Историк: Защо демонтажът на МОЧА не е разрушаване на историческото наследство?
Съгласно дефиницията на влиятелни интернационалните речници като " Колинс " и " Кембридж " словосъчетанието " историческо завещание " съставлява съвкупността от полезностите, традициите и спомените на даден народ, въплътени в избрани паметници, монументи и обекти. Нека разнищим тази формулировка в подтекста на " Паметника на Съветската войска " (ПСА), който към този момент седем десетилетия господства ландшафта на столичния център. Разковничето тук е в няколко основни думи - " полезности ", " мемоари " и " даден народ ". Към тях може да се добави и " освободителна ", както постоянно приятелите на Съюз на съветските социалистически републики дефинират РККА (Червената войска, бел. ред.).
По своята същина ПСА съставлява възпоменателен монумент, който е привързан с даден народ, само че този народ не е българският, а съветският и даже не съветският, а руският народ, който към този момент не съществува и, почтено казано, в никакъв случай не е съществувал. ПСА е монумент на Червената войска, който припомня на руските жители, че техните войски са завладели и България и служи за увещание на българските жители, че те са били " посетени за окупация " от Червената войска.
Да се върнем на частта с " освободителната ". Кого освобождава Червената войска и от какво? Простият отговор е, че освобождава българите от техния суверенитет. В по-дългата версия нещата наподобяват по този начин - на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики едностранно афишира война на България, която към този миг е декларирала своя неутралитет и е почнала развой по разкъсване на връзките си с Оста. Решени да не позволяват София да се измъкне току-тъй от обещаната им сфера на въздействие (нека си спомним Нощта на салфетките сред Сталин и Чърчил), Красная взема решение да работи и окупира България за налагане на собствен марионетен режим и циментиране на руското наличие на Балканите. Речено-сторено.
Нахлуването в България е последвано от прелом, проведен с помощта най-много на опозиционните партии и армията, само че небрежно управляван от Българска комунистическа партия предвид на руското наличие по нашите земи. Следват две години на окупация, която коства на отечеството над 140 милиарда тогавашни лв. - сума, надвишаваща цялото годишно Брутният вътрешен продукт на България. Ситуацията е толкоз тежка, че даже Българска комунистическа партия се виждат принудени да пишат протестни писма до руските окупационни сили - естествено, останали без резултат.
След края на директната руска окупация стартира процеса по съветизация на България - налагане на планова стопанска система, цялостен държавен монопол върху промишлеността и стопанството и въвеждане на режим на терора по сталински пример, комбиниран с почистване на тези комунисти като Трайчо Костов, които имат наглостта да са въпреки всичко повече българи, в сравнение с интернационалисти. На фона на тези трагични, унищожителни и кървави събития, през 1949 година стартира да се осъществя проект за съграждане на паметник, който да ознаменува " освобождението на България от монархо-фашистката власт ".
Чудесно, единствено че такова животно като монархо-фашизъм не съществува. Съществува българска суверенна страна, държавно управление, парламент и държавен глава, в лицето на малолетния Симеон II и неговия регентски съвет. Регентите, дружно с главната част от интелигенцията и обществения хайлайф са избити и/или репресирани, а тяхното място е заето от вълна от лица, доста от които нямат даже приблизително обучение.
Този неуместен миг е заметен под килима със заповед на Централен комитет на Българска комунистическа партия през ноември 1944 година, която със задна дата от 9 септември отстранява условието държавните чиновници да имат висше обучение - състояние, наложително за Третото българско царство, което не е изцяло възобновено като норма в България и до момента. Решението, взето от Министерския съвет отпред с Васил Коларов през 1949 година, стартира да се ползва на процедура през 1952 година, а през 1954 година паметникът е публично открит.
Демонтираната глава на руския окупатор от МОЧА Източник: Zonanews
Така ПСА - или както пó му подхожда МОЧА (Мемориал на окупационната Червена войска, бел. автора) - се трансформира във втория най-траен белег на ръководството на Вълко Червенков в България, нареждайки се незабавно след икономическия колапс на страната, породен от несъответстващата политика на българското сталинче и изпреварвайки поголовните акции по изгубване на стотици хора от домовете им. Последното се дължи на обстоятелството, че отвличанията се случват в дребните часове на нощта, а паметникът е целодневно видим от жителите и гостите на столицата.
И по този начин - става известно, че Червената войска не е освободителка на България, а поробителка, пристигнала да наложи един деструктивен и човеконенавистен режим, който обрича народа ни на бедност, мизерия и политическо мракобесие към този момент съвсем 80 години. С други думи, в случай че позволяваме МОЧА като знак, дано вдигнем в София и монумент на османския военачалник Лала Шахин, който през 1382 година освобождава София от нейното законно локално ръководство и от наличието ѝ в рамките на Второто българско царство. В последна сметка за 50 години комунистите предизвикаха на народа ни неща, които османците не съумяха да причинят и за 500.
Да се върнем на специфичните думички, да вземем за пример " полезности ". Какви полезности символизира МОЧА? Сляпо поклонение пред непознат окупатор? Да. Изопачаване на историята? Да. Почитане на националната злополука по този начин, като че ли е момент на народен успех? Да. Унижението на народа ни от една непозната страна и политическа система? Да. Това са точно " полезностите ", които МОЧА символизира. Храбростта, достолепието, патриотизма, националната всеотдайност, битката за обединяване на българските земи и на българите като цяло - все качества, които обичайно търсим в символиката на националните си монументи, тук просто отсъстват.
В този подтекст статуите на разните животни, напомнящи за царския зоопарк в същата тази градинка, където се извисява и комунистическото неразбирателство, носят повече обичаи, последователност и символика на отминалото време. Да поговорим и за " спомените ". Какви мемоари отразява МОЧА? Никакви. Тя е паметник, отдаден на събитие, което действително не се е случило. Посрещането на РККА от българския народ като армия-освободителка в поклон към съветските войски от 1877/78 година просто не е същинско.
 -1.JPG "Демонтаж на МОЧА (Паметника на руската армия)")
Демонтаж на МОЧА (Паметника на руската армия) Източник: Zonanews
Ситуацията е дотолкоз неуместна, че след това комунистическата агитация се постанова да подправя фотографиите от септември 1944 година, с цел да може да докара задоволително подвиг на братушките, заменяйки калните им американски джипове с колажи на Т-34 и прибавяне на несъществуващи в септемврийското небе изтребители. Като цяло, бравурното честване на несъстоялото се минало се трансформира в запазена марка на българския болшевик. Бутафорията ще продължи и след 1989 година, когато носталгиците ще се пробват да си спомнят за полезности и постижения на #ПоБайтошовоВреме, които не са били правилни или даже същински.
Казано в резюме, МОЧА не може да бъде третирана като монумент на българското историческо завещание, тъй като: първо не отразява действителни исторически събития; второ - знаците, които съставлява, са деструктивни и анти-български; трето - не е български, а руски монумент и служи за поддържането на една политическа и наднационална еднаквост, която даже да е съществувала в миналото, към този момент не съществува на никое място. С оглед на тези елементарни истини е пределно ясно, че МОЧА не е паметник с историческа стойност и неговото запазване и наличие в центъра на София или където и да било отвън рамките на някой музей не е обосновано нито от културни, нито от научни доводи.
Единствената причина този паметник да продължаваше да съществува е политическа и е обвързвана със сервилното отношение на българския хайлайф към Русия. Можем единствено да се надяваме, че демонтажът на МОЧА е явен сигнал за последователното преустановяване на тази позорна угодливост, която от над век ни носи единствено тъга, оскърбление и мизерия.
Източник: Webcafe
За създателя
Ас. доктор Александър Стоянов е историк, експерт по военна история и член на Българска Академия на Науките. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия. Водил курсове и открити лекции в Нов български университет и в Софийския университет " Св. Климент Oхридски ". Автор на пет оповестени книги и над 220 публикации и изявления.
По своята същина ПСА съставлява възпоменателен монумент, който е привързан с даден народ, само че този народ не е българският, а съветският и даже не съветският, а руският народ, който към този момент не съществува и, почтено казано, в никакъв случай не е съществувал. ПСА е монумент на Червената войска, който припомня на руските жители, че техните войски са завладели и България и служи за увещание на българските жители, че те са били " посетени за окупация " от Червената войска.
Да се върнем на частта с " освободителната ". Кого освобождава Червената войска и от какво? Простият отговор е, че освобождава българите от техния суверенитет. В по-дългата версия нещата наподобяват по този начин - на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики едностранно афишира война на България, която към този миг е декларирала своя неутралитет и е почнала развой по разкъсване на връзките си с Оста. Решени да не позволяват София да се измъкне току-тъй от обещаната им сфера на въздействие (нека си спомним Нощта на салфетките сред Сталин и Чърчил), Красная взема решение да работи и окупира България за налагане на собствен марионетен режим и циментиране на руското наличие на Балканите. Речено-сторено.
Нахлуването в България е последвано от прелом, проведен с помощта най-много на опозиционните партии и армията, само че небрежно управляван от Българска комунистическа партия предвид на руското наличие по нашите земи. Следват две години на окупация, която коства на отечеството над 140 милиарда тогавашни лв. - сума, надвишаваща цялото годишно Брутният вътрешен продукт на България. Ситуацията е толкоз тежка, че даже Българска комунистическа партия се виждат принудени да пишат протестни писма до руските окупационни сили - естествено, останали без резултат.
След края на директната руска окупация стартира процеса по съветизация на България - налагане на планова стопанска система, цялостен държавен монопол върху промишлеността и стопанството и въвеждане на режим на терора по сталински пример, комбиниран с почистване на тези комунисти като Трайчо Костов, които имат наглостта да са въпреки всичко повече българи, в сравнение с интернационалисти. На фона на тези трагични, унищожителни и кървави събития, през 1949 година стартира да се осъществя проект за съграждане на паметник, който да ознаменува " освобождението на България от монархо-фашистката власт ".
Чудесно, единствено че такова животно като монархо-фашизъм не съществува. Съществува българска суверенна страна, държавно управление, парламент и държавен глава, в лицето на малолетния Симеон II и неговия регентски съвет. Регентите, дружно с главната част от интелигенцията и обществения хайлайф са избити и/или репресирани, а тяхното място е заето от вълна от лица, доста от които нямат даже приблизително обучение.
Този неуместен миг е заметен под килима със заповед на Централен комитет на Българска комунистическа партия през ноември 1944 година, която със задна дата от 9 септември отстранява условието държавните чиновници да имат висше обучение - състояние, наложително за Третото българско царство, което не е изцяло възобновено като норма в България и до момента. Решението, взето от Министерския съвет отпред с Васил Коларов през 1949 година, стартира да се ползва на процедура през 1952 година, а през 1954 година паметникът е публично открит.
Демонтираната глава на руския окупатор от МОЧА Източник: Zonanews Така ПСА - или както пó му подхожда МОЧА (Мемориал на окупационната Червена войска, бел. автора) - се трансформира във втория най-траен белег на ръководството на Вълко Червенков в България, нареждайки се незабавно след икономическия колапс на страната, породен от несъответстващата политика на българското сталинче и изпреварвайки поголовните акции по изгубване на стотици хора от домовете им. Последното се дължи на обстоятелството, че отвличанията се случват в дребните часове на нощта, а паметникът е целодневно видим от жителите и гостите на столицата.
И по този начин - става известно, че Червената войска не е освободителка на България, а поробителка, пристигнала да наложи един деструктивен и човеконенавистен режим, който обрича народа ни на бедност, мизерия и политическо мракобесие към този момент съвсем 80 години. С други думи, в случай че позволяваме МОЧА като знак, дано вдигнем в София и монумент на османския военачалник Лала Шахин, който през 1382 година освобождава София от нейното законно локално ръководство и от наличието ѝ в рамките на Второто българско царство. В последна сметка за 50 години комунистите предизвикаха на народа ни неща, които османците не съумяха да причинят и за 500.
Да се върнем на специфичните думички, да вземем за пример " полезности ". Какви полезности символизира МОЧА? Сляпо поклонение пред непознат окупатор? Да. Изопачаване на историята? Да. Почитане на националната злополука по този начин, като че ли е момент на народен успех? Да. Унижението на народа ни от една непозната страна и политическа система? Да. Това са точно " полезностите ", които МОЧА символизира. Храбростта, достолепието, патриотизма, националната всеотдайност, битката за обединяване на българските земи и на българите като цяло - все качества, които обичайно търсим в символиката на националните си монументи, тук просто отсъстват.
В този подтекст статуите на разните животни, напомнящи за царския зоопарк в същата тази градинка, където се извисява и комунистическото неразбирателство, носят повече обичаи, последователност и символика на отминалото време. Да поговорим и за " спомените ". Какви мемоари отразява МОЧА? Никакви. Тя е паметник, отдаден на събитие, което действително не се е случило. Посрещането на РККА от българския народ като армия-освободителка в поклон към съветските войски от 1877/78 година просто не е същинско.
Демонтаж на МОЧА (Паметника на руската армия) Източник: Zonanews Ситуацията е дотолкоз неуместна, че след това комунистическата агитация се постанова да подправя фотографиите от септември 1944 година, с цел да може да докара задоволително подвиг на братушките, заменяйки калните им американски джипове с колажи на Т-34 и прибавяне на несъществуващи в септемврийското небе изтребители. Като цяло, бравурното честване на несъстоялото се минало се трансформира в запазена марка на българския болшевик. Бутафорията ще продължи и след 1989 година, когато носталгиците ще се пробват да си спомнят за полезности и постижения на #ПоБайтошовоВреме, които не са били правилни или даже същински.
Казано в резюме, МОЧА не може да бъде третирана като монумент на българското историческо завещание, тъй като: първо не отразява действителни исторически събития; второ - знаците, които съставлява, са деструктивни и анти-български; трето - не е български, а руски монумент и служи за поддържането на една политическа и наднационална еднаквост, която даже да е съществувала в миналото, към този момент не съществува на никое място. С оглед на тези елементарни истини е пределно ясно, че МОЧА не е паметник с историческа стойност и неговото запазване и наличие в центъра на София или където и да било отвън рамките на някой музей не е обосновано нито от културни, нито от научни доводи.
Единствената причина този паметник да продължаваше да съществува е политическа и е обвързвана със сервилното отношение на българския хайлайф към Русия. Можем единствено да се надяваме, че демонтажът на МОЧА е явен сигнал за последователното преустановяване на тази позорна угодливост, която от над век ни носи единствено тъга, оскърбление и мизерия.
Източник: Webcafe
За създателя
Ас. доктор Александър Стоянов е историк, експерт по военна история и член на Българска Академия на Науките. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия. Водил курсове и открити лекции в Нов български университет и в Софийския университет " Св. Климент Oхридски ". Автор на пет оповестени книги и над 220 публикации и изявления.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ