Ами махнете ги най-сетне тия инвалиди от главата на премиера!
С репликата " да създадат по този начин, че тази тематика да ми се махне от главата " - министър председателят удари в земята даже нещастния някогашен чиновник на общественото министерство, прочул се с " кухите лейки ". В играта на нерви министър-председателят се оказа слаб съперник на майките на деца с увреждания. Те, видиш ли, си желали министъра, чиято оставка той с подготвеност одобри, и по тази причина се наложи на другия ден още веднъж да го " прати на работа ". Същият министър, поради който никнат палаткови лагери из цялата страна, в края на едно толкоз сполучливо европредседателство. Бисер Петков, който има самоуверено твърди, че без поддръжката на премиера и финансовия министър няма късмет промяната на обществените услуги за хората с увреждания да се състои. И му трябват едни 300 милиона. Не за саниране, не за фонтани, ами за инвалиди. Откъдето и да го погледнеш не е рентабилно, а ей къде са локалните избори, не дай Боже и парламентарните (ако се осъществен прогнозите на президента Първанов и други). Че какъв брой са хората с увреждания в България? Едни 730 хиляди на възраст над 16 години и към 45 хиляди деца (по данни от 2015 г.). Всеки трети освидетелстван с сред 50 и 70% неработоспособност, а близо 23% са с най-тежката степен. Колко от тях въобще могат да гласоподават?
Но да оставим бакалските сметки. Друго изказване на премиера е по-интересно: " Винаги сме работили прелестно със фамилиите на деца с увреждания. " Толкова прелестно, че няма и месец от последния им 6-ти митинг.
Първият митинг на родителите на деца с увреждания се състоя през 2015-а година при ръководството на кабинета Борисов 2. Тогавашният обществен министър Ивайло Калфин се срещна с протестиращите, получи настояванията им (които и до момента не са променени) и си ги прибра в шкафчето. Година по-късно обаче майките отново запротестираха и може би резултатът щеше да бъде същият, в случай че един нахален служител от МТСП не ги беше нарекъл " кухи като култивиран лейки ". Министър Калфин се заизвинява, пътем съобщи, че се работи по основаването на електронен регистър; Законът за персоналната помощ, за който упорстваха протестиращите, беше упоменат по-скоро като разкол, тъй като внезапно ще обърка философията на подпомагането на хората с увреждания, по която работят екипи на общественото ведомство в два следващи кабинета Борисов. Кухите лейки се разотидоха и се заканиха постоянно да си поливат герберите.
И го направиха. Дори ефектният жест с 930-те лв. в Закона за фамилните помощи на Зорница Русинова, която незабавно смени отдръпналия се Калфин, вместо да им затвори устите, провокира още по-бурна реакция. Защото подпомагането беше осъществено на правилото " да вземем от едните, да дадем на другите ". Получиха го единствено децата с над 90% неработоспособност, бяха им отнети средствата за рехабилитация, а лицата, навършили 18 години, останаха с по 100-200 лв. месечна помощ. С тези вести протестиращите изпратиха 2016-а година.
Едва огледал се кабинетът Борисов 3 и дамите надуха черните балони и отново потеглиха по улиците на София. Какво желаеха? Все същото: цялостна промяна в обществената система, с приемане на Закон за персоналната помощ; финансиране от държавния бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати; диференциран метод при установяване на размера на персоналната помощ - съгласно самостоятелните потребности на детето или лицето, което се нуждае от асистиране и така нататък
Посрещна ги единствено общественият министър Бисер Петков. Изслуша ги, провежда среща с техни представители, съобщи подготвеност да се сътвори обща работна група и сякаш най-накрая нещо стартира да се случва. Обаче кабинетът потегли да реформира системата за ТЕЛК. Покрай парадоксите в предложенията за промени се разсъниха от летаргията си НПО-тата, който сякаш пазят правата на хората с увреждания. Решени да проработят дотациите си, с малко синдикална поддръжка, и те най-накрая проведоха митинг в столицата. Предложенията им, на които куцаше конкретиката, тъй като в действителност нямаха оферти, а желаеха да се резервира статуквото в системата за инвалидизиране, бяха признати. Но след тях още веднъж пристигнаха майките. И евентуално щяха да бъдат изслушани в Народното събрание, в случай че се бяха облекли обичайно. Но тъй като не го направиха, не ги пуснаха да влязат. И не щеш ли надписът на фланелките " Системата ни убива " се трансформира в слоган на безсрочните им митинги. Опънаха палатката си пред Народното събрание и даже се надяваха, отнякъде да зърнат премиера (ако съумеят да го привикат на парламентарен контрол), само че се оказа, че влезнал и излязъл, без да го усетят. Сигурно заобикаля срещата с тях, с цел да не станат очевидци на сълзите му.
Той обаче няма от кое място да знае, че някои от протестиращите там да вземем за пример, всеки ден напущат болничното заведение, в която лежат децата им, с цел да ги изследват за следващия ТЕЛК, и отиват пред Народното събрание със същите тези деца, с вярата някой да ги чуе. Няма по какъв начин да знае, че с цел да обезпечат тази опция, са търсили средства месеци наред. Няма евентуално и да разбере, че след престоя си в болничното заведение са хукнали към стоматологичната клиника, в която лекуват зъбите на децата им. А при тези деца това лекуване е малко комплицирано - прави се с цялостна анестезия и продължава няколко часа, време, през което майките се молят детето им да се разсъни след следващата упойка и да не получи епилептичен пристъп. Ако знаеше, щеше да зареве с глас.
Иначе връзките му с тези родители са прелестни.
Какво ще се случи оттук-нататък, мъчно може да се предвижда. Бисер Петков най-малко беше явен - неговият пост зависи от решенията на премиера и финансовия министър. С плана на Закон за персоналната помощ на омбудсмана Мая Манолова нещата не са толкоз ясни. Дори да стигне до разглеждане в парламентарната зала, мъчно ще откри поддръжка. Активен индивидуалист като Манолова има малко съидейници даже измежду някогашните си сътрудници от парламентарната група на Българска социалистическа партия. Освен това идва ваканцията, след това ще се стягат избори.
А майките на деца с увреждания ще продължат да стачкуват. Те нямат доста варианти - или Системата, или децата им.
Но да оставим бакалските сметки. Друго изказване на премиера е по-интересно: " Винаги сме работили прелестно със фамилиите на деца с увреждания. " Толкова прелестно, че няма и месец от последния им 6-ти митинг.
Първият митинг на родителите на деца с увреждания се състоя през 2015-а година при ръководството на кабинета Борисов 2. Тогавашният обществен министър Ивайло Калфин се срещна с протестиращите, получи настояванията им (които и до момента не са променени) и си ги прибра в шкафчето. Година по-късно обаче майките отново запротестираха и може би резултатът щеше да бъде същият, в случай че един нахален служител от МТСП не ги беше нарекъл " кухи като култивиран лейки ". Министър Калфин се заизвинява, пътем съобщи, че се работи по основаването на електронен регистър; Законът за персоналната помощ, за който упорстваха протестиращите, беше упоменат по-скоро като разкол, тъй като внезапно ще обърка философията на подпомагането на хората с увреждания, по която работят екипи на общественото ведомство в два следващи кабинета Борисов. Кухите лейки се разотидоха и се заканиха постоянно да си поливат герберите.
И го направиха. Дори ефектният жест с 930-те лв. в Закона за фамилните помощи на Зорница Русинова, която незабавно смени отдръпналия се Калфин, вместо да им затвори устите, провокира още по-бурна реакция. Защото подпомагането беше осъществено на правилото " да вземем от едните, да дадем на другите ". Получиха го единствено децата с над 90% неработоспособност, бяха им отнети средствата за рехабилитация, а лицата, навършили 18 години, останаха с по 100-200 лв. месечна помощ. С тези вести протестиращите изпратиха 2016-а година.
Едва огледал се кабинетът Борисов 3 и дамите надуха черните балони и отново потеглиха по улиците на София. Какво желаеха? Все същото: цялостна промяна в обществената система, с приемане на Закон за персоналната помощ; финансиране от държавния бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати; диференциран метод при установяване на размера на персоналната помощ - съгласно самостоятелните потребности на детето или лицето, което се нуждае от асистиране и така нататък
Посрещна ги единствено общественият министър Бисер Петков. Изслуша ги, провежда среща с техни представители, съобщи подготвеност да се сътвори обща работна група и сякаш най-накрая нещо стартира да се случва. Обаче кабинетът потегли да реформира системата за ТЕЛК. Покрай парадоксите в предложенията за промени се разсъниха от летаргията си НПО-тата, който сякаш пазят правата на хората с увреждания. Решени да проработят дотациите си, с малко синдикална поддръжка, и те най-накрая проведоха митинг в столицата. Предложенията им, на които куцаше конкретиката, тъй като в действителност нямаха оферти, а желаеха да се резервира статуквото в системата за инвалидизиране, бяха признати. Но след тях още веднъж пристигнаха майките. И евентуално щяха да бъдат изслушани в Народното събрание, в случай че се бяха облекли обичайно. Но тъй като не го направиха, не ги пуснаха да влязат. И не щеш ли надписът на фланелките " Системата ни убива " се трансформира в слоган на безсрочните им митинги. Опънаха палатката си пред Народното събрание и даже се надяваха, отнякъде да зърнат премиера (ако съумеят да го привикат на парламентарен контрол), само че се оказа, че влезнал и излязъл, без да го усетят. Сигурно заобикаля срещата с тях, с цел да не станат очевидци на сълзите му.
Той обаче няма от кое място да знае, че някои от протестиращите там да вземем за пример, всеки ден напущат болничното заведение, в която лежат децата им, с цел да ги изследват за следващия ТЕЛК, и отиват пред Народното събрание със същите тези деца, с вярата някой да ги чуе. Няма по какъв начин да знае, че с цел да обезпечат тази опция, са търсили средства месеци наред. Няма евентуално и да разбере, че след престоя си в болничното заведение са хукнали към стоматологичната клиника, в която лекуват зъбите на децата им. А при тези деца това лекуване е малко комплицирано - прави се с цялостна анестезия и продължава няколко часа, време, през което майките се молят детето им да се разсъни след следващата упойка и да не получи епилептичен пристъп. Ако знаеше, щеше да зареве с глас.
Иначе връзките му с тези родители са прелестни.
Какво ще се случи оттук-нататък, мъчно може да се предвижда. Бисер Петков най-малко беше явен - неговият пост зависи от решенията на премиера и финансовия министър. С плана на Закон за персоналната помощ на омбудсмана Мая Манолова нещата не са толкоз ясни. Дори да стигне до разглеждане в парламентарната зала, мъчно ще откри поддръжка. Активен индивидуалист като Манолова има малко съидейници даже измежду някогашните си сътрудници от парламентарната група на Българска социалистическа партия. Освен това идва ваканцията, след това ще се стягат избори.
А майките на деца с увреждания ще продължат да стачкуват. Те нямат доста варианти - или Системата, или децата им.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ