Новите роби: как Русия съживява ГУЛАГ
Руските управляващи имат намерение да подменят трудовите мигранти от Централна Азия със… пандизчии. Това предложение за пръв път в директен текст направи Федералната работа по осъществяване на наказванията. И начаса се оказа, че измежду управлението на Русия няма съперници на концепцията. Подкрепа за нея оповестиха Министерството на правораздаването, Следственият комитет и даже Валерий Фадеев, ръководител на Съвета за правата на индивида. За този Съвет би трябвало единствено да уточним, че не е публичен, а е към президента Владимир Путин.
Властите настояват, че за „ трудоустрояването “ на пандизчиите има както пазарно, по този начин и юридическо съображение. Но дали да им имаме вяра?
Робски труд за гигантските планове на путинизма
Всъщност новата концепция въобще не е нова: пандизчиите в Русия от много време поставят труд. Федералната работа по осъществяване на наказванията е един от най-едрите работодатели в страната, а нейният „ личен състав “ нито може без да пита да приключи трудовия контракт, нито да изиска покачване на заплатата. За основаване на личен профсъюз пък и дума не може да става.
Оборотът от труда на пандизчиите възлиза на милиарди, открива следствие на „ Новая газета “ и „ Трансперънси Интернешънъл “. В системата процъфтява и корупцията. Бившият началник на Федералната работа Александър Раймер даже самичък попадна зад решетките поради измами. А през днешния ден таман тази комерсиализирана, обрасла с десетки компании и податлива на корупция работа желае да се захване с „ насочването “ на пандизчиите към „ непринуден труд “.
Шефът на Министерството на правораздаването Константин Чуйченко, който е състудент на някогашния министър председател Дмитрий Медведев, споделя напълно искрено, че новият план се бил родил в следствие от огромния интерес на управляващите към „ крупни капиталови планове, при които числеността на лицата, изтърпяващи санкции под формата на поправителен труд, ще съставлява хиляда и повече индивида “. С други думи: тъкмо както по руско време, тук става дума за потреблението на пандизчии в гигантските градежи на комунизма. И по-точно - на путинизма.
Обещават на хората работа по специалността и почтено възнаграждение. Но в очертаващата се скица те в действителност ще бъдат просто запас, който Федералната работа ще разпределя сред държавните и комерсиалните поръчки. Точно както преди време Петър Първи позволи крепостните селяни да се закрепостяват освен към земята, само че и към фабриките. Тоест, в това отношение Русия има много по-стар и по-богат опит от руския ГУЛАГ. Макар че ГУЛАГ е нещо невиждано в международен мащаб, като се имат поради размерите на насилствената трудова употреба на пандизчиите.
Чудно ли е освен това състояние, че паралелно с построяването на нова „ затворническа трудова империя “ съветските управляващи вършат и цинични опити да оправдават остарялата? Стига се до такава степен, че в държавна медия откриваме рубриката „ ГУЛаг “, а публикации разказват руските лагери като „ обществен асансьор “ за най-бедните прослойки в Съюз на съветските социалистически републики, които трябвало да бъдат щастливи, че в лагерите ги хранят по три пъти дневно, а от време на време даже ги лекуват.
Самият Съветски съюз, изключително по времето на Сталин, несъмнено не изглеждаше като парадайса на земята, само че в ГУЛАГ беше доста, доста по-страшно от живота на средностатистическия жител. Не приказвам единствено за това, че възможностите да излезеш жив от лагера, даже когато си с релативно къса присъда, не бяха окуражаващо високи. Имало е интервали, в които там е умирал всеки пети пандизчия.
Няма никакъв смисъл да спорим с циничната обосновка, че „ градежът на столетието “ през 21 век трябвало да се построява още веднъж с трудовата мощ на пандизчиите. Авторите на сходни публикации явно не са чели разтърсващите описания на Александър Солженицин и Варлам Шаламов - на тях очевидно им стигат книгите, които разказват Сталин като ефикасен управител. Нека обаче единствено за момент да си представим цех на „ Тесла “, където работят хиляди пандизчии. И рекламния слоган: „ Ръчното сглобяване - по-благонадеждно от Ролс Ройс! “.
ГУЛАГ 2.0?
В цялата тази полемика на напред във времето излиза един основен въпрос: за доброволността на въпросния труд. Та нали против Китай да вземем за пример непрекъснато се насочва обвиняването, че употребява насилствения труд на пандизчии?
Разбира се, съветските управляващи непрестанно твърдят, че всичко ще бъде проведено на пазарен принцип. Затворниците щели да бъдат трудоустроявани съгласно специалността им и щели да получават съответни заплати. Което явно значи възнаграждение, сравнимо с това на трудовите мигранти от Централна Азия. Сега вместо тези хора, на акулите на съветския бизнес ще бъдат хвърлени пандизчиите. Това важи преди всичко за строителния отрасъл, където постоянно трябват огромен брой ниско квалифицирани служащи.
А откакто са ниско квалифицирани - за какви съответни заплати можем да приказваме? Същото важи и за по този начин наречената „ доброволност “. Добре знае се, че и сега в затворническите колонии, където действат някакви индустриални предприятия, пандизчиите са принудени да работят. За методите на тази насила можем единствено да си вършим догадки.
Та нали добре знаем, че в структурите за осъществяване на наказванията в Русия изтезанията са нещо всекидневно. Признава го даже упоменатият министър Чуйченко, въпреки да употребява внимателния израз „ обособени дефекти “. А там, където изтезават, просто не може да става и дума за непринуден труд. Затова не е инцидентно, че съветските управляващи се пробват да поизлъскат имиджа на ГУЛАГ: в сегашната обстановка и при този метод към тематиката нищо друго не им и остава.
Автор: Иван Преображенский * Той е претендент на историческите науки, специалист по Централна и Източна Европа и създател на седмична колонка за Руската редакция на Дойче Веле.
Властите настояват, че за „ трудоустрояването “ на пандизчиите има както пазарно, по този начин и юридическо съображение. Но дали да им имаме вяра?
Робски труд за гигантските планове на путинизма
Всъщност новата концепция въобще не е нова: пандизчиите в Русия от много време поставят труд. Федералната работа по осъществяване на наказванията е един от най-едрите работодатели в страната, а нейният „ личен състав “ нито може без да пита да приключи трудовия контракт, нито да изиска покачване на заплатата. За основаване на личен профсъюз пък и дума не може да става.
Оборотът от труда на пандизчиите възлиза на милиарди, открива следствие на „ Новая газета “ и „ Трансперънси Интернешънъл “. В системата процъфтява и корупцията. Бившият началник на Федералната работа Александър Раймер даже самичък попадна зад решетките поради измами. А през днешния ден таман тази комерсиализирана, обрасла с десетки компании и податлива на корупция работа желае да се захване с „ насочването “ на пандизчиите към „ непринуден труд “.
Шефът на Министерството на правораздаването Константин Чуйченко, който е състудент на някогашния министър председател Дмитрий Медведев, споделя напълно искрено, че новият план се бил родил в следствие от огромния интерес на управляващите към „ крупни капиталови планове, при които числеността на лицата, изтърпяващи санкции под формата на поправителен труд, ще съставлява хиляда и повече индивида “. С други думи: тъкмо както по руско време, тук става дума за потреблението на пандизчии в гигантските градежи на комунизма. И по-точно - на путинизма.
Обещават на хората работа по специалността и почтено възнаграждение. Но в очертаващата се скица те в действителност ще бъдат просто запас, който Федералната работа ще разпределя сред държавните и комерсиалните поръчки. Точно както преди време Петър Първи позволи крепостните селяни да се закрепостяват освен към земята, само че и към фабриките. Тоест, в това отношение Русия има много по-стар и по-богат опит от руския ГУЛАГ. Макар че ГУЛАГ е нещо невиждано в международен мащаб, като се имат поради размерите на насилствената трудова употреба на пандизчиите.
Чудно ли е освен това състояние, че паралелно с построяването на нова „ затворническа трудова империя “ съветските управляващи вършат и цинични опити да оправдават остарялата? Стига се до такава степен, че в държавна медия откриваме рубриката „ ГУЛаг “, а публикации разказват руските лагери като „ обществен асансьор “ за най-бедните прослойки в Съюз на съветските социалистически републики, които трябвало да бъдат щастливи, че в лагерите ги хранят по три пъти дневно, а от време на време даже ги лекуват.
Самият Съветски съюз, изключително по времето на Сталин, несъмнено не изглеждаше като парадайса на земята, само че в ГУЛАГ беше доста, доста по-страшно от живота на средностатистическия жител. Не приказвам единствено за това, че възможностите да излезеш жив от лагера, даже когато си с релативно къса присъда, не бяха окуражаващо високи. Имало е интервали, в които там е умирал всеки пети пандизчия.
Няма никакъв смисъл да спорим с циничната обосновка, че „ градежът на столетието “ през 21 век трябвало да се построява още веднъж с трудовата мощ на пандизчиите. Авторите на сходни публикации явно не са чели разтърсващите описания на Александър Солженицин и Варлам Шаламов - на тях очевидно им стигат книгите, които разказват Сталин като ефикасен управител. Нека обаче единствено за момент да си представим цех на „ Тесла “, където работят хиляди пандизчии. И рекламния слоган: „ Ръчното сглобяване - по-благонадеждно от Ролс Ройс! “.
ГУЛАГ 2.0?
В цялата тази полемика на напред във времето излиза един основен въпрос: за доброволността на въпросния труд. Та нали против Китай да вземем за пример непрекъснато се насочва обвиняването, че употребява насилствения труд на пандизчии?
Разбира се, съветските управляващи непрестанно твърдят, че всичко ще бъде проведено на пазарен принцип. Затворниците щели да бъдат трудоустроявани съгласно специалността им и щели да получават съответни заплати. Което явно значи възнаграждение, сравнимо с това на трудовите мигранти от Централна Азия. Сега вместо тези хора, на акулите на съветския бизнес ще бъдат хвърлени пандизчиите. Това важи преди всичко за строителния отрасъл, където постоянно трябват огромен брой ниско квалифицирани служащи.
А откакто са ниско квалифицирани - за какви съответни заплати можем да приказваме? Същото важи и за по този начин наречената „ доброволност “. Добре знае се, че и сега в затворническите колонии, където действат някакви индустриални предприятия, пандизчиите са принудени да работят. За методите на тази насила можем единствено да си вършим догадки.
Та нали добре знаем, че в структурите за осъществяване на наказванията в Русия изтезанията са нещо всекидневно. Признава го даже упоменатият министър Чуйченко, въпреки да употребява внимателния израз „ обособени дефекти “. А там, където изтезават, просто не може да става и дума за непринуден труд. Затова не е инцидентно, че съветските управляващи се пробват да поизлъскат имиджа на ГУЛАГ: в сегашната обстановка и при този метод към тематиката нищо друго не им и остава.
Автор: Иван Преображенский * Той е претендент на историческите науки, специалист по Централна и Източна Европа и създател на седмична колонка за Руската редакция на Дойче Веле.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ