Руската дипломация се бори яростно за запазването на съветските военни

Руската дипломация се бори гневно за запазването на руските военни монументи в България, въпреки че някои от тях са отдадени на измислени герои и на нелепи случайности.

В България има 180 монументи на червеноармейци от Втората международна война, съгласно регистъра на посолството на Русия. Върху доста от тях, като Братската могила в Карнобат написа: “Тук са положени костите на руските войни, починали за освобождението на България от фашизма ”. Част от паметниците, като този на Альоша в Пловдив и, не са отдадени на съответни жертви.

До ден сегашен няма публични данни какъв брой са починалите червеноармейци в България, както и какъв брой са починали в борба “за освобождението ”.

Погребаните в България са 1089 души

Неофициален и непълен отговор на единия въпрос има - заровените в България са 1089 души. До тази цифра са стигнали “търсачи ”, издирвали предците си в няколко съветски форума и профилирани уеб сайтове. По-голямата част от заровените у нас (25-30%) са убити или ранени на територията на някогашна Югославия или са умряли от остарели рани в български лечебни заведения. Най-голямото всеобщо заравяне е било във Видин поради борбата с немските сили и сръбски паравоенни при прохода Връшка чука.
Редакцията предлага
В “Държавен списък ” се пази “Акт за предаване на военното гробище и паметника на заровените във Видин руски войни от Трети украински фронт от майор Фирсов на кмета на Видин ” от 8 януари 1945 година От него излиза наяве, че там са заровени 131 бойци. Във Видинската болница са умряли и десетки немски военнопленници. Големи погребения има и в Кула, която е била покрай бойните дейности.

Около 30 души са починалите при самолетни произшествия. Един от тези случаи е увековечен в могила във врачанското село Малорад, където на 26 септември се разрушава руски бомбардировач Douglas A-20 Havoc/Boston, доставен от Съединени американски щати. Загива целият екипаж от 8 души. На уеб страницата pobeda1945.su са събрани документи за този случай. Впечатляваща е историята на водача Леонид Грузинский, който води война от първите дни на войната. През септември 1943 самолетът му е свален, той е покорен и откаран в лагера Stalag Luft II, след година е освободен от Червената войска и незабавно е върнат на фронта.

Сред останалите паметни плочи в листата има починали подводничари, чиито тела морето е изхвърлило през 1941-42 година, починали при разминиране, починали при пожар, по време на учения или от чиста нелепост. Пример за това е паметникът в Бургас на 44 бойци, натровили се със алкохол. Паметната плоча с имената им беше сложена от съветското посолство едвам в края на предходната година в парк „ Изгрев “, само че на нея не е документирана повода за гибелта им.

Паметниците се множат

Костите на някои от заровените войни са премествани на друго място и по този начин се усилват паметниците, защото и старите плочи остават. През 2016 година на съветски имот в столичния квартал Княжево е открит монумент “на мястото, където са препогребани 14 руски бойци, ”. Част от тези 14 бойци са умряли от раните си, а останалите - в автомобилна злополука.

Няма нито един разказан случай на умрял в пердах с фашисти в България и това към този момент се признава и от Русия. Но за сметка на това някои от описаните като “руски военни погребения ” са меко казано нелепи. Така петербургската социална организация " Помним всех поимённо " (Помним всички поименно) е присъединила в листата и гробовете на Тодор Живков и Владимир Заимов, защото са Герои на Съветския съюз.

Яростта, с която съветската дипломация се бори за запазването на тези монументи у нас и другаде в Източна Европа, приказва, че на тях се гледа като на артефакти, маркиращи имперската ѝ зона на въздействие.



Вижте и това видео на Дъждовни води:
Руската галерия в София, която провокира скандал