24 години по-късно: Международният трибунал в Хага приключи работа
С потресаващите дейности на босненския хърватски военачалник Слободан Праляк , който „ с пренебрежение отхвърли присъдата “ и изпи шишенце с отрова пред съдиите, приключи работата на Международния арбитражен съд за военните закононарушения в някогашна Югославия (МТБЮ).
Той бе основан в Организация на обединените нации преди 24 години с амбициозната цел да въздаде правораздаване за многочислените военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени след разпадането на някогашна Югославия на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина, в това число за геноцида в Сребреница, осъществен две години по-късно. Официално мандатът му изтича на 21 декември.
Равносметката
Хагският арбитражен съд повдигна обвинявания против 161 души – 94 сърби, 29 хървати, по деветима босненци и албанци и по двама черногорци и македонци.
Осъдени бяха 90 души, в това число една жена – някогашният президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич .
Биляна Плавшич
Шестима бяха наказани на пожизнен затвор. 56 към този момент са излежали присъдите си , 14 са още в пандиза. 17 упрекнати починаха преди или по време на процесите , а деветима – по време на излежаването на присъдите.
Освен Праляк, още двама се самоубиха – сръбският кмет на Вуковар Славко Докманович и сънародникът му, тогавашният водач на хърватските сърби Милан Бабич бяха открити обесени в килиите им.
В пандиза, преди да бъде наказан, от сърдечен удар умря и някогашният югославски президент Слободан Милошевич , оказвал безусловна поддръжка на сърбите в споровете в Хърватия, Босна и Косово.
Той бе един от най-високопоставените подсъдими по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения.
Ратко Младич
Военният водач на босненските сърби Ратко Младич , прочут като „ касапинът на Балканите “, получи оптималната присъда – пожизнен затвор, а политическият им водач Радован Караджич – 40 години затвор.
Радован Караджич
Караджич и Младич апелираха присъдите си и жалбите им ще бъдат гледани от Механизма за интернационалните наказателни трибунали . Това ще е структурата, отговаряща за приключването на работата на интернационалните наказателни трибунали за Руанда и за някогашна Югославия.
Отзвук
Анте Готовина
Бурни пристрастености в района провокираха процесите и присъдите – неоправдателни или оправдателни, против Милошевич, Младич, Караджич, Воислав Шешел, Насер Орич, Анте Готовина, Рамуш Харадинай .
Рамуш Харадинай
В района гледат на присъдите от Хага по народен симптом , пазят се „ своите “, без въобще да се мисли за какво тези хора са изправени пред правораздаването. Не се приказва за систематичните планувани всеобщи убийства, разстрели, изнасилвания, за всеобщите гробове, прикриването на закононарушенията .
Стигна се до такава степен представители на сръбското националистическо придвижване „ Двери “ да настояват, че в Босна Ратко Младич се борил срещу „ Ислямска страна “. Слободан Милошевич се възприема в някои сръбски среди като страдалец , отношението към Слободан Праляк в Хърватия е същото.
Няма наказани почтени
Въпреки обвиняванията, че ползва „ двоен критерий “, Трибуналът извърши задачата, за която беше основан – изправи пред правораздаването всички високопоставени политици, военни и полицейски офицери, които възнамеряваха и участваха в всеобщи закононарушения, депортиране, етническо пречистване, убийства на цивилни. Важно е да се означи, че в Хага няма наказани почтени , и те са наказани не тъй като са воювали, а за всеобщи убийства на цивилни. Всички наказани са били на задоволително високи позиции в държавните структури и доста добре са знаели какво става в тяхната зона на отговорност .
Трибуналът разкри суровата истина за събитията в някогашна Югославия през 90-те години, като даде думата на жертвите. Той промени интернационалното наказателно право – строго дефинира отговорността за геноцид, закононарушения против човечеството и за военни закононарушения, призна половото принуждение като закононарушение против човечеството .
На многочислените процеси стана ясно, че закононарушенията са били добре планувани и систематично осъществени под маската на военни интервенции и с политически цели – етническо пречистване и завладяване на територии.
Кармел Аджиус
Председателят на трибунала Кармел Аджиус заключи пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че този съд, „ на инат на скептиците “, е приключил работата си , както е било планувано. Според ръководителя на трибунала съдиите са вземали безпристрастни, самостоятелни и ефикасни решения за закононарушения, осъществени от обособени хора, а не от нации или държавни управления. Аджиус прикани Организация на обединените нации да помогне и поддържа институциите в страните от някогашна Югославия, като акцентира, че ревизионизмът и национализмът не трябва да се пренебрегват.
Критики
Трибуналът бе остро подложен на критика, изключително в Сърбия , където той е считан за „ инструмент на настроения против сърбите “ и където хора като Младич са считани за герои.
Трибуналът обаче не можа да способства за помиряването в района , което съгласно мнозина също е било негова задача. Някои негови присъди провокираха изненада – оправдателните присъди на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, на босненския военачалник Насер Орич, на Рамуш Харадинай от Армията за избавление на Косово, на сръбския радикал Воислав Шешел и други. Тези присъди доведоха до ново разделяне в района.
Отговорността за това обаче не е на трибунала, а на локалните общности. Съдебните институции не са инструмент за помиряване. „ Обществата и изключително политическите и интелектуалните елити би трябвало да създадат вероятен процеса на изправяне пред предишното и да интегрират в груповата памет тези открити обстоятелства, с цел да не се повтарят в никакъв случай към този момент “, сподели в изявление за сръбския вестник „ Данас “ някогашната говорителка на трибунала Флоранс Хартман.
„ Не се изпълвам с оптимизъм, когато виждам политиците в някогашна Югославия “, сподели в друго изявление по този мотив основният прокурор на трибунала Серж Брамерц.
Серж Брамерц
„ Хага не ни сдобри, някои виновници не бяха наказани “, съобщи сръбският министър председател Ана Бърнабич в изявление за швейцарски вестник, представено от белградския в. „ Блиц “. Тя съобщи, че съдът не е бил уравновесен, нито справедлив. „ Не слагам под въпрос произнесените присъди, само че подлагам на критика обстоятелството, че някои присъди не са произнесени . Над две трети от наказаните са сърби, а това не отразява действителното състояние “, споделя Бърнабич.
Ана Бърнабич
От реакциите в страните от някогашна Югославия на неговата активност излиза наяве, че в случай че Трибуналът го нямаше, мнозина виновни за закононарушения нямаше да бъдат наказани и нямаше да са в пандиза , защото щяха да бъдат защитавани от националните управляващи.
Както заключава хърватският информативен уебсайт „ Индекс “, без Хагския арбитражен съд щяхме да имаме единствено легенди, а не правораздаване.
Той бе основан в Организация на обединените нации преди 24 години с амбициозната цел да въздаде правораздаване за многочислените военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени след разпадането на някогашна Югославия на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина, в това число за геноцида в Сребреница, осъществен две години по-късно. Официално мандатът му изтича на 21 декември.
Равносметката
Хагският арбитражен съд повдигна обвинявания против 161 души – 94 сърби, 29 хървати, по деветима босненци и албанци и по двама черногорци и македонци.
Осъдени бяха 90 души, в това число една жена – някогашният президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич .
Биляна Плавшич
Шестима бяха наказани на пожизнен затвор. 56 към този момент са излежали присъдите си , 14 са още в пандиза. 17 упрекнати починаха преди или по време на процесите , а деветима – по време на излежаването на присъдите.
Освен Праляк, още двама се самоубиха – сръбският кмет на Вуковар Славко Докманович и сънародникът му, тогавашният водач на хърватските сърби Милан Бабич бяха открити обесени в килиите им.
В пандиза, преди да бъде наказан, от сърдечен удар умря и някогашният югославски президент Слободан Милошевич , оказвал безусловна поддръжка на сърбите в споровете в Хърватия, Босна и Косово.
Той бе един от най-високопоставените подсъдими по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения.
Ратко Младич
Военният водач на босненските сърби Ратко Младич , прочут като „ касапинът на Балканите “, получи оптималната присъда – пожизнен затвор, а политическият им водач Радован Караджич – 40 години затвор.
Радован Караджич
Караджич и Младич апелираха присъдите си и жалбите им ще бъдат гледани от Механизма за интернационалните наказателни трибунали . Това ще е структурата, отговаряща за приключването на работата на интернационалните наказателни трибунали за Руанда и за някогашна Югославия.
Отзвук
Анте Готовина
Бурни пристрастености в района провокираха процесите и присъдите – неоправдателни или оправдателни, против Милошевич, Младич, Караджич, Воислав Шешел, Насер Орич, Анте Готовина, Рамуш Харадинай .
Рамуш Харадинай
В района гледат на присъдите от Хага по народен симптом , пазят се „ своите “, без въобще да се мисли за какво тези хора са изправени пред правораздаването. Не се приказва за систематичните планувани всеобщи убийства, разстрели, изнасилвания, за всеобщите гробове, прикриването на закононарушенията .
Стигна се до такава степен представители на сръбското националистическо придвижване „ Двери “ да настояват, че в Босна Ратко Младич се борил срещу „ Ислямска страна “. Слободан Милошевич се възприема в някои сръбски среди като страдалец , отношението към Слободан Праляк в Хърватия е същото.
Няма наказани почтени
Въпреки обвиняванията, че ползва „ двоен критерий “, Трибуналът извърши задачата, за която беше основан – изправи пред правораздаването всички високопоставени политици, военни и полицейски офицери, които възнамеряваха и участваха в всеобщи закононарушения, депортиране, етническо пречистване, убийства на цивилни. Важно е да се означи, че в Хага няма наказани почтени , и те са наказани не тъй като са воювали, а за всеобщи убийства на цивилни. Всички наказани са били на задоволително високи позиции в държавните структури и доста добре са знаели какво става в тяхната зона на отговорност .
Трибуналът разкри суровата истина за събитията в някогашна Югославия през 90-те години, като даде думата на жертвите. Той промени интернационалното наказателно право – строго дефинира отговорността за геноцид, закононарушения против човечеството и за военни закононарушения, призна половото принуждение като закононарушение против човечеството .
На многочислените процеси стана ясно, че закононарушенията са били добре планувани и систематично осъществени под маската на военни интервенции и с политически цели – етническо пречистване и завладяване на територии.
Кармел Аджиус
Председателят на трибунала Кармел Аджиус заключи пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че този съд, „ на инат на скептиците “, е приключил работата си , както е било планувано. Според ръководителя на трибунала съдиите са вземали безпристрастни, самостоятелни и ефикасни решения за закононарушения, осъществени от обособени хора, а не от нации или държавни управления. Аджиус прикани Организация на обединените нации да помогне и поддържа институциите в страните от някогашна Югославия, като акцентира, че ревизионизмът и национализмът не трябва да се пренебрегват.
Критики
Трибуналът бе остро подложен на критика, изключително в Сърбия , където той е считан за „ инструмент на настроения против сърбите “ и където хора като Младич са считани за герои.
Трибуналът обаче не можа да способства за помиряването в района , което съгласно мнозина също е било негова задача. Някои негови присъди провокираха изненада – оправдателните присъди на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, на босненския военачалник Насер Орич, на Рамуш Харадинай от Армията за избавление на Косово, на сръбския радикал Воислав Шешел и други. Тези присъди доведоха до ново разделяне в района.
Отговорността за това обаче не е на трибунала, а на локалните общности. Съдебните институции не са инструмент за помиряване. „ Обществата и изключително политическите и интелектуалните елити би трябвало да създадат вероятен процеса на изправяне пред предишното и да интегрират в груповата памет тези открити обстоятелства, с цел да не се повтарят в никакъв случай към този момент “, сподели в изявление за сръбския вестник „ Данас “ някогашната говорителка на трибунала Флоранс Хартман.
„ Не се изпълвам с оптимизъм, когато виждам политиците в някогашна Югославия “, сподели в друго изявление по този мотив основният прокурор на трибунала Серж Брамерц.
Серж Брамерц
„ Хага не ни сдобри, някои виновници не бяха наказани “, съобщи сръбският министър председател Ана Бърнабич в изявление за швейцарски вестник, представено от белградския в. „ Блиц “. Тя съобщи, че съдът не е бил уравновесен, нито справедлив. „ Не слагам под въпрос произнесените присъди, само че подлагам на критика обстоятелството, че някои присъди не са произнесени . Над две трети от наказаните са сърби, а това не отразява действителното състояние “, споделя Бърнабич.
Ана Бърнабич
От реакциите в страните от някогашна Югославия на неговата активност излиза наяве, че в случай че Трибуналът го нямаше, мнозина виновни за закононарушения нямаше да бъдат наказани и нямаше да са в пандиза , защото щяха да бъдат защитавани от националните управляващи.
Както заключава хърватският информативен уебсайт „ Индекс “, без Хагския арбитражен съд щяхме да имаме единствено легенди, а не правораздаване.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ