Атанас Пеканов с благодарности към екипа си, доволен е от работата си
С пост във Facebook вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов благодари на всички, които са го подкрепяли през последните 7 месеца, на екипа си и на своите критици, които го стимулирали и приземявали. Той споделя, че е " доста удовлетворен " от работата си. Пеканов пожелава триумф на Кирил Петков и неговия екип.
" В ръководството би трябвало съгласно мен да се изповядва сдържан оптимизъм. Вярата, че нещата могат да се подобрят, само че и реалистичната истина, че това няма да стане внезапно. Единствено с самообладание, взаимност и общи старания ще можем да се движим напред. Зависи точно от всички нас, дружно, макар разликите ни, да се грижим за този прогрес на страната и обществото ни ", написа още Пеканов.
Публикуваме целия му пост в обществената мрежа без редакторска интервенция:
Приятели,
Благодаря на всички, които ме подкрепяха в последните 7 месеца, през които бях заместител министър-председател на страната ни. Едва ли мога да обясня елементарно отговорността и тежестта на тази позиция. Да поемеш тази роля едвам на 30 години е необикновен опит. Аз и екипът ми работихме ден след ден и дадохме всичко от себе си за идеята - една по-добра и мощна България. Благодаря и на тези, които ни подлагаха на критика – те ни даваха нужното приземяване към действителността, мотивираха ни, караха ни да премисляме два пъти решенията си, с цел да сме сигурни, че те фактически са в интерес на общото положително за страната ни.
Най-големите благодарности желая да поднеса на екипа ми. Те фактически бяха неуморни в своята поддръжка за мен - изнесоха голямата част от работата, работиха по десетките задания, които им разпореждах, даже до късно вечер, следваха ме във всички компликации и провокации пред нас. Като човек, прекарал последните 10 години от живота си в чужбина, се веселя и извънредно доста на запознанството ми в последните месеци с редица експерти - в държавната администрация; неправителствения сектор; загрижени граждани; обществените сътрудници.
Политиката и ръководството са извънредно динамични, процесите се случват стремително, дневно се събират десетки срещи и диалози, за разлика от университетския живот, на властова позиция човек би трябвало да взима доста бързо решения. Сигурно е имало неточности по пътя ни, само че във всяка обстановка съм се опитвал да взимам решения, които да са в полза на обществото, а не на една или друга група, решения, които дават отговор на моите правила и които съм вярвал, че са в осъществяване на моя дълг.
Големият фокус на вниманието по време на двата ми мандата беше Планът за възобновяване и резистентност. Често не се схваща, само че това е всеобхватна стратегия за промени и вложения в страната за идващите години. Противно на някои медийни изявления от последните дни, след извънредно усилена работа, от която съм доста удовлетворен, Планът е на финалната права. Както всички други страни, в процеса на договаряния с Европейската комисия получихме и публично мнение по настоящите отворени въпроси. Макар че огромна част от тях бяха ясни за нас, защото връзката ни със службите на Европейска комисия включваха най-малко две до четири срещи на седмица и постоянно сме били наясно какво към момента се чака. По някои от отворените въпроси страната ни ще би трябвало да направи отстъпления, по други обаче ще би трябвало да отстои верните за стопанската система и енергийната ни сигурност решения.
В последните месеци обаче се случиха и редица други неща. Подготвихме Споразумението за партньорство, финализирахме безчет други процеси свързани с европейските стратегии, подкрепихме министерствата в техни значими начинания, интензивно работих и за това България да е почтено показана на интернационалната сцена. За мен беше основно, че имах опцията да приказвам от името на България и да представям страната ни на редица интернационалните конгреси и срещи с интернационалните институции. Няма да укривам, че считам, че успявах да я представям като равна с всички други развити страни, такава е и противоположната връзка, която получавах от другите ни сътрудници. В тази си роля по една или друга линия се срещнах с някои мои ментори, с които животът ме е срещал по време на университетските ми действия в последните години по света – нещо, за което ще бъда постоянно признателен. Смятам, че е значимо за България да пази доста по-подготвено и интензивно в сравнение с до момента своите позиции на eвропейската и интернационалната сцена.
Пожелавам триумф на бъдещето ръководство и на Kiril Petkov, новият министър-председател. Ще им би трябвало самообладание, чака ги доста работа. Реформирането на страната ни минава през дълъг и сложен развой на осъзнаване и признание на проблемите, целенасочена работа по тях. Няма да стане незабавно.
Не би трябвало да се залъгваме. Пред страната ни има редица дълбоки проблеми. Някои от тях са резултат на предходни управнически неточности, само че други се дължат на личното ни отвращение да адресираме и да работим по проблемите на 21-ви век. Никога не съм бягал от интензивно присъединяване по тематики, които не са известни. Така да вземем за пример съм удовлетворен, че повдигнах дълго избягваната тематика за цялостното излизане от въглищата – нещо, което не беше правено в България преди. Говорих голям брой пъти със заинтригуваните страни – изключително работещите в района и техните представители, тъй че да намерим добър вид, с цел да бъдат те спокойни, че няма да бъдат изоставени или излъгани, както постоянно се е случвало. Срещата ми с протестиращите служащи и синдикалисти от района на Стара Загора беше една от най-емоционалните за мен, като човек, който постоянно е вярвал, че правата на работещите би трябвало да се отстояват, а те би трябвало да се сплотяват, с цел да бъдат по-добре показани и по-силни дружно.
В ръководството би трябвало съгласно мен да се изповядва сдържан оптимизъм. Вярата, че нещата могат да се подобрят, само че и реалистичната истина, че това няма да стане внезапно. Единствено с самообладание, взаимност и общи старания ще можем да се движим напред. Зависи точно от всички нас, дружно, макар разликите ни, да се грижим за този прогрес на страната и обществото ни.
" Малцина са тези, които ще имат величието да преобърнат самата история, само че всеки от нас може да работи, с цел да промени дребна част от събитията. Човешката история се образува от безчет разнородни дейности на храброст и религия. Всеки път, когато човек отстоява блян, работи, с цел да усъвършенства ориста на другите, или се опълчва на несправедливостта, той изпраща дребна вълничка вяра, а пресичайке се една друга от милиони разнообразни центрове на сила и храброст, тези вълнички построяват течение, което може да опустоши и най-мощните стени на подтисничество и опозиция. “, Робърт Ф. Кенеди
" В ръководството би трябвало съгласно мен да се изповядва сдържан оптимизъм. Вярата, че нещата могат да се подобрят, само че и реалистичната истина, че това няма да стане внезапно. Единствено с самообладание, взаимност и общи старания ще можем да се движим напред. Зависи точно от всички нас, дружно, макар разликите ни, да се грижим за този прогрес на страната и обществото ни ", написа още Пеканов.
Публикуваме целия му пост в обществената мрежа без редакторска интервенция:
Приятели,
Благодаря на всички, които ме подкрепяха в последните 7 месеца, през които бях заместител министър-председател на страната ни. Едва ли мога да обясня елементарно отговорността и тежестта на тази позиция. Да поемеш тази роля едвам на 30 години е необикновен опит. Аз и екипът ми работихме ден след ден и дадохме всичко от себе си за идеята - една по-добра и мощна България. Благодаря и на тези, които ни подлагаха на критика – те ни даваха нужното приземяване към действителността, мотивираха ни, караха ни да премисляме два пъти решенията си, с цел да сме сигурни, че те фактически са в интерес на общото положително за страната ни.
Най-големите благодарности желая да поднеса на екипа ми. Те фактически бяха неуморни в своята поддръжка за мен - изнесоха голямата част от работата, работиха по десетките задания, които им разпореждах, даже до късно вечер, следваха ме във всички компликации и провокации пред нас. Като човек, прекарал последните 10 години от живота си в чужбина, се веселя и извънредно доста на запознанството ми в последните месеци с редица експерти - в държавната администрация; неправителствения сектор; загрижени граждани; обществените сътрудници.
Политиката и ръководството са извънредно динамични, процесите се случват стремително, дневно се събират десетки срещи и диалози, за разлика от университетския живот, на властова позиция човек би трябвало да взима доста бързо решения. Сигурно е имало неточности по пътя ни, само че във всяка обстановка съм се опитвал да взимам решения, които да са в полза на обществото, а не на една или друга група, решения, които дават отговор на моите правила и които съм вярвал, че са в осъществяване на моя дълг.
Големият фокус на вниманието по време на двата ми мандата беше Планът за възобновяване и резистентност. Често не се схваща, само че това е всеобхватна стратегия за промени и вложения в страната за идващите години. Противно на някои медийни изявления от последните дни, след извънредно усилена работа, от която съм доста удовлетворен, Планът е на финалната права. Както всички други страни, в процеса на договаряния с Европейската комисия получихме и публично мнение по настоящите отворени въпроси. Макар че огромна част от тях бяха ясни за нас, защото връзката ни със службите на Европейска комисия включваха най-малко две до четири срещи на седмица и постоянно сме били наясно какво към момента се чака. По някои от отворените въпроси страната ни ще би трябвало да направи отстъпления, по други обаче ще би трябвало да отстои верните за стопанската система и енергийната ни сигурност решения.
В последните месеци обаче се случиха и редица други неща. Подготвихме Споразумението за партньорство, финализирахме безчет други процеси свързани с европейските стратегии, подкрепихме министерствата в техни значими начинания, интензивно работих и за това България да е почтено показана на интернационалната сцена. За мен беше основно, че имах опцията да приказвам от името на България и да представям страната ни на редица интернационалните конгреси и срещи с интернационалните институции. Няма да укривам, че считам, че успявах да я представям като равна с всички други развити страни, такава е и противоположната връзка, която получавах от другите ни сътрудници. В тази си роля по една или друга линия се срещнах с някои мои ментори, с които животът ме е срещал по време на университетските ми действия в последните години по света – нещо, за което ще бъда постоянно признателен. Смятам, че е значимо за България да пази доста по-подготвено и интензивно в сравнение с до момента своите позиции на eвропейската и интернационалната сцена.
Пожелавам триумф на бъдещето ръководство и на Kiril Petkov, новият министър-председател. Ще им би трябвало самообладание, чака ги доста работа. Реформирането на страната ни минава през дълъг и сложен развой на осъзнаване и признание на проблемите, целенасочена работа по тях. Няма да стане незабавно.
Не би трябвало да се залъгваме. Пред страната ни има редица дълбоки проблеми. Някои от тях са резултат на предходни управнически неточности, само че други се дължат на личното ни отвращение да адресираме и да работим по проблемите на 21-ви век. Никога не съм бягал от интензивно присъединяване по тематики, които не са известни. Така да вземем за пример съм удовлетворен, че повдигнах дълго избягваната тематика за цялостното излизане от въглищата – нещо, което не беше правено в България преди. Говорих голям брой пъти със заинтригуваните страни – изключително работещите в района и техните представители, тъй че да намерим добър вид, с цел да бъдат те спокойни, че няма да бъдат изоставени или излъгани, както постоянно се е случвало. Срещата ми с протестиращите служащи и синдикалисти от района на Стара Загора беше една от най-емоционалните за мен, като човек, който постоянно е вярвал, че правата на работещите би трябвало да се отстояват, а те би трябвало да се сплотяват, с цел да бъдат по-добре показани и по-силни дружно.
В ръководството би трябвало съгласно мен да се изповядва сдържан оптимизъм. Вярата, че нещата могат да се подобрят, само че и реалистичната истина, че това няма да стане внезапно. Единствено с самообладание, взаимност и общи старания ще можем да се движим напред. Зависи точно от всички нас, дружно, макар разликите ни, да се грижим за този прогрес на страната и обществото ни.
" Малцина са тези, които ще имат величието да преобърнат самата история, само че всеки от нас може да работи, с цел да промени дребна част от събитията. Човешката история се образува от безчет разнородни дейности на храброст и религия. Всеки път, когато човек отстоява блян, работи, с цел да усъвършенства ориста на другите, или се опълчва на несправедливостта, той изпраща дребна вълничка вяра, а пресичайке се една друга от милиони разнообразни центрове на сила и храброст, тези вълнички построяват течение, което може да опустоши и най-мощните стени на подтисничество и опозиция. “, Робърт Ф. Кенеди
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ