Натискът срещу съдия Калпакчиев разширява обхвата си
Съдия Калин Калпакчиев, ръководител на Съюза на съдиите в България
© Георги Кожухаров В седмицата, в която следва Висш съдебен съвет още веднъж да разисква кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор, институционалният и медиен тормоз против ръководителя на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев мина в нова фаза. Писмо, подписано от правосъдния контрольор Стефка Мулячка, е изпратено на БХК с 12 въпроса, свързани с проблема " Полфрийман ", на които се изисква отговор, без в него да е посочено на какво съображение и по каква кореспонденция.
Калпакчиев стана обект на офанзиви още до момента в който беше член на предходния Висш правосъден съвет, където се отбелязя като конкурент на основния прокурор Сотир Цацаров против неговата политика на преодоляване на съвета и против независимостта на съда. Нападките против арбитър Калпакчиев се ускориха, откакто той оглави Съюза на съдиите в България (ССБ) тъкмо преди година и изключително доста в акцията по избора на Иван Гешев за нов основен прокурор. Причината е, че ССБ зае твърда позиция против формалната и лишена от бистрота процедура, в която Гешев бе повдигнат като единствен претендент, а в същото време уточни и проблемите към самата кандидатура, свързани с очевиден недостиг на професионални качества и интегритет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За манипулирането на публичното мнение против съдията бяха употребявани всевъзможни мотиви. През септември - откакто тричленният правосъден състав на Софийския апелативен съд, управляван от него, постанови условно предварително освобождение на австралиеца Джок Полфрийман. А последните дни демонстрираха, че това е целеустремено деяние на медии и институции.
В понеделник в медиите, близки до Делян Пеевски, се мултиплицира една и съща дописка, съгласно която " Калин Калпакчиев оправда и някогашен народен представител от Реформаторския блок за гибелта на 14-годишно дете ". Всъщност става дума за дело, по което тричленен правосъден състав от Софийския апелативен съд приема единомислещо, че виновността за гибелта на детето, умряло при стоматологична хирургична интервенция вследствие на затруднение, провокирано от упойката, не е на хирурга, а на анестезиоложката, сложила упойката, и на шефката на клиниката, която не е основала нужната организация за незабавна реакция, в това число и нужния медикамент. Докладчик по делото не е Калпакчиев, а различен арбитър – Владимир Астарджиев, третият член на състава е съдията Камен Иванов, а претекстовете занапред следва да излязат. Въпреки това упоменатите медии преписаха една и съща информация, оповестена първо в " юридически " уебсайт и започваща с изречението: " Състав на Софийския апелативен съд (САС) с ръководител Калин Калпакчиев издаде следващ абсурден правосъден акт... " Проверката в интернет по какъв начин десетки уеб сайтове безусловно се преписват буквално е обикновена. Никой от тези медии няма визия за претекстовете на правосъдното решение, тъй като претекстовете не се подготвени.
Във вторник стана известно, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет освен продължава с цялостна пара измислената инспекция за безпристрастността на състава, постановил условното предварително освобождение на австралиеца Джок Полфрийман, само че и напълно съществено е заел инквизиторска позиция по отношение на съдиите Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, както и по отношение на ръководителя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. Писмо, подписано от правосъдния контрольор Стефка Мулячка, е изпратено на БХК с 12 въпроса, на които се изисква отговор, без в него да е посочено на какво съображение и по каква кореспонденция.
В писмото обаче се задават въпроси за какво Кънев е показал позитивна характерност на Джок Полфрийман по делото за предварителното му освобождение на Полфрийман, каква е практиката на БХК да дава мнения и характерности на пандизчии и дали организацията е взела участие в работата по законопроект – в тази ситуация плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които през 2017 година е въведена опция за условно предварително освобождение на наказан по негова молба. Кънев е питан също по този начин познава ли съдиите от състава, взели участие ли са те в планове на БХК, получавали ли са възнаграждения оттова и така нататък
В края на септември политиците в Народното събрание първи предизвикаха абсурда с условното предварително освобождение на Полфрийман и нападнаха тричленния правосъден състав и особено Калпакчиев със заявката, че въпреки да не са чели определението и претекстовете му, го намират за " позорно ". В ход бе вкаран претекст за противозаконен състав, тъй като ръководителят на състава Калпакчиев и докладчикът Весислава Иванова имали връзки с БХК, който пък е управляван от Красимир Кънев, който пък показал по делото позитивна характерност на Полфрийман, въпреки и в персонално качество.
Главният прокурор Сотир Цацаров изиска от Върховен касационен съд обновяване на делото с тези причини, а макар че законът не позволява обновяване в този случай, тричленният състав на съда одобри да прегледа делото и явно изчаква да завърши процедурата по избора на нов основен прокурор.
Пред Съдебната палата националисти проведоха протест против съдиите, а водачът на " Атака " Волен Сидеров прикани към разпра с ръководителя на състава. Членове на младежкото Вътрешна македонска революционна организация подадоха сигнал до Висшия правосъден съвет с искане за инспекция на безпристрастността на съдиите, взели решението за Полфрийман - съгласно тях под напън както от български, по този начин и от интернационалните организации.
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, вместо да отбрани съдийската самостоятелност, влезе в ролята на пощенска кутия и препрати сигнала до ИВСС за инспекция. Резултат от всичко това са въпросите до Красимир Кънев, както и отговорът му на тях. Двата документа публикуваме напълно в атачмънтите, тъй като тяхното наличие е показателно за естеството на инспекцията, подхваната от инспектората.
Документ
Писмо на инспектора от Инспектората към Висш съдебен съвет Стефка Мулячка
Документ
Отговор Красимир Кънев, ръководител на БХК
Не е належащо човек да е правист, с цел да е наясно с глупостта на заложените въпроси. БХК е правозащитна организация, като главен периметър на нейната активност е мониторингът на пандизите и правата на пандизчиите. БХК води доста стратегически каузи на пандизчии, в това число в съда по правата на индивида в Старсбург - за основаването на практики, гарантиращи върховенството на закона. В това си качество БХК взе участие в работата по редица законопроекти, свързани със пандизите, само че отвън това – неуместно е да се проверява работата на една неправителствена организация по законопроект в подтекста на някакъв спор на ползи.
Тук даже не става въпрос единствено за това, че една публично назначена работна група по законопроект в обещано министерство по предписание събира организациите, които работят в съответната област и имат експертиза в нея, че това е обществена активност, при която се разискват причини и решението се взема на база на тях. В последна сметка става въпрос за закон, препоръчан от Министерския съвет и признат от Народното събрание след естествена законодателна процедура. Инспектор Стефка Мулячка от Инспектората към Висш съдебен съвет не споделя дали подозренията за лобизъм в този закон важат и за държавното управление и Народното събрание.
В отговора си Красимир Кънев не пести сарказма към опита на контрольор Мулячка да го сложи в позиция на разпитван. (Кариерата й в правосъдната система е като следовател, номинирана е в инспектората от Камарата на следователите и е гласувана от Народното събрание.)
По създание ръководителят на БХК дава отговор изчерпателно на всички въпроси макар ясната позиция, че инспекторатът не може да изисква сходно нещо от една неправителствена организация или обособени жители като частни лица. Извън това Кънев показва, че тримата съдии в никакъв случай не са взели участие в планове на БХК, нито са получавали пари оттова. Той разяснява, че по делото е показал характерност на Полфрийман по искане на отбраната, защото познава пандизчията и активността на записаното от него съдружие за отбрана правата на лишените от независимост.
" БХК по принцип рядко отхвърля да дава мнения по каузи на лишени от независимост, които усъвършенстват ситуацията им. Това важи за всевъзможни производства. Досега сме предоставяли мнения с общ размер от няколкостотин страници на разнообразни съдилища в София, Варна, Благоевград, Лондон, Манчестър, Единбург, Братфорд, Ню Йорк, Кейптаун, както и в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (например по делата " Харакчиев и Толумов против България ", " Нешков и други против България " и " Димитър Митев против България " - всички засягащи лишени от свобода).
По въпроси, свързани с лишени от независимост, сме предоставяли мнения и на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение на осъществяването на решения на Европейския съд по правата на индивида. По други въпроси, несвързани с отнемане от независимост, сме предоставяли мнения и на други съдилища и органи, включително — по тяхна покана — на Конституционния съд на Република България и на Върховния касационен съд. Освен мнения аз и други сътрудници на БХК сме се явявали на чувания като специалисти в съдилища в София, Варна, Благоевград, Лондон, Братфорд, Единбург и Кейптаун. Някои от чуванията са се провеждали отдалечено посредством видеовръзка по интернет. Отказвали сме мнения само когато сме намирали, че въпросите, сложени ни по съответното дело, попадат отвън експертизата ни. Изхождали сме от убеждението, че с нашите мнения подкрепяме съда да прегледа делото колкото е допустимо по-цялостно и обективно ", написа Красимир Кънев в отговорите си до инспектората.
И на собствен ред приключва с два въпроса, които задава по реда на Закона за достъп до социална информация:В какъв брой случая през тази година Инспекторатът на Висш съдебен съвет се е обръщал за информация към лица отвън кръга на задължените по член 175д, алинея 4 от Закона за правосъдната власт?Какви съображения управляват слагането на въпрос 10 във Вашето писмо от 28 октомври и за задачите на осъществяването на кои от функционалностите на инспектората според член 54, алинея 1 от Закон за съдебната власт е нужна тази информация?
© Георги Кожухаров В седмицата, в която следва Висш съдебен съвет още веднъж да разисква кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор, институционалният и медиен тормоз против ръководителя на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев мина в нова фаза. Писмо, подписано от правосъдния контрольор Стефка Мулячка, е изпратено на БХК с 12 въпроса, свързани с проблема " Полфрийман ", на които се изисква отговор, без в него да е посочено на какво съображение и по каква кореспонденция.
Калпакчиев стана обект на офанзиви още до момента в който беше член на предходния Висш правосъден съвет, където се отбелязя като конкурент на основния прокурор Сотир Цацаров против неговата политика на преодоляване на съвета и против независимостта на съда. Нападките против арбитър Калпакчиев се ускориха, откакто той оглави Съюза на съдиите в България (ССБ) тъкмо преди година и изключително доста в акцията по избора на Иван Гешев за нов основен прокурор. Причината е, че ССБ зае твърда позиция против формалната и лишена от бистрота процедура, в която Гешев бе повдигнат като единствен претендент, а в същото време уточни и проблемите към самата кандидатура, свързани с очевиден недостиг на професионални качества и интегритет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За манипулирането на публичното мнение против съдията бяха употребявани всевъзможни мотиви. През септември - откакто тричленният правосъден състав на Софийския апелативен съд, управляван от него, постанови условно предварително освобождение на австралиеца Джок Полфрийман. А последните дни демонстрираха, че това е целеустремено деяние на медии и институции.
В понеделник в медиите, близки до Делян Пеевски, се мултиплицира една и съща дописка, съгласно която " Калин Калпакчиев оправда и някогашен народен представител от Реформаторския блок за гибелта на 14-годишно дете ". Всъщност става дума за дело, по което тричленен правосъден състав от Софийския апелативен съд приема единомислещо, че виновността за гибелта на детето, умряло при стоматологична хирургична интервенция вследствие на затруднение, провокирано от упойката, не е на хирурга, а на анестезиоложката, сложила упойката, и на шефката на клиниката, която не е основала нужната организация за незабавна реакция, в това число и нужния медикамент. Докладчик по делото не е Калпакчиев, а различен арбитър – Владимир Астарджиев, третият член на състава е съдията Камен Иванов, а претекстовете занапред следва да излязат. Въпреки това упоменатите медии преписаха една и съща информация, оповестена първо в " юридически " уебсайт и започваща с изречението: " Състав на Софийския апелативен съд (САС) с ръководител Калин Калпакчиев издаде следващ абсурден правосъден акт... " Проверката в интернет по какъв начин десетки уеб сайтове безусловно се преписват буквално е обикновена. Никой от тези медии няма визия за претекстовете на правосъдното решение, тъй като претекстовете не се подготвени.
Във вторник стана известно, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет освен продължава с цялостна пара измислената инспекция за безпристрастността на състава, постановил условното предварително освобождение на австралиеца Джок Полфрийман, само че и напълно съществено е заел инквизиторска позиция по отношение на съдиите Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, както и по отношение на ръководителя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. Писмо, подписано от правосъдния контрольор Стефка Мулячка, е изпратено на БХК с 12 въпроса, на които се изисква отговор, без в него да е посочено на какво съображение и по каква кореспонденция.
В писмото обаче се задават въпроси за какво Кънев е показал позитивна характерност на Джок Полфрийман по делото за предварителното му освобождение на Полфрийман, каква е практиката на БХК да дава мнения и характерности на пандизчии и дали организацията е взела участие в работата по законопроект – в тази ситуация плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които през 2017 година е въведена опция за условно предварително освобождение на наказан по негова молба. Кънев е питан също по този начин познава ли съдиите от състава, взели участие ли са те в планове на БХК, получавали ли са възнаграждения оттова и така нататък
В края на септември политиците в Народното събрание първи предизвикаха абсурда с условното предварително освобождение на Полфрийман и нападнаха тричленния правосъден състав и особено Калпакчиев със заявката, че въпреки да не са чели определението и претекстовете му, го намират за " позорно ". В ход бе вкаран претекст за противозаконен състав, тъй като ръководителят на състава Калпакчиев и докладчикът Весислава Иванова имали връзки с БХК, който пък е управляван от Красимир Кънев, който пък показал по делото позитивна характерност на Полфрийман, въпреки и в персонално качество.
Главният прокурор Сотир Цацаров изиска от Върховен касационен съд обновяване на делото с тези причини, а макар че законът не позволява обновяване в този случай, тричленният състав на съда одобри да прегледа делото и явно изчаква да завърши процедурата по избора на нов основен прокурор.
Пред Съдебната палата националисти проведоха протест против съдиите, а водачът на " Атака " Волен Сидеров прикани към разпра с ръководителя на състава. Членове на младежкото Вътрешна македонска революционна организация подадоха сигнал до Висшия правосъден съвет с искане за инспекция на безпристрастността на съдиите, взели решението за Полфрийман - съгласно тях под напън както от български, по този начин и от интернационалните организации.
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, вместо да отбрани съдийската самостоятелност, влезе в ролята на пощенска кутия и препрати сигнала до ИВСС за инспекция. Резултат от всичко това са въпросите до Красимир Кънев, както и отговорът му на тях. Двата документа публикуваме напълно в атачмънтите, тъй като тяхното наличие е показателно за естеството на инспекцията, подхваната от инспектората.
Документ
Писмо на инспектора от Инспектората към Висш съдебен съвет Стефка Мулячка
Документ
Отговор Красимир Кънев, ръководител на БХК
Не е належащо човек да е правист, с цел да е наясно с глупостта на заложените въпроси. БХК е правозащитна организация, като главен периметър на нейната активност е мониторингът на пандизите и правата на пандизчиите. БХК води доста стратегически каузи на пандизчии, в това число в съда по правата на индивида в Старсбург - за основаването на практики, гарантиращи върховенството на закона. В това си качество БХК взе участие в работата по редица законопроекти, свързани със пандизите, само че отвън това – неуместно е да се проверява работата на една неправителствена организация по законопроект в подтекста на някакъв спор на ползи.
Тук даже не става въпрос единствено за това, че една публично назначена работна група по законопроект в обещано министерство по предписание събира организациите, които работят в съответната област и имат експертиза в нея, че това е обществена активност, при която се разискват причини и решението се взема на база на тях. В последна сметка става въпрос за закон, препоръчан от Министерския съвет и признат от Народното събрание след естествена законодателна процедура. Инспектор Стефка Мулячка от Инспектората към Висш съдебен съвет не споделя дали подозренията за лобизъм в този закон важат и за държавното управление и Народното събрание.
В отговора си Красимир Кънев не пести сарказма към опита на контрольор Мулячка да го сложи в позиция на разпитван. (Кариерата й в правосъдната система е като следовател, номинирана е в инспектората от Камарата на следователите и е гласувана от Народното събрание.)
По създание ръководителят на БХК дава отговор изчерпателно на всички въпроси макар ясната позиция, че инспекторатът не може да изисква сходно нещо от една неправителствена организация или обособени жители като частни лица. Извън това Кънев показва, че тримата съдии в никакъв случай не са взели участие в планове на БХК, нито са получавали пари оттова. Той разяснява, че по делото е показал характерност на Полфрийман по искане на отбраната, защото познава пандизчията и активността на записаното от него съдружие за отбрана правата на лишените от независимост.
" БХК по принцип рядко отхвърля да дава мнения по каузи на лишени от независимост, които усъвършенстват ситуацията им. Това важи за всевъзможни производства. Досега сме предоставяли мнения с общ размер от няколкостотин страници на разнообразни съдилища в София, Варна, Благоевград, Лондон, Манчестър, Единбург, Братфорд, Ню Йорк, Кейптаун, както и в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (например по делата " Харакчиев и Толумов против България ", " Нешков и други против България " и " Димитър Митев против България " - всички засягащи лишени от свобода).
По въпроси, свързани с лишени от независимост, сме предоставяли мнения и на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение на осъществяването на решения на Европейския съд по правата на индивида. По други въпроси, несвързани с отнемане от независимост, сме предоставяли мнения и на други съдилища и органи, включително — по тяхна покана — на Конституционния съд на Република България и на Върховния касационен съд. Освен мнения аз и други сътрудници на БХК сме се явявали на чувания като специалисти в съдилища в София, Варна, Благоевград, Лондон, Братфорд, Единбург и Кейптаун. Някои от чуванията са се провеждали отдалечено посредством видеовръзка по интернет. Отказвали сме мнения само когато сме намирали, че въпросите, сложени ни по съответното дело, попадат отвън експертизата ни. Изхождали сме от убеждението, че с нашите мнения подкрепяме съда да прегледа делото колкото е допустимо по-цялостно и обективно ", написа Красимир Кънев в отговорите си до инспектората.
И на собствен ред приключва с два въпроса, които задава по реда на Закона за достъп до социална информация:В какъв брой случая през тази година Инспекторатът на Висш съдебен съвет се е обръщал за информация към лица отвън кръга на задължените по член 175д, алинея 4 от Закона за правосъдната власт?Какви съображения управляват слагането на въпрос 10 във Вашето писмо от 28 октомври и за задачите на осъществяването на кои от функционалностите на инспектората според член 54, алинея 1 от Закон за съдебната власт е нужна тази информация?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ