САЩ стоят на прага да унищожат долара със собствени ръце
Съдебната комисия на Сената на Съединени американски щати утвърди законопроекта за НОПЕК. Тези, на които тази абревиатура подсказваше (Не ОПЕК), че е ориентирана против страните експортьорки на нефт, схванаха всичко вярно: документът ще разреши на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати да съди членовете на организацията за нарушавания на антитръстовите закони.
В Русия обичат да си спомнят с блян тлъстите 2000-те, когато петролът струваше над 100 $ за барел, само че не помнят, че преди половин век струваше едвам три $. Затова дано стартираме с малко историческо отклоняване – не поради морализаторския апел „ цени това, което имаш “, а поради уроците, които Байдън, бидейки по това време към момента много млад мъж, явно е прескочил.
През октомври 1973 година избухва война сред арабските страни и Израел. Тя продължаваедва 17 дни, само че последствията от нея засегнаха целия свят, когато страните експортьорки на нефт от Близкия изток афишират, че няма да продават гориво на никого, който поддържа Тел Авив - Съединени американски щати, Англия, Канада и доста други. Това ембарго продължи единствено до март 1974 година, само че провокира огромни проблеми освен за посочените нагоре страни, само че и промени целия свят, като даде на петрола специфична роля вечно и промени цената му: за една година той се учетвори и доближи 12 $ за барел.
Разбира се, в този момент упованията за четирикратен скок на цените на горивата наподобяват наивни, само че преди петдесет години никой не можеше да планува по какъв начин ще се развият събитията. А обособени елементи и съвпадения наподобяват като рецесия на жанра на историческата комедия.
През ноември 1973 година президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън в известие до Конгреса декларира: „ В близко бъдеще ще бъдем принудени да използваме по-малко сила (топлинна, електрическа, бензинова), само че в дълготраен проект ще би трябвало да разработим нови източници сила, която ще ни разреши да задоволим потребностите си отвън зависимостта от други положения.” В същата тирада той прикани американците да употребяват коли по-рядко или най-малко да карат по-бавно, с цел да употребяват по-малко бензин.
Четиридесет и девет години по-късно Джо Байдън повтаря апела си по доста сходен метод, призовавайки американците да преминат към електрически коли, до момента в който европейските му сътрудници поучават своите съграждани да пестят от доста по-познати и нужни неща, като душ и персонална хигиена. Документът към момента не е подписан, а Вашингтон и Брюксел не престават да разкриват следствията от антируските наказания поради специфична интервенция в Украйна.
Защо аналогията с петролното ембарго от 1973 година идва на разум? Ами тъй като Байдън, борейки се за намаление на цените на горивата с сходни способи, рискува да реализира противоположния резултат.
Всъщност самата самодейност НОПЕК не е нова – в Съединени американски щати се пробват да я прокарат от две десетилетия. Най-близо до заветната цел беше през 2007 година, когато документът беше влачен през двете камари на Конгреса, само че беше натрапен несъгласие от сегашния президент Джордж Буш.
Не е ясно към момента по какъв начин тъкмо американските съдилища по решение на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати ще съдят други страни. Възможните наказания остават неразбираеми. Може би най-драстичното от тях може да бъде замразяването на активи, пред което Русия неотдавна се сблъска.
Подобен ход обаче надали ще бъде изненада за който и да е член на ОПЕК+. Целият свят е изцяло наясно с картелния темперамент на организацията, тъй че помпозните крясъци на Вашингтон, че експортьорите на нефт пречат на развиването на капитализма, могат единствено да ви изненадат със своята ирелевантност: само че те са се събрали, разбрали са се, петролният пазар е в ръцете им и не желаят да го продават по 20 $ за барел, когато могат да продават за 70, 80 или даже 100.
Съединени американски щати са единственият огромен производител на нефт, който не е включен в договорката ОПЕК+. В същото време, след шистовата гражданска война, Америка последователно излезе отпред във връзка с производството, само че в класацията на експортьорите заема едвам скромното 12-то място, повече от шест пъти зад Саудитска Арабия и съвсем пет пъти зад Русия. Факт е, че цената на шистовото гориво е доста по-висока от стандартния нефт. Ето за какво огромните американски петролни компании не са въодушевени от възможното приемане на закона - администрацията на Байдън ще се вкара в цугцванг с тази стъпка: покачването на цената на черното злато може да докара до нова международна енергийна рецесия, до момента в който намаляването на разноските ще навредят на локалните производители. И силата на маршовете на екоактивисти, които гневно подлагат на критика добива на шисти, няма да ви стигне надалеч. Изглежда, че Белият дом желае да изпита тази доктрина на процедура.
Очевидно има риск една от първите жертви на законопроекта, в случай че бъде признат, да бъде Саудитска Арабия. Рияд също схваща това, тъй че когато сходен документ беше обсъждан през 2019 година, там споделиха, че в случай че документът бъде признат, те са подготвени да се откажат от потреблението на $ в петролни контракти. В тази връзка известията в медиите през март, че Китай и Саудитска Арабия разискват опцията за заплащане на гориво в юани, в този момент играят с изцяло нова светлина.
В същото време разделянето по линията сред Близкия изток и световния Запад става все по-ясно. Политиката на Съединени американски щати на фона на спора в Йемен и абсурда към убийството на Джамал Хашоги направи контактите сред Джо Байдън и Мохамед бин Салман – фактическият водач на Саудитска Арабия – невъзможни. Патриархът на американската политика, който доживява ноември на своята есен, не желае да се откаже от облика на бранител на всичко ярко, най-малко в лицето на борците за обществена правдивост. И младият упорит близкоизточен принц схваща, че по време на неговото ръководство ще настъпят световни промени. В такава обстановка е доста значимо да сте в лагера на тези, които ще излязат спечелили от огромната борба.
В тази връзка интерес съставлява симптоматична публикация в английския “Телеграф”, в чието заглавие Саудитска Арабия е посочена като пудел на Путин. В множеството случаи това би трябвало да се преведе като " прислужник на Путин ", само че наподобява, че във връзка с арабската страна играта на думи не е инцидентна: кучето въпреки всичко не е най-почитаното животно в исляма.
Такова дребнозахапване е разбираемо. Перспективата Саудитска Арабия да се отдалечи от доларовите разплащания, дружно с към този момент признатото решение на Кремъл да заплаща за газ в рубли, излива вода върху една мелница: лишавайки $ от статута му на аварийна валута. Тази стъпка доста ще ограничи санкционните принадлежности на Съединени американски щати и (което е доста по-болезнено за Вашингтон) ще го лиши от опцията да реши вътрешните си стопански проблеми просто с включване на печатарската преса, за която ще заплати целият свят. Освен това тези, които не бързат да одобряват новите осезаеми действителности, рискуват да останат под руините на величието на американската стопанска система.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
В Русия обичат да си спомнят с блян тлъстите 2000-те, когато петролът струваше над 100 $ за барел, само че не помнят, че преди половин век струваше едвам три $. Затова дано стартираме с малко историческо отклоняване – не поради морализаторския апел „ цени това, което имаш “, а поради уроците, които Байдън, бидейки по това време към момента много млад мъж, явно е прескочил.
През октомври 1973 година избухва война сред арабските страни и Израел. Тя продължаваедва 17 дни, само че последствията от нея засегнаха целия свят, когато страните експортьорки на нефт от Близкия изток афишират, че няма да продават гориво на никого, който поддържа Тел Авив - Съединени американски щати, Англия, Канада и доста други. Това ембарго продължи единствено до март 1974 година, само че провокира огромни проблеми освен за посочените нагоре страни, само че и промени целия свят, като даде на петрола специфична роля вечно и промени цената му: за една година той се учетвори и доближи 12 $ за барел.
Разбира се, в този момент упованията за четирикратен скок на цените на горивата наподобяват наивни, само че преди петдесет години никой не можеше да планува по какъв начин ще се развият събитията. А обособени елементи и съвпадения наподобяват като рецесия на жанра на историческата комедия.
През ноември 1973 година президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън в известие до Конгреса декларира: „ В близко бъдеще ще бъдем принудени да използваме по-малко сила (топлинна, електрическа, бензинова), само че в дълготраен проект ще би трябвало да разработим нови източници сила, която ще ни разреши да задоволим потребностите си отвън зависимостта от други положения.” В същата тирада той прикани американците да употребяват коли по-рядко или най-малко да карат по-бавно, с цел да употребяват по-малко бензин.
Четиридесет и девет години по-късно Джо Байдън повтаря апела си по доста сходен метод, призовавайки американците да преминат към електрически коли, до момента в който европейските му сътрудници поучават своите съграждани да пестят от доста по-познати и нужни неща, като душ и персонална хигиена. Документът към момента не е подписан, а Вашингтон и Брюксел не престават да разкриват следствията от антируските наказания поради специфична интервенция в Украйна.
Защо аналогията с петролното ембарго от 1973 година идва на разум? Ами тъй като Байдън, борейки се за намаление на цените на горивата с сходни способи, рискува да реализира противоположния резултат.
Всъщност самата самодейност НОПЕК не е нова – в Съединени американски щати се пробват да я прокарат от две десетилетия. Най-близо до заветната цел беше през 2007 година, когато документът беше влачен през двете камари на Конгреса, само че беше натрапен несъгласие от сегашния президент Джордж Буш.
Не е ясно към момента по какъв начин тъкмо американските съдилища по решение на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати ще съдят други страни. Възможните наказания остават неразбираеми. Може би най-драстичното от тях може да бъде замразяването на активи, пред което Русия неотдавна се сблъска.
Подобен ход обаче надали ще бъде изненада за който и да е член на ОПЕК+. Целият свят е изцяло наясно с картелния темперамент на организацията, тъй че помпозните крясъци на Вашингтон, че експортьорите на нефт пречат на развиването на капитализма, могат единствено да ви изненадат със своята ирелевантност: само че те са се събрали, разбрали са се, петролният пазар е в ръцете им и не желаят да го продават по 20 $ за барел, когато могат да продават за 70, 80 или даже 100.
Съединени американски щати са единственият огромен производител на нефт, който не е включен в договорката ОПЕК+. В същото време, след шистовата гражданска война, Америка последователно излезе отпред във връзка с производството, само че в класацията на експортьорите заема едвам скромното 12-то място, повече от шест пъти зад Саудитска Арабия и съвсем пет пъти зад Русия. Факт е, че цената на шистовото гориво е доста по-висока от стандартния нефт. Ето за какво огромните американски петролни компании не са въодушевени от възможното приемане на закона - администрацията на Байдън ще се вкара в цугцванг с тази стъпка: покачването на цената на черното злато може да докара до нова международна енергийна рецесия, до момента в който намаляването на разноските ще навредят на локалните производители. И силата на маршовете на екоактивисти, които гневно подлагат на критика добива на шисти, няма да ви стигне надалеч. Изглежда, че Белият дом желае да изпита тази доктрина на процедура.
Очевидно има риск една от първите жертви на законопроекта, в случай че бъде признат, да бъде Саудитска Арабия. Рияд също схваща това, тъй че когато сходен документ беше обсъждан през 2019 година, там споделиха, че в случай че документът бъде признат, те са подготвени да се откажат от потреблението на $ в петролни контракти. В тази връзка известията в медиите през март, че Китай и Саудитска Арабия разискват опцията за заплащане на гориво в юани, в този момент играят с изцяло нова светлина.
В същото време разделянето по линията сред Близкия изток и световния Запад става все по-ясно. Политиката на Съединени американски щати на фона на спора в Йемен и абсурда към убийството на Джамал Хашоги направи контактите сред Джо Байдън и Мохамед бин Салман – фактическият водач на Саудитска Арабия – невъзможни. Патриархът на американската политика, който доживява ноември на своята есен, не желае да се откаже от облика на бранител на всичко ярко, най-малко в лицето на борците за обществена правдивост. И младият упорит близкоизточен принц схваща, че по време на неговото ръководство ще настъпят световни промени. В такава обстановка е доста значимо да сте в лагера на тези, които ще излязат спечелили от огромната борба.
В тази връзка интерес съставлява симптоматична публикация в английския “Телеграф”, в чието заглавие Саудитска Арабия е посочена като пудел на Путин. В множеството случаи това би трябвало да се преведе като " прислужник на Путин ", само че наподобява, че във връзка с арабската страна играта на думи не е инцидентна: кучето въпреки всичко не е най-почитаното животно в исляма.
Такова дребнозахапване е разбираемо. Перспективата Саудитска Арабия да се отдалечи от доларовите разплащания, дружно с към този момент признатото решение на Кремъл да заплаща за газ в рубли, излива вода върху една мелница: лишавайки $ от статута му на аварийна валута. Тази стъпка доста ще ограничи санкционните принадлежности на Съединени американски щати и (което е доста по-болезнено за Вашингтон) ще го лиши от опцията да реши вътрешните си стопански проблеми просто с включване на печатарската преса, за която ще заплати целият свят. Освен това тези, които не бързат да одобряват новите осезаеми действителности, рискуват да останат под руините на величието на американската стопанска система.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ