Баварката, която вдигна 300 с АГУ
С тираж от 453 създадени бройки M1 е един от най-редките и скъпи модели на BMW. Единственият същински суперкар в историята на марката обаче има още по-специална версия с друга каросерия, за която през днешния ден съвсем никой не помни.
От нея са основани три екземпляра, единият от които е погубен скоро по-късно, а вторият се намира в частна сбирка. Най-интересен е третият автомобил, сложил международен връх за скорост с газова уредба.
В края на 70-те години на предишния век австрийският авто публицист и водач Харалд Ертл поставя завършек на спортната си кариера. Страстта му по високите скорости обаче го подтиква да се захване с нов план, с който да изпита опциите на напълно нова по това време технология - газовата уредба.
Ертл се свързва с British Petroleum, която е един от пионерите в налагането на втечнения петролен газ като гориво за автомобилни мотори. Дотогава отпадният артикул от преработката на петрол се употребява общо взето единствено за къмпингарски котлони и печки.
Британският петролен колос таман е почнал да стартира нов артикул с името Autogas и концепцията на Ертл да оборудва автомобил с газова уредба, с който да сложи връх за скорост, се харесва на управлението. Целта на австриеца е преодолее границата от 300 км/ч, а редовият шестак M66 на баварската суперкола наподобява съвършен за задачата.
Ертл купува една от трите M-единици с раздута каросерия и инсталира бутилка в задната част. Рекордният автомобил би трябвало да наподобява изискан поради търсения рекламен резултат и съвсем всичко по колата е доработено като се стартира с поръчковите амортисьори Sachs до вградените тонколони на стереоуредбата Blaupunkt.
С измененията по механиката се заема Gustav Hoecker Sportwagen-Service GmbH, чиито експерти доставят мотора с два турбокомпресора K26 от KKK. С няколко спомагателни модификации мощността е увеличена от заводските 277 на 410 к.с., въпреки че малцината имали шанса да се возят в нея настояват, че конските сили били по-скоро 500.
На 17 октомври 1981 година Харалд Ертл реализира задачата си и развива 301.4 км/ч на тестовата писта на Volkswagen в Ера-Лесин, Долна Саксония. За страдание австриецът умира в самолетна злополука единствено няколко месеца по-късно, до момента в който пътува към къщи за Великден.
След върха газифицираното M1 сменя няколко притежатели в Германия и Холандия и през 1993 година попада във Англия. Купува го локален аптекар, който за жал също му се радва малко, защото умира единствено две години по-късно.
От тогава насетне единственото по рода си BMW Autogas M1 престоява навън близо четвърт век, което изяснява положението му. След гибелта на аптекаря баварката е последна грижа на вдовицата и невръстния му тогава наследник, който едвам неотдавна схваща какво богатство гние пред къщата.
От нея са основани три екземпляра, единият от които е погубен скоро по-късно, а вторият се намира в частна сбирка. Най-интересен е третият автомобил, сложил международен връх за скорост с газова уредба.
В края на 70-те години на предишния век австрийският авто публицист и водач Харалд Ертл поставя завършек на спортната си кариера. Страстта му по високите скорости обаче го подтиква да се захване с нов план, с който да изпита опциите на напълно нова по това време технология - газовата уредба.
Ертл се свързва с British Petroleum, която е един от пионерите в налагането на втечнения петролен газ като гориво за автомобилни мотори. Дотогава отпадният артикул от преработката на петрол се употребява общо взето единствено за къмпингарски котлони и печки.
Британският петролен колос таман е почнал да стартира нов артикул с името Autogas и концепцията на Ертл да оборудва автомобил с газова уредба, с който да сложи връх за скорост, се харесва на управлението. Целта на австриеца е преодолее границата от 300 км/ч, а редовият шестак M66 на баварската суперкола наподобява съвършен за задачата.
Ертл купува една от трите M-единици с раздута каросерия и инсталира бутилка в задната част. Рекордният автомобил би трябвало да наподобява изискан поради търсения рекламен резултат и съвсем всичко по колата е доработено като се стартира с поръчковите амортисьори Sachs до вградените тонколони на стереоуредбата Blaupunkt.
С измененията по механиката се заема Gustav Hoecker Sportwagen-Service GmbH, чиито експерти доставят мотора с два турбокомпресора K26 от KKK. С няколко спомагателни модификации мощността е увеличена от заводските 277 на 410 к.с., въпреки че малцината имали шанса да се возят в нея настояват, че конските сили били по-скоро 500.
На 17 октомври 1981 година Харалд Ертл реализира задачата си и развива 301.4 км/ч на тестовата писта на Volkswagen в Ера-Лесин, Долна Саксония. За страдание австриецът умира в самолетна злополука единствено няколко месеца по-късно, до момента в който пътува към къщи за Великден.
След върха газифицираното M1 сменя няколко притежатели в Германия и Холандия и през 1993 година попада във Англия. Купува го локален аптекар, който за жал също му се радва малко, защото умира единствено две години по-късно.
От тогава насетне единственото по рода си BMW Autogas M1 престоява навън близо четвърт век, което изяснява положението му. След гибелта на аптекаря баварката е последна грижа на вдовицата и невръстния му тогава наследник, който едвам неотдавна схваща какво богатство гние пред къщата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ