Руският опозиционер Кара-Мурза: Дори да ни избият всички, други ще заемат нашето място
Руският опозиционен деятел Владимир Кара-Мурза даде документално изявление за немския вестник BILD от колонията в Омск, където изтърпява наказване за отнемане от независимост за интервал от 25 години. Основните точки от мненията му за изданието, представени от:
" Вече стартирам да привиквам с ролята на Желязната маска - през последните шест месеца, откогато бях превозен от московски затвор в Сибир, седях в единична килия и в цялостна изолираност от другите пандизчии. Както искрено ми сподели един от началниците на омска колония № 6: " Няма да ви пуснем в лагера, вие заразявате хората тук с вашите възгледи. Както виждате, не съм ви излъгал “.
" Стаята ми е към три на четири метра. Под тавана има дребен прозорец с решетка. Цял ден или се разхождам из килията, или седнал съм на скамейка на масата. В килията ми е разрешено да имам единствено две книги, чаша за вода, чехли, сапун и четка за зъби - всичко останало е в склада. Единствените смислени действия тук са писма, които се дават дружно с материали за писане за лимитирано време, и четене “.
" Най-трудното нещо е невъзможността да поддържам връзка със фамилията си. През двете години затвор приказвах два пъти по телефона с децата си и един път с жена ми. Забраниха ми да звъня и от Москва, и в този момент тук, от Сибир. Отново, уви, нищо ново. Отмъщението освен на политически съперници, само че и на техните фамилии също е в руските обичаи “.
" Да се страхувам в моята обстановка евентуално би било необичайно. В съветската политика съм повече от 20 години и през всичките тези години бях съпротива на режима на Путин. Ние знаем цената на несъгласието в днешна Русия. <...> Ние чудесно разбираме, че настоящето държавно управление може да прави с нас каквото си желае. Но <...> те към момента няма да могат да спрат бъдещето. Дори и да избият всички нас, които през днешния ден се назовават " лица на опозицията “, това значи, че други ще дойдат на нашето място “.
" Знам сигурно, че – каквито и думи да се пишат в изреченията и каквито и условия да се афишират от хора в черни мантии – прав съм аз, а не тези, които ме сложиха тук. Знам, че нарушителите са тези, които започнаха войната, а не тези, които се пробват да я спрат. Че е в полза на моите съграждани да пребивавам в съвременно демократично общество, а не в репресивна автокрация. Че Русия е велика европейска страна, а не провинция на Китай, в каквато настоящето държавно управление се пробва да я трансформира “.
" Вече стартирам да привиквам с ролята на Желязната маска - през последните шест месеца, откогато бях превозен от московски затвор в Сибир, седях в единична килия и в цялостна изолираност от другите пандизчии. Както искрено ми сподели един от началниците на омска колония № 6: " Няма да ви пуснем в лагера, вие заразявате хората тук с вашите възгледи. Както виждате, не съм ви излъгал “.
" Стаята ми е към три на четири метра. Под тавана има дребен прозорец с решетка. Цял ден или се разхождам из килията, или седнал съм на скамейка на масата. В килията ми е разрешено да имам единствено две книги, чаша за вода, чехли, сапун и четка за зъби - всичко останало е в склада. Единствените смислени действия тук са писма, които се дават дружно с материали за писане за лимитирано време, и четене “.
" Най-трудното нещо е невъзможността да поддържам връзка със фамилията си. През двете години затвор приказвах два пъти по телефона с децата си и един път с жена ми. Забраниха ми да звъня и от Москва, и в този момент тук, от Сибир. Отново, уви, нищо ново. Отмъщението освен на политически съперници, само че и на техните фамилии също е в руските обичаи “.
" Да се страхувам в моята обстановка евентуално би било необичайно. В съветската политика съм повече от 20 години и през всичките тези години бях съпротива на режима на Путин. Ние знаем цената на несъгласието в днешна Русия. <...> Ние чудесно разбираме, че настоящето държавно управление може да прави с нас каквото си желае. Но <...> те към момента няма да могат да спрат бъдещето. Дори и да избият всички нас, които през днешния ден се назовават " лица на опозицията “, това значи, че други ще дойдат на нашето място “.
" Знам сигурно, че – каквито и думи да се пишат в изреченията и каквито и условия да се афишират от хора в черни мантии – прав съм аз, а не тези, които ме сложиха тук. Знам, че нарушителите са тези, които започнаха войната, а не тези, които се пробват да я спрат. Че е в полза на моите съграждани да пребивавам в съвременно демократично общество, а не в репресивна автокрация. Че Русия е велика европейска страна, а не провинция на Китай, в каквато настоящето държавно управление се пробва да я трансформира “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ