С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа” в атентата срещу папата
С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от Държавна сигурност, с цел да свидетелстват за „ българска диря ” в атентата против папата Предложения от 5 млн. $ са получавали наши офицери от службите, с цел да свидетелстват, че България е забъркана в атентата против папа Йоан Павел II. Самият Сергей Антонов, който се трансформира в изкупителна жертва на акцията против страната ни, също е изкушаван със обилни суми, до момента в който се намира в италианския арест. Това твърди някогашният полковник от разузнаването Атанас Кременлиев, който е създател на книгата „ Сергей Антонов - страдалецът от Рим ”. Последната му книга, написана дружно с Бончо Асенов, пък е отдадена на последния шеф на разузнаването ни ген. Владимир Тодоров. Във втората част от изявлението си за Дарик Атанас Кременлиев и ръководителят на Асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов разкриват дали е имало авариен проект, в случай че Сергей Антонов се пречупи в ареста и свидетелства за присъединяване на нашите служби в покушението.
Допускането на ареста на Сергей Антонов и на старта на акцията за „ българската диря ” може ли да се окачестви като неуспех за разузнаването, имайки поради, че са постъпвали сигнали за нещо, което се готви против България?
Атанас Кременлиев: В разузнаването от няколко места идват сигнали, че е допустимо върху България да се трансферира виновността. Аналитиците обаче одобряват това като парадокс. Даже един ваш и наш сътрудник Стефан Солаков по това време е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Истанбул и Пол Хенци, който е от участниците от американска страна в тази акция, му е подсказал, че ни натопят за атентата против папата. Солаков му се е изсмял, само че все пак споделя информацията не с разузнаването, а с тогавашния началник на Българска телеграфна агенция Боян Трайков, който взел информацията за несериозна. Разузнаването подценява тези сигнали - не се чака, че ще се стигне чак до такава степен.
Вие сте офицерът, който е утвърдил привличането на Сергей Антонов като помощник на Държавна сигурност. Предполагам, че тогава му е направен психически профил. Потвърди ли се този профил с държанието му по време на процеса против него? -->
Атанас Кременлиев: При нас пристигна младият действен служащ Марин Петков, който след това стана една от главните фигури в тази ситуация „ Антонов ”. Като действен служащ аз използвах прикритие в туризма, имах контакти там и в БГА „ Балкан ”. Викам, този в този момент ще отиде Италия и ще отиде на гола поляна, би трябвало нещо да му се помогне. Поинтересувах се в „ Балкан ” какви смени имат Италия, попаднах на името на Сергей Антонов и му го дадох. Той отиде, изследва го, видя, че към него са се завъртели от контраразузнаването. Прецени го, че може да му е потребен и направи сделка с него. Аз съм утвърдил и проекта, по който да бъде квалифициран Сергей Антонов, с цел да бъде потребен на разузнаването като източник на информация. В проекта сме планували доста неща, а на него му е втълпено, че има известни опасности в работата, която ще прави. Че в случай че изпадне в затруднено състояние, службата ще бъде зад него и не би трябвало да дава никаква информация, да не подписва нищо без представител на посолството. Тези неща той ги съблюдава от начало до край и аз си го изяснявам, че е с помощта на получената подготовка.
Колко е подготвян като време?
Атанас Кременлиев: Няколко месеца.
Имаше ли сериозни моменти, в които изглеждаше, че Сергей Антонов може да се пречупи в ареста?
Атанас Кременлиев: Почти четири години го държаха и какви ли не опити си вършиха с него. Факторът, че беше квалифициран и му бяха дадени такива гаранции, му оказа помощ да издържи в тази конюнктура.
Какъв беше аварийният проект, в случай че се беше пречупил в ареста и признал, че Държавна сигурност стои зад атентата против папата?
Горан Симеонов: Никакъв проект, какъв проект може да има - отричаш.
Атанас Кременлиев: При нас дойде информация, че когато процесът зацикли, уредниците дават благо и драго да намерят човек от службите, който да даде показания, че българското разузнаване има пръст в тази работа и по този начин да се даде достоверност на цялата история. Мизата беше стигнала до 5 млн. $. Аз пишех отчет за сложната конюнктура, при която работят разузнавачите зад граница, и използвах това като образец. Тогавашният началник на разузнаването Васил Коцев ми сподели „ зачеркни го това, ще се откри някоя наивник да вземе парите ”.
Тази оферта от 5 млн. $ към съответни хора ли е била отправена?
Атанас Кременлиев: Не знам съответни имена на българи, на които са предлагани такива суми, само че е съществувало като версия да се даде крупна сума, в случай че се откри човек от службите, който да промени. Бившият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков също написа в книгата си, че по случая „ Антонов ” са предлагани крупни суми на руски жители, с цел да свидетелстват на процеса против Антонов, че България има присъединяване в това събитие и то е проведено сред нашите и руските специфични служби. Съветските жители обаче не се подават на тези съблазни.
Преводачът на процеса Асен Марчевски, който също издаде книга за този случай, твърди…..
Атанас Кременлиев: Той споделя, че са му предложили 1 млн. $.
Питам ви за авариен проект, тъй като преди години се появи изявление с някогашния пандизчия Панайот Панов. Той твърдеше, че е бил обучаван да убие Сергей Антонов по време на задържането му.
Атанас Кременлиев: Несериозна работа. Четох тази информация и я подминах. България пострада доста от този случай. Включването на името на страната изведе от равновесие доста външно политически централи, попречи на стопанската система, на търговията, на контактите Ген. Владо Тодоров изнесе главната тежест в този случай, тъй като разузнаването получаваше цялата информация, анализираше я и оферираше стъпките за изчистване на името на страната от тази провокация. Всички тези неща се осъществиха от външно министерство, от политическите партии, от Съюза на юристите. Екипът, който в другите ведомства се е занимавал със случая, беше от към 100 индивида ги назоваха „ антоновци ”. След привършване на случая всички получават държавни награди. Владо Тодоров го дефинирам като един от главните „ антоновци ”. След като освобождават Антонов, е имало хрумвания да съдим Али Агджа, да желаеме обезщетение от италианците. Тодор Живков обаче много внезапно е споделил „ Стига сме пълнили гушите на юристи, край ”.
В книгата си за Сергей Антонов изброявате доста имена на българи със специфична заслуга за лансирането на „ българската диря ”. Тези българи са така наречен тогава вражеска емиграция. Те евентуално са били следени от службите - какви са били заключенията за претекстовете им?
Атанас Кременлиев: На една конференция тогава приказвах с един от чиновниците на радиостанция „ Свободна Европа ”, където се приемаше тезата, че България е участник, и имаше доста излъчвания. Често такива излъчвания правеха Стефан Свръдлев, Величко Пейчев и доста други. По това време в радиото са работили към 60 българи. Този чиновник, който в този момент си живее в България, описа, че на заседание е било разисквано какво отношение да бъде взето по отношение на случая „ Антонов ”. Оформили са се два лагера. Едните споделят, че надали България е забъркана, другите споделят, че е забъркана. Ръководството на радиото дава правото на всеки български публицист да вземе решение на коя страна да взе участие. Естествено, на тези, които са били „ срещу ”, думата не е давана.
За мен най-интересното име е това на Величко Пейчев, тъй като е роднина на Антонов, имали са положителни фамилни връзки, Антонов го е наричал „ чичо Вили ”. Пейчев освен води излъчвания, само че и свидетелства в съда.
Атанас Кременлиев: Аз познавах доста добре Величко Пейчев и знаех, че го употребява Второ ръководство. Той беше доста добър преводач, знаеше няколко езика. Работеше в едно научно звено в Комитета по туризма, чийто ръководител Петко Тодоров го боготвореше като преводач и на всяко отиване в чужбина го влачеше със себе си. Величко си живееше доста добре към ръководителя. Обаче контраразунаването получава информация, че при едно негово отиване в Лондон е вербуван от непознато разузнаване. Почват да го създават и основават конюнктура да инсталират подслушвателни устройства в дома му. Явно са обезпечили дилетански интервенцията, тъй като той ги сварва вътре, когато инсталират. Получава се огромен гаф. Обясняват му, че желаят да слушат съседа му изпод и по тази причина са си разрешили да сложат техниката в дома му. Той не повярва и при първата опция през Югославия отива в Италия. Там го посрещат доста добре. Явно към този момент е вербуван от непознато разузнаване, тъй като му дават пари, купува си апартамент, устройва се доста добре. Естествено, той се ангажира към този момент доста интензивно да заслужи парите, които е получил, в тази антибългарска акция и в лъжесвидетелстването си против Сергей Антонов.
Въпреки че му е родственик?
Атанас Кременлиев: Въпреки че му е родственик и са от един край.
Казвате, че Сергей Антонов е бил набелязан като подобаващ след изследване от страна на уредниците на „ българската диря ”. В това изследване наподобява разумно да е взел участие и някой, който го е познавал от близко, някой като Величко Пейчев.
Атанас Кременлиев: Антонов е бил изучаван доста в детайли. Той е забавна и мъчно разгадаема персона, на която външността мъчно съответствува с вътрешното положение. Те са го проучвали по официални признаци и са стигнали до извода, че елементарно ще го пречупят да направи самопризнания. Оказва се обаче костелив орех и за благополучие на България той жертва себе си, само че избавя името на България. Ако беше отишъл на изменничество и беше взел парите, които му се предлагаха по разнообразни канали – и от свещеници, и от мафията…
Какви суми?
Атанас Кременлиев: Даже и пред най-хубавите си другари не е загатнал размера на сумите, само че доста подмятания са му правили. За България щеше да е огромен неуспех, в случай че беше отишъл на изменничество – целият свят щеше да ни клейми за безконечни времена като атентатори на папата.
Горан Симеонов: Това в действителност е огромният проблем, който се мъчим да разгадаем с слагането на негова паметна плоча. Герой ли е Сергей Антонов – ами, геройска е постъпката му, геройско е държанието му. А че той няма физика или душeвност на воин – той не е воин от приказките, а от живота. Действително, в случай че той беше минал на изменничество, нещата за България щяха да бъдат трагични.
Цялото изявление с Атанас Кременлиев и Горан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
Допускането на ареста на Сергей Антонов и на старта на акцията за „ българската диря ” може ли да се окачестви като неуспех за разузнаването, имайки поради, че са постъпвали сигнали за нещо, което се готви против България?
Атанас Кременлиев: В разузнаването от няколко места идват сигнали, че е допустимо върху България да се трансферира виновността. Аналитиците обаче одобряват това като парадокс. Даже един ваш и наш сътрудник Стефан Солаков по това време е сътрудник на Българска телеграфна агенция в Истанбул и Пол Хенци, който е от участниците от американска страна в тази акция, му е подсказал, че ни натопят за атентата против папата. Солаков му се е изсмял, само че все пак споделя информацията не с разузнаването, а с тогавашния началник на Българска телеграфна агенция Боян Трайков, който взел информацията за несериозна. Разузнаването подценява тези сигнали - не се чака, че ще се стигне чак до такава степен.
Вие сте офицерът, който е утвърдил привличането на Сергей Антонов като помощник на Държавна сигурност. Предполагам, че тогава му е направен психически профил. Потвърди ли се този профил с държанието му по време на процеса против него? -->
Атанас Кременлиев: При нас пристигна младият действен служащ Марин Петков, който след това стана една от главните фигури в тази ситуация „ Антонов ”. Като действен служащ аз използвах прикритие в туризма, имах контакти там и в БГА „ Балкан ”. Викам, този в този момент ще отиде Италия и ще отиде на гола поляна, би трябвало нещо да му се помогне. Поинтересувах се в „ Балкан ” какви смени имат Италия, попаднах на името на Сергей Антонов и му го дадох. Той отиде, изследва го, видя, че към него са се завъртели от контраразузнаването. Прецени го, че може да му е потребен и направи сделка с него. Аз съм утвърдил и проекта, по който да бъде квалифициран Сергей Антонов, с цел да бъде потребен на разузнаването като източник на информация. В проекта сме планували доста неща, а на него му е втълпено, че има известни опасности в работата, която ще прави. Че в случай че изпадне в затруднено състояние, службата ще бъде зад него и не би трябвало да дава никаква информация, да не подписва нищо без представител на посолството. Тези неща той ги съблюдава от начало до край и аз си го изяснявам, че е с помощта на получената подготовка.
Колко е подготвян като време?
Атанас Кременлиев: Няколко месеца.
Имаше ли сериозни моменти, в които изглеждаше, че Сергей Антонов може да се пречупи в ареста?
Атанас Кременлиев: Почти четири години го държаха и какви ли не опити си вършиха с него. Факторът, че беше квалифициран и му бяха дадени такива гаранции, му оказа помощ да издържи в тази конюнктура.
Какъв беше аварийният проект, в случай че се беше пречупил в ареста и признал, че Държавна сигурност стои зад атентата против папата?
Горан Симеонов: Никакъв проект, какъв проект може да има - отричаш.
Атанас Кременлиев: При нас дойде информация, че когато процесът зацикли, уредниците дават благо и драго да намерят човек от службите, който да даде показания, че българското разузнаване има пръст в тази работа и по този начин да се даде достоверност на цялата история. Мизата беше стигнала до 5 млн. $. Аз пишех отчет за сложната конюнктура, при която работят разузнавачите зад граница, и използвах това като образец. Тогавашният началник на разузнаването Васил Коцев ми сподели „ зачеркни го това, ще се откри някоя наивник да вземе парите ”.
Тази оферта от 5 млн. $ към съответни хора ли е била отправена?
Атанас Кременлиев: Не знам съответни имена на българи, на които са предлагани такива суми, само че е съществувало като версия да се даде крупна сума, в случай че се откри човек от службите, който да промени. Бившият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков също написа в книгата си, че по случая „ Антонов ” са предлагани крупни суми на руски жители, с цел да свидетелстват на процеса против Антонов, че България има присъединяване в това събитие и то е проведено сред нашите и руските специфични служби. Съветските жители обаче не се подават на тези съблазни.
Преводачът на процеса Асен Марчевски, който също издаде книга за този случай, твърди…..
Атанас Кременлиев: Той споделя, че са му предложили 1 млн. $.
Питам ви за авариен проект, тъй като преди години се появи изявление с някогашния пандизчия Панайот Панов. Той твърдеше, че е бил обучаван да убие Сергей Антонов по време на задържането му.
Атанас Кременлиев: Несериозна работа. Четох тази информация и я подминах. България пострада доста от този случай. Включването на името на страната изведе от равновесие доста външно политически централи, попречи на стопанската система, на търговията, на контактите Ген. Владо Тодоров изнесе главната тежест в този случай, тъй като разузнаването получаваше цялата информация, анализираше я и оферираше стъпките за изчистване на името на страната от тази провокация. Всички тези неща се осъществиха от външно министерство, от политическите партии, от Съюза на юристите. Екипът, който в другите ведомства се е занимавал със случая, беше от към 100 индивида ги назоваха „ антоновци ”. След привършване на случая всички получават държавни награди. Владо Тодоров го дефинирам като един от главните „ антоновци ”. След като освобождават Антонов, е имало хрумвания да съдим Али Агджа, да желаеме обезщетение от италианците. Тодор Живков обаче много внезапно е споделил „ Стига сме пълнили гушите на юристи, край ”.
В книгата си за Сергей Антонов изброявате доста имена на българи със специфична заслуга за лансирането на „ българската диря ”. Тези българи са така наречен тогава вражеска емиграция. Те евентуално са били следени от службите - какви са били заключенията за претекстовете им?
Атанас Кременлиев: На една конференция тогава приказвах с един от чиновниците на радиостанция „ Свободна Европа ”, където се приемаше тезата, че България е участник, и имаше доста излъчвания. Често такива излъчвания правеха Стефан Свръдлев, Величко Пейчев и доста други. По това време в радиото са работили към 60 българи. Този чиновник, който в този момент си живее в България, описа, че на заседание е било разисквано какво отношение да бъде взето по отношение на случая „ Антонов ”. Оформили са се два лагера. Едните споделят, че надали България е забъркана, другите споделят, че е забъркана. Ръководството на радиото дава правото на всеки български публицист да вземе решение на коя страна да взе участие. Естествено, на тези, които са били „ срещу ”, думата не е давана.
За мен най-интересното име е това на Величко Пейчев, тъй като е роднина на Антонов, имали са положителни фамилни връзки, Антонов го е наричал „ чичо Вили ”. Пейчев освен води излъчвания, само че и свидетелства в съда.
Атанас Кременлиев: Аз познавах доста добре Величко Пейчев и знаех, че го употребява Второ ръководство. Той беше доста добър преводач, знаеше няколко езика. Работеше в едно научно звено в Комитета по туризма, чийто ръководител Петко Тодоров го боготвореше като преводач и на всяко отиване в чужбина го влачеше със себе си. Величко си живееше доста добре към ръководителя. Обаче контраразунаването получава информация, че при едно негово отиване в Лондон е вербуван от непознато разузнаване. Почват да го създават и основават конюнктура да инсталират подслушвателни устройства в дома му. Явно са обезпечили дилетански интервенцията, тъй като той ги сварва вътре, когато инсталират. Получава се огромен гаф. Обясняват му, че желаят да слушат съседа му изпод и по тази причина са си разрешили да сложат техниката в дома му. Той не повярва и при първата опция през Югославия отива в Италия. Там го посрещат доста добре. Явно към този момент е вербуван от непознато разузнаване, тъй като му дават пари, купува си апартамент, устройва се доста добре. Естествено, той се ангажира към този момент доста интензивно да заслужи парите, които е получил, в тази антибългарска акция и в лъжесвидетелстването си против Сергей Антонов.
Въпреки че му е родственик?
Атанас Кременлиев: Въпреки че му е родственик и са от един край.
Казвате, че Сергей Антонов е бил набелязан като подобаващ след изследване от страна на уредниците на „ българската диря ”. В това изследване наподобява разумно да е взел участие и някой, който го е познавал от близко, някой като Величко Пейчев.
Атанас Кременлиев: Антонов е бил изучаван доста в детайли. Той е забавна и мъчно разгадаема персона, на която външността мъчно съответствува с вътрешното положение. Те са го проучвали по официални признаци и са стигнали до извода, че елементарно ще го пречупят да направи самопризнания. Оказва се обаче костелив орех и за благополучие на България той жертва себе си, само че избавя името на България. Ако беше отишъл на изменничество и беше взел парите, които му се предлагаха по разнообразни канали – и от свещеници, и от мафията…
Какви суми?
Атанас Кременлиев: Даже и пред най-хубавите си другари не е загатнал размера на сумите, само че доста подмятания са му правили. За България щеше да е огромен неуспех, в случай че беше отишъл на изменничество – целият свят щеше да ни клейми за безконечни времена като атентатори на папата.
Горан Симеонов: Това в действителност е огромният проблем, който се мъчим да разгадаем с слагането на негова паметна плоча. Герой ли е Сергей Антонов – ами, геройска е постъпката му, геройско е държанието му. А че той няма физика или душeвност на воин – той не е воин от приказките, а от живота. Действително, в случай че той беше минал на изменничество, нещата за България щяха да бъдат трагични.
Цялото изявление с Атанас Кременлиев и Горан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ