Доц. Никола Петров: С новия телескоп ще стигнем до 9,5 млрд. светлинни години от нас
с диаметър на огледалото от 1,5 метра купува Националната астрономическа обсерватория към Института по астрономия на връх Рожен. В поръчката е включена направа, доставка и монтаж на телескопа, само че също по този начин наблюдателна кула и купол. Поръчката ще бъде изпълнена от австрийската компания " АСА Астросистеми ГМБХ " 3,7 млн. лв. с Данък добавена стойност, с 24 000 лв. малко под оповестената пределна цена.
За повече детайлности за тази и другите вложения в научна инфраструктура разговаряхме с шефа на обсерваторията доцент Никола Петров.
Доц. Петров, финализирате поръчка за доставка на нов телескоп - впечатляваща инвестиция, от кой момент не сте правили сходна и по кое време ще я реализирате?
Не сме правили такава инвестиция, откогато е издигната обсерваторията. Обществената поръчка е приключена, вършим към този момент първи транш. Така че до три години би трябвало да имаме нов телескоп.
Как осигурихте финансиране?
Още от 2011-та година сме спечелили един план, който години наред не беше финансиран. За него доста пъти е ставало въпрос, че е признат с решение на Министерския съвет, само че негарантиран. Това е така наречен " Европейска пътна карта 2020 ", където ние участваме с нашата инфраструктура като Регионален център за астрономически проучвания и обучение, с плана " Рацио ". В консорциум сме с катедрите по астрономияна Софийския и Шуменския университет. Ние сме водещата организация, с по-голямото финансиране. Част от плана е обвързвана със закупуване на нов телескоп и изграждане на кула и купол.
Мястото несъмнено ли е?
Да, на територията на обсерваторията. На към 16 метра южно от 60-сантиметровия телескоп, само че може и да е на друго място. В момента вършим изследвания на терена, да няма насип.
Какви са параметрите на телескопа и кулата?
Самият телескоп е с диаметър 1,5 метра. Най-големият ни телескоп е с диаметър на огледалото си 2 метра. Новият е много по-малък и кулата – 6 метра, няма да бъде толкоз внушителна, колкото на настоящия ни огромен телескоп.
Трябва да има евентуално доста сериозна разлика сред настоящия и този, който ще купите, само че тя в какво се състои?
Разликата е в това, че купуваме модерна инсталация - с доста по-добри благоприятни условия за ориентиране, с по-прецизна работа за следене на обектите. Със сигурност той допуска роботизирана работа. Тоест, въобще не е належащо да участва човек при него. С него може да се работи от всяка точка на земята, стига да има интернет. Помните годините, в които имахме проблеми с интернета и провеждахме срещи с регионалния шеф. Той ни оказа помощ и от предходната година имаме прекрасен интернет. Ние работим доста интензивно с него и поради усложнената обстановка с епидемията. Възможна е и работата с новите принадлежности, включително и с този телескоп, за който приказваме. Тоест, не са били напразни напъните и помощта, включително и на ваши сътрудници, които застанаха на наша страна. Подкрепяхте ни толкоз време. Всички тези взаимоотношения с новата регионална администрация и диалозите от няколко години довеждат до това, че виждаме действително резултати и нови технологии.
А с двуметровия телескоп няма ли да се работи?
Нищо сходно. Двуметровият телескоп е по-подходящ за наблюдения. Него главно ще го употребяваме за спектрални наблюдения, до момента в който новият е повече за фотометрични наблюдения. Той ще ни даде повече наблюдателно време и повече астрономически задания за решение. Това допуска и повече нови контакти с наши сътрудници от чужбина, нови планове, нови интернационалните контракти, което ни слага на по-добра позиция в района, в сходство с този план.
Има ли по-мощен телескоп на Балканите?
Сърбия има телескоп с огледало 1,4 метра. Те го откриха предходната година публично, само че като комплекс ние несъмнено стоим по-добре, а този нов телескоп ни нарежда с още по-добри условия на работа.
Предвид това, че кулата е дребна спрямо кулата на двуметровия телескоп, това значи ли, че и самият телескоп ще е по-малък като размер и тегло?
Разликата сред новия и остарелия не е прекомерно основна като размер. Просто новите технологии разрешават по-малки пространства, в които да се поместват телескопите. За да си го визиите, ще е колкото един по-голям автомобил, към 6 тона общо тегло.
Колко надалеч ще стига наблюдението ви?
Между 9 и 9,5 милиарда светлинни години от нас. Разстоянията се дефинират освен от телескопа, а от приемниците. Тоест, камерите, с които снимаме и каква сензитивност имат те, е от значително значение. Следващата стъпка е да имаме положително съоръжение за този телескоп.
Значи следва и друга доставка?
Разбира се. На този стадий ние финансираме телескопа. Оттук-нататък към този момент мислим за приемна инсталация към него - камерите, с които да снимаме.
Предвидено ли е възобновяване на действащия двуметров?
Последните две години осигурихме нови камери на него за по-качествени наблюдения.
А за дребните телескопи, за слънчевия да вземем за пример?
Новият телескоп за наблюдаване на слънце е подготвен, закупен от 4 месеца насам. Той е с диаметър 30 сантиметра, само че това е тъй като слънцето има много светлина и не е належащо телескопът да бъде прекомерно огромен. Проблемът е, че от 4 месеца е подготвен, имаме фотоси с него. Само, че към момента е в Украйна, където е създаден, и не може да стигне до България, поради цялата тази съдбовна пандемия. Надяваме се в един хубав миг някак да успеем да го докараме. Трябваше да отиде наш сътрудник на място, да го одобри, да го обучат. Трябваше украински сътрудници да дойдат, с цел да ни го доставят, само че ние не можем да отидем, те не могат да дойдат. Не е хубаво да приемем нещо, за което нямаме онлайн образование.
Неговата стойност каква е?
Между 60 и 70 000 лв.. Средствата и за него са обезпечени по същия план.
Със настоящия безоблачен телескоп какво се случва?
Той е от 2005 година, ще продължи да действа, само че новият телескоп има по-различни благоприятни условия за наблюдения и проучвания на процеси на слънцето, които разрешават повече модерни задания за проучване. И несъмнено, имаме концепция за най-малко още един, да не кажа два слънчеви телескопа, с които, наблюдавайки друга част от електромагнитния набор като светлина, на процедура следим разнообразни равнища на слънчева интензивност в слънчевата атмосфера. По този метод ще бъдем към този момент на ново, международно равнище, а точно за томография на слънчевата интензивност. Надеждите са ни обаче в цялата тази обстановка да не стопират финансирането и аз считам, че те няма да спрат, в случай че не е цялата тази рецесия - здравна, икономическа, обществена, поради този вирус, който стопира естествените взаимоотношения и работа с всичко.
Чие дело е сегашният, не беше ли ваше?
Той е моята докторска работа. Правен е напълно в България. Помагали са ми компании като " Оптикоелектрон " и спонскорски компании, които са ми помогнали да осигуря обособените му елементи. Като структура и концепция е наш, български. Той е първият коронографски телескоп - прави нещо като изкуствени слънчеви затъмнения, само че не напълно. Такива телескопи не се продават. Трябва да има човек, който да направи изчисленията, да се свърже с верните хора, всеки от които да направи обособените детайли.
Защо не се възползвахте от опцията на закона с непосредствено възлагане да изберете производител на телескопа с 1,5-метрово огледало?
Сумата е много огромна, ще коства над 3,5 млн. лв..
Не са ли единствено една-две компании като " Карл Цайс " - Йена, които създават телескопи?
Не, най-малко десетина са в света към този момент. За телескопа да вземем за пример за слънчеви наблюдения е по-скоро с непосредствено възлагане, поради по-малката сума, а и тъй като имаме предварителни предложения. Разликата в тях е фрапантна. При това за безоблачен телескоп нещата са много по-особени. Фирмите за произвеждане на характерните филтри за наблюдаване на слънце са не повече от 3-4 в света. Там нещата са толкоз ясни, че няма по какъв начин да се сгреши. Това е контрактувано с Фонд " Научни проучвания ", с Министерството на образованието. Показани са офертите и всички документи. Нямаме заигравка нито за единия, нито за другия телескоп. Специално за слънчевия реализатори са две компании, тъй като няма компания, която да създаде един цялостен подобен телескоп. За нощно наблюдаване е друго. Там скъпото идва от размерите. Докато за слънце филтрите са не повече от три, само че тези, които създават филтри, не създават телескопи. От едно място би трябвало да имаме филтър с приемна инсталация, а от друго - телескоп.
В гилдията на астрономите по какъв начин се приема новината за новите телескопи и обновлението на 2-метровия?
Имаме искащи за постъпване като докторанти при нас. Другата добра вест е, че в бранш " Слънце " имаме извоюван план на различен наш сътрудник Камен Козарев за радиотелескоп, който ще се разполага на повърхност от 10 декара и е на стойност над 20 млн. лв.. Той също ще бъде обвързван със слънчеви наблюдения. Средствата са напълно от Европейския съюз. Проектът е доказан, първи финансирания чакаме в този момент, през декември месец.
Къде ще бъде ситуиран този величествен радиотелескоп?
Надявам се тук, покрай обсерваторията, само че изследваме терени в цялата страна. Колегата ни има двама докторанти – от Русия и Египет. Изпълнението на сходни планове и финансирането им дава съображение освен да се развиваме и образоваме в България, само че и да имаме по-сериозни партньорства с сътрудници от чужбина.
Интервю на Анита Чолакова
За повече детайлности за тази и другите вложения в научна инфраструктура разговаряхме с шефа на обсерваторията доцент Никола Петров.
Доц. Петров, финализирате поръчка за доставка на нов телескоп - впечатляваща инвестиция, от кой момент не сте правили сходна и по кое време ще я реализирате?
Не сме правили такава инвестиция, откогато е издигната обсерваторията. Обществената поръчка е приключена, вършим към този момент първи транш. Така че до три години би трябвало да имаме нов телескоп.
Как осигурихте финансиране?
Още от 2011-та година сме спечелили един план, който години наред не беше финансиран. За него доста пъти е ставало въпрос, че е признат с решение на Министерския съвет, само че негарантиран. Това е така наречен " Европейска пътна карта 2020 ", където ние участваме с нашата инфраструктура като Регионален център за астрономически проучвания и обучение, с плана " Рацио ". В консорциум сме с катедрите по астрономияна Софийския и Шуменския университет. Ние сме водещата организация, с по-голямото финансиране. Част от плана е обвързвана със закупуване на нов телескоп и изграждане на кула и купол.
Мястото несъмнено ли е?
Да, на територията на обсерваторията. На към 16 метра южно от 60-сантиметровия телескоп, само че може и да е на друго място. В момента вършим изследвания на терена, да няма насип.
Какви са параметрите на телескопа и кулата?
Самият телескоп е с диаметър 1,5 метра. Най-големият ни телескоп е с диаметър на огледалото си 2 метра. Новият е много по-малък и кулата – 6 метра, няма да бъде толкоз внушителна, колкото на настоящия ни огромен телескоп.
Трябва да има евентуално доста сериозна разлика сред настоящия и този, който ще купите, само че тя в какво се състои?
Разликата е в това, че купуваме модерна инсталация - с доста по-добри благоприятни условия за ориентиране, с по-прецизна работа за следене на обектите. Със сигурност той допуска роботизирана работа. Тоест, въобще не е належащо да участва човек при него. С него може да се работи от всяка точка на земята, стига да има интернет. Помните годините, в които имахме проблеми с интернета и провеждахме срещи с регионалния шеф. Той ни оказа помощ и от предходната година имаме прекрасен интернет. Ние работим доста интензивно с него и поради усложнената обстановка с епидемията. Възможна е и работата с новите принадлежности, включително и с този телескоп, за който приказваме. Тоест, не са били напразни напъните и помощта, включително и на ваши сътрудници, които застанаха на наша страна. Подкрепяхте ни толкоз време. Всички тези взаимоотношения с новата регионална администрация и диалозите от няколко години довеждат до това, че виждаме действително резултати и нови технологии.
А с двуметровия телескоп няма ли да се работи?
Нищо сходно. Двуметровият телескоп е по-подходящ за наблюдения. Него главно ще го употребяваме за спектрални наблюдения, до момента в който новият е повече за фотометрични наблюдения. Той ще ни даде повече наблюдателно време и повече астрономически задания за решение. Това допуска и повече нови контакти с наши сътрудници от чужбина, нови планове, нови интернационалните контракти, което ни слага на по-добра позиция в района, в сходство с този план.
Има ли по-мощен телескоп на Балканите?
Сърбия има телескоп с огледало 1,4 метра. Те го откриха предходната година публично, само че като комплекс ние несъмнено стоим по-добре, а този нов телескоп ни нарежда с още по-добри условия на работа.
Предвид това, че кулата е дребна спрямо кулата на двуметровия телескоп, това значи ли, че и самият телескоп ще е по-малък като размер и тегло?
Разликата сред новия и остарелия не е прекомерно основна като размер. Просто новите технологии разрешават по-малки пространства, в които да се поместват телескопите. За да си го визиите, ще е колкото един по-голям автомобил, към 6 тона общо тегло.
Колко надалеч ще стига наблюдението ви?
Между 9 и 9,5 милиарда светлинни години от нас. Разстоянията се дефинират освен от телескопа, а от приемниците. Тоест, камерите, с които снимаме и каква сензитивност имат те, е от значително значение. Следващата стъпка е да имаме положително съоръжение за този телескоп.
Значи следва и друга доставка?
Разбира се. На този стадий ние финансираме телескопа. Оттук-нататък към този момент мислим за приемна инсталация към него - камерите, с които да снимаме.
Предвидено ли е възобновяване на действащия двуметров?
Последните две години осигурихме нови камери на него за по-качествени наблюдения.
А за дребните телескопи, за слънчевия да вземем за пример?
Новият телескоп за наблюдаване на слънце е подготвен, закупен от 4 месеца насам. Той е с диаметър 30 сантиметра, само че това е тъй като слънцето има много светлина и не е належащо телескопът да бъде прекомерно огромен. Проблемът е, че от 4 месеца е подготвен, имаме фотоси с него. Само, че към момента е в Украйна, където е създаден, и не може да стигне до България, поради цялата тази съдбовна пандемия. Надяваме се в един хубав миг някак да успеем да го докараме. Трябваше да отиде наш сътрудник на място, да го одобри, да го обучат. Трябваше украински сътрудници да дойдат, с цел да ни го доставят, само че ние не можем да отидем, те не могат да дойдат. Не е хубаво да приемем нещо, за което нямаме онлайн образование.
Неговата стойност каква е?
Между 60 и 70 000 лв.. Средствата и за него са обезпечени по същия план.
Със настоящия безоблачен телескоп какво се случва?
Той е от 2005 година, ще продължи да действа, само че новият телескоп има по-различни благоприятни условия за наблюдения и проучвания на процеси на слънцето, които разрешават повече модерни задания за проучване. И несъмнено, имаме концепция за най-малко още един, да не кажа два слънчеви телескопа, с които, наблюдавайки друга част от електромагнитния набор като светлина, на процедура следим разнообразни равнища на слънчева интензивност в слънчевата атмосфера. По този метод ще бъдем към този момент на ново, международно равнище, а точно за томография на слънчевата интензивност. Надеждите са ни обаче в цялата тази обстановка да не стопират финансирането и аз считам, че те няма да спрат, в случай че не е цялата тази рецесия - здравна, икономическа, обществена, поради този вирус, който стопира естествените взаимоотношения и работа с всичко.
Чие дело е сегашният, не беше ли ваше?
Той е моята докторска работа. Правен е напълно в България. Помагали са ми компании като " Оптикоелектрон " и спонскорски компании, които са ми помогнали да осигуря обособените му елементи. Като структура и концепция е наш, български. Той е първият коронографски телескоп - прави нещо като изкуствени слънчеви затъмнения, само че не напълно. Такива телескопи не се продават. Трябва да има човек, който да направи изчисленията, да се свърже с верните хора, всеки от които да направи обособените детайли.
Защо не се възползвахте от опцията на закона с непосредствено възлагане да изберете производител на телескопа с 1,5-метрово огледало?
Сумата е много огромна, ще коства над 3,5 млн. лв..
Не са ли единствено една-две компании като " Карл Цайс " - Йена, които създават телескопи?
Не, най-малко десетина са в света към този момент. За телескопа да вземем за пример за слънчеви наблюдения е по-скоро с непосредствено възлагане, поради по-малката сума, а и тъй като имаме предварителни предложения. Разликата в тях е фрапантна. При това за безоблачен телескоп нещата са много по-особени. Фирмите за произвеждане на характерните филтри за наблюдаване на слънце са не повече от 3-4 в света. Там нещата са толкоз ясни, че няма по какъв начин да се сгреши. Това е контрактувано с Фонд " Научни проучвания ", с Министерството на образованието. Показани са офертите и всички документи. Нямаме заигравка нито за единия, нито за другия телескоп. Специално за слънчевия реализатори са две компании, тъй като няма компания, която да създаде един цялостен подобен телескоп. За нощно наблюдаване е друго. Там скъпото идва от размерите. Докато за слънце филтрите са не повече от три, само че тези, които създават филтри, не създават телескопи. От едно място би трябвало да имаме филтър с приемна инсталация, а от друго - телескоп.
В гилдията на астрономите по какъв начин се приема новината за новите телескопи и обновлението на 2-метровия?
Имаме искащи за постъпване като докторанти при нас. Другата добра вест е, че в бранш " Слънце " имаме извоюван план на различен наш сътрудник Камен Козарев за радиотелескоп, който ще се разполага на повърхност от 10 декара и е на стойност над 20 млн. лв.. Той също ще бъде обвързван със слънчеви наблюдения. Средствата са напълно от Европейския съюз. Проектът е доказан, първи финансирания чакаме в този момент, през декември месец.
Къде ще бъде ситуиран този величествен радиотелескоп?
Надявам се тук, покрай обсерваторията, само че изследваме терени в цялата страна. Колегата ни има двама докторанти – от Русия и Египет. Изпълнението на сходни планове и финансирането им дава съображение освен да се развиваме и образоваме в България, само че и да имаме по-сериозни партньорства с сътрудници от чужбина.
Интервю на Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ