Рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се

Рязко нараства паниката на обилни групи от хора, които се усещат покрай „ ръба “ във финансово отношение като резултат от рестриктивните мерки, наложени от изключителното състояние. Месец след въвеждането му, всеки десети запитан към този момент не устоя финансово. Това демонстрира телефонен сондаж на организация АФИС. Допитването е осъществено в интервала 11-13 април 2020 година Интервюирани по телефона са 2085 пълнолетни български жители.

Данните свидетелстват, че към средата на април 2020 година внезапно нараства паниката на хората, обвързвана с финансовото им оцеляване.

В отговор на въпроса „ Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последствия вследствие на изключителното състояние “, 23.9 % са удостоверили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на семейството е с понижено възнаграждение. Близкият дял не значи, че това са едни и същи хора; двете категории единствено отчасти се застъпват. 28% оповестяват и/или за редуциране на работното време. 43% от семействата са изпитали най-малко една от тези три последствия. А 11% от семействата са претърпели и трите типа последица. Още 3% са изгубили работно място и са претърпели понижение на заплащането, само че без понижение на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито приходи така и така са лимитирани. Сред популацията като цяло преценяващите, че „ живеят по-зле “ от останалите хора е 19%, а измежду изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е към два пъти по-висок (съответно 47%, 38% и 41%). Дали е по причина или като разследване, е различен въпрос, значимото е, че те имат по-малко запаси и са по-уязвими.

В кои сфери е максимален делът на хората, останали без работа? Най-тежък удар от ситуацията понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там изгубилите работата си са 44%. Както при всеки стопански застой, мощно страдат също по този начин превозът (15%), строителството (15%). Осезаемо, само че към този момент по-слабо са наранени услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и индустрията (4%).

Обхватът на директно засегнатите в материално отношение хора приказва за две неща. Първо, в огромен риск от обедняване изпадат огромни групи жители. 14% от семействата съставляват към един милион души, включително 800,000 пълнолетни. Ако бъде позволена меланхолия, за възходящ брой хора рискът да изпаднат през процепите на обществената защитна мрежа ще стане трагична наложителност. Второ, в случай че продължи да господства упованието депресията да се проточи, това очакване ще се трансформира в самосбъдващо се знамение. В такива моменти единствено страната може да поддържа фактора „ търсене “ в стопанската система, като не допусне да има спад на потреблението, оттова на поръчките, оттова на наемането на работна ръка.

Месец след въвеждане на изключителния режим е ясно, че макар непокътнатото и даже увеличено доверие в управлението на страната, все по-големи групи хора се приближават до ръба на безизходицата. На въпроса, в случай че изключителното състояние продължи, какъв брой време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „ Вече не устоявам “. Всеки двайсети (5%) дават отговор – „ към седмица “. 31% могат да потърпят още към месец. 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които считат, че могат да изкарат половин година и повече. Иначе казано, рецесията усилва общественото разслоение, защото към половината от пълнолетните жители разполагат с финансов буфер да устоят още месец на изключителното състояние, а едвам един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще.

Мотивите за паниката на към 15% от популацията се удостоверяват от дескриптивни сведения за ситуацията им. При тях редом следим повишена двойно и тройно периодичност на самоотчета за неприятен веществен статус (безработица + понижено възнаграждение + понижен трудов престой). Това не е чудно. По данни преди рецесията действително безработните, в това число трайните, които не посещават Бюрата по труда, са към 11%, а от тях към 8% не се обезпечават. Приетият от държавното управление метод за подкрепяне на изгубилите приходи обвързва изключителните обезщетения с фактора „ осигуреност “, до момента в който забележителна част от работещите хора не се обезпечават въобще или се обезпечават върху понижена сума. Пример са надомните служащи, неофициалните служащи в фамилни стопанства, дребните аграрни производители, нередовно самоосигуряващите се, „ прекариатът “, преводачите и „ гурбетчиите “ в други страни от Европейски Съюз, които не могат да заминат заради ограничаващите ограничения.

Делът да вземем за пример на неосигурените не е по никакъв начин дребен. По данни от национални представителни проучвания на АФИС преди рецесията единствено 44% от пълнолетните са обезпечени по трудов контракт на цялостен работен ден, 3% – на повърхностен, 1% – на цивилен, 2% – от брачен партньор или родител, 25% – от страната (пенсионери), 6% се самоосигуряват, само че таман в този момент сферата на услугите внезапно се сви, и 16% въобще не са обезпечени.

В типичния случай жителите на страната чакат животът в нея да се върне към естествения си ход “до няколко месеца “. Това е отговорът на 48%. По-големи оптимисти, че това може да стане в границите на месец са 15%. Мнозина обаче допускат, че финалът на това тестване ще забележим чак към края на годината (23%) или по-късно (15%). Към момента на проучването това кореспондира с едно приблизително очакване в границите на месец да стартира снемане на рестриктивните мерки в напредването, взаимното наличие в едно помещение и така нататък

Нещо повече – прави усещане, че в това отношение няма значително изместване на настройките. Към края на март (по данни от предходния телефонен сондаж на АФИС) очакващите бързо връщане на остарелия темп на живот до месец са били едвам 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. С други думи, с напредването на изключителния режим не можем да приказваме и за значително възстановяване на упованията за скорошна развръзка. Ако това продължи ще измести трайно и настройката за връщане към един все по-отдалечаващ се „ естествен ход “. А това може да окаже значително въздействие и върху стопанската система на страната.