Политиците се срамуват да говорят за българска национална държава
Съединението е едно от най-важните събития в най-новата българска история и по някакъв метод е феномен и в европейската история. Това заяви президентът (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.
" До 1989 година 6 септември в никакъв случай не е бил формален празник. Празнувал се в докомунистическа България. За 100-годишнината имаше огромни тържества в Пловдив, само че като цяло във времето на моето детство 6 септември съвсем не се загатваше. Споменаваше се скришом, може би тъй като беше покрай 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и ярък народен празник “, означи Петър Стоянов пред bTV.
Според него в речите на всички политици за празника се среща съвсем едно и също факсимиле – по какъв начин на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си блян. " Истината е, че нито преди, нито по време, нито много време след Съединението ние не сме били напълно обединени. Въпросът е в това, че тогава опълчването е било поради свръхпатриотизма. Днес в доста огромна степен зад разединението на българските политици личат икономически ползи и сенки на олигарси. Това е разликата ", сподели президентът.
По думите му тогава борците за национално единство са издигали в фетиш основаването на българска страна, до момента в който днешните политици се срамят да приказват за българската национална страна: " Те приказват за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има дори хора, които смятайки, че са остроумни, декларират: Обичам народа, ненавиждам страната. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без страна няма етничен разцвет. Без държава няма нито културен, нито стопански прогрес за нито един народ – това би трябвало да е натъртено в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме страна, дайте да я съхраняваме. "
Стоянов счита, че непрекъснатите вопли за смяна в Конституцията приказват единствено за политическа беззащитност: " Няма никакъв смисъл да объркваме българския народ с този вид спор. Въпросът не е в това непрестанно да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до доста по-прости неща – по какъв начин българските политици да основат в народа възприятие за правда. "
" До 1989 година 6 септември в никакъв случай не е бил формален празник. Празнувал се в докомунистическа България. За 100-годишнината имаше огромни тържества в Пловдив, само че като цяло във времето на моето детство 6 септември съвсем не се загатваше. Споменаваше се скришом, може би тъй като беше покрай 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и ярък народен празник “, означи Петър Стоянов пред bTV.
Според него в речите на всички политици за празника се среща съвсем едно и също факсимиле – по какъв начин на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си блян. " Истината е, че нито преди, нито по време, нито много време след Съединението ние не сме били напълно обединени. Въпросът е в това, че тогава опълчването е било поради свръхпатриотизма. Днес в доста огромна степен зад разединението на българските политици личат икономически ползи и сенки на олигарси. Това е разликата ", сподели президентът.
По думите му тогава борците за национално единство са издигали в фетиш основаването на българска страна, до момента в който днешните политици се срамят да приказват за българската национална страна: " Те приказват за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има дори хора, които смятайки, че са остроумни, декларират: Обичам народа, ненавиждам страната. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без страна няма етничен разцвет. Без държава няма нито културен, нито стопански прогрес за нито един народ – това би трябвало да е натъртено в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме страна, дайте да я съхраняваме. "
Стоянов счита, че непрекъснатите вопли за смяна в Конституцията приказват единствено за политическа беззащитност: " Няма никакъв смисъл да объркваме българския народ с този вид спор. Въпросът не е в това непрестанно да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до доста по-прости неща – по какъв начин българските политици да основат в народа възприятие за правда. "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ