Плават ли американски корабчета в грузинските очи
С построяването на пристанището в Анаклия, което ще има дълбочина от 20 м, ще бъде " отстранен казусът с приемането на каквито и да е кораби - самолетоносачи, всевъзможни подводници "... " като риби във вода ще се усещат крайцерите ". Това са редове от неотдавна оповестена публикация в тбилиския вестник " Квирис палитра ", представен от " Взгляд ", която споделя за действителното съгласно създателя предопределение на взаимния грузинско-американски план. Той датира от 2013 година, като задачата му е да обезпечи дълбоководен порт на Грузия (пристанищата в Поти и Батуми са дълбоки по 10 м), който да пренасочи комерсиалните потоци в тази част на Черно море към задкавказката страна - възнамерява се през Анаклия да минават до 100 млн. т артикули годишно. Планира се - с немска помощ, построяването и на огромно подземно газохранилище.
" Квирис палитра " без притеснение написа обаче за военния темперамент на замисляното пристанище, за разлика от американските и грузинските политици, които най-малко обществено приказват единствено за комерсиалната страна на бъдещия порт, само че която също се показва, че с антируска устременост. Например преди дни държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео съобщи пред грузинския министър председател Мамука Бахтадзе, че построяването на врата в Анаклия ще " отбрани Грузия от икономическото въздействие на Русия и Китай ".
Интересът на Съединени американски щати към този обект е повече от явен и евентуално тбилиският вестник е прав, като акцентира преди всичко милитаристката му устременост, която се вписва в скупчването на американски войски, техника по съветските граници. Още повече че при започване на юни грузинското държавно управление показа законопроект, който ще опрости дипломатическите процедури по посещаването на локалните пристанища от кораби на НАТО.
Страната от години тропа на вратата на НАТО, а от 2008 година Алиансът даже тържествено даде обещание на Грузия да бъде призната за негов член. Чакането продължава към този момент 11 години и краят му не се вижда макар оптимистичните заявки на разнообразни политици. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг още веднъж удостовери през март т.г. в Тбилиси, че Грузия ще бъде призната и Русия не може да попречи на това, само че за следващ път не уточни съответна дата. В същия колеблив дух бяха и думите на Помпео пред министър-председателя Бахтадзе във Вашингтон: " Вие ще продължите да получавате поддръжката на Съединени американски щати в устрема си да станете член на НАТО. " Всъщност, както споделя пред " Спутник " грузинският политолог и журналист Арно Хидирбегишвили, тези дейности и заявки се вписват в тренда на задълбочаване на съдействието сред НАТО и Грузия. " Ясно е, че в алианса няма да ни одобряват, намерено ни го споделиха и генсекът на НАТО, и американският президент. Но Грузия одобри НАТО и този формат ще се уголемява ", споделя Хидирбегишвили, който дефинира страната си като главната опора на НАТО в Черно море. При това в Грузия обаче няма да има класическа военна база на Съединени американски щати. Пред радио " Гласът на Америка " новият президент Саломе Зурабишвили съобщи, че Грузия няма потребност да прави сходна крачка, която ще бъде оценена като провокация от страна на Русия. " Не мисля, че и Съединени американски щати са подготвени да разположат тук военна база ", сподели още тя. Но това не е и належащо. Има и други индиректни способи за усилване на ролята на Грузия като плацдарм на НАТО до съветските (и освен до тях) граници.
Трябва да сме наясно, че когато приказваме НАТО, в действителност споделяме Съединени американски щати. Американците са тези, които възвръщат военните благоприятни условия на Грузия, мощно потърпевши след провалянето в Петдневната война от 2008 година От декември м.г. американците към този момент намерено употребяват за учения и тренировки военната инфраструктура на страната. При това става дума за напълно американски елементи, в тази ситуация рота пехотинци, а не за тренировки на грузински военни от щатски инструктори, както бе допреди това. Предвижда се още американците да оказват помощ на Тбилиси за реконструкцията на авиобазата " Визиани ", която да стане способна да приема всички типове бойни и транспортни самолети на западните страни.
Нито тази реорганизация, нито основаването на пристанището с двойна приложимост в Анаклия се връзва с действителните отбранителни потребности на Грузия. Създаването на тази инфраструктура, официално грузинска, а действително американска, обаче отговоря на военните цели на американците по " сдържането " на Русия или която и да е друга страна в района, нарочена от тях за зложелател на повсеместните им ползи. При това американските аспирации въобще не са артикул на посткримската епоха или даже на войната сред Русия и Грузия. Още през 1997 година в отчета " Преустройство на защитата на Америка " на към този момент закритата организация " Проект за новия американски век " се посочваше, че американското военно наличие в Черно море ще се усили. Това по въпроса за " яйцето и кокошката "
През март в Тбилиси Столтенберг прикани за възобновяване на грузинските Военноморски сили, тежко развалени от съветската войска в пристанището на Поти през август 2008 година, и то колкото се може по-бързо, с цел да взели участие в ученията на НАТО " Аджайл Спирит " тази есен. В същото време месец по-късно, през април, след двудневни договаряния, страните членки взеха решение да не разполагат нови военни сили в Черно море, против което Русия бе твърдо срещу, а България и Турция имаха своите запаси. Да си спомним по какъв начин преди три години образецът Бойко Борисов искаше да вижда в Черно море платноходки и яхти, а не " да се разхождат фрегати ". Няма спор, че милитаризацията на Черно море за сметка на външни за района сили ще се отрази отрицателно на приходите от туризъм и търговия на всички страни, в това число и на България.
Всички тези решения обаче в действителност са логичен свързани. Защо да се основават нови флотилии, които единствено пораждат напрежение, в това число и вътре в пакта, когато общителната Грузия е подготвена да работи като прикрит член на НАТО и да даде всичко нужно за задачата, в това число и възсъздадените си Военноморски сили. Американците имат проблеми с базирането си в Черно море заради клаузите на конвенцията от Монтрьо, която лимитира до 21 дни наличието на военни кораби на нечерноморски страни, има и ограничавания по тонажа. Ако обаче, каквито съмнения има, те решат да не съблюдават конвенцията от Монтрьо, а цялата им политика сега е ориентирана към излизането им от интернационалните съглашения, то тогава бъдещото пристанище в Анаклия би им добре пристигнало при основаването на военноморска формация директно до противоречивите абхазки крайбрежия, които американците считат за грузински. Възможностите за провокации и взаимно недоумение внезапно ще набъбнат.
В историята на войните в Черно море към този момент има един случай, когато непознати кораби разпалват бойни дейности сред страни от района. През Първата международна война немските крайцери " Гьобен " и " Бреслау ", в заговорничене с турски генерали, под турски байрак и имена, обстрелват Одеса и Севастопол и вършат неизбежно влизането на Османската империя във война с Русия.
Разбира се, Грузия има право като суверенна страна сама да дефинира отбранителната си политика и потребностите си, само че в тази ситуация е прекомерно явно, че водена от исторически обиди, ревизионизъм и предпочитание за отплата, тя се предлага в сгода на непознати военни и политически проекти. Това в никакъв случай не е свършвало добре за страните, които непринудено са се поставяли в ролята на инструмент на непознати замисли. При това в ситуацията, в което в този момент се намираме - на огромно скупчване на войски в Европа, на военна нервност от страна на някои страни, на провокативно държание, рискът, че искрата на пожара може да пламне, е доста огромен. Отговорността на страните също би трябвало да е висока - залогът не е угаждане на тясно националните им ползи, както ги схващат сега, а мирът на континента.
" Квирис палитра " без притеснение написа обаче за военния темперамент на замисляното пристанище, за разлика от американските и грузинските политици, които най-малко обществено приказват единствено за комерсиалната страна на бъдещия порт, само че която също се показва, че с антируска устременост. Например преди дни държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео съобщи пред грузинския министър председател Мамука Бахтадзе, че построяването на врата в Анаклия ще " отбрани Грузия от икономическото въздействие на Русия и Китай ".
Интересът на Съединени американски щати към този обект е повече от явен и евентуално тбилиският вестник е прав, като акцентира преди всичко милитаристката му устременост, която се вписва в скупчването на американски войски, техника по съветските граници. Още повече че при започване на юни грузинското държавно управление показа законопроект, който ще опрости дипломатическите процедури по посещаването на локалните пристанища от кораби на НАТО.
Страната от години тропа на вратата на НАТО, а от 2008 година Алиансът даже тържествено даде обещание на Грузия да бъде призната за негов член. Чакането продължава към този момент 11 години и краят му не се вижда макар оптимистичните заявки на разнообразни политици. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг още веднъж удостовери през март т.г. в Тбилиси, че Грузия ще бъде призната и Русия не може да попречи на това, само че за следващ път не уточни съответна дата. В същия колеблив дух бяха и думите на Помпео пред министър-председателя Бахтадзе във Вашингтон: " Вие ще продължите да получавате поддръжката на Съединени американски щати в устрема си да станете член на НАТО. " Всъщност, както споделя пред " Спутник " грузинският политолог и журналист Арно Хидирбегишвили, тези дейности и заявки се вписват в тренда на задълбочаване на съдействието сред НАТО и Грузия. " Ясно е, че в алианса няма да ни одобряват, намерено ни го споделиха и генсекът на НАТО, и американският президент. Но Грузия одобри НАТО и този формат ще се уголемява ", споделя Хидирбегишвили, който дефинира страната си като главната опора на НАТО в Черно море. При това в Грузия обаче няма да има класическа военна база на Съединени американски щати. Пред радио " Гласът на Америка " новият президент Саломе Зурабишвили съобщи, че Грузия няма потребност да прави сходна крачка, която ще бъде оценена като провокация от страна на Русия. " Не мисля, че и Съединени американски щати са подготвени да разположат тук военна база ", сподели още тя. Но това не е и належащо. Има и други индиректни способи за усилване на ролята на Грузия като плацдарм на НАТО до съветските (и освен до тях) граници.
Трябва да сме наясно, че когато приказваме НАТО, в действителност споделяме Съединени американски щати. Американците са тези, които възвръщат военните благоприятни условия на Грузия, мощно потърпевши след провалянето в Петдневната война от 2008 година От декември м.г. американците към този момент намерено употребяват за учения и тренировки военната инфраструктура на страната. При това става дума за напълно американски елементи, в тази ситуация рота пехотинци, а не за тренировки на грузински военни от щатски инструктори, както бе допреди това. Предвижда се още американците да оказват помощ на Тбилиси за реконструкцията на авиобазата " Визиани ", която да стане способна да приема всички типове бойни и транспортни самолети на западните страни.
Нито тази реорганизация, нито основаването на пристанището с двойна приложимост в Анаклия се връзва с действителните отбранителни потребности на Грузия. Създаването на тази инфраструктура, официално грузинска, а действително американска, обаче отговоря на военните цели на американците по " сдържането " на Русия или която и да е друга страна в района, нарочена от тях за зложелател на повсеместните им ползи. При това американските аспирации въобще не са артикул на посткримската епоха или даже на войната сред Русия и Грузия. Още през 1997 година в отчета " Преустройство на защитата на Америка " на към този момент закритата организация " Проект за новия американски век " се посочваше, че американското военно наличие в Черно море ще се усили. Това по въпроса за " яйцето и кокошката "
През март в Тбилиси Столтенберг прикани за възобновяване на грузинските Военноморски сили, тежко развалени от съветската войска в пристанището на Поти през август 2008 година, и то колкото се може по-бързо, с цел да взели участие в ученията на НАТО " Аджайл Спирит " тази есен. В същото време месец по-късно, през април, след двудневни договаряния, страните членки взеха решение да не разполагат нови военни сили в Черно море, против което Русия бе твърдо срещу, а България и Турция имаха своите запаси. Да си спомним по какъв начин преди три години образецът Бойко Борисов искаше да вижда в Черно море платноходки и яхти, а не " да се разхождат фрегати ". Няма спор, че милитаризацията на Черно море за сметка на външни за района сили ще се отрази отрицателно на приходите от туризъм и търговия на всички страни, в това число и на България.
Всички тези решения обаче в действителност са логичен свързани. Защо да се основават нови флотилии, които единствено пораждат напрежение, в това число и вътре в пакта, когато общителната Грузия е подготвена да работи като прикрит член на НАТО и да даде всичко нужно за задачата, в това число и възсъздадените си Военноморски сили. Американците имат проблеми с базирането си в Черно море заради клаузите на конвенцията от Монтрьо, която лимитира до 21 дни наличието на военни кораби на нечерноморски страни, има и ограничавания по тонажа. Ако обаче, каквито съмнения има, те решат да не съблюдават конвенцията от Монтрьо, а цялата им политика сега е ориентирана към излизането им от интернационалните съглашения, то тогава бъдещото пристанище в Анаклия би им добре пристигнало при основаването на военноморска формация директно до противоречивите абхазки крайбрежия, които американците считат за грузински. Възможностите за провокации и взаимно недоумение внезапно ще набъбнат.
В историята на войните в Черно море към този момент има един случай, когато непознати кораби разпалват бойни дейности сред страни от района. През Първата международна война немските крайцери " Гьобен " и " Бреслау ", в заговорничене с турски генерали, под турски байрак и имена, обстрелват Одеса и Севастопол и вършат неизбежно влизането на Османската империя във война с Русия.
Разбира се, Грузия има право като суверенна страна сама да дефинира отбранителната си политика и потребностите си, само че в тази ситуация е прекомерно явно, че водена от исторически обиди, ревизионизъм и предпочитание за отплата, тя се предлага в сгода на непознати военни и политически проекти. Това в никакъв случай не е свършвало добре за страните, които непринудено са се поставяли в ролята на инструмент на непознати замисли. При това в ситуацията, в което в този момент се намираме - на огромно скупчване на войски в Европа, на военна нервност от страна на някои страни, на провокативно държание, рискът, че искрата на пожара може да пламне, е доста огромен. Отговорността на страните също би трябвало да е висока - залогът не е угаждане на тясно националните им ползи, както ги схващат сега, а мирът на континента.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ