САЩ се спасяват от Афганистан
Съединените щати и талибаните ще подпишат на 29 февруари съглашение, което ще е най-сериозната крачка към установяването на мир в Афганистан. То ще постави завършек на най-дългата война в американската история и ще докара до извършване на предизборното заричане на президента Доналд Тръмп да прибере хилядите американски бойци вкъщи – против обещанието страната да не дава база на терористи. Бъдещето на самия Афганистан обаче напълно не е ясно.
Плановете към този момент са на 10 март да стартират договаряния сред талибаните и държавното управление в Кабул, които няма да са лесни, тъй като бунтовниците отхвърлят легитимността на администрацията на президента Ашраф Гани с претекста, че става дума за американски марионетки с малко въздействие отвън столицата.
Едно е ясно: Тръмп желае да изтегли близо 12-те хиляди бойци, и то за предпочитане
преди президентските избори през ноември.
Ясно е и че афганистанското държавно управление се надява на мир. Само не е ясно какво чакат талибаните от мирния развой. Сериозни подозрения съществуват, че за американците този въпрос не е от огромно значение – значимото е техните хора да се приберат в график, пък в случай че ще бунтовниците да се разгласят за спечелили.
А те имат учредения да го създадат.
Талибаните се появиха през 90-те години на 20-и век и към 1998-а направляваха близо 90% от страната. Те постановиха правила, отговарящи на най-строгите правила на шериата. След атентатите от 11 септември 2001 година вниманието на Съединени американски щати се насочи към тях, тъй като се смяташе, че приютяват водача на "Ал Кайда " Осама бин Ладен. По-малко от месец след офанзивите против Световния търговски център и Пентагона американската войска влезе в Афганистан. Талибаните изгубиха надзор и се отдръпнаха към Пакистан.
Сега,18 години по-късно, те имат 60 000 бойци и печелят войната против афганистанската войска, която се крепи на американските сили. В момента държавното управление управлява малко над половината от територията, съперниците му – към 15 на 100, а останалите към 30 % не са под ничия власт, като
въздействието на бунтовниците се разраства.
За американците бе мъчно да договорят мир с талибаните, макар че се пробват от близо 10 години – просто съперниците им не са подготвени на съществени отстъпки, тъй като считат, че успеха им принадлежи. Затова и бе мъчно да бъдат накарани да договарят с формалната власт – въпреки че администрацията на Тръмп неведнъж е заявявала, че единственият метод да се приключи войната е враждуващите сили в Афганистан да подпишат мир.
Президентът Ашраф Гани доста пъти е показал предпочитание за договаряния, само че е изразявал и запаси. Едно недобро съглашение би могло да докара в бъдеще до клане и до тежки последствия за жителите на страната – изключително за дамите и представителите на малцинствата, които бяха подложени на безмилостна дискриминация при предходното талибанско ръководство. Така че самото започване на вътрешните договаряния ще е огромен напредък, само че същинските компликации ще дойдат след това, когато се прецизират параметрите на мирното съглашение.
Според специалистите има редица евентуални проблеми пред него, и всички са единомислещи, че за постигането му
ще са нужни месеци, в случай че не и години.
Най-големият проблем е какви са упованията на талибаните. Логично е те да желаят да си върнат властта над Афганистан във типа, в който са я имали преди американската интервенция през 2001 година. Следователно ще се стремят да получат максимума от договорката.
Единият от разновидностите е да изискат контрола над някои министерства или даже пренаписването на части от конституцията на страната, тъй че да дава отговор на крайната им ислямистка идеология. Биха могли и да изискат държавното управление да резервира надзор над столицата и регионите към нея, а тяхната власт над южните и източните региони, която упражняват и през днешния ден, да се официализира.
Не на последно място, бунтовниците може да пожелаят да се интегрират в афганистанската войска. Това би било мъчно за преглъщане, тъй като са отговорни за гибелта на хиляди нейни представители. Пък и самите те надали биха желали да се примирят с паралелното битие на враждебната мощ, против която до момента са воювали.
Което и от тези неща да се случи,
талибаните ще получат по-голяма власт
от тази, която имат сега. Една от отхвърляните и от тях, и от държавното управление хрумвания е да се сформира краткотрайно ръководство с присъединяване на представители на бунтовниците, до момента в който не престават договарянията. Тръмп и Гани поддържат позицията, че изборите са единствения метод в Кабул да има демократично и представително държавно управление, само че не се знае какво мислят талибаните по този въпрос. Едно е несъмнено – сигурността в страната е мощно подвластна от ангажираността на Съединените щати.
Няма да е изненадващо, в случай че точно затова талибаните решат да протакат договарянията с държавното управление, до момента в който Тръмп или възможният нов собственик на Белия дом се измори да договаря и прибере американските бойци преди подписването на финално съглашение.
Няма и никакви гаранции, че талибаните ще съблюдават отговорностите си по възможното съглашение, в случай че американските сили не пазят Кабул. Иначе казано, след изтеглянето им може да се окаже, че мирната договорка не е донесла никакъв мир.
Много наблюдаващи вършат паралел сред сегашната обстановка и договарянията за прекратяванета на
Виетнамската война.
Тогава, през 1973-а, американците се изтеглиха след спокойно съглашение със Северен Виетнам, което се очакваше да докара до договаряния с Южен Виетнам. Това не стана. Вместо това комунистическият Север завладя безапелационно целия Юг.
Ситуацията в Афганистан не е същата като във Виетнам, тъй като страната е същинска мозайка от етноси, племена и религии, а и талибаните надали ще имат силата да овладеят цялата й територия, откакто даже в апогея си преди 2001-ва не бяха съумели да го създадат. Но даже и една възможна борба за столицата ще докара до огромно клане, без да се броят конфликтите из цялата страна с всички нации и племена, които не желаят талибански ред.
Отговорността това да не се случи пада основно върху Доналд Тръмп – стига да го интересува друго, с изключение на да прибере "момчетата вкъщи ".
Плановете към този момент са на 10 март да стартират договаряния сред талибаните и държавното управление в Кабул, които няма да са лесни, тъй като бунтовниците отхвърлят легитимността на администрацията на президента Ашраф Гани с претекста, че става дума за американски марионетки с малко въздействие отвън столицата.
Едно е ясно: Тръмп желае да изтегли близо 12-те хиляди бойци, и то за предпочитане
преди президентските избори през ноември.
Ясно е и че афганистанското държавно управление се надява на мир. Само не е ясно какво чакат талибаните от мирния развой. Сериозни подозрения съществуват, че за американците този въпрос не е от огромно значение – значимото е техните хора да се приберат в график, пък в случай че ще бунтовниците да се разгласят за спечелили.
А те имат учредения да го създадат.
Талибаните се появиха през 90-те години на 20-и век и към 1998-а направляваха близо 90% от страната. Те постановиха правила, отговарящи на най-строгите правила на шериата. След атентатите от 11 септември 2001 година вниманието на Съединени американски щати се насочи към тях, тъй като се смяташе, че приютяват водача на "Ал Кайда " Осама бин Ладен. По-малко от месец след офанзивите против Световния търговски център и Пентагона американската войска влезе в Афганистан. Талибаните изгубиха надзор и се отдръпнаха към Пакистан.
Сега,18 години по-късно, те имат 60 000 бойци и печелят войната против афганистанската войска, която се крепи на американските сили. В момента държавното управление управлява малко над половината от територията, съперниците му – към 15 на 100, а останалите към 30 % не са под ничия власт, като
въздействието на бунтовниците се разраства.
За американците бе мъчно да договорят мир с талибаните, макар че се пробват от близо 10 години – просто съперниците им не са подготвени на съществени отстъпки, тъй като считат, че успеха им принадлежи. Затова и бе мъчно да бъдат накарани да договарят с формалната власт – въпреки че администрацията на Тръмп неведнъж е заявявала, че единственият метод да се приключи войната е враждуващите сили в Афганистан да подпишат мир.
Президентът Ашраф Гани доста пъти е показал предпочитание за договаряния, само че е изразявал и запаси. Едно недобро съглашение би могло да докара в бъдеще до клане и до тежки последствия за жителите на страната – изключително за дамите и представителите на малцинствата, които бяха подложени на безмилостна дискриминация при предходното талибанско ръководство. Така че самото започване на вътрешните договаряния ще е огромен напредък, само че същинските компликации ще дойдат след това, когато се прецизират параметрите на мирното съглашение.
Според специалистите има редица евентуални проблеми пред него, и всички са единомислещи, че за постигането му
ще са нужни месеци, в случай че не и години.
Най-големият проблем е какви са упованията на талибаните. Логично е те да желаят да си върнат властта над Афганистан във типа, в който са я имали преди американската интервенция през 2001 година. Следователно ще се стремят да получат максимума от договорката.
Единият от разновидностите е да изискат контрола над някои министерства или даже пренаписването на части от конституцията на страната, тъй че да дава отговор на крайната им ислямистка идеология. Биха могли и да изискат държавното управление да резервира надзор над столицата и регионите към нея, а тяхната власт над южните и източните региони, която упражняват и през днешния ден, да се официализира.
Не на последно място, бунтовниците може да пожелаят да се интегрират в афганистанската войска. Това би било мъчно за преглъщане, тъй като са отговорни за гибелта на хиляди нейни представители. Пък и самите те надали биха желали да се примирят с паралелното битие на враждебната мощ, против която до момента са воювали.
Което и от тези неща да се случи,
талибаните ще получат по-голяма власт
от тази, която имат сега. Една от отхвърляните и от тях, и от държавното управление хрумвания е да се сформира краткотрайно ръководство с присъединяване на представители на бунтовниците, до момента в който не престават договарянията. Тръмп и Гани поддържат позицията, че изборите са единствения метод в Кабул да има демократично и представително държавно управление, само че не се знае какво мислят талибаните по този въпрос. Едно е несъмнено – сигурността в страната е мощно подвластна от ангажираността на Съединените щати.
Няма да е изненадващо, в случай че точно затова талибаните решат да протакат договарянията с държавното управление, до момента в който Тръмп или възможният нов собственик на Белия дом се измори да договаря и прибере американските бойци преди подписването на финално съглашение.
Няма и никакви гаранции, че талибаните ще съблюдават отговорностите си по възможното съглашение, в случай че американските сили не пазят Кабул. Иначе казано, след изтеглянето им може да се окаже, че мирната договорка не е донесла никакъв мир.
Много наблюдаващи вършат паралел сред сегашната обстановка и договарянията за прекратяванета на
Виетнамската война.
Тогава, през 1973-а, американците се изтеглиха след спокойно съглашение със Северен Виетнам, което се очакваше да докара до договаряния с Южен Виетнам. Това не стана. Вместо това комунистическият Север завладя безапелационно целия Юг.
Ситуацията в Афганистан не е същата като във Виетнам, тъй като страната е същинска мозайка от етноси, племена и религии, а и талибаните надали ще имат силата да овладеят цялата й територия, откакто даже в апогея си преди 2001-ва не бяха съумели да го създадат. Но даже и една възможна борба за столицата ще докара до огромно клане, без да се броят конфликтите из цялата страна с всички нации и племена, които не желаят талибански ред.
Отговорността това да не се случи пада основно върху Доналд Тръмп – стига да го интересува друго, с изключение на да прибере "момчетата вкъщи ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ