Съдебномедицинските експертизи – равни възможности и недостатъци на системата
Съдебномедицинските експертизи. Правните благоприятни условия и минусите на системата. Защо напоследък има доста случаи, в които тази тематика се преекспонира? Покрай случая с нараненото момиче в Стара Загора и около митингите в лечебните заведения за умряли деца пациенти се повдигна тематиката за инспекциите, за движимостите лица и експертизите. Колко и дали може да се разчита на обективност и експресност? Съдебната медицина ли е пресечната точка в такива проблеми?
Адв. Мария Петрова – специалист по здравно право, съветник на предаването, разяснява тематиката в " Законът и Темида ":
" В България имаме грамаден проблем с всички движимости лица във всяка една област, а в региона на медицинските и съдебномедицинските експертизи тя е още по-голяма и осезаема.
Съдебната медицина е просвета, която се занимава с това да обследва какви са признаците и аргументите на гибелта, която не е настъпила по натурален метод и да изследва механизмите на другите типове контузии. В България правосъдната медицина има доста положителни устои. Един от първите учебници по лекарско право и деонтология и по здравно право е публикуван през 1948 година от проф. Иван Москов. Но в България има твърде малко правосъдни медици и главно те се занимават с това да издават така наречен " съдебномедицински удостоверения " по всички каузи, в които има подозрение за някакво принуждение. Съдебните медици са тези, които би трябвало да оценят медико-биологичните признаци и респективно съответните органи да решат доколко това е телесна щета. Работата на лекарите е просто да правят оценка по биологичните признаци, а не да дават изводи, които да включват правна подготовка на съответните проблеми и повреди.
Правомощията на движимостите лица, в случай че приказваме в по-широкия смисъл на думата и не визираме единствено правосъдните лекари (вещо лице доктор може да е всеки един доктор със компетентност и повече от 5 години опит в своята специалност), те са помощници на съда, на правосъдната система, когато на съда му липсват характерните познания и умения в региона на медицината. За страдание обаче доста постоянно обществото възприема, че надали не правосъдният доктор е този, който ще реши дали, примерно, е лека или междинна телесна щета, дали някой е претърпял нещо или не – а това не е тъкмо по този начин. Те би трябвало да оказват помощ на съда, а не да изземват неговите функционалности.
От лекарите се чака да работят или върху здравна документи, или да преглеждат живи лица, или да обследват трупове и трупни елементи. Тук постоянно следя и едно недоумение от страна на прокуратурата и на съда, тъй като може би, наричайки ги правосъдни лекари, някои възприемат, че няма по какъв начин да проведем правосъден развой, в който да има здравна нотка, и да няма правосъден доктор.
Има постоянно срещани неточности при правенето на експертизи и има метод те да бъдат преодолени. Като стартираме от това, че Наредбата за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи би трябвало да бъде изменена, защото тя е много архаична. В България страдаме от един голям проблем – неналичието на стандарт за водене на здравна документи. Нямаме ясна правна рамка и до момента в който нямаме такава, случаите доста елементарно се размиват. Отделно, не всички лекари, вписани като движимости лица, минават наложително базисно образование, с цел да могат да вършат разграничаване до каква степен се простират техните характерни познания и умения като лекари, и до каква степен са просто техните житейски съждения. Другата постоянно срещана неточност е въпросите, които им се задават. Наложила се е една емпирична неправилна процедура да се задават правни въпроси на движимости лица.
Последвайте канала на
Адв. Мария Петрова – специалист по здравно право, съветник на предаването, разяснява тематиката в " Законът и Темида ":
" В България имаме грамаден проблем с всички движимости лица във всяка една област, а в региона на медицинските и съдебномедицинските експертизи тя е още по-голяма и осезаема.
Съдебната медицина е просвета, която се занимава с това да обследва какви са признаците и аргументите на гибелта, която не е настъпила по натурален метод и да изследва механизмите на другите типове контузии. В България правосъдната медицина има доста положителни устои. Един от първите учебници по лекарско право и деонтология и по здравно право е публикуван през 1948 година от проф. Иван Москов. Но в България има твърде малко правосъдни медици и главно те се занимават с това да издават така наречен " съдебномедицински удостоверения " по всички каузи, в които има подозрение за някакво принуждение. Съдебните медици са тези, които би трябвало да оценят медико-биологичните признаци и респективно съответните органи да решат доколко това е телесна щета. Работата на лекарите е просто да правят оценка по биологичните признаци, а не да дават изводи, които да включват правна подготовка на съответните проблеми и повреди.
Правомощията на движимостите лица, в случай че приказваме в по-широкия смисъл на думата и не визираме единствено правосъдните лекари (вещо лице доктор може да е всеки един доктор със компетентност и повече от 5 години опит в своята специалност), те са помощници на съда, на правосъдната система, когато на съда му липсват характерните познания и умения в региона на медицината. За страдание обаче доста постоянно обществото възприема, че надали не правосъдният доктор е този, който ще реши дали, примерно, е лека или междинна телесна щета, дали някой е претърпял нещо или не – а това не е тъкмо по този начин. Те би трябвало да оказват помощ на съда, а не да изземват неговите функционалности.
От лекарите се чака да работят или върху здравна документи, или да преглеждат живи лица, или да обследват трупове и трупни елементи. Тук постоянно следя и едно недоумение от страна на прокуратурата и на съда, тъй като може би, наричайки ги правосъдни лекари, някои възприемат, че няма по какъв начин да проведем правосъден развой, в който да има здравна нотка, и да няма правосъден доктор.
Има постоянно срещани неточности при правенето на експертизи и има метод те да бъдат преодолени. Като стартираме от това, че Наредбата за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи би трябвало да бъде изменена, защото тя е много архаична. В България страдаме от един голям проблем – неналичието на стандарт за водене на здравна документи. Нямаме ясна правна рамка и до момента в който нямаме такава, случаите доста елементарно се размиват. Отделно, не всички лекари, вписани като движимости лица, минават наложително базисно образование, с цел да могат да вършат разграничаване до каква степен се простират техните характерни познания и умения като лекари, и до каква степен са просто техните житейски съждения. Другата постоянно срещана неточност е въпросите, които им се задават. Наложила се е една емпирична неправилна процедура да се задават правни въпроси на движимости лица.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ