Полезността на парламента клони към нулата
С всеки минал ден 46-ото Народно заседание потвърждава още веднъж и още веднъж, че е изцяло неефикасно. Актуализацията на бюджета остана единствената смислена работа, която може да завърши за дребното му оставащо време на живот. Политическата неустойчивост на институцията и неналичието на обикновен консенсус сред депутатите не разрешава нищо повече. Всъщност, лабилността на Народното събрание е толкоз мощна, че така и така комплицираните бюджетни промени, се трансфораха за него в трудно тежко тестване.
Законопроекти – безчет, подготвени закони – няма
Слабостите на събранието проличават изключително мощно във връзка с главната му функционалност – изработването на закони. От откриването на Народното събрание на 21 юли до момента (около 6 седмици) на уеб страницата му се наброяват главозамайващите 76 законопроекта. По 16 оферти са внесли служебното държавно управление, ИБГНИ и „ Демократична България “. Българска социалистическа партия се е отчело с 12 законопроекта, а ГЕРБ-СДС и Има Такъв Народ – с по 7 законодателни начинания. Към това би трябвало да се прибавят общият законопроект за второ четене по закона за предпазените очевидци и измененията в Закона за Данък добавена стойност, импортирани от няколко парламентарни групи.
Резултатът от това трескаво писане на планове към този момент е повече от обезкуражаващ – единствено няколко утвърдени ратификации на интернационалните съглашения и нито един признат закон, засягащ многочислените вътрешни проблеми на страната. Това подсказва, че трупането на законодателни начинания е по-скоро опит да бъдат впечатлени гласоподавателите преди новите предварителни избори, в сравнение с израз на предпочитание да бъде променено нещо в страната. Доказателство, че законодателната активност не беше приоритет за депутатите, е фактът, че парламентарните комисии, които са неразделна част от законодателния развой, бяха образувани цялостен месец след откриването на Народното събрание.
Всички в страната са привикани на чуване
Една от особеностите на предното 45-о Народно заседание беше, че в работата му доминираха чуванията на длъжностни лица и жители за наследството от ръководствата на ГЕРБ. В 46-ия парламент тази процедура продължи и беше доведена до парадокс. В продължение на седмици пленарните съвещания прекосяваха само в многочасови и безплодни диалози сред депутатите, служебните министри и всякакви висши служители. Самите парламентаристи очевидно усещаха, че се работи на луфт – нееднократно от трибуната в залата се чуваха извинения към привиканите лица, че им е било изгубено времето.
Дори и в дните, когато се дебатираше по актуализацията на бюджета, пленарните съвещания бяха разредени от чувания по тематики, които напряко удивляваха със своята неактуалност – за ловните стопанства, за плавателните канали, за плановата жп връзка София-Перник. По искане на ИБГНИ в работната стратегия беше планувано дори пред депутатите да пристигна столичният кмет Йорданка Фандъкова и шефът на „ Топлофикация София “, с цел да се изясняват за „ осъществяването на нормите за възможни излъчвания на азотни окиси “ (!).
Същото е ситуацията в парламентарните комисии. Някои министри са принудени да идват в Народното събрание толкоз постоянно – като енергийния Андрей Живков, че човек стартира да се чуди дали имат време и опция да правят каквото и да било на постовете, на които са назначени. Причината това да се случва е явна – отводът на депутатите да се занимават със законодателна активност, тъй като са наясно, че неналичието на време и на политически консенсус не разрешава да бъде свършено каквото и да било.
За всяка политическа дрязга – по една анкетна комисия
Друга процедура на предния парламент, която актуалният продължи, е безконтролното множене на анкетните комисии. Сега има 6 такива, от които единствено една – за парламентарния устав, беше безусловно нужна за пълноценната работа на събранието. Останалите бяха основани напълно, с цел да служат на политическите противоборства.
Така по искане на Демократична България се образува комисията „ Росенец “, която директно визира почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган. В отговор придвижването изиска и получи комисията за Буджака, занимаваща се индиректно със свързвания с дясната коалиция медиен издател Иво Прокопиев. А новите обединения в Народното събрание – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, по общо предпочитание сътвориха три комисии, които да се занимават с по-старите им съперници – за проверката на ръководството на ГЕРБ, за насилието при антиправителствените митинги през 2020 година и за последствията от глобите по „ Магнитски “.
Засега няма признаци, че тези псевдоразследващи органи ще реализиран някакви общественополезни резултати. Публичният интерес към активността им спадна извънредно бързо, защото вниманието на обществеността беше привлечена от скоротечните развития в политическата обстановка. Както падна и публичното доверие към Народното събрание, от който напълно до неотдавна се чакаха огромни промени.
Законопроекти – безчет, подготвени закони – няма
Слабостите на събранието проличават изключително мощно във връзка с главната му функционалност – изработването на закони. От откриването на Народното събрание на 21 юли до момента (около 6 седмици) на уеб страницата му се наброяват главозамайващите 76 законопроекта. По 16 оферти са внесли служебното държавно управление, ИБГНИ и „ Демократична България “. Българска социалистическа партия се е отчело с 12 законопроекта, а ГЕРБ-СДС и Има Такъв Народ – с по 7 законодателни начинания. Към това би трябвало да се прибавят общият законопроект за второ четене по закона за предпазените очевидци и измененията в Закона за Данък добавена стойност, импортирани от няколко парламентарни групи.
Резултатът от това трескаво писане на планове към този момент е повече от обезкуражаващ – единствено няколко утвърдени ратификации на интернационалните съглашения и нито един признат закон, засягащ многочислените вътрешни проблеми на страната. Това подсказва, че трупането на законодателни начинания е по-скоро опит да бъдат впечатлени гласоподавателите преди новите предварителни избори, в сравнение с израз на предпочитание да бъде променено нещо в страната. Доказателство, че законодателната активност не беше приоритет за депутатите, е фактът, че парламентарните комисии, които са неразделна част от законодателния развой, бяха образувани цялостен месец след откриването на Народното събрание.
Всички в страната са привикани на чуване
Една от особеностите на предното 45-о Народно заседание беше, че в работата му доминираха чуванията на длъжностни лица и жители за наследството от ръководствата на ГЕРБ. В 46-ия парламент тази процедура продължи и беше доведена до парадокс. В продължение на седмици пленарните съвещания прекосяваха само в многочасови и безплодни диалози сред депутатите, служебните министри и всякакви висши служители. Самите парламентаристи очевидно усещаха, че се работи на луфт – нееднократно от трибуната в залата се чуваха извинения към привиканите лица, че им е било изгубено времето.
Дори и в дните, когато се дебатираше по актуализацията на бюджета, пленарните съвещания бяха разредени от чувания по тематики, които напряко удивляваха със своята неактуалност – за ловните стопанства, за плавателните канали, за плановата жп връзка София-Перник. По искане на ИБГНИ в работната стратегия беше планувано дори пред депутатите да пристигна столичният кмет Йорданка Фандъкова и шефът на „ Топлофикация София “, с цел да се изясняват за „ осъществяването на нормите за възможни излъчвания на азотни окиси “ (!).
Същото е ситуацията в парламентарните комисии. Някои министри са принудени да идват в Народното събрание толкоз постоянно – като енергийния Андрей Живков, че човек стартира да се чуди дали имат време и опция да правят каквото и да било на постовете, на които са назначени. Причината това да се случва е явна – отводът на депутатите да се занимават със законодателна активност, тъй като са наясно, че неналичието на време и на политически консенсус не разрешава да бъде свършено каквото и да било.
За всяка политическа дрязга – по една анкетна комисия
Друга процедура на предния парламент, която актуалният продължи, е безконтролното множене на анкетните комисии. Сега има 6 такива, от които единствено една – за парламентарния устав, беше безусловно нужна за пълноценната работа на събранието. Останалите бяха основани напълно, с цел да служат на политическите противоборства.
Така по искане на Демократична България се образува комисията „ Росенец “, която директно визира почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган. В отговор придвижването изиска и получи комисията за Буджака, занимаваща се индиректно със свързвания с дясната коалиция медиен издател Иво Прокопиев. А новите обединения в Народното събрание – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, по общо предпочитание сътвориха три комисии, които да се занимават с по-старите им съперници – за проверката на ръководството на ГЕРБ, за насилието при антиправителствените митинги през 2020 година и за последствията от глобите по „ Магнитски “.
Засега няма признаци, че тези псевдоразследващи органи ще реализиран някакви общественополезни резултати. Публичният интерес към активността им спадна извънредно бързо, защото вниманието на обществеността беше привлечена от скоротечните развития в политическата обстановка. Както падна и публичното доверие към Народното събрание, от който напълно до неотдавна се чакаха огромни промени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ