Путин се опитва да препродаде войната си като антитерористична
Руският президент Владимир Путин се пробва да препродаде войната си против Украйна като антитерористична, откакто не съумя да я докара до сполучлив край като антинацистка и отечествена.
За това свидетелстват днешният масиран ракетен обстрел на Киев и цяла Украйна и формалното пояснение на Путин за него.
Едва ли някой в демократичния свят би " купил " новата теза от паралелния свят на съветската агитация. Нейният основен получател е вкъщи.
И колкото и неуместно да звучи претенцията за антитероризъм от страна, която съвсем осем месеца избива спокойно население у съседите си с военни средства, тя заслужава анализ от позиция на възможните ѝ цели.
Тази война буди възходящо неодобрение в Русия, както измежду популацията, по този начин и измежду елита. Тя се нуждае от нова легитимност. Кремъл търси аргументи за следващата тактическа промяна и за противопоставяне на рецензиите и унинието.
Първо войната, т.е. " специфичната военна интервенция ", както към момента я назовава публична Москва, имаше за цел да " денацифирица и демилитаризира " Украйна. Тази цел се провали с гръм и тропот след съветските провали край Киев, Суми, Чернигов. Нацистки следи след себе си оставиха " денацификаторите " с всеобщите убийства в Буча, Ирпин, Мариупол и на още десетки места, където украинците откриват всеобщи гробове.
После задачата мутира в " освобождение " на Донбас и пробутване на сухопътен кулоар от Източна през Южна Украйна, та чак до сепаратисткото Приднестровие в Молдова. И тя се провали, изключително измежду разгрома на съветската Първа гвардейска танкова войска край Харков и продължаващото сполучливо украинско контранастъпление към Донбас.
Масовото бягство на руснаци от мобилизацията в родината им (около 700 000 я напуснаха за дни) и съобщенията за нови провали на изток и на юг, за неприятна дисциплинираност и нисък военен дух, отвориха пътя на немислими до неотдавна рецензии против " интервенцията " на най-високо, в това число политическо и медийно, равнище.
Не помогнаха измислените " референдуми " за присвояване на нови украински територии и тържественото им присъединение към Русия " вечно ". Не помогнаха, тъй като Украйна продължи да си връща окупирани земи, а матушка Рус - безчовечен да ги бомбардира, да вземем за пример Запорожието.
Днес би трябвало нова мотивация за популацията и военните и тласък за консолидация на елита към безсмислената, незаконна и вървяща към катасрофа за Русия война.
И ето благородна причина - опасността от тероризъм. Путин го приписа на украинските секрети служби. Руските им аналози за два дни разкриха и даже арестуваха терористични кафези, които си признали, че пробвали да взривят " Турски поток " и АЕЦ Курск в граничната с Украйна Курска област. " Не можем да не отговорим ", декларира Путин и подрежда серия от въздушни удари по обитаеми места, гражданска инфраструктура и енергетика в Украйна.
Подтекстът е транспарантен - който се разгласи срещу войната, оказва помощ на терористи и не просто на терористи, а на терористи, които са се прицелили в Русия. Това развързва юридически, политически и морално ръцете на Кремъл за все по-драстично държание, в това число и вкъщи.
Нещо повече - близкото минало познава най-малко две интернационалните антитерористични обединения, водени от Съединени американски щати. Дали и Путин ще се опита да оглави такава коалиция на " искащите "? Този въпрос извиква оповестяването на взаимна войскова формация с Беларус и обвиняванията ѝ, че Украйна се готвела да я нападне. Не се виждат обаче други основни военни и стопански сили, които биха откликнали.
Антитерористичната теза съответствува и с назначението на нов командващ на съветските войски в Украйна, армейски военачалник Сергей Суровикин, който има свеж опит от войната в Сирия и по-отдавнашен от войната в Чечения. В Сирия Суровикин се прочува с безразборните бомбардировки на селища, следени от съперниците на президента Башар Асад.
След неуспеха на класическото руско танково нахлуване в първите към този момент две или три етапи на войната, със Суровикин отпред, съветските войски изглежда преминават към " сирийска " тактичност - на изпепелената с въздушни удари земя. Така и личните загуби в жива мощ и бойна техника се чака да бъдат по-малки.
Разрушаването на част от Кримския мост е единствено мотивът. Целта е терорът над гражданското население да пречупи волята на украинците за победа и да сложи в ъгъла тяхното държавно управление. Това надали ще се случи, само че тактиката на Русия приказва за беизходицата на нейното държавно управление и военно командване.
Ако Русия е решила да направи от украинските градове това, което направи с Алепо в Сирия, това е индиректно признание на безсилието ѝ да победи с други военни средства и нов обезверен опит да промени неподходящия за нея ход на войната.
Актуалният въпрос, който това развиване слага, е по какъв начин ще отговори Западът. Украйна не трябва да бъде дискретно подтиквана към масата на договарянията. Тя трябва да може да се отбрани достатъчно респектиращо. За това са ѝ нужни повече и по-мощни оръжия и още интернационална взаимност под формата на още по-тежки наказания за Москва. На Путин и на войските му не трябва да се разрешава да оставят след себе си пепелището, което оставиха в Сирия. И същинският терорист, който е той, би трябвало да бъде посочен на най-високо интернационално ниво - с всички произлизащи последици.
За това свидетелстват днешният масиран ракетен обстрел на Киев и цяла Украйна и формалното пояснение на Путин за него.
Едва ли някой в демократичния свят би " купил " новата теза от паралелния свят на съветската агитация. Нейният основен получател е вкъщи.
И колкото и неуместно да звучи претенцията за антитероризъм от страна, която съвсем осем месеца избива спокойно население у съседите си с военни средства, тя заслужава анализ от позиция на възможните ѝ цели.
Тази война буди възходящо неодобрение в Русия, както измежду популацията, по този начин и измежду елита. Тя се нуждае от нова легитимност. Кремъл търси аргументи за следващата тактическа промяна и за противопоставяне на рецензиите и унинието.
Първо войната, т.е. " специфичната военна интервенция ", както към момента я назовава публична Москва, имаше за цел да " денацифирица и демилитаризира " Украйна. Тази цел се провали с гръм и тропот след съветските провали край Киев, Суми, Чернигов. Нацистки следи след себе си оставиха " денацификаторите " с всеобщите убийства в Буча, Ирпин, Мариупол и на още десетки места, където украинците откриват всеобщи гробове.
После задачата мутира в " освобождение " на Донбас и пробутване на сухопътен кулоар от Източна през Южна Украйна, та чак до сепаратисткото Приднестровие в Молдова. И тя се провали, изключително измежду разгрома на съветската Първа гвардейска танкова войска край Харков и продължаващото сполучливо украинско контранастъпление към Донбас.
Масовото бягство на руснаци от мобилизацията в родината им (около 700 000 я напуснаха за дни) и съобщенията за нови провали на изток и на юг, за неприятна дисциплинираност и нисък военен дух, отвориха пътя на немислими до неотдавна рецензии против " интервенцията " на най-високо, в това число политическо и медийно, равнище.
Не помогнаха измислените " референдуми " за присвояване на нови украински територии и тържественото им присъединение към Русия " вечно ". Не помогнаха, тъй като Украйна продължи да си връща окупирани земи, а матушка Рус - безчовечен да ги бомбардира, да вземем за пример Запорожието.
Днес би трябвало нова мотивация за популацията и военните и тласък за консолидация на елита към безсмислената, незаконна и вървяща към катасрофа за Русия война.
И ето благородна причина - опасността от тероризъм. Путин го приписа на украинските секрети служби. Руските им аналози за два дни разкриха и даже арестуваха терористични кафези, които си признали, че пробвали да взривят " Турски поток " и АЕЦ Курск в граничната с Украйна Курска област. " Не можем да не отговорим ", декларира Путин и подрежда серия от въздушни удари по обитаеми места, гражданска инфраструктура и енергетика в Украйна.
Подтекстът е транспарантен - който се разгласи срещу войната, оказва помощ на терористи и не просто на терористи, а на терористи, които са се прицелили в Русия. Това развързва юридически, политически и морално ръцете на Кремъл за все по-драстично държание, в това число и вкъщи.
Нещо повече - близкото минало познава най-малко две интернационалните антитерористични обединения, водени от Съединени американски щати. Дали и Путин ще се опита да оглави такава коалиция на " искащите "? Този въпрос извиква оповестяването на взаимна войскова формация с Беларус и обвиняванията ѝ, че Украйна се готвела да я нападне. Не се виждат обаче други основни военни и стопански сили, които биха откликнали.
Антитерористичната теза съответствува и с назначението на нов командващ на съветските войски в Украйна, армейски военачалник Сергей Суровикин, който има свеж опит от войната в Сирия и по-отдавнашен от войната в Чечения. В Сирия Суровикин се прочува с безразборните бомбардировки на селища, следени от съперниците на президента Башар Асад.
След неуспеха на класическото руско танково нахлуване в първите към този момент две или три етапи на войната, със Суровикин отпред, съветските войски изглежда преминават към " сирийска " тактичност - на изпепелената с въздушни удари земя. Така и личните загуби в жива мощ и бойна техника се чака да бъдат по-малки.
Разрушаването на част от Кримския мост е единствено мотивът. Целта е терорът над гражданското население да пречупи волята на украинците за победа и да сложи в ъгъла тяхното държавно управление. Това надали ще се случи, само че тактиката на Русия приказва за беизходицата на нейното държавно управление и военно командване.
Ако Русия е решила да направи от украинските градове това, което направи с Алепо в Сирия, това е индиректно признание на безсилието ѝ да победи с други военни средства и нов обезверен опит да промени неподходящия за нея ход на войната.
Актуалният въпрос, който това развиване слага, е по какъв начин ще отговори Западът. Украйна не трябва да бъде дискретно подтиквана към масата на договарянията. Тя трябва да може да се отбрани достатъчно респектиращо. За това са ѝ нужни повече и по-мощни оръжия и още интернационална взаимност под формата на още по-тежки наказания за Москва. На Путин и на войските му не трябва да се разрешава да оставят след себе си пепелището, което оставиха в Сирия. И същинският терорист, който е той, би трябвало да бъде посочен на най-високо интернационално ниво - с всички произлизащи последици.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ