Мълчаливото мнозинство на Каталуня не желае независимостта
Само четири спирки на метрото разделят " Грасия " от " Ноу Барис " - два квартала на Барселона, които като че ли живеят в два паралелни свята във връзка с референдума за самостоятелност на Каталуня, който разделя жителите им.
В павилиона си за цветя, подслонен от дъжда, Игнасио Перес гледа недоволно преминаващ рейс с афиш с лозунга " Здравей, Република " на акцията, подкрепяща неразрешеното допитване за самоопределяне, планувано от сепаратистките ръководители на региона за 1 октомври. " Това ме нервира ", споделя 63-годишният цветар. " Това непрекъснато натрапване. Да бяха вложили толкоз старания за възстановяване на опазването на здравето, образованието или обезпечаването на работни места ", ядосва се той.
Плакатът е едно от редките свидетелства за сепаратисткото вдъхновение на доста каталунци в този работен квартал в края на Барселона, където живеят огромна част от имигрантите, пристигнали от останалите елементи на Испания предишния век.
В диалозите тук доминира не каталунският, а кастилският език. От балконите на големите жилищни блокове се спускат няколко испански флагове, а не вездесъщият байрак на каталунските отцепници.
Мнозинство, само че безмълвно
" Повечето хора не желаят независимостта (...), само че сме принудени да мълчим ", оплаква се Перес. Според най-новото допитване, поръчано от районното държавно управление през юли, 49.4% от каталунците не желаят отделянето, до момента в който тези, които го поддържат, са 41 на 100.
Автономната област със 7.5 милиона поданици обаче се ръководи от сепаратистите, които през септември 2015 година завоюваха районните избори с 47.6% от гласовете и това им обезпечи безусловно болшинство в районния парламент.
" Не можеш да предприемеш подобен развой с толкоз непретенциозно болшинство. Да разцепиш страната с толкоз слаба поддръжка ", отбелязва със страдание Перес. В " Ноу Барис " отцепническият избор не надвиши тогава 29.1%.
" Те ни постановиха своя проект, възползвайки се от това, че ние, които не желаеме независимостта, не сме нито единни, нито мобилизирани ", оплаква се и 52-годишната Ана Баамонде в своята хлебарница.
Клиентите ѝ, споделя тя, избират да не засягат тази тематика. " Не се гледа с положително око, в случай че кажеш, че не одобряваш отделянето, това те причислява към крайната десница. По тази причина не отивам на демонстрациите за единение ", признава Баамонде.
Тя няма да взе участие и в референдума: " Бих желала да може да се гласоподава, само че не по този метод. Правителството знае, че единствено поддръжниците му ще отидат до урните, и това ги устройва, по този начин са сигурни, че ще завоюват ", споделя дамата.
" Независимостта - единствен излаз "
Съвсем друга е настройката в " Грасия " - някогашна вилна зона на барселонската буржоазия, която става част от града в края на 19-и век, а през днешния ден е един от най-модните му квартали.
По пешеходните улици с къщи на по един-два етажа се множат сепаратистките флагове и плакатчетата с текст " Да ". Тук сепаратистите получиха поддръжка от 60.5% на изборите през 2015 година - най-силното им показване в Барселона.
" Не разбирам това, че не желаят да гласоподават ", споделя 59-годишната Соледад Фаре, организаторка на спортни събития, до момента в който приготвя пропагандните материали за референдума в клуб на авторитетната сепаратистка организация " Каталунско национално заседание ". " Ако всички те отидат да гласоподават, считам, че ще ни бъде доста мъчно да спечелим ", споделя тя.
Полицейските интервенции в последните дни с арестите на висши държавни чиновници и конфискуването на милиони изборни бюлетини втвърдиха още повече позициите. " Не разбирам упорството на Мадрид. Те не чуват, не желаят да схванат. Смятат ни за жители: длъжни сме единствено да се подчиняваме и толкоз ", възмущава се Игнаси Торт.
Петдесетгодишният компютърен експерт подкрепял сепаратистите в последните години, белязани от възходящо напрежение в връзките с Мадрид, като в същото време се надявал на ново съглашение, което би разрешило региона да остане част от Испания.
След " позорната " атака на Мадрид обаче той трансформирал мнението си. " Точно в този миг си даваш сметка, че независимостта е единственият вероятен излаз ", споделя Торт. Подложено на напън от Мадрид, организирането на референдума е все по-несигурно.
В " Ноу Барис " Игнасио Перес се опасява за бъдещето: " Ако в последна сметка референдумът не се състои или се окаже неправилен, тъй като е противозаконен, това ще породи голямо отчаяние и ще токсини атмосферата. "
В павилиона си за цветя, подслонен от дъжда, Игнасио Перес гледа недоволно преминаващ рейс с афиш с лозунга " Здравей, Република " на акцията, подкрепяща неразрешеното допитване за самоопределяне, планувано от сепаратистките ръководители на региона за 1 октомври. " Това ме нервира ", споделя 63-годишният цветар. " Това непрекъснато натрапване. Да бяха вложили толкоз старания за възстановяване на опазването на здравето, образованието или обезпечаването на работни места ", ядосва се той.
Плакатът е едно от редките свидетелства за сепаратисткото вдъхновение на доста каталунци в този работен квартал в края на Барселона, където живеят огромна част от имигрантите, пристигнали от останалите елементи на Испания предишния век.
В диалозите тук доминира не каталунският, а кастилският език. От балконите на големите жилищни блокове се спускат няколко испански флагове, а не вездесъщият байрак на каталунските отцепници.
Мнозинство, само че безмълвно
" Повечето хора не желаят независимостта (...), само че сме принудени да мълчим ", оплаква се Перес. Според най-новото допитване, поръчано от районното държавно управление през юли, 49.4% от каталунците не желаят отделянето, до момента в който тези, които го поддържат, са 41 на 100.
Автономната област със 7.5 милиона поданици обаче се ръководи от сепаратистите, които през септември 2015 година завоюваха районните избори с 47.6% от гласовете и това им обезпечи безусловно болшинство в районния парламент.
" Не можеш да предприемеш подобен развой с толкоз непретенциозно болшинство. Да разцепиш страната с толкоз слаба поддръжка ", отбелязва със страдание Перес. В " Ноу Барис " отцепническият избор не надвиши тогава 29.1%.
" Те ни постановиха своя проект, възползвайки се от това, че ние, които не желаеме независимостта, не сме нито единни, нито мобилизирани ", оплаква се и 52-годишната Ана Баамонде в своята хлебарница.
Клиентите ѝ, споделя тя, избират да не засягат тази тематика. " Не се гледа с положително око, в случай че кажеш, че не одобряваш отделянето, това те причислява към крайната десница. По тази причина не отивам на демонстрациите за единение ", признава Баамонде.
Тя няма да взе участие и в референдума: " Бих желала да може да се гласоподава, само че не по този метод. Правителството знае, че единствено поддръжниците му ще отидат до урните, и това ги устройва, по този начин са сигурни, че ще завоюват ", споделя дамата.
" Независимостта - единствен излаз "
Съвсем друга е настройката в " Грасия " - някогашна вилна зона на барселонската буржоазия, която става част от града в края на 19-и век, а през днешния ден е един от най-модните му квартали.
По пешеходните улици с къщи на по един-два етажа се множат сепаратистките флагове и плакатчетата с текст " Да ". Тук сепаратистите получиха поддръжка от 60.5% на изборите през 2015 година - най-силното им показване в Барселона.
" Не разбирам това, че не желаят да гласоподават ", споделя 59-годишната Соледад Фаре, организаторка на спортни събития, до момента в който приготвя пропагандните материали за референдума в клуб на авторитетната сепаратистка организация " Каталунско национално заседание ". " Ако всички те отидат да гласоподават, считам, че ще ни бъде доста мъчно да спечелим ", споделя тя.
Полицейските интервенции в последните дни с арестите на висши държавни чиновници и конфискуването на милиони изборни бюлетини втвърдиха още повече позициите. " Не разбирам упорството на Мадрид. Те не чуват, не желаят да схванат. Смятат ни за жители: длъжни сме единствено да се подчиняваме и толкоз ", възмущава се Игнаси Торт.
Петдесетгодишният компютърен експерт подкрепял сепаратистите в последните години, белязани от възходящо напрежение в връзките с Мадрид, като в същото време се надявал на ново съглашение, което би разрешило региона да остане част от Испания.
След " позорната " атака на Мадрид обаче той трансформирал мнението си. " Точно в този миг си даваш сметка, че независимостта е единственият вероятен излаз ", споделя Торт. Подложено на напън от Мадрид, организирането на референдума е все по-несигурно.
В " Ноу Барис " Игнасио Перес се опасява за бъдещето: " Ако в последна сметка референдумът не се състои или се окаже неправилен, тъй като е противозаконен, това ще породи голямо отчаяние и ще токсини атмосферата. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ