С вота от 4 април българският избирател пренареди политическата карта

...
С вота от 4 април българският избирател пренареди политическата карта
Коментари Харесай

Броенето приключи: Твърдо 6 партии влизат в новия парламент


С вота от 4 април българският гласоподавател пренареди политическата карта на страната. При изборна интензивност от 40% у нас (данните ЦИК към 17:00 часа на 4 април) и рекордно висока изборна интензивност на българите в чужбина, резултати те при 100% обработени протоколи резултати те са следните:

ГЕРБ остава първа политическа сила и в коалиция със Съюз на демократичните сили събират 26.18 %. Над 650 000 гласоподаватели избраха ГЕРБ, макар че резултатът е по-слаб спрямо вота през 2017 година, съобщи Българска национална телевизия.

Нито една друга партия не резервира позициите досега.

Българска социалистическа партия да отстъпи второто място на новата " ИТН ".

Формацията на Слави Трифонов събра 17.66 % от вота на гласоподавателите. Силното показване на " ИТН " е изненада на избори те. Според социолози Трифонов е съумял да активизира младежите с концертите и това, че има телевизия.

Българска социалистическа партия реализира най-слабия си резултат на парламентарни избори с 15.01%. Една от аргументите е слабото присъединяване на възрастните хора, които не отидоха от урните поради боязън от ковид. Друга причина - вътрешните несъгласия в левицата.

ДПС също губи поддръжка и е четвърта политическа мощ. Движението събра 10.49%.

" Демократична България ", която сплоти партии , които на предходни избори се явяваха поотделно, в този момент събраха 9.45 % от гласовете на гласоподавателите.

" Изправи се! Мутри вън! "  влиза в Народното събрание с 4.72 на 100 от гласовете.

Под 4-процентната преграда с 3.64 % се намира Вътрешна македонска революционна организация. Извън Народното събрание остават също ВОЛЯ, НФСБ и " Атака ".

В 24 от 31-те многомандатни изборни региони обединението ГЕРБ-СДС е първа политическа мощ. Движение за права и свободи печели избори те в 3 региона - Кърджали, Разград и Търговище.

" Демократична България " събира най-вече гласове в 23 и 24 МИР София.

В Плевен " ИТН " печели най-вече гласове. Българска социалистическа партия е водач в Ямбол.

Изненада на тези избори беше невижданата изборна интензивност на българите в чужбина.

По данни на ЦИК дали своят вот зад граница са 172 000 души, като най-вече те са в Германия, следвани от Англия и Турция.

Изненада пристигна и от резултати те. Най-много гласове от българите зад граница получи " ИТН " с 30,75%. Нашите сънародници отредиха второто място на " Демократична България " - 17,56 на 100. Следват Движение за права и свободи с 13,17%. За обединението ГЕРБ - Съюз на демократичните сили гласоподаваха 8,66% от българите зад граница. " Възраждане " се подрежда на 5-о място със 7,4 на 100, а Българска социалистическа партия събират 6,5%.

Увеличеният брой гласуващи докара до очакване с часове и километрични опашки пред изборните секции в някои европейски градове. В Лондон времето в изборния ден не стигна за всички, поискали да гласоподават, което докара до неодобрение измежду българската диаспора там. В немския град Трир пък членове на изборни комисии нощуваха в секцията, до момента в който чакат ЦИК да ги разпусне.

Повече младежи са дали своят вот на тези избори , спрямо 2017 г, сочи изследване на социологическата организация " Галъп интернешънъл ". До урните са излязли по-малко възрастни хора, спрямо избори те преди 4 години.

Това се дължи и на страха от коронавирус (една от аргументите за ниския избор на БСП) и политизацията на младите от митингите през лятото на 2020 година насам, текла главно в обществените медии.

Формации като " ИТН " са съществени измежду младия избор, допълват още социолозите.

 

73% от отишлите на тези избори гласоподаватели на ГЕРБ са останали правилни на своя избор, сочат данни на социологическата организация " Алфа рисърч ", които Българска национална телевизия сподели в деня на избори те. 3% обаче са отишли при Българска социалистическа партия, 1% - при Движение за права и свободи. 9% са дали гласа си за " ИТН ". 3% - за " Демократична България ", а 2% - за " Изправи се! Мутри вън! ".

От гласувалите през 2017 година за Българска социалистическа партия - през днешния ден 78% са дали гласа си за левицата. 4% от тях са се преориентирали към ГЕРБ, 1% - за Движение за права и свободи, 6% - " ИТН ", 2% за " Демократична България ", а 5% са подкрепили " Изправи се! Мутри вън! ".

Движение за права и свободи резервира доверието на 86% от гласоподавателите си. ГЕРБ е съумяла да притегли 5% от гласоподавателите на придвижването. По 2% са отишли при Българска социалистическа партия и " ИТН ". За Демократична България и " Изправи се! Мутри вън! " са дали своят вот по 1% от гласоподавателите на Движение за права и свободи.

Предаването на протоколи те от избори те на някои места в страната ни припомниха подиуми от предходните избори. Хаос, напрежение, очакване с часове, припаднали хора.

Голям се оказа процентът на сбърканите изборни бумаги поради компликацията на попълване и слабата подготовка на част от членовете на секционните комисии. От ЦИК обявиха, че протоколи те не са по-сложни, а по-обемни.

Резултатът досега - 30% от прегледаните протоколи имат неточности при изчисленията.

На 8 април ще стане ясно разпределението на мандати те по партии , по-късно всеки един избран кандидат има три дни да реши от кой регион желае да бъде депутат.

В 7-дневен период към този момент ще се знае кои са депутатите в новия парламент.

По Конституция президентът би трябвало да връчи мандат за сформиране на правителството на партията, получила най-вече гласове. В случая, това е коалицията ГЕРБ - Съюз на демократичните сили.

Водещата политическа мощ ще има една седмица, с цел да предложи нов състав на държавно управление.

Ако това не стане - мандатът отива при втората партия - " ИТН ", (според вота на избирателите) и рулетката се завърта още веднъж.

Ако се стигне до връчване на трети мандат обаче - президентът може да го връчи на която избере от партии те, показани в Народното събрание, а не наложително на третата.

Ако и този мандат бъде върнат без да се сформира държавно управление - президентът поема уговорката да сформира длъжностен кабинет, който да приготви страната за нови парламентарни избори.



 

 

 

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР