Проучване: Засечена ли е екзопланета с океан?
Рядка планета на към 245 светлинни години от нас може да се окаже ключът към разкриването на планетарна тайнственост.
Екзопланета, наречена TOI-733b, с радиус два пъти по-малък от този на Земята, обикаля към звезда, малко по-малка от Слънцето, за интервал от 4,9 дни. Измерванията на плътността ѝ показват, че е допустимо или да е изгубила атмосферата си, или да е покрита с океан.
При такава орбитална непосредственост, топлината от звездата евентуално би изпарила атмосферата на TOI-733b – което значи, че в относително къс интервал тя може да се трансформира в гола канара.
Това, съгласно екип астрономи, управителен от Искра Георгиева от Технологичния университет Чалмърс в Швеция, може да помогне на учените да създадат любопитнo изобретение в региона на екзопланетите: за какво има толкоз малко планети сред 1,5 и 2 земни радиуса .
Наблюдава се взрив на откриването на екзопланети, откакто през 90-те били открити първите. Към момента на писане са открити и доказани над 5300 екзопланети , дружно с още хиляди претенденти. Това дава опция да се наблюдават модели и зависимости свързани с планетите.
We May Have Just Detected an Elusive Ocean World Orbiting a Sun-Like Star
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Някои от тези модели се дължат на метода, по който търсим екзопланети. Двата съществени метода са посредством директна и радиална скорост.
Транзитът следи слабите промени в звездната светлина, което демонстрира момента, в който орбиталната екзопланета минава сред нас и звездата. Измерванията на радиалната скорост търсят дребните промени в дължината на вълната на звездната светлина.
И двата метода работят по-успешно при откриването на по-големи планети в близки орбити, тъй че те съставляват множеството екзопланети.
Но някои модели не могат да бъдат обяснени благодарение на технологиите. Такъв образец е долината на планетата с дребен радиус. Открити са учудващо малко планети, които попадат сред категориите за суперземните екзопланети, до 1,5 земни радиуса и мини-Нептуни, над 2 земни радиуса.
Излизат нови доказателства за свиващите се мини-Нептуни – планети отгоре на долината на радиуса, които губят атмосферата си под пламтящата топлота на своите звезди, трансформирайки се в по-малки и оголени ядра от долната страна на радиусната котловина.
Не е изцяло ясно обаче дали звездата води до тази загуба на маса, или това е вътрешен развой, задвижван от топлината, излизаща от ядрото на екзопланетата.
Екзопланетите в радиусната котловина са ключът към разгадаването на мистерията. Ако учените съумеят да открият задоволителен брой планети, които минават през този развой, може да се направи разбор, посредством който да се опитат да схванат за какво има такава разлика в размерите на екзопланетите.
TESS discovers a planet the size of Mars but with the makeup of Mercury. The boiling new world, which zips around its star at ultraclose range, is among the lightest exoplanets found to date.
— Massachusetts Institute of Technology (MIT) (@MIT)
Георгиева и нейният екип откриха орбитална екзопланета в данни, събрани от телескопа на НАСА TESS , и използваха спектрографа за търсене на планети с висока акуратност на радиална скорост (HARPS) в 3,6-метровия телескоп ESO La Silla, с цел да измерят нейните характерности.
Данните от TESS разкриха орбиталния интервал на екзопланетата, установявайки, че планетата е много близо до фотоизпаряване. Но директните данни не разкриват единствено орбиталния интервал. Ако се знае какъв брой ярка е една звезда, посредством количеството светлина, блокирано от преноса на екзопланета, астрономите могат да узнаят радиуса й.
По този метод са измерили, че е на 1,99 земни радиуса, а спектрографът HARPS мери радиалната скорост на звездата. Това може да помогне за измерването на екзопланетата. Ако се знае масата на звездата и какъв брой се движи, до момента в който взаимодейства гравитационно с екзопланетата, може да се разбере каква е масата на екзопланетата. В този случай тази маса е 5,72 земни маси.
След това в случай че масата и радиусът се комбинират ще получим плътността й , а от там можем да се създадем извод за състава й. TOI-733b има компактност от 3,98 грама на пространствен сантиметър. Това е единствено малко над плътността на Марс и по-малко от плътността на Земята, която е 5,51 грама на пространствен сантиметър.
Все още не известно тъкмо от какво е изработен TOI-733b, само че екипът е направил моделиране и е открил, че в случай че екзопланетата в миналото е имала, сходна на Нептун, атмосфера от водород и хелий, евентуално към този момент я е изгубила . Въпреки това, в случай че казусът беше подобен, екзопланетата би трябвало да е формирала вторична атмосфера от по-тежки детайли.
Също по този начин е допустимо това да е планета с океан. В този случай тя щеше да е изгубила своя водород и хелий, само че атмосферата, която щеше да остане, би била богата на водна пара, която е по-устойчива на фотоизпарителни процеси. В този случай екзопланетата не би претърпяла забележителна загуба на атмосферна маса.
The Search for Life in the Universe Documentary - Exoplanets and the Search for a Second Earth -
— ViZzyon.Com.TR (@iLGinciX)
„ Отговорът на въпроса дали TOI-733b има вторична атмосфера или е океанска планета се свежда до разграничение й сред сходна на Нептун планета, която е изгубила своите ~10 % от H/He, с цел да остави след себе си парна атмосфера от по-тежки летливи субстанции, и планета която се е формирала и е останала релативно същата през цялата си еволюция ", пишат откривателите.
„ Въпреки че е отвън обсега на тази публикация, намирането на отговор на този въпрос ще има необятни принос върху разбирането ни за екзопланетите. “
За страдание, ще би трябвало да изчакаме известно време с цел да получим отговори. Дотогава само може да се изследват атмосферите на транзитите на екзопланетите - проучване на измененията в светлината нa звездата по време на екзопланетни преноси . Всяка светлина, която минава през атмосферата се трансформира и учените могат да изследват тези промени, с цел да дефинират атмосферния състав.
Но TOI-733b не е изключително подобаваща планета за осъществяване на такова изследване. Ще би трябвало да се изчака за последващо потомство телескопи, с цел да е допустимо учените да обхванат в атмосферните секрети на TOI-733b.
„ По всичко проличава, че TOI-733 b е забавна планета и може да бъде дребна, само че основна част в решаването на огромните пъзели на науката за екзопланетите “, пишат те.
Изследването е признато в Astronomy & Astrophysics и е налично на arXiv.
Екзопланета, наречена TOI-733b, с радиус два пъти по-малък от този на Земята, обикаля към звезда, малко по-малка от Слънцето, за интервал от 4,9 дни. Измерванията на плътността ѝ показват, че е допустимо или да е изгубила атмосферата си, или да е покрита с океан.
При такава орбитална непосредственост, топлината от звездата евентуално би изпарила атмосферата на TOI-733b – което значи, че в относително къс интервал тя може да се трансформира в гола канара.
Това, съгласно екип астрономи, управителен от Искра Георгиева от Технологичния университет Чалмърс в Швеция, може да помогне на учените да създадат любопитнo изобретение в региона на екзопланетите: за какво има толкоз малко планети сред 1,5 и 2 земни радиуса .
Наблюдава се взрив на откриването на екзопланети, откакто през 90-те били открити първите. Към момента на писане са открити и доказани над 5300 екзопланети , дружно с още хиляди претенденти. Това дава опция да се наблюдават модели и зависимости свързани с планетите.
We May Have Just Detected an Elusive Ocean World Orbiting a Sun-Like Star
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Някои от тези модели се дължат на метода, по който търсим екзопланети. Двата съществени метода са посредством директна и радиална скорост.
Транзитът следи слабите промени в звездната светлина, което демонстрира момента, в който орбиталната екзопланета минава сред нас и звездата. Измерванията на радиалната скорост търсят дребните промени в дължината на вълната на звездната светлина.
И двата метода работят по-успешно при откриването на по-големи планети в близки орбити, тъй че те съставляват множеството екзопланети.
Но някои модели не могат да бъдат обяснени благодарение на технологиите. Такъв образец е долината на планетата с дребен радиус. Открити са учудващо малко планети, които попадат сред категориите за суперземните екзопланети, до 1,5 земни радиуса и мини-Нептуни, над 2 земни радиуса.
Излизат нови доказателства за свиващите се мини-Нептуни – планети отгоре на долината на радиуса, които губят атмосферата си под пламтящата топлота на своите звезди, трансформирайки се в по-малки и оголени ядра от долната страна на радиусната котловина.
Не е изцяло ясно обаче дали звездата води до тази загуба на маса, или това е вътрешен развой, задвижван от топлината, излизаща от ядрото на екзопланетата.
Екзопланетите в радиусната котловина са ключът към разгадаването на мистерията. Ако учените съумеят да открият задоволителен брой планети, които минават през този развой, може да се направи разбор, посредством който да се опитат да схванат за какво има такава разлика в размерите на екзопланетите.
TESS discovers a planet the size of Mars but with the makeup of Mercury. The boiling new world, which zips around its star at ultraclose range, is among the lightest exoplanets found to date.
— Massachusetts Institute of Technology (MIT) (@MIT)
Георгиева и нейният екип откриха орбитална екзопланета в данни, събрани от телескопа на НАСА TESS , и използваха спектрографа за търсене на планети с висока акуратност на радиална скорост (HARPS) в 3,6-метровия телескоп ESO La Silla, с цел да измерят нейните характерности.
Данните от TESS разкриха орбиталния интервал на екзопланетата, установявайки, че планетата е много близо до фотоизпаряване. Но директните данни не разкриват единствено орбиталния интервал. Ако се знае какъв брой ярка е една звезда, посредством количеството светлина, блокирано от преноса на екзопланета, астрономите могат да узнаят радиуса й.
По този метод са измерили, че е на 1,99 земни радиуса, а спектрографът HARPS мери радиалната скорост на звездата. Това може да помогне за измерването на екзопланетата. Ако се знае масата на звездата и какъв брой се движи, до момента в който взаимодейства гравитационно с екзопланетата, може да се разбере каква е масата на екзопланетата. В този случай тази маса е 5,72 земни маси.
След това в случай че масата и радиусът се комбинират ще получим плътността й , а от там можем да се създадем извод за състава й. TOI-733b има компактност от 3,98 грама на пространствен сантиметър. Това е единствено малко над плътността на Марс и по-малко от плътността на Земята, която е 5,51 грама на пространствен сантиметър.
Все още не известно тъкмо от какво е изработен TOI-733b, само че екипът е направил моделиране и е открил, че в случай че екзопланетата в миналото е имала, сходна на Нептун, атмосфера от водород и хелий, евентуално към този момент я е изгубила . Въпреки това, в случай че казусът беше подобен, екзопланетата би трябвало да е формирала вторична атмосфера от по-тежки детайли.
Също по този начин е допустимо това да е планета с океан. В този случай тя щеше да е изгубила своя водород и хелий, само че атмосферата, която щеше да остане, би била богата на водна пара, която е по-устойчива на фотоизпарителни процеси. В този случай екзопланетата не би претърпяла забележителна загуба на атмосферна маса.
The Search for Life in the Universe Documentary - Exoplanets and the Search for a Second Earth -
— ViZzyon.Com.TR (@iLGinciX)
„ Отговорът на въпроса дали TOI-733b има вторична атмосфера или е океанска планета се свежда до разграничение й сред сходна на Нептун планета, която е изгубила своите ~10 % от H/He, с цел да остави след себе си парна атмосфера от по-тежки летливи субстанции, и планета която се е формирала и е останала релативно същата през цялата си еволюция ", пишат откривателите.
„ Въпреки че е отвън обсега на тази публикация, намирането на отговор на този въпрос ще има необятни принос върху разбирането ни за екзопланетите. “
За страдание, ще би трябвало да изчакаме известно време с цел да получим отговори. Дотогава само може да се изследват атмосферите на транзитите на екзопланетите - проучване на измененията в светлината нa звездата по време на екзопланетни преноси . Всяка светлина, която минава през атмосферата се трансформира и учените могат да изследват тези промени, с цел да дефинират атмосферния състав.
Но TOI-733b не е изключително подобаваща планета за осъществяване на такова изследване. Ще би трябвало да се изчака за последващо потомство телескопи, с цел да е допустимо учените да обхванат в атмосферните секрети на TOI-733b.
„ По всичко проличава, че TOI-733 b е забавна планета и може да бъде дребна, само че основна част в решаването на огромните пъзели на науката за екзопланетите “, пишат те.
Изследването е признато в Astronomy & Astrophysics и е налично на arXiv.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ