Няма нищо по-крехко от тревогата на бащиното сърце ♥ Евгений ЛЕОНОВ
Руският артист, изиграл огромни и дребни функции, комични и трагични персонажи в киното, театъра и малкия екран, завоювал милиони сърца, подарявайки на публиката своето. Евгений Леонов, който помним от ”Белоруската гара ” и „ Кин-Дза-Дза! ”, с чиито глас приказва обичаният воин на децата Мечо Пух.
„ Ще остана в Ленинград две седмици, по тази причина ще ти пиша обстойно и необятно, всеки ден ”, по този начин стартира първото писмо на артиста до единственият му наследник Андрей. Тогава той е в девети клас. Носталгични и ласкави, писмата на Леонов се трансформират в трогателна бащина изповед. „ Знаеш ли, Андрюша, не се опасявай от несполуките. Най-важното е да подготвиш своя дух. Като за полет в космоса – подготвен на всичко! ”, написа той. Споделяме едно от тези прочувствени писма.
Андрюша, бит ме, както те обичам аз. Знаеш ли, какво благосъстояние е това – любовта. Наистина, някои мислят, че моята обич е такава една... и от нея огромна изгода няма... А може и моята любов да ти пречи да бъдеш добър възпитаник? За всичките девет години в учебно заведение, аз по този начин и в никакъв случай за нищо не те наказах.
Спомняш ли си, по какъв начин правеше смешни физиономии застанал пред черната дъска, целият клас се заливаше от смях, а след това учителката ме викаше на дълги диалози. Видът ми тогава беше като на три пъти отговорен, сядах в ъгъла, а тя ме наказваше като малко момченце. Готов бях на всевъзможни унижения, а на нея все й беше малко – „ Целият урок провали, 45 минути изгубихме, синът ви нищо не знае, само че не дава и на останалите да учат, по тази причина ви извиках да го вземете от учебно заведение. Той не схваща от дума! ”
„ Е, мисля, че през днешния ден ще му зашия един пестник, и това е! ” – с тия мисли прекосявам учебния двор.
От неспокойствие не мога да седна нито в такси, нито в тролей, по тази причина вървя пешком... Една жена носи тежка чанта, детето й плаче, само че когато ме вижда се усмихва, а зад тила си слушам майка му: „ Ето видя ли, и Мечо Пух ти се смее! ”.
...Есенният вятър ме брули. Вървя към дома с възприятие, че съм понесъл върху себе си удар. Е, добре... Влизам вкъщи, дефинитивно не запомнил за шамара, а виждайки те, запитвам: „ Какви маймунджилъци си правил в час, дето на всички са се харесали, покажи ги и на нас. ” И се смеем.
И по този начин до идващия път. Майка ти не желае да иде в учебно заведение. Аз лежа и си мисля: да ме бяха извикали още тая нощ на фотоси в някой различен град, или да не ме бяха пуснали от подготовки... На сутринта майка ти плаче, а аз анулирам полета, избавям се от подготовки, и търча към учебното заведение, да заема мястото си в ъгъла.
Затова ти пиша тези писма, с цел да поправя, в случай че нещо съм сбъркал, и вероятно наподобявам смешно и неуместно като някои мои персонажи. Но това съм аз. Истината е, сине, че няма нищо по-крехко от паниката на бащиното сърце.
Когато съм самичък вкъщи, скърбя, припомням си всяка твоя дума и всеки твой въпрос, и ми се желае да можем да беседваме безпределно... струва ми се, че целият живот няма да ни стигне да си кажем всичко. Но знаеш ли, кое е най-важното, което разбрах след гибелта на моята майка и твоя баба? Ех, Андрюша, в случай че има в твоя живот човек, пред който не се боиш да бъдеш дребен и малоумен, изцяло гол в своето признание, знай, че този човек е твоята протекция.
А аз скоро ще си бъда вкъщи...
Татко,
Ленинград, 3.Х.1974
Снимки: cont.ws, tvperson.ru
