Едни маратонки щастие
Съжалявам, само че това не е пост за ковид, нито за генерала, нито за Бенатова. Чудех се дали да го споделя с вас, тъй като е персонално и много прочувствено прекарване.
Това написа преди дни Ева Христовова на страницата си във Facebook. Публикуваме описа й от първо лице с нейно позволение. Просто предайте нататък.
Днес се наложи да пътувам със 111 от Младост до Овча купел в двете направления. Отдавна не ми се беше случвало.
На връщане в рейса бяхме към 10 души. Още на спирката на Монтевидео се качи едно момче, може би към 7-8-годишно. Предвид региона там е ненужно да прибавям определението, само че ще кажа, че беше едно безшумно, свито и непретенциозно цигане с маска на лицето (за разлика от половината възрастни нециганета в рейса). През цялото време на нашето пътешестване то се опитваше да пази отдалеченост, да не застава на пътя на по-възрастните, седна за малко на една седалка и незабавно стана, когато се качиха повече хора. Беше спретнато и чисто момче. Всичко това, обаче, не е кой знае какво. Поне не толкоз, че това момче да се слее с всички останали и да не ми направи усещане. Но не.
Той не просто се навря в мисълта ми, а напряко се вряза в нея. Защото от самото начало на нашето взаимно пътешестване, хлапето си криеше обувките, настъпваше ги, с цел да не се виждат, очевидно се притесняваше извънредно доста. В някакъв миг съумях да видя тези обувки и за малко да не се разплача - толкоз износени маратонки, че подметките им се крепяха на някакви конци, бяха скъсани при пръстите и се разпадаха.
През целия път мислех по какъв начин да му предложа помощ без да го обидя или да го притесня повече, в сравнение с към този момент беше обезпокоен. Нямаше да стане в рейса и изчаках да слезе на неговата спирка. Представих му се, стиснахме си ръцете.
Разговорът ни с него ще запазя за себе си. Но когато склони да му купя нови маратонки, аз го попитах нещо. Нещо, което внезапно се трансформира в целия свят за това момче - очите му се усмихнаха от изненада и признателност, като че ли никой в никакъв случай до момента не го е питал сходно нещо.
Той ме изчака на спирката, аз отидох да му купя маратонки в мола. Подадох му торбата, той супер обезпокоен я одобри. Казах му, че се надявам родителите му да не му се карат и в случай че го питат да каже, че момиче на име Ева ги е купило, тъй като през днешния ден е бил денят й да направи нещо положително. Плеснахме си ръцете на разлъка. Тръгнах пешком и едвам след 50 метра си разреших да погледна обратно. Беше към този момент си обул маратонките и танцуваше на спирката. Да, танцуваше ❤️
Какъв беше въпросът, който му зададох, ще попитате. Питах го дали има желания за цвета на маратонките. " Да "... " в случай че може да са черни ", тъй като " отивали на всичко ".
Бъдете положителни и чувствителни към детайлностите към вас, тъй като някои хора ги разделят едни маратонки благополучие.
Източник
Това написа преди дни Ева Христовова на страницата си във Facebook. Публикуваме описа й от първо лице с нейно позволение. Просто предайте нататък.
Днес се наложи да пътувам със 111 от Младост до Овча купел в двете направления. Отдавна не ми се беше случвало.
На връщане в рейса бяхме към 10 души. Още на спирката на Монтевидео се качи едно момче, може би към 7-8-годишно. Предвид региона там е ненужно да прибавям определението, само че ще кажа, че беше едно безшумно, свито и непретенциозно цигане с маска на лицето (за разлика от половината възрастни нециганета в рейса). През цялото време на нашето пътешестване то се опитваше да пази отдалеченост, да не застава на пътя на по-възрастните, седна за малко на една седалка и незабавно стана, когато се качиха повече хора. Беше спретнато и чисто момче. Всичко това, обаче, не е кой знае какво. Поне не толкоз, че това момче да се слее с всички останали и да не ми направи усещане. Но не.
Той не просто се навря в мисълта ми, а напряко се вряза в нея. Защото от самото начало на нашето взаимно пътешестване, хлапето си криеше обувките, настъпваше ги, с цел да не се виждат, очевидно се притесняваше извънредно доста. В някакъв миг съумях да видя тези обувки и за малко да не се разплача - толкоз износени маратонки, че подметките им се крепяха на някакви конци, бяха скъсани при пръстите и се разпадаха.
През целия път мислех по какъв начин да му предложа помощ без да го обидя или да го притесня повече, в сравнение с към този момент беше обезпокоен. Нямаше да стане в рейса и изчаках да слезе на неговата спирка. Представих му се, стиснахме си ръцете.
Разговорът ни с него ще запазя за себе си. Но когато склони да му купя нови маратонки, аз го попитах нещо. Нещо, което внезапно се трансформира в целия свят за това момче - очите му се усмихнаха от изненада и признателност, като че ли никой в никакъв случай до момента не го е питал сходно нещо.
Той ме изчака на спирката, аз отидох да му купя маратонки в мола. Подадох му торбата, той супер обезпокоен я одобри. Казах му, че се надявам родителите му да не му се карат и в случай че го питат да каже, че момиче на име Ева ги е купило, тъй като през днешния ден е бил денят й да направи нещо положително. Плеснахме си ръцете на разлъка. Тръгнах пешком и едвам след 50 метра си разреших да погледна обратно. Беше към този момент си обул маратонките и танцуваше на спирката. Да, танцуваше ❤️
Какъв беше въпросът, който му зададох, ще попитате. Питах го дали има желания за цвета на маратонките. " Да "... " в случай че може да са черни ", тъй като " отивали на всичко ".
Бъдете положителни и чувствителни към детайлностите към вас, тъй като някои хора ги разделят едни маратонки благополучие.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ