Заплашилият да убие Ива Митева и Бойко Борисов не е извършил престъпно деяние, реши съдът
Съдът е сезиран с искане за одобрение на съглашение, реализирано сред наблюдаващия прокурор и бранителя на обвинения Л. Я., с което обвиненият се е признал за отговорен в осъществяване на две закононарушения по член 144, алинея 3 от Наказателен кодекс. Този състав на съда намира, че постигнатото съглашение опонира на материалния закон, оповестяват от Районния съд.
Ето и претекстовете:
Най напред, следва да се означи, че закононарушението „ закана за ликвидиране “ е от категорията на така наречените резултатни закононарушения и се смята за довършено, когато неговият получател персонално схване заканата или бъде известен за нея. В процесния случай съдът намира, че от доказателствата по делото се открива, че действията са осъществени посредством изпращането на имейли. Това се е случило на 24.10.2021 година, като заканите са отправени от обвинения посредством потребление на компютър, който се намирал в интернет-клуб в град С. З. и посредством персоналния му имейл адрес. Безспорно е открито по делото, че заканите не са отправени персонално до лицата, за които се отнасят, а са изпратени на имейлите на министерството на правораздаването.
Ива Митева е била известена за заканите за ликвидиране на 26.10.2021 година, до момента в който се е намирала в гр. В., където с нейни сътрудници е провеждала мероприятия, свързани с предизборната акция, в която тя взела участие, а очевидецът Бойко Борисов е бил известен на 25.10.2021 година от пресцентъра на Политическа партия „ ГЕРБ “.
Според този състав на съда, осъщественото от Л. Я. не съставлява закононарушение по член 144, алинея 3 от Наказателен кодекс, заради следните съображения:
За да е съставомерно едно обвиняване по член 144, алинея 3 от Наказателен кодекс е належащо деецът да е отправил закана с ликвидиране, която е годна да провокира състоятелен боязън от реализирането й в съзнанието на жертвата на закононарушението. Наред с това, е належащо и от субективна страна деецът да осъзнава, че насочва такава закана и да има субективна визия, че е допустимо да реализира въпросното посягане.
В съответния случай, „ потърпевшият “ Бойко Борисов самичък е показал в разпита си, че не се е тормозил за живота си, защото същият имал защита, като е споделил, обаче, че му е станало извънредно неприятно и е изпитал само отвращение, тъй като това действие е пречело на предизборната му акция. Същият самичък е показал, че поради тези дейности на Я., той не е трансформирал степента на своята защита, нито по делото са събрани доказателства, от които да е видно, че лицето е трансформирало по някакъв метод нормалния си метод на живот.
Съдебният състав смята, че ситуацията при Ива Митева е безусловно идентично, като същата е показала в разпита си, незабавно след събитията (27.10.2021 г.), че е възмутена от дейностите на обвинения, само че не е взела ограничения за защитата си, като същата се движила без защита, защото сама се е отказала от нея. Нещо повече, очевидецът показва, че не е употребила и профилирания превоз, на който същата имала право. Т.е. от дейностите на лицето се открива неналичието на каквато и да било паника за персоналната й сигурност, която да е вследствие на дейностите на Я.
По-нататък, правосъдният състав намира, че действието е негодно от справедлива страна да провокира състоятелен боязън за реализирането му. Това е по този начин, защото от материалите по делото ясно се вижда повода за неговото реализиране. По делото са събрани писмени доказателства, касаещи личността на обвинения, от които е видно, че Л. Я. е имал извънредно тежко детство, израснал е без татко, защото татко му е липсващ, когато е бил на две години. Същият е отгледан от майка си, която е умряла през 2019 година Имал е извънредно проблематично детство, не съумял да се приспособява в учебно заведение, бил редовно измъчван от съучениците си, заради което се наложило да смени 14 учебни заведения. Лицето е прието в болница в психиатричното поделение на сливенската болница неколкократно. Налице са данни за няколко негови опита за самоубийство по разнообразни мотиви и висока степен на прочувствена неустойчивост. При освидетелстването си от психиатрите самият пациент е обяснил държанието си с готовност да притегля внимание, заради което е направил опит за самоубийство, обаждал се по телефона и подавал сигнали за бомби в учебно заведение, правил и други обществени закани. От назначената по делото експертиза пък се открива, че при лицето е налице високо равнище на прочувствено напрежение и личностова дезинтеграция. Освен това е открито, че лицето живее на улицата, т.е. е скитник, че има сериозен проблем с алкохола до степен на построена взаимозависимост, като същият е декларирал, че желае съществено лекуване, с цел да има естествен живот. По-нататък от заключението на експертизата се открива, че същият има личностово разстройство, което не съставлява психологично заболяване, само че същият е бил извънредно улеснен от приема на алкохол при осъществяване на действието, а алкохолната му взаимозависимост и личностовата му патология са довели до типични прояви на поведенческа дезинхибиция и слаб надзор върху импулсите, въпреки да не са нарушили базисните му душевен годности да схваща свойството и смисъла на постъпките си.
Поради тези съображения, съдът намира, че в делото са налице задоволително доказателства, от които може да се направи извод, че действието е осъществено за привличане на внимание и е част от нормалното държание на лицето през годините. Както са показали движимостите лица, той е бил улеснен в оптималната степен от използването на алкохол и личностовото разтройство, което е имал, и прагът му на умереност от осъществяването на такива закани е бил доста занижен.
Освен това, съдът смята, че събраната информация за личността на обвинения по безапелационен метод демонстрира, че същият изобщо няма физическата опция да реализира отправените закани, защото нито има оръжие, води махленски метод на живот, среща се в извънредно затруднено финансово състояние и няма никакъв достъп до лицата, против които е отправил закани, тъй като живее в различен град (С. З.). Не може да не се регистрира и събитие, че лицата, против които са били ориентирани закани са едни от най-охраняваните и предпазени лица в страната, поради обществените постове, които заемат в обществото. Заради всички тези съображения правосъдният състав намира, че тези закани могат да бъдат окачествени като „ празни приказки “, за привличане на публично внимание, защото по делото няма никакви данни за каквато и да било заплаха от реализирането на „ заканите “. Иначе казано, този правосъден състав намира, че изпращането на тези имейли е плод на устрема на лицето да притегля внимание и същото не съставлява израз на негово съществено желание във връзка с визираните лица.
Не на последно място, правосъдният състав следва да уточни и че откакто са били изпратени процесните електронни известия на интернет уеб страниците на Министерството на правораздаването, още на идната заран е подаден сигнал до ГДБОП, след намесата на които, самоличността на причинителя е открита за извънредно малко време. Нещо повече, следва да се уточни, че получателите на заканите са известени откакто лицето е било открито от полицията. Не следва да се пропуща и събитието, че за обвинения това действие се явява осъществено наново, като обект на неговото посягане е още веднъж Ива Митева. Като се регистрира събитие, че процесното действие се явява наново, съдът намира, че е налице безусловно удостоверение на изводите на психиатрите и на психолозите, които са изследвали лицето, че задачата на тези закани е привличане на внимание, без значение от наказателната отговорност, която би последвала за лицето. Ето за какво, действието се явява и субективно несъставомерно, защото самият деятел няма никакво желание да го реализира и самият той е субективно наясно, че задачата на осъществяването на действието е напълно друга от постигането на заканите, които се съдържат в него. Именно при преценката на субективната съставомерност на действието следва да се регистрира и че самият деятел е декларирал в производството по мярката му за неотклонение пред Софийския градски съд, че му е било платено да изпрати имейлите, само че не желае да уточни от кое лице.
Именно заради това, съобразявайки данните за личността на дееца, съдът намира, че от тях може да се заключи, че е налице справедлива невалидност на заканата да провокира състоятелен боязън от реализирането й, защото деецът обективно няма опция да я реализира.
Ето за какво, крайният извод на съда е, че действието не е незаконно и за него не може да бъде утвърдено съглашение, с което обвиненият се признава за отговорен.
Ето и претекстовете:
Най напред, следва да се означи, че закононарушението „ закана за ликвидиране “ е от категорията на така наречените резултатни закононарушения и се смята за довършено, когато неговият получател персонално схване заканата или бъде известен за нея. В процесния случай съдът намира, че от доказателствата по делото се открива, че действията са осъществени посредством изпращането на имейли. Това се е случило на 24.10.2021 година, като заканите са отправени от обвинения посредством потребление на компютър, който се намирал в интернет-клуб в град С. З. и посредством персоналния му имейл адрес. Безспорно е открито по делото, че заканите не са отправени персонално до лицата, за които се отнасят, а са изпратени на имейлите на министерството на правораздаването.
Ива Митева е била известена за заканите за ликвидиране на 26.10.2021 година, до момента в който се е намирала в гр. В., където с нейни сътрудници е провеждала мероприятия, свързани с предизборната акция, в която тя взела участие, а очевидецът Бойко Борисов е бил известен на 25.10.2021 година от пресцентъра на Политическа партия „ ГЕРБ “.
Според този състав на съда, осъщественото от Л. Я. не съставлява закононарушение по член 144, алинея 3 от Наказателен кодекс, заради следните съображения:
За да е съставомерно едно обвиняване по член 144, алинея 3 от Наказателен кодекс е належащо деецът да е отправил закана с ликвидиране, която е годна да провокира състоятелен боязън от реализирането й в съзнанието на жертвата на закононарушението. Наред с това, е належащо и от субективна страна деецът да осъзнава, че насочва такава закана и да има субективна визия, че е допустимо да реализира въпросното посягане.
В съответния случай, „ потърпевшият “ Бойко Борисов самичък е показал в разпита си, че не се е тормозил за живота си, защото същият имал защита, като е споделил, обаче, че му е станало извънредно неприятно и е изпитал само отвращение, тъй като това действие е пречело на предизборната му акция. Същият самичък е показал, че поради тези дейности на Я., той не е трансформирал степента на своята защита, нито по делото са събрани доказателства, от които да е видно, че лицето е трансформирало по някакъв метод нормалния си метод на живот.
Съдебният състав смята, че ситуацията при Ива Митева е безусловно идентично, като същата е показала в разпита си, незабавно след събитията (27.10.2021 г.), че е възмутена от дейностите на обвинения, само че не е взела ограничения за защитата си, като същата се движила без защита, защото сама се е отказала от нея. Нещо повече, очевидецът показва, че не е употребила и профилирания превоз, на който същата имала право. Т.е. от дейностите на лицето се открива неналичието на каквато и да било паника за персоналната й сигурност, която да е вследствие на дейностите на Я.
По-нататък, правосъдният състав намира, че действието е негодно от справедлива страна да провокира състоятелен боязън за реализирането му. Това е по този начин, защото от материалите по делото ясно се вижда повода за неговото реализиране. По делото са събрани писмени доказателства, касаещи личността на обвинения, от които е видно, че Л. Я. е имал извънредно тежко детство, израснал е без татко, защото татко му е липсващ, когато е бил на две години. Същият е отгледан от майка си, която е умряла през 2019 година Имал е извънредно проблематично детство, не съумял да се приспособява в учебно заведение, бил редовно измъчван от съучениците си, заради което се наложило да смени 14 учебни заведения. Лицето е прието в болница в психиатричното поделение на сливенската болница неколкократно. Налице са данни за няколко негови опита за самоубийство по разнообразни мотиви и висока степен на прочувствена неустойчивост. При освидетелстването си от психиатрите самият пациент е обяснил държанието си с готовност да притегля внимание, заради което е направил опит за самоубийство, обаждал се по телефона и подавал сигнали за бомби в учебно заведение, правил и други обществени закани. От назначената по делото експертиза пък се открива, че при лицето е налице високо равнище на прочувствено напрежение и личностова дезинтеграция. Освен това е открито, че лицето живее на улицата, т.е. е скитник, че има сериозен проблем с алкохола до степен на построена взаимозависимост, като същият е декларирал, че желае съществено лекуване, с цел да има естествен живот. По-нататък от заключението на експертизата се открива, че същият има личностово разстройство, което не съставлява психологично заболяване, само че същият е бил извънредно улеснен от приема на алкохол при осъществяване на действието, а алкохолната му взаимозависимост и личностовата му патология са довели до типични прояви на поведенческа дезинхибиция и слаб надзор върху импулсите, въпреки да не са нарушили базисните му душевен годности да схваща свойството и смисъла на постъпките си.
Поради тези съображения, съдът намира, че в делото са налице задоволително доказателства, от които може да се направи извод, че действието е осъществено за привличане на внимание и е част от нормалното държание на лицето през годините. Както са показали движимостите лица, той е бил улеснен в оптималната степен от използването на алкохол и личностовото разтройство, което е имал, и прагът му на умереност от осъществяването на такива закани е бил доста занижен.
Освен това, съдът смята, че събраната информация за личността на обвинения по безапелационен метод демонстрира, че същият изобщо няма физическата опция да реализира отправените закани, защото нито има оръжие, води махленски метод на живот, среща се в извънредно затруднено финансово състояние и няма никакъв достъп до лицата, против които е отправил закани, тъй като живее в различен град (С. З.). Не може да не се регистрира и събитие, че лицата, против които са били ориентирани закани са едни от най-охраняваните и предпазени лица в страната, поради обществените постове, които заемат в обществото. Заради всички тези съображения правосъдният състав намира, че тези закани могат да бъдат окачествени като „ празни приказки “, за привличане на публично внимание, защото по делото няма никакви данни за каквато и да било заплаха от реализирането на „ заканите “. Иначе казано, този правосъден състав намира, че изпращането на тези имейли е плод на устрема на лицето да притегля внимание и същото не съставлява израз на негово съществено желание във връзка с визираните лица.
Не на последно място, правосъдният състав следва да уточни и че откакто са били изпратени процесните електронни известия на интернет уеб страниците на Министерството на правораздаването, още на идната заран е подаден сигнал до ГДБОП, след намесата на които, самоличността на причинителя е открита за извънредно малко време. Нещо повече, следва да се уточни, че получателите на заканите са известени откакто лицето е било открито от полицията. Не следва да се пропуща и събитието, че за обвинения това действие се явява осъществено наново, като обект на неговото посягане е още веднъж Ива Митева. Като се регистрира събитие, че процесното действие се явява наново, съдът намира, че е налице безусловно удостоверение на изводите на психиатрите и на психолозите, които са изследвали лицето, че задачата на тези закани е привличане на внимание, без значение от наказателната отговорност, която би последвала за лицето. Ето за какво, действието се явява и субективно несъставомерно, защото самият деятел няма никакво желание да го реализира и самият той е субективно наясно, че задачата на осъществяването на действието е напълно друга от постигането на заканите, които се съдържат в него. Именно при преценката на субективната съставомерност на действието следва да се регистрира и че самият деятел е декларирал в производството по мярката му за неотклонение пред Софийския градски съд, че му е било платено да изпрати имейлите, само че не желае да уточни от кое лице.
Именно заради това, съобразявайки данните за личността на дееца, съдът намира, че от тях може да се заключи, че е налице справедлива невалидност на заканата да провокира състоятелен боязън от реализирането й, защото деецът обективно няма опция да я реализира.
Ето за какво, крайният извод на съда е, че действието не е незаконно и за него не може да бъде утвърдено съглашение, с което обвиненият се признава за отговорен.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ