Проф. Валери Стефанов: Зад Трети март стоят Левски, Ботев, Априлското въстание и хилядите жертви
" Събитията - знак в нашата групова памет, са извънредно значими. Добре е да имаме честно отношение към тях, тъй като става дума за идея, за жертвоготовност, за пролята кръв, с цел да я има модерна България ".
Това сподели пред БНР проф. Валери Стефанов, учител по История на литературата в Софийския университет, в навечерието на годишнината от Шипченската епопея и по отношение на тематиката - за какво историята внася нови разделения в обществото и в последно време все по-трудно приказваме за предишното.
Трябва да разберем, че предишното не е нещо далечно и застинало, акцентира той и добави - " то е в непрестанен разговор с нашата индивидуалност ":
" Ние сме в диалог с предишното и е значимо да водим този диалог като мъдри и умни хора, а не като пристрастни жертви на една или друга обстановка. Как ще построим описа за предишното - е значим въпрос и дебатът не е непотребен. Следосвобожденското време е време, в което младата българска нация се е пробвала да съгради своята еднаквост, да сътвори мавзолей на героите си и да покаже какъв брой значими са паметта и свещената българска земя. Тези хора са построили символния универс на България тогава. Сега се опитваме, в случай че можем, да го разрушим. Миналото не е да се саморазправяме с него, а с цел да го разберем по един добър и обективен метод ".
В предаването " 12+3 " проф. Васил Стефанов уточни, че разногласията с историята са резултат от геополитически конюнктури сега - " да ни накарат да ненавиждаме едни и да почитаме други, да забравим цялата трудност на историята ".
" Зад Трети март, да вземем за пример, стоят доста повече неща от една Руско-турска война. Стои едно Априлско въстание с хиляди жертви. Стоят напъните на видни европейски интелектуалци да оповестят съвестта на тогавашна Европа за протичащото се в Османската империя. Стоят доста жертви. Стои цяло едно освободително придвижване. Стоят Левски, Ботев.
3-ти март отваря българската страна към нейното бъдеще. Създава българската държавност. Много обикновено си представяме историята и датите, които презентират историческите събития... Националният празник е както славата и успеха, по този начин и драмата, и трагизмът на една общественост. С какво 3-ти март разделя нацията? Това, че е респект към паметта на нашите предшественици? С какво могат да ни разделят опълченците? Това са изкуствено натрапени разногласия ".
Той е безапелационен, че не можем да съдим предишното, тъй като то не предстои на сходен съд.
" Когато си неграмотен, когато не знаеш събитията към едно или друго събитие, да започнеш да се произнасяш по един решителен метод - това те прави несъответстващ на всичко. Ефектът, който ще се реализира от този лъжедебат, ще бъдат изкуствените разделения ".
