е била като един доста хубав междинен пръст за летището във Пхук Йен.

По това време той и още един водач не са съумели да видят МиГ онлайн. Единственото терзание е, че Противовъздушна отбрана системите могат да стрелят през облаците, само че всеки водач резервира самообладание. Докато прелитат над летището, Чарлз Клинтън – вторият водач в кабината на Олдс – вижда, че няма никакво придвижване. Възможно ли е виетнамците да са съумели да заловен този блъф. След няколко километра излиза наяве, че на към 30 километра от тях има противников самолети, които съкратяват дистанцията с изключителна скорост.

Олдс се пробва да се спусне на по-ниска височина, с цел да го посрещне, само че МиГ-ът лети толкоз бързо, че дори ги задминава. Олдс взема решение да не преследва задачата си, тъй като по този начин или другояче бомбардировачите не са толкоз бързи. Пилотите не престават да чакат търпеливо, когато панелът алармира, че противников аероплан застава зад тях, въпреки и още да не е забележим. Олдс маневрира в ляво и пропуща смъртоносното захождане, когато втори МиГ излиза на 11 часа и към 2 километра и половина.

Обикновено ракетите Sparrow изискват няколко момента, преди да се задействат и са задоволително маневрени, с цел да охладят пристрастеностите на съперника. Пускат две ракети, само че за жал нито една не стига до задачата. Няколко сребърни МиГ-а излизат от облаците, до момента в който останалите водачи оповестяват за още изтребители. До този миг никой още не е схванал, че това не са бомбардировачи, нито един виетнамец не се пробва даже да се пази. Първият МиГ, който се пробва да избяга и да се издигне, бързо е застигнат от ракета, която го поразява сред кабината. Първата жертва пада.

Олдс е притиснат от два МиГ-а, до момента в който маневрира, останалите фантоми бързат да асистират. Капитан Ветерхан вижда апетитната плячка и има удоволствието да следи по какъв начин неговата ракета доближава до един от съперниците. В някакви секунди си мисли, че е пропуснал, до момента в който детонацията не стопля студените облаци. Битката продължава да става още по-сериозна. Ватерхан подрежда на Олдс да свие в ляво по команда, с цел да може да обезврежда последния преследвач.

Вторият МиГ, който се надява, че ще вземе Фантом, получава ракета в опашката. Свободен от борбата, Олдс вижда на радара различен МиГ, който се пробва да избяга, Използвайки афтърбърнарите на самолета, бързо съумява да го настигне и да се „ качи върху него “, притискайки го да не успее да се скрие зад облаците. Странно е, че остарелият капитан в никакъв случай не е ходил във военно учебно заведение, само че маневрите от него са просто инстинкт.

По негови думи е допустимо виетнамецът даже да не е схванал, че е бил преследван. При спускането надолу, слънцето заслепява съперника, само че двете ракети нямат такива проблеми и бързо го отписват. Докато Стоун успее да стигне до мястото за борба, цялото небе е купеста облачност от афтърбърнари и ракетни следи. По това време всички МиГ-ове, които могат да се включат в борбата, към този момент се редят на летището и един след различен напущат. Врагът е към този момент на всички места.

Лейтенант Лорънс и Кери съумяват да виждат противников изтребители на 10-на километра от тях, само че не могат да се обадят, тъй като радиото им не работи. Капитан Фил Комбис няма подобен проблем и незабавно споделя новата опасност – 6 МиГ-а 21 против четири Фантома. Стоун също сменя тактиката и се насочва в тази посока. Спускайки се от по-голяма височина, застава в точката за унищожаване. Прихваща трети МиГ и натиска бутона за изстрелване. Комбис си спомня, че даже не е видял изстреляната ракета, а единствено гърмежът.

Очевидно е, че виетнамецът е схванал доста по-рано, че играта е свършила, тъй като съумява да катапултира. Два МиГ-а преследват капитан Стоун и Глин, 5-и МиГ от групировката минава около американците и се пробва да стреля с картечница, до момента в който 6-я не може даже да ги настигне. В облаците лейтенант Глин губи следите на Стоун, само че по-късно вижда оранжева детонация. Само Фантомът съумява да излезе от облаците. Глин и Комби потеглят след още два МиГ-а. Глин съумява да пререже вражеския водач на групировката.

Втората ракета го поразява и има втори катапултирал аероплан. По радиото проехтява още едно известие „ F-4C, не знам повиквателната ти, само че има МиГ на опашкатата ти, по команда завий в дясно! “. Всеки един Фантом над Ханой в този миг прави внезапен десен завок, става известно, че това е Стоун, който е бил в заплаха и към този момент търпи противников огън. Афтърбърнарите още веднъж се включват и МиГ-ът не може да навакса след него. При превръщане за наново нахлуване, самолетът е липсващ.

Всички водачи на Северен Виетнам би трябвало да се върнат назад вкъщи. Нито един МиГ не желае да се бори повече. По време на тази задача, Олд има доказани 7 свалени самолета и още 2 самолета, за които няма удостоверение. Ескадрилата от Фантоми не търпи никакви загуби. Един публицист ще попита Робърт след задачата дали е удовлетворен от резултатите. Капитанът не е удовлетворен, изпуснали са няколко МиГ-а.

Капитан Робърт Олдс организира още 50 задачи и прибавя още три свалени самолета. Това е единственият водач, който има 12 свалени самолета през Втората Световна война и още четири над небето във Виетнам. През 1967 година става комендант на академията на Военновъздушни сили и през юни 1968 година ще бъде нараснал в бригаден военачалник. Олдс умира на 14 юни 2007 година на възраст от 84 години.

Около 5 месеца след напускането на Олд, ескадрилата му ще смъкна още 14 МиГ-а. До края на войната ще бъдат записани общо 38 и половина свалени самолета – резултатът е един от най-високите във въздушните борби. За Робърт Олдс ще споделят, че е човек основан за война. Дори и по време на задачите във Виетнам, той лети със остарелия Colt от Втората Световна война, въпреки и да има ново въоръжение – остарелият ас просто не се отхвърля от всичко, което има.