#Българи, които трябва да помним Пейо Яворов - геният на българската поезия
“Съдбата на Яворов неизбежно раздрусва издъно сензитивните сърца! ”, Катя Зографова, “Световете на Яворов ” 2019
Пейо Тотев Крачолов (по прочут като Пейо Яворов) е роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Той е един от най-забележителните български поети на 20 век – символист, бунтовник, чийто драматичен живот и дълбока психика безспорно повлияват творчеството му. В стиховете на Яворов участва трагичният метод на възприемането на света, отчаянието и подозренията, които раздират индивида и не му дават мира. Яворов показва мисленото на модерния човек, който осъзнава, че му липсва чувство за резистентност и независимост, по тази причина и постоянно търси себе, живее със съзнанието, че не може да открие опорните точки, които да дадат смисъл на съществуването му.
Поезията на Яворов, символистична, метафизична, пропита с терзания за “вечните въпроси, що никой век не позволи ” пресъздава като че ли цялата тъга, събрала се в българската душа. Основни облици и претекстове в лириката му са гибелта, страданието, любовта, самотата и пътят. Поетът, посредством своя безмерен гений и сензитивна душа, съумява да улови тези мрачни краски и да претвори болката по най-красивия вероятен метод. Гениалният Яворов е стихотворец от международна големина, който съумява да раздруса всеки, докоснал се до написанато от него.
Някои от най-значимите произведения и литературни шедьоври в българската литература, написани от Яворов са: “Градушка ”, “Калиопа ”, “Нощ ”, “Песен на песента ми ”. Ненадминати са и любовните му шедьоври “Две хубави очи ”, “Стон ”, “Не пердах се и ела ”, “Вълшебница ”, “Ще бъдеш в бяло ”, “Пръстен с опал ”, “Обичам те ”, “Благовещение ”, “Песента на индивида ”, “Шепот уединено ”, “Тома ”, “Маска ”, “Да славим пролетта ”, “Покаяние ”, “Нирвана ”, “В часа на синята мъгла ”.
Яворов израства като едва и срамежливо дете. Започва учебно заведение в родния си град, а по-късно учи и в локалната прогимназия. След третата година се реалокира в Пловдив, където учи до V гимназиален клас. Баща му го изпраща да изучи поминък, смятайки, че учението не му е потребно. Яворов не приключва учебно заведение и остава надълбоко отчаян от решението на татко си. Въпреки това, той не стопира да се образова през целия си живот, увлича се и по социалистческата литература. От 1897 до 1901 година работи като свързочник, сменяйки разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. Става очевидец на стихийна градушка в Сливенско, което повлиява написването на поемата “Градушка ”, която може да се причисли към “първия интервал ” от неговото творчество, а точно – обществения ( втория интервал е така наречен “модерен/символистичен ”, под въздействието на фр. символизъм). По време на работата си, той се среща с арменците, прокудени от Осванската империя. Както Катя Зографова споделя в книгата си “Световете на Яворов ” – “темата за участта на храбрите страдалци е зреела у поета дълго ”. В края на 1899г. Яворов приключва поетичният си шедьовър “Арменци ”. Поводът за написването е преживелица в дребна механа на гара Скобелево, където става очевидец на неволите на арменските заселници в България. Стихотворението построява систематизиран облик на страдалците, прокудени от родината си.
След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Яворов един от най-близките сътрудници и приятели на първия лидер и герой за свободата на Македония - Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност.
През 1898г. стартира да изпраща стихотворения на доктор Кръстев от сп. “Мисъл ”, който ги разгласява. Поетът обаче бива прекърстен, тъй като от редакцията считат, че името Крачолов не е уместно за толкоз хубави стихове. Затова и той получава псевдонима Яворов от Пенчо Славейков.
Кръгът “Мисъл ”, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Ю. Тодоров, Д-р. Кръстьо Кръстев
Със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов се реалокира в София и става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “ и се трансформира в неделима част от него, е поемата „ Калиопа “.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, която се трансформира в същинско литературно събитие. Второто издание на книгата е от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за рационализиране по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе. Със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата привиква мъчно.
Любовта в живота и творчеството на поета
Две дами заемат централно място в живота и творчеството на Пейо Яворов – Мина Тодорова и Лора Каварвелова. През 1906г. поетът се влюбва в 16- годишната Мина, сестра на Петко Ю. Тодоров. Тя е извънредно непретенциозно и нежно момиче, носещо красива душа, която вечно пленява Яворов. Той посвещава стхотворенията си “Две хубави очи ” и “Благовещение ”, “Вълшебница ”. Любовта им обаче е невъзможна, заради нежеланието на околните на девойката тя да свърже живота си с Яворов. За него обичаната е ангел, дете, предпочитание и идеал. Тя е недостижима, светла и възвисена, а любовта, която той изпитва към нея –дълбока, чиста и откровена. Мина Тодорова умира от туберколоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1910г. при едно от своите пътувания Яворов я изпраща към последния ѝ дом. Той изпада в тежка меланхолия след загубата на Мина.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; -музика – лъчи Не желаят и не дават обещание те… Душата ми се моли, ” “Две хубави очи ”
В Париж, на гроба на обичаната, го отклива Лора Каравелова. Тя признава възприятията си към него и двамата заживяват в София. През 1912г. двамата влюбени се венчават малко преди Яворов да замине за фронта в Кюстендил. Лора е богата и своенравна, щерка на някогашния министър-председател Петко Тодоров. Тя развива параноична ревнивост и е склонна към нервност. Кореспонденцията сред двамата свидетелства за пламенната и бурна обич сред тях, белязана от доста пристрастености и безредици. На Лора, поетът посвещава стихотворението си “Стон ”. За лирическият воин любовта е греховна и буйна, обвързвана с адска тъга, а душата му е засегната от сходно преживяване. Фатанлият край идва на 29 ноември, 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит за самоубийство (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Изоставен от всички и сломен от правосъдния развой, на 29 октомври 1914 поетът взема огромна доза отрова и се прострелва. Единственото предпочитание на Яворов е да бъде заровен в четническите си облекла. Въпреки че поетът напуща този свят, следата, която оставя в българската литература, остава безконечна.
Пейо Тотев Крачолов (по прочут като Пейо Яворов) е роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Той е един от най-забележителните български поети на 20 век – символист, бунтовник, чийто драматичен живот и дълбока психика безспорно повлияват творчеството му. В стиховете на Яворов участва трагичният метод на възприемането на света, отчаянието и подозренията, които раздират индивида и не му дават мира. Яворов показва мисленото на модерния човек, който осъзнава, че му липсва чувство за резистентност и независимост, по тази причина и постоянно търси себе, живее със съзнанието, че не може да открие опорните точки, които да дадат смисъл на съществуването му.
Поезията на Яворов, символистична, метафизична, пропита с терзания за “вечните въпроси, що никой век не позволи ” пресъздава като че ли цялата тъга, събрала се в българската душа. Основни облици и претекстове в лириката му са гибелта, страданието, любовта, самотата и пътят. Поетът, посредством своя безмерен гений и сензитивна душа, съумява да улови тези мрачни краски и да претвори болката по най-красивия вероятен метод. Гениалният Яворов е стихотворец от международна големина, който съумява да раздруса всеки, докоснал се до написанато от него.
Някои от най-значимите произведения и литературни шедьоври в българската литература, написани от Яворов са: “Градушка ”, “Калиопа ”, “Нощ ”, “Песен на песента ми ”. Ненадминати са и любовните му шедьоври “Две хубави очи ”, “Стон ”, “Не пердах се и ела ”, “Вълшебница ”, “Ще бъдеш в бяло ”, “Пръстен с опал ”, “Обичам те ”, “Благовещение ”, “Песента на индивида ”, “Шепот уединено ”, “Тома ”, “Маска ”, “Да славим пролетта ”, “Покаяние ”, “Нирвана ”, “В часа на синята мъгла ”.
Яворов израства като едва и срамежливо дете. Започва учебно заведение в родния си град, а по-късно учи и в локалната прогимназия. След третата година се реалокира в Пловдив, където учи до V гимназиален клас. Баща му го изпраща да изучи поминък, смятайки, че учението не му е потребно. Яворов не приключва учебно заведение и остава надълбоко отчаян от решението на татко си. Въпреки това, той не стопира да се образова през целия си живот, увлича се и по социалистческата литература. От 1897 до 1901 година работи като свързочник, сменяйки разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. Става очевидец на стихийна градушка в Сливенско, което повлиява написването на поемата “Градушка ”, която може да се причисли към “първия интервал ” от неговото творчество, а точно – обществения ( втория интервал е така наречен “модерен/символистичен ”, под въздействието на фр. символизъм). По време на работата си, той се среща с арменците, прокудени от Осванската империя. Както Катя Зографова споделя в книгата си “Световете на Яворов ” – “темата за участта на храбрите страдалци е зреела у поета дълго ”. В края на 1899г. Яворов приключва поетичният си шедьовър “Арменци ”. Поводът за написването е преживелица в дребна механа на гара Скобелево, където става очевидец на неволите на арменските заселници в България. Стихотворението построява систематизиран облик на страдалците, прокудени от родината си.
След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Яворов един от най-близките сътрудници и приятели на първия лидер и герой за свободата на Македония - Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност.
През 1898г. стартира да изпраща стихотворения на доктор Кръстев от сп. “Мисъл ”, който ги разгласява. Поетът обаче бива прекърстен, тъй като от редакцията считат, че името Крачолов не е уместно за толкоз хубави стихове. Затова и той получава псевдонима Яворов от Пенчо Славейков.
Кръгът “Мисъл ”, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Ю. Тодоров, Д-р. Кръстьо Кръстев
Със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов се реалокира в София и става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “ и се трансформира в неделима част от него, е поемата „ Калиопа “.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, която се трансформира в същинско литературно събитие. Второто издание на книгата е от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за рационализиране по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе. Със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата привиква мъчно.
Любовта в живота и творчеството на поета
Две дами заемат централно място в живота и творчеството на Пейо Яворов – Мина Тодорова и Лора Каварвелова. През 1906г. поетът се влюбва в 16- годишната Мина, сестра на Петко Ю. Тодоров. Тя е извънредно непретенциозно и нежно момиче, носещо красива душа, която вечно пленява Яворов. Той посвещава стхотворенията си “Две хубави очи ” и “Благовещение ”, “Вълшебница ”. Любовта им обаче е невъзможна, заради нежеланието на околните на девойката тя да свърже живота си с Яворов. За него обичаната е ангел, дете, предпочитание и идеал. Тя е недостижима, светла и възвисена, а любовта, която той изпитва към нея –дълбока, чиста и откровена. Мина Тодорова умира от туберколоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1910г. при едно от своите пътувания Яворов я изпраща към последния ѝ дом. Той изпада в тежка меланхолия след загубата на Мина.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; -музика – лъчи Не желаят и не дават обещание те… Душата ми се моли, ” “Две хубави очи ”
В Париж, на гроба на обичаната, го отклива Лора Каравелова. Тя признава възприятията си към него и двамата заживяват в София. През 1912г. двамата влюбени се венчават малко преди Яворов да замине за фронта в Кюстендил. Лора е богата и своенравна, щерка на някогашния министър-председател Петко Тодоров. Тя развива параноична ревнивост и е склонна към нервност. Кореспонденцията сред двамата свидетелства за пламенната и бурна обич сред тях, белязана от доста пристрастености и безредици. На Лора, поетът посвещава стихотворението си “Стон ”. За лирическият воин любовта е греховна и буйна, обвързвана с адска тъга, а душата му е засегната от сходно преживяване. Фатанлият край идва на 29 ноември, 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит за самоубийство (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Изоставен от всички и сломен от правосъдния развой, на 29 октомври 1914 поетът взема огромна доза отрова и се прострелва. Единственото предпочитание на Яворов е да бъде заровен в четническите си облекла. Въпреки че поетът напуща този свят, следата, която оставя в българската литература, остава безконечна.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ