Институтът за изследване на войната описа приликите между анексирането на Крим през 2014 г. и войната в Украйна
Руският президент Владимир Путин анексира окупирания Крим преди 10 години, поставяйки условия за цялостното завземане на Украйна, което към момента желае. Путин подписа противозаконен контракт за анексиране с окупационни чиновници на Крим на 18 март 2014 година Руските чиновници проведоха подправен и нелегитимен референдум в Крим на 16 март 2014 година, призовавайки Русия да анексира Крим.
Путин произнесе тирада пред съветското държавно управление на 18 март 2014 година, сходна на тази, с която изиска да оправдае войната в Украйна, почнала на на 24 февруари 2022 година Президентът твърди, че Русия е отбраната на кримчани от " потисническото " украинско държавно управление. Настоява, че Украйна не е същинска страна и че украинци, беларуси и руснаци споделят една и съща просвета, цивилизация и човешки полезности.
Путин отпразнува 10-ата годишнина от противозаконното анексиране на Крим от Русия на 18 март 2024 година, по време на което той се опита да оправдае продължаващата си окупация на части от Донбас и Южна Украйна и да сложи условия за продължителна война в Украйна. Това се показва в дневния разбор на Института за проучване на войната (ISW).
Руските окупационни управляващи поредно потискаха украинците на полуострова - същото обвиняване, в което Путин упрекна украинското държавно управление, с цел да оправдае нахлуването си - и от този момент Русия милитаризира Крим, с цел да поддържа своите по-широки териториални упоритости против Украйна. Путин милитаризира Крим за осем години и го употребява, с цел да стартира широкомащабна инвазия в Южна Украйна през февруари 2022 година
Русия също по този начин стартира през 2014 година да трансформира значително етническата демография на Крим посредством презаселване на хиляди руснаци на полуострова и се опита да изкорени както украинската, по този начин и кримскотатарската национална еднаквост, с цел да интегрира в допълнение Крим в Русия и да обезпечи контрола на Русия над полуострова.
Amnesty International разгласява отчет в чест на 10-ата годишнина от окупацията на Крим на 18 март, в който се показва, че съветските управляващи систематично са се опитвали да изкоренят украинската и кримскотатарската национална еднаквост в Украйна през последните 10 години, като са прекъсвали, ограничавали и забранявали потреблението на украински и кримскотатарски езици.
Руските управляващи са потиснали религиозните и културни права в Крим и са лимитирали необятно свободата на словото. ISW по-рано оцени, че Русия употребява сходна скица за окупация, с цел да откри непрекъснат надзор върху новоокупираните територии в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.
Условията допускат обаче, че продължителната съветска окупация на към този момент окупираните територии или останалата част от Украйна ще бъде съпроводена от подтисничество и етническо пречистване, с цел да се консолидира непрекъснатият съветски надзор.
Путин се пробва да употребява декларираните рекордни равнища на изборна интензивност и поддръжка за кандидатурата си за президент, с цел да сътвори осведомителни условия за продължителна война в Украйна. Руската Централна изборна комисия (ЦИК) съобщи на 18 март, че Путин е спечелил президентските избори с 87,28 % от гласовете.
Председателят на съветската ЦИК Ела Памфилова съобщи, че изборите в Русия са с рекордна изборна интензивност от 77,44 %. ЦИК твърди, че президентските избори в Русия през 2018 година са имали 67,47 % изборна интензивност и че Путин е спечелил със 76,67 % от гласовете. За президента и управляващите това показва единството и доверието на Русия.
ЦИК твърди, че Путин е спечелил 88,12 против 95,23 % от гласовете в окупираните Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и Крим. Руското министерство на защитата (МО) твърди, че 99,8 % от персоналния състав в съветските въоръжени сили са дали своят вот на президентските избори, от които 97,27 % са дали своят вот за Путин.
Путин съобщи, че не е очаквал толкоз високи изборни резултати в тези територии и че резултатите демонстрират, че хората в окупирана Украйна са " признателни за съветската отбрана ". Следователно Русия ще направи всичко, с цел да подсигурява " отбраната " на окупираната част от Украйна.
Путин евентуално продължава да оправдава нескончаем спор и дълготрайна окупация на Украйна под прикритието на " отбрана " на цивилни в окупирана Украйна, които са в заплаха единствено заради съветската инвазия, допуска ISW.
Путин отговори на неотдавнашните оферти на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на западни войски в Украйна, като съобщи, че личният състав на НАТО към този момент е в Украйна и призна изказванието на френския си сътрудник, че западният личен състав ще извършва " второстепенни функционалности ".
Путин също повтори тезите на Кремъл за опцията от пълномащабен спор сред Русия и НАТО и престорения интерес на Русия към мирни договаряния, целящи да подкопаят поддръжката на Запада за Украйна и да убедят западните страни да тласнат Украйна към договаряния, които в последна сметка биха подкопали украинския суверенитет и териториална целокупност.
Путин още веднъж акцентира концепцията за " буферна зона " в Украйна по метод, подобаващ на неотдавнашния апел на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев за цялостно унищожаване на украинската държавност и усвояване към Руската федерация. Путин отговори на медиен въпрос на 18 март дали Русия би трябвало да окупира Харковска област, с цел да подсигурява сигурността на Белгородска област, заявявайки, че " не изключва " концепцията за основаване на демилитаризирана зона в следените от Украйна региони в отговор към последните " трагични събития " по украинско-руската интернационална граница. Путин евентуално имаше поради неотдавнашните проукраински съветски трансгранични набези в Белгородска и Курска области.
Той отхвърли да разиска кои зони и по кое време Русия би трябвало да окупира.
По-рано наблягаше на концепцията за демилитаризирана зона, която би изтласкала Русия и окупираната от Русия Украйна отвън обсега както на украинските, по този начин и на предоставените от Запада оръжия, цел, която е непостижима, до момента в който Украйна остава самостоятелна с някаква дарба за битка, тъй като Путин евентуално ще претендира за всяка украинска територия в демилитаризираната зона.
Това е по-фин метод от директните апели на Медведев за цялостно заличаване на украинската страна, само че въпреки всичко е в сходство с задачите, обрисувани в сардонично наречения " кротичък проект " от седем точки на Медведев.
Медведев повтори апелите на Кремъл за украинска " демилитаризация ", " денацификация " и цялостно проваляне, които Путин посочи като военни цели на Кремъл от февруари 2022 година, а седемте точки на Медведев имат мощна идеологическа основа в есето на Путин от 2021 година " За историческото единение на Руснаци и украинци ", както ISW заяви по-рано.
Путин призна, че общоруските проукраински доброволчески сили се състоят от съветски жители на фона на продължаващите трансгранични набези в Белгородска област на 18 март. Путин съобщи на 18 март, че " четири групи предатели " (вероятно имайки поради съветските Доброволчески корпус, легион " Свобода на Русия ", сибирски батальон и ичкерийски доброволци) правят трансгранични набези в Русия и загатват, че Русия ще екзекутира предателите.
Путин твърди, че съветските сили са ликвидирали 800 от общо 2500 напълно съветски проукраински чиновници, които съгласно него са взели участие в осъществяването на офанзивите в Русия.
По-рано Путин упрекна " украинските сили " в осъществяването на трансграничните набези на 12 до 15 март. Politico неотдавна заяви, че Франция е подготвена да построи коалиция от страни, които са отворени за изпращане на западен боен личен състав в Украйна след неотдавнашните изказвания на Путин, че " западните ескалации ", като изпращането на военни контингенти на НАТО в Украйна, могат да застрашат нуклеарен спор.
Твърдението на Путин, че западен боен личен състав към този момент оперира в Украйна, допуска, че той има вяра, че Западът към този момент е нарушил тази хипотетична " алена линия " и по този метод западната угриженост по отношение на реакцията на Русия на нарушаването на " алената линия " (ако тя в миналото е съществувала изобщо) е неоснователен. ISW по-рано означи, че украинските сили и западната помощ за Украйна са минали хипотетичните " червени линии " на Русия няколко пъти в хода на войната, без да провокират забележителна съветска реакция, което демонстрира, че доста от " алените линии " на Русия най-вероятно са осведомителни интервенции, предопределени да възпира дейностите на Украйна и Запада.
Говорителят на съветското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова безпричинно упрекна Украйна, че е направила на 17 март известия удар с дрон против военна база в Приднестровието, отделилата се от Русия република Молдова, евентуално като част от продължаваща хибридна интервенция на Кремъл, ориентирана към дестабилизиране на Молдова. На 17 март Захарова съобщи, че ударът е украински " опит да се посее суматоха измежду съветските гласоподаватели в Приднестровието ".
Освен това Захарова твърди, че формалните молдовски изказвания, отричащи присъединяване на Украйна в удара, са " нелепи ". Приднестровските управляващи упрекнаха молдовските управляващи в " несъответстваща реакция " на удара и предходни " терористични офанзиви " в Приднестровието. По-рано молдовското Бюро за реинтеграция съобщи, че ударът с дрона е бил съзнателно предопределен да всее боязън и суматоха в Приднестровието, намеквайки, че ударът е част от противникова осведомителна интервенция, ориентирана към Молдова, а Украинският център за противопоставяне на дезинформацията упрекна Русия, че е направила удара против манипулират осведомителното пространство.
ISW не може без значение да ревизира детайлностите за единичния удар с дрон в Приднестровието или да разпознава виновните участници, само че е малко евентуално украинските сили да са направили удара поради лимитираните средства, употребявани при удара, и незначителността на задачата. Русия или обвързваните с Русия участници биха могли да се възползват от удара, с цел да продължат продължаващите старания на Кремъл да сложи осведомителни условия, с цел да оправдаят разнообразни съветски хибридни интервенции, ориентирани към дестабилизиране на Молдова.
Путин произнесе тирада пред съветското държавно управление на 18 март 2014 година, сходна на тази, с която изиска да оправдае войната в Украйна, почнала на на 24 февруари 2022 година Президентът твърди, че Русия е отбраната на кримчани от " потисническото " украинско държавно управление. Настоява, че Украйна не е същинска страна и че украинци, беларуси и руснаци споделят една и съща просвета, цивилизация и човешки полезности.
Путин отпразнува 10-ата годишнина от противозаконното анексиране на Крим от Русия на 18 март 2024 година, по време на което той се опита да оправдае продължаващата си окупация на части от Донбас и Южна Украйна и да сложи условия за продължителна война в Украйна. Това се показва в дневния разбор на Института за проучване на войната (ISW).
Руските окупационни управляващи поредно потискаха украинците на полуострова - същото обвиняване, в което Путин упрекна украинското държавно управление, с цел да оправдае нахлуването си - и от този момент Русия милитаризира Крим, с цел да поддържа своите по-широки териториални упоритости против Украйна. Путин милитаризира Крим за осем години и го употребява, с цел да стартира широкомащабна инвазия в Южна Украйна през февруари 2022 година
Русия също по този начин стартира през 2014 година да трансформира значително етническата демография на Крим посредством презаселване на хиляди руснаци на полуострова и се опита да изкорени както украинската, по този начин и кримскотатарската национална еднаквост, с цел да интегрира в допълнение Крим в Русия и да обезпечи контрола на Русия над полуострова.
Amnesty International разгласява отчет в чест на 10-ата годишнина от окупацията на Крим на 18 март, в който се показва, че съветските управляващи систематично са се опитвали да изкоренят украинската и кримскотатарската национална еднаквост в Украйна през последните 10 години, като са прекъсвали, ограничавали и забранявали потреблението на украински и кримскотатарски езици.
Руските управляващи са потиснали религиозните и културни права в Крим и са лимитирали необятно свободата на словото. ISW по-рано оцени, че Русия употребява сходна скица за окупация, с цел да откри непрекъснат надзор върху новоокупираните територии в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.
Условията допускат обаче, че продължителната съветска окупация на към този момент окупираните територии или останалата част от Украйна ще бъде съпроводена от подтисничество и етническо пречистване, с цел да се консолидира непрекъснатият съветски надзор.
Путин се пробва да употребява декларираните рекордни равнища на изборна интензивност и поддръжка за кандидатурата си за президент, с цел да сътвори осведомителни условия за продължителна война в Украйна. Руската Централна изборна комисия (ЦИК) съобщи на 18 март, че Путин е спечелил президентските избори с 87,28 % от гласовете.
Председателят на съветската ЦИК Ела Памфилова съобщи, че изборите в Русия са с рекордна изборна интензивност от 77,44 %. ЦИК твърди, че президентските избори в Русия през 2018 година са имали 67,47 % изборна интензивност и че Путин е спечелил със 76,67 % от гласовете. За президента и управляващите това показва единството и доверието на Русия.
ЦИК твърди, че Путин е спечелил 88,12 против 95,23 % от гласовете в окупираните Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и Крим. Руското министерство на защитата (МО) твърди, че 99,8 % от персоналния състав в съветските въоръжени сили са дали своят вот на президентските избори, от които 97,27 % са дали своят вот за Путин.
Путин съобщи, че не е очаквал толкоз високи изборни резултати в тези територии и че резултатите демонстрират, че хората в окупирана Украйна са " признателни за съветската отбрана ". Следователно Русия ще направи всичко, с цел да подсигурява " отбраната " на окупираната част от Украйна.
Путин евентуално продължава да оправдава нескончаем спор и дълготрайна окупация на Украйна под прикритието на " отбрана " на цивилни в окупирана Украйна, които са в заплаха единствено заради съветската инвазия, допуска ISW.
Путин отговори на неотдавнашните оферти на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на западни войски в Украйна, като съобщи, че личният състав на НАТО към този момент е в Украйна и призна изказванието на френския си сътрудник, че западният личен състав ще извършва " второстепенни функционалности ".
Путин също повтори тезите на Кремъл за опцията от пълномащабен спор сред Русия и НАТО и престорения интерес на Русия към мирни договаряния, целящи да подкопаят поддръжката на Запада за Украйна и да убедят западните страни да тласнат Украйна към договаряния, които в последна сметка биха подкопали украинския суверенитет и териториална целокупност.
Путин още веднъж акцентира концепцията за " буферна зона " в Украйна по метод, подобаващ на неотдавнашния апел на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев за цялостно унищожаване на украинската държавност и усвояване към Руската федерация. Путин отговори на медиен въпрос на 18 март дали Русия би трябвало да окупира Харковска област, с цел да подсигурява сигурността на Белгородска област, заявявайки, че " не изключва " концепцията за основаване на демилитаризирана зона в следените от Украйна региони в отговор към последните " трагични събития " по украинско-руската интернационална граница. Путин евентуално имаше поради неотдавнашните проукраински съветски трансгранични набези в Белгородска и Курска области.
Той отхвърли да разиска кои зони и по кое време Русия би трябвало да окупира.
По-рано наблягаше на концепцията за демилитаризирана зона, която би изтласкала Русия и окупираната от Русия Украйна отвън обсега както на украинските, по този начин и на предоставените от Запада оръжия, цел, която е непостижима, до момента в който Украйна остава самостоятелна с някаква дарба за битка, тъй като Путин евентуално ще претендира за всяка украинска територия в демилитаризираната зона.
Това е по-фин метод от директните апели на Медведев за цялостно заличаване на украинската страна, само че въпреки всичко е в сходство с задачите, обрисувани в сардонично наречения " кротичък проект " от седем точки на Медведев.
Медведев повтори апелите на Кремъл за украинска " демилитаризация ", " денацификация " и цялостно проваляне, които Путин посочи като военни цели на Кремъл от февруари 2022 година, а седемте точки на Медведев имат мощна идеологическа основа в есето на Путин от 2021 година " За историческото единение на Руснаци и украинци ", както ISW заяви по-рано.
Путин призна, че общоруските проукраински доброволчески сили се състоят от съветски жители на фона на продължаващите трансгранични набези в Белгородска област на 18 март. Путин съобщи на 18 март, че " четири групи предатели " (вероятно имайки поради съветските Доброволчески корпус, легион " Свобода на Русия ", сибирски батальон и ичкерийски доброволци) правят трансгранични набези в Русия и загатват, че Русия ще екзекутира предателите.
Путин твърди, че съветските сили са ликвидирали 800 от общо 2500 напълно съветски проукраински чиновници, които съгласно него са взели участие в осъществяването на офанзивите в Русия.
По-рано Путин упрекна " украинските сили " в осъществяването на трансграничните набези на 12 до 15 март. Politico неотдавна заяви, че Франция е подготвена да построи коалиция от страни, които са отворени за изпращане на западен боен личен състав в Украйна след неотдавнашните изказвания на Путин, че " западните ескалации ", като изпращането на военни контингенти на НАТО в Украйна, могат да застрашат нуклеарен спор.
Твърдението на Путин, че западен боен личен състав към този момент оперира в Украйна, допуска, че той има вяра, че Западът към този момент е нарушил тази хипотетична " алена линия " и по този метод западната угриженост по отношение на реакцията на Русия на нарушаването на " алената линия " (ако тя в миналото е съществувала изобщо) е неоснователен. ISW по-рано означи, че украинските сили и западната помощ за Украйна са минали хипотетичните " червени линии " на Русия няколко пъти в хода на войната, без да провокират забележителна съветска реакция, което демонстрира, че доста от " алените линии " на Русия най-вероятно са осведомителни интервенции, предопределени да възпира дейностите на Украйна и Запада.
Говорителят на съветското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова безпричинно упрекна Украйна, че е направила на 17 март известия удар с дрон против военна база в Приднестровието, отделилата се от Русия република Молдова, евентуално като част от продължаваща хибридна интервенция на Кремъл, ориентирана към дестабилизиране на Молдова. На 17 март Захарова съобщи, че ударът е украински " опит да се посее суматоха измежду съветските гласоподаватели в Приднестровието ".
Освен това Захарова твърди, че формалните молдовски изказвания, отричащи присъединяване на Украйна в удара, са " нелепи ". Приднестровските управляващи упрекнаха молдовските управляващи в " несъответстваща реакция " на удара и предходни " терористични офанзиви " в Приднестровието. По-рано молдовското Бюро за реинтеграция съобщи, че ударът с дрона е бил съзнателно предопределен да всее боязън и суматоха в Приднестровието, намеквайки, че ударът е част от противникова осведомителна интервенция, ориентирана към Молдова, а Украинският център за противопоставяне на дезинформацията упрекна Русия, че е направила удара против манипулират осведомителното пространство.
ISW не може без значение да ревизира детайлностите за единичния удар с дрон в Приднестровието или да разпознава виновните участници, само че е малко евентуално украинските сили да са направили удара поради лимитираните средства, употребявани при удара, и незначителността на задачата. Русия или обвързваните с Русия участници биха могли да се възползват от удара, с цел да продължат продължаващите старания на Кремъл да сложи осведомителни условия, с цел да оправдаят разнообразни съветски хибридни интервенции, ориентирани към дестабилизиране на Молдова.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ