С приятелите си Джийн Хекман и Робърт Дювал той се

С приятелите си Джийн Хекман и Робърт Дювал той се реалокира при започване на 60-те години в Ню Йорк, където в продължение на няколко години играе в театъра, в пиеси на Самюел Бекет , Харолд Пинтър , Йонеско или Артър Милър .

През 1967 година с присъединяване си във кино лентата „ Абсолвентът ” Дъстин Хофман се трансформира в международна звезда.

Най-значимите му филми са „ Среднощен каубой ”, „ Малък огромен човек ”, „ Папилон ”, „ Цялото президентско войнство ”, „ Тутси ” и „ Смъртта на комерсиалния пасажер ”.

За основната си роля във филмите „ Крамър против Крамър ” и „ Рейнман ” печели два пъти премията Оскар. Дъстин Хофман е женен за повторно и има шест деца.

Имам все същия брой почитатели, само че към този момент всичките са над 75 година

Когато седиш в някое кино, това е сходно прекарване като в черква, в синагога или в спектакъл. Заобиколен си от голям брой хора, които не познаваш. Споделяш с всички тези непознати, непознати хора едно групово прекарване – внезапно всички в тази кинозала се смеят  или са трогнати до сълзи. Това е едно изключително възприятие. Ние сме на път да го загубим.Колкото повече се обкръжаваме с нови технологии и големи потенциали за предпазване, толкоз повече понижава нашата дарба да си спомняме.

Мисля, че в бъдеще хората няма да вървят повече на кино. Днес ние имаме айфони, таблети, компютри и стрийминг платформи. Имаме киното в джоба си. Това е едно доста злощастно развиване.

Всички ние подвластен от това, което назоваваме „ късмет, шанс “ – чакаме го, мислим за него като за нещо, което ще реши проблемите ни. Ако спечелим от тотото, значи сме късметлии. Ако спечелим на надбягванията, сме извадили шанс. И по този начин забравяме най-големия си шанс – да се разсънваме всяка заран, да дишаме, да виждаме, да запазим качествата си от предходната вечер, да се разсънваме и да знаем, че и обичаните ни хора ще преживеят. Това е висшият шанс, който обаче ние не ценим, одобряваме го за даденост до степен, че му търсим подмяна с някакъв неестествен знак на шанса. И наподобява той постоянно се свежда до пари.

Ако избереш да живееш живота си, правейки нещо обичано, значи си разкрил същинския шанс. Не толкоз, че си процъфтяващ.

В момента малкия екран е в цялостен напредък. В най-хубавото си положение, в което в миналото е била. А киното е неуместно. От 50 години се занимавам с кино и виждам добре, че сега то е блъснало дъното. Филмите се вършат, пишат бързо, играят бързо, снимат бързо. Чак не мога да допускам до каква степен сме се докарали.

Най-добрите дни на киното са зад тила му.

Гледам на началото на кариерата си като на откачен случай.

Щом станах прочут, стопирах да се опасявам от гибелта. Щом си звезда, към този момент не си жив. Ти си балсамиран.

Да си звезда значи да си свободен. Това е единственото уравнение, което има значение.

Ако спреш в Бевърли Хилс за задоволително дълго време, се превръщаш в Мерседес.

Мисля за секс на всеки 7 секунди. Със брачната половинка ми Лайза се познаваме от 30 години, и сме женени от 23, само че половата ни връзка и до момента е толкоз вълнуваща, колкото бе първоначално.

Животът е гнусен, само че това не значи, че не му се любувам.

Аз добре се отнасям към актьорите, които непрекъснато не помнят репликите си. Приятно ми е да срещам хора, които наподобяват на мен.

Струва ми се, че Парис Хилтън няма особени проблеми. Проблем имат тези, които й се възхищават.

Не знам дали единствено аз го върша, само че когато виждам убийци, мерзавци и гадни пияници, стартирам да си представям бебешките им фотоси. На тези фотоси те същите, каквито сме ние на бебешките си фотоси. А фактът, че не сме израснали такива като тях, е единствено удивителна, необяснима случайност.

Завиждам на хората, които могат просто да се любуват на един залез. Аз го виждам и си мисля по какъв начин би могъл да бъде сниман. Няма нищо по-гротескно за мен от ваканцията ми.

За да оцелея, на мен ми е нужно малко: слънце и кокосово мляко.

Едно време, в случай че си незает, значеше, че си отказал да се продадеш.

Обожавам пианото. Мисля, че джаз пианист е специалност, която също би ме направила доста благополучен. Но нямам задоволително гений, с цел да преследвам музикална кариера. Обичам пианото повече от всичко, само че не мога да изсвирвам задоволително добре, с цел да се изхранвам с него. Ако Бог в този момент ме потупа по рамото и каже – никакво повече играене, никакво повече дирижиране, само че ще можеш да си джаз пианист… Но няма по какъв начин. Не мога да чета даже нотите и нямам добър слух. Но може би ще опитам, въпреки и на тези години.

В Съединените щати преди няколко години беше направено изследване. Бяха следени по-детайлно конгресмени и сенатори – т.е. политици, които са били сполучливо избирани за избраната служба. Резултат: тези, които бяха спечелили, постоянно са били тези, които са вложили най-многото пари в изборните си акции. Ние избираме политици по същия метод, по който вземаме решение за кола или паста за зъби. Необходимо е единствено маркетингът  задоволително постоянно да ни влияе. Ние се превърнахме в едно мързеливо общество.

Винаги би трябвало да представиш два източника, преди една история да бъде оповестена. От дълго време това към този момент не съществува. По някое време беше задоволително да се цитира единствено един източник. Междувременно вече  постоянно не се привежда нито един източник. Мотото през днешния ден е: „ пиши, каквото искаш. ” Само че хората, които четат тези неща, считат, че това са проучени обстоятелства. Това ме тормози доста.