С поднасяне на венец пред Паметника на свободата арменската общност

...
С поднасяне на венец пред Паметника на свободата арменската общност
Коментари Харесай

В Русе отбелязаха 107 години от геноцида над арменския народ

С поднасяне на венец пред Паметника на свободата арменската общественост в Русе за следващ път изрече благодарност пред саможертвата на българските герои и изрази признателност за подадената ръка в оня драматичен миг.

По-късно по традиция в двора на арменската черква „ Света Богородица “ се организира гала, на която беше почетена паметта на починалите. Служба беше отслужена от отец Дирайр Хадавян, а Люси Нишанян произнесе трогателно слово. Сред гостите бяха регионалният шеф Анатоли Станев, някогашният заместител регионален шеф и сегашен парламентарен секретар на Министерството на превоза и известията Синан Хебибов, кметът на Община Русе Пенчо Милков, ръководителят на Общинския съвет Иво Пазарджиев, общински съветници, както и представители на арменската общественост и голям брой жители. По думите на Станев българският народ постоянно се е отнасял гостоприемно към всички националности, а обществото ни е образец за приемливост и съгласие. Той акцентира още, че сходни събития не би трябвало да се не помнят, тъй като историята постоянно има склонността да се повтаря. 

„ Историята би трябвало да се помни! Фактите би трябвало да се споделят, такива, каквито са! Днес означаваме 107 години от арменския геноцид. Поклон пред паметта на жертвите! Миналото е най-ценният ни урок и би трябвало да продължи да ни служи като честен ориентир. От нашите дейности зависи по какъв начин ще живеем и отсега нататък! “, това пък написа във Фейсбук профила си Синан Хебибов.

Беше готова и специфична културна стратегия, която включваше рецитал и танци. Те бяха изпълнени от арменското физкултурно сдружение „ Хоменътмен “.

Уважаваният русенски стоматолог доктор Бохос Гаржарян също произнесе слово от името на всички членове на арменската общественост на града. „ Решително издигаме нашият глас, с цел да осъдим това чудовищно закононарушение, което беше положено на 24 април 1915 година. На тази дата ние се причисляваме както към нашите сънародници от Република България, по този начин и към голямата диаспора по целия свят, като свеждаме глави, само че почитаме паметта и пожелаваме закононарушението да бъде осъдено. На този ден ние изричаме нашата огромна признателност и благодарност към братския български народ, който необятно отвори своите граници и одобри арменците страдалци и мъченици “, показа доктор Гаржарян и съобщи, че има вяра, че с техния труд и гений са потвърдили, че може да бъдат наречени почтени жители на тази земя и напомни за великия Яворов и по-конкретно неговата елегия „ Арменци “, посочила състраданието на българското сърце. „ На този ден ние призоваваме международната общественост, прогресивното човечество, че историята продължава да се повтаря, до момента в който нарушителите не бъдат осъдени “, разяснява още той и напомни спора от 2020 година в Нагорни Карабах.

От своя страна Люси Нишанян дефинира геноцида като кортеж на депортацията и гибелта. „ Пръснати по всички континенти на света, този народ е по-жив и отпреди. В който и край да са на света сънародниците ни са обединени и единни. Всички нации и народи имат право на мир и достолепие “, сподели още тя и описа за признака на геноцида – незабравката – цветето, което показва единната фантазия на арменците за признание на геноцида.

Не по-малко прочувствени думи изрече и отец Дирайр Хадавян. Той напомни голям брой исторически обстоятелства и означи, че сърцето на всеки арменец прокървява на днешната дата, най-много от оскърбление и засегнатост, че сходно закононарушение към момента остава неприето, непризнато и неосъдено. „ Днес ние всички имаме светци в своите родове, тъй като както знаете преди седем години в символ на респект, Арменската апостолическа черква, като същинска майка на своите деца, канонизира за светци всички жертви от арменския геноцид. Тези, които палачите избиха като неверници, оттук насетне историята ще ги познава като светци “, съобщи още духовникът и добави, че арменският народ сходен на птицата Феникс постоянно възкръсва от жарта. „ Днес ние отново сме възкръснали, по-живи от всеки път, жадни за нови светли съдбини “, добави още отец Хадавян.

На 24 април 1915-а в Истанбул са задържани и екзекутирани стотици арменски интелектуалци и деятели. След това стартират всеобщи кланета и насилствена депортация. Историческите сведения сочат, че над 1.5 милиона почтени арменци изгубват живота си по време на кръвопролитията в Османската империя. От 2007 година насам повече от 20 страни заявиха формалното признание на събитията от този интервал като геноцид, а на 24 април 2015-а по отношение на отбелязване на 100-годишнината от събитието, българското Народно заседание одобри декларация, с която признава „ всеобщото изтребване “ на арменците.
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР