Стотици пловдивчани сведоха глава пред Апостола
С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, през днешния ден в Пловдив беше почетено делото, живота и 149-та годишнина от трагичната крах на Апостола на Свободата Васил Левски.
Стотици пловдивчани препълниха алеите. Граждани, цели фамилии, възпитаници, възрастни и дребни деца пристигнаха да засвиделестват респект към най-сведния наследник на България.
Официалното слово бе произнесено от Живка Аджеларова. Член на Сдружение „ Писалка и перо ” и на Общински комитет „ Васил Левски “ – Пловдив.
Завършила ОУ „ Душо Хаджидеков ” и ЕГ „ Иван Вазов ” в Пловдив. Възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, компетентност „Италианска филология“, понастоящем студент в магистърска стратегия „Преводач-редактор“ към същия университет.
Лауреат на многочислени състезания, преводач към отдел „ Италианска литература ” в библиотеката на читалище „ Алеко Константинов ” – Пловдив.
Една от деветте преводачки на сонети от Данте Алигиери, преведени за първи път през 2021 година на български език със заглавието „Стихове“, като част от плана „Да опознаем Данте“ на компетентност „Италианска филология“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
Водещ на възпоменателното честване бе Петьо Тосков – артист от Драматичен спектакъл Пловдив..
Във военната гала участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, боен духов оркестър и венценосци, членовете на комитет „ Родолюбие “, Общински комитет „ Васил Левски “ и Сдружение „ Традиция “.
Строят бе признат от заместник-командира на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “.
За да почетат делото и паметта на Апостола и да положат венци и цветя пред паметника на Васил Левски бяха Кметът на град Пловдив Здравко Димитров, народни представители, регионалният шеф Йордан Иванов, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж. Александър Държиков, почетните консули на Сърбия и Казахстан, заместник-кмета Пламен Панов, общински съветници, кметовете на региони Димитър Колев, Георги Стаменов, Стоян Алексиев, Иван Стоянов, заместник-кметът на регион Тракия Веселина Стоянова, представители на общинската администрация, шефове на общински предприятия, възпитаници от пловдивски учебни заведения, жители, политически, публични организации и медии.
Многобройни венци и цветя бяха положени и от името на държавни и общиски структури, съюзи, сдружения, комитети, почетни консули, политически партии, от голям брой признателни жители. Както всяка година с едноминутно безмълвие и рухване на колене, родолюбивите българи отдадоха респект пред саможертвата на най-светлия и чист облик в националната ни историческа памет.
Слово за Апостола Живка Аджеларова ( цялостен текст):
Апостоле,
Пишем ти писмо от 21 век. Ние, които трябваше в този момент да сме познали мира и свободата такива, каквито ти си ги представяше. Ние, които трябваше да не изискуем повече кръвни налози на никого и децата ни да остават в родината. Ние, които трябваше да живеем в онази самостоятелна страна, за която ти и твоите съидейници се борихте. Но кое от всички тези неща се случи, както си представяхте?
Нали ти, Апостоле, беше споделил: „ Нашето драгоценно родно място ще се нуждае от почтени хора, които да го водят по пътя на благоденствието, по този начин щото да бъдем равни на другите европейски нации. “ Е, през днешния ден почтени и образовани хора нашата България ражда и те фактически биха могли да я слагат наедно с останалите страни. Но единствено част от тези хора остават вкъщи и оказват помощ на отечеството си да процъфти. Останалите отпътуват в чужбина да търсят шанса си. Оказва се, че и днешните времена не са доста по-различни от тези, в които ти живееше, Апостоле – майките и бащите още веднъж заплащат кръвен налог – съвсем същия като оня, против който ти и твоите съидейници се борихте преди време. Само че през днешния ден никой не влиза с щурм по домовете и не откъсва със мощ децата от прегръдките на техните родители. Подобно деяние към този момент се смята за принуждение и неуважение на човешките права. Затова кръвният налог се събира по нови способи: пред способните хора стои опцията за по-добро развиване в чужбина, по тази причина те сами пожелават да отлетят в името на благоденствието – своето и това на страната си. Почти няма българско семейство, което да не е изпратило на летището най-малко един собствен непосредствен. И никой няма правото да съди поелите към чужбина, тъй като всеки човек е свободен в избора си. Именно такова е едно от лицата на свободата през днешния ден – протичащото се значително повтаря предишното, само че разликата е, че в този момент ние сами избираме да напуснем родината. Защото в последна сметка сме свободни хора.
Апостоле, пишем ти писмо от 21 век. Ние, които безочливо твърдим, че сме патриоти, милеещи за България, а в това време позволяваме подрастващите да не познават историята на родината си. Колко ли отчаян оставаш, когато чуваш своето име или това на твой съидейник, произнесени от младежките уста не за възхвала на вашите подвизи, а за прослава на триумфите на някой състезателен тим! Колко са тези родители, които описаха на децата си за живота и делата ви? Колко ги доведоха да поднесат цветя пред паметниците ви? Дори има български градове, в които се е зародил навикът учебните заведения да се посочват не с имената на техните патрони (вашите имена!), а с някакви числителни редни – първо, осмо, шейсет и второ, 100 и пето… Сигурно това ти се коства необичайно и се питаш дали не се опасяваме, че в случай че споменем имената ви, няма да можем да разкажем нищо за вас? Или евентуално осъзнаваме, че бихме омърсили паметта ви, щом ви споменем с продажните си усти? Или може би любовта към парите дотам е замъглила съзнанието ни, че към този момент умеем да приказваме за света, само споменавайки числата?
Апостоле, още ли мислиш, че заслужаваме онази независимост, за която ти и твоите съидейници се борихте? Ние, които от време на време слагаме своето богатство преди всичко, мислим по какъв начин ще ни е преференциално най-много на нас. Дори сме склонни да намираме свободата, от която се нуждаем, не в нравствените полезности и не в мъдростта от вековете, а в парите, властта и материалната полза. А щом чуем думата „ самостоятелност “, още веднъж я тълкуваме само, както на нас ни е преференциално – значимо е ние да не подвластен от никого, само че дали не сме премазали някого другиго по пътя към щастието (нашето персонално благополучие!), това едва ни интересува. Без да усетим сме се трансформирали в навалица от обособени единици, населяваща педя земя; все желаеме да имаме власт над другите, само че в стремежите си да го реализираме не усещаме, че изпускаме от надзор личния си живот. Знаем чудесно по какъв начин да съдим другия за дейностите му, само че напълно не ни се желае да си признаем личните неточности, тъй като си мислим, че по този начин ще се покажем уязвими.
Сигурно към този момент се питаш, Апостоле, за какво ти изпращаме това писмо – да се оплакваме от тъжната реалност, която сами си създадохме, или да те молим да ни дадеш някакъв знак, който да ни поведе към смяна? От толкоз години ни наблюдаваш накъде вървим, несъмнено от дълго време си се досетил и до каква степен ще стигнем. А пък ние те първа започваме да го осъзнаваме. Нека въпреки всичко ти отговорим – пишем ти това писмо единствено с цел да ти желаяме амнистия. Затова, че разрешаваме на нелепостта да бъде по-силна от нас. Затова, че от време на време по лично предпочитание отхвърляме да се борим, тъй като не виждаме смисъла – знаем, че никой в никакъв случай няма да оцени напъните ни. С право може би ще попиташ за какво ни е толкоз значимо да търсим непознатото самопризнание? Нима ти очакваше някой да те поздрави за делата ти? Нима искаше да се превърнеш в икона, да ти подвигат монументи, да ти посвещават стихотворения, разкази, даже цели книги, хората да приказват за теб с признателност и почитание, да отделят от времето си, с цел да почетат паметта ти? Не, Апостоле, ти даже беше подготвен да зачеркнеш себе си в името на свободата. Затова през днешния ден ти желаеме амнистия, тъй като за нас коства прекомерно доста да се откажем от себе си в името даже на личните ни фантазии. Искаме ти амнистия, за това, че постоянно водим безсмислени битки против другите хора, само че не ни стиска да поведем война против себе си. Защото като че ли не осъзнаваме, че най-страшният ни зложелател в действителност сме самите ние.
На днешния ден ти изпращаме писмо, не с цел да ти подсещаме за бесилото, а с цел да ти кажем, че ти духом постоянно си бил и ще бъдеш сред нас. И както всички знаем – за мъртвите може единствено да се приказва, на светците можем единствено да се молим… само че писмата си, Апостоле, изпращаме единствено до живите хора!
Поклон пред делата ти!
Подпис: живеещите в 21 век
19 февруари 2022 година
Стотици пловдивчани препълниха алеите. Граждани, цели фамилии, възпитаници, възрастни и дребни деца пристигнаха да засвиделестват респект към най-сведния наследник на България.
Официалното слово бе произнесено от Живка Аджеларова. Член на Сдружение „ Писалка и перо ” и на Общински комитет „ Васил Левски “ – Пловдив.
Завършила ОУ „ Душо Хаджидеков ” и ЕГ „ Иван Вазов ” в Пловдив. Възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, компетентност „Италианска филология“, понастоящем студент в магистърска стратегия „Преводач-редактор“ към същия университет.
Лауреат на многочислени състезания, преводач към отдел „ Италианска литература ” в библиотеката на читалище „ Алеко Константинов ” – Пловдив.
Една от деветте преводачки на сонети от Данте Алигиери, преведени за първи път през 2021 година на български език със заглавието „Стихове“, като част от плана „Да опознаем Данте“ на компетентност „Италианска филология“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
Водещ на възпоменателното честване бе Петьо Тосков – артист от Драматичен спектакъл Пловдив..
Във военната гала участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, боен духов оркестър и венценосци, членовете на комитет „ Родолюбие “, Общински комитет „ Васил Левски “ и Сдружение „ Традиция “.
Строят бе признат от заместник-командира на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “.
За да почетат делото и паметта на Апостола и да положат венци и цветя пред паметника на Васил Левски бяха Кметът на град Пловдив Здравко Димитров, народни представители, регионалният шеф Йордан Иванов, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж. Александър Държиков, почетните консули на Сърбия и Казахстан, заместник-кмета Пламен Панов, общински съветници, кметовете на региони Димитър Колев, Георги Стаменов, Стоян Алексиев, Иван Стоянов, заместник-кметът на регион Тракия Веселина Стоянова, представители на общинската администрация, шефове на общински предприятия, възпитаници от пловдивски учебни заведения, жители, политически, публични организации и медии.
Многобройни венци и цветя бяха положени и от името на държавни и общиски структури, съюзи, сдружения, комитети, почетни консули, политически партии, от голям брой признателни жители. Както всяка година с едноминутно безмълвие и рухване на колене, родолюбивите българи отдадоха респект пред саможертвата на най-светлия и чист облик в националната ни историческа памет.
Слово за Апостола Живка Аджеларова ( цялостен текст):
Апостоле,
Пишем ти писмо от 21 век. Ние, които трябваше в този момент да сме познали мира и свободата такива, каквито ти си ги представяше. Ние, които трябваше да не изискуем повече кръвни налози на никого и децата ни да остават в родината. Ние, които трябваше да живеем в онази самостоятелна страна, за която ти и твоите съидейници се борихте. Но кое от всички тези неща се случи, както си представяхте?
Нали ти, Апостоле, беше споделил: „ Нашето драгоценно родно място ще се нуждае от почтени хора, които да го водят по пътя на благоденствието, по този начин щото да бъдем равни на другите европейски нации. “ Е, през днешния ден почтени и образовани хора нашата България ражда и те фактически биха могли да я слагат наедно с останалите страни. Но единствено част от тези хора остават вкъщи и оказват помощ на отечеството си да процъфти. Останалите отпътуват в чужбина да търсят шанса си. Оказва се, че и днешните времена не са доста по-различни от тези, в които ти живееше, Апостоле – майките и бащите още веднъж заплащат кръвен налог – съвсем същия като оня, против който ти и твоите съидейници се борихте преди време. Само че през днешния ден никой не влиза с щурм по домовете и не откъсва със мощ децата от прегръдките на техните родители. Подобно деяние към този момент се смята за принуждение и неуважение на човешките права. Затова кръвният налог се събира по нови способи: пред способните хора стои опцията за по-добро развиване в чужбина, по тази причина те сами пожелават да отлетят в името на благоденствието – своето и това на страната си. Почти няма българско семейство, което да не е изпратило на летището най-малко един собствен непосредствен. И никой няма правото да съди поелите към чужбина, тъй като всеки човек е свободен в избора си. Именно такова е едно от лицата на свободата през днешния ден – протичащото се значително повтаря предишното, само че разликата е, че в този момент ние сами избираме да напуснем родината. Защото в последна сметка сме свободни хора.
Апостоле, пишем ти писмо от 21 век. Ние, които безочливо твърдим, че сме патриоти, милеещи за България, а в това време позволяваме подрастващите да не познават историята на родината си. Колко ли отчаян оставаш, когато чуваш своето име или това на твой съидейник, произнесени от младежките уста не за възхвала на вашите подвизи, а за прослава на триумфите на някой състезателен тим! Колко са тези родители, които описаха на децата си за живота и делата ви? Колко ги доведоха да поднесат цветя пред паметниците ви? Дори има български градове, в които се е зародил навикът учебните заведения да се посочват не с имената на техните патрони (вашите имена!), а с някакви числителни редни – първо, осмо, шейсет и второ, 100 и пето… Сигурно това ти се коства необичайно и се питаш дали не се опасяваме, че в случай че споменем имената ви, няма да можем да разкажем нищо за вас? Или евентуално осъзнаваме, че бихме омърсили паметта ви, щом ви споменем с продажните си усти? Или може би любовта към парите дотам е замъглила съзнанието ни, че към този момент умеем да приказваме за света, само споменавайки числата?
Апостоле, още ли мислиш, че заслужаваме онази независимост, за която ти и твоите съидейници се борихте? Ние, които от време на време слагаме своето богатство преди всичко, мислим по какъв начин ще ни е преференциално най-много на нас. Дори сме склонни да намираме свободата, от която се нуждаем, не в нравствените полезности и не в мъдростта от вековете, а в парите, властта и материалната полза. А щом чуем думата „ самостоятелност “, още веднъж я тълкуваме само, както на нас ни е преференциално – значимо е ние да не подвластен от никого, само че дали не сме премазали някого другиго по пътя към щастието (нашето персонално благополучие!), това едва ни интересува. Без да усетим сме се трансформирали в навалица от обособени единици, населяваща педя земя; все желаеме да имаме власт над другите, само че в стремежите си да го реализираме не усещаме, че изпускаме от надзор личния си живот. Знаем чудесно по какъв начин да съдим другия за дейностите му, само че напълно не ни се желае да си признаем личните неточности, тъй като си мислим, че по този начин ще се покажем уязвими.
Сигурно към този момент се питаш, Апостоле, за какво ти изпращаме това писмо – да се оплакваме от тъжната реалност, която сами си създадохме, или да те молим да ни дадеш някакъв знак, който да ни поведе към смяна? От толкоз години ни наблюдаваш накъде вървим, несъмнено от дълго време си се досетил и до каква степен ще стигнем. А пък ние те първа започваме да го осъзнаваме. Нека въпреки всичко ти отговорим – пишем ти това писмо единствено с цел да ти желаяме амнистия. Затова, че разрешаваме на нелепостта да бъде по-силна от нас. Затова, че от време на време по лично предпочитание отхвърляме да се борим, тъй като не виждаме смисъла – знаем, че никой в никакъв случай няма да оцени напъните ни. С право може би ще попиташ за какво ни е толкоз значимо да търсим непознатото самопризнание? Нима ти очакваше някой да те поздрави за делата ти? Нима искаше да се превърнеш в икона, да ти подвигат монументи, да ти посвещават стихотворения, разкази, даже цели книги, хората да приказват за теб с признателност и почитание, да отделят от времето си, с цел да почетат паметта ти? Не, Апостоле, ти даже беше подготвен да зачеркнеш себе си в името на свободата. Затова през днешния ден ти желаеме амнистия, тъй като за нас коства прекомерно доста да се откажем от себе си в името даже на личните ни фантазии. Искаме ти амнистия, за това, че постоянно водим безсмислени битки против другите хора, само че не ни стиска да поведем война против себе си. Защото като че ли не осъзнаваме, че най-страшният ни зложелател в действителност сме самите ние.
На днешния ден ти изпращаме писмо, не с цел да ти подсещаме за бесилото, а с цел да ти кажем, че ти духом постоянно си бил и ще бъдеш сред нас. И както всички знаем – за мъртвите може единствено да се приказва, на светците можем единствено да се молим… само че писмата си, Апостоле, изпращаме единствено до живите хора!
Поклон пред делата ти!
Подпис: живеещите в 21 век
19 февруари 2022 година
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ