Русия посреща юбилейната 75-та годишнина от победата във Великата отечествена

Русия посреща юбилейната 75-та годишнина от успеха във Великата отечествена война в изискванията на строга карантина поради коронавирусната зараза. За първи път от 25 години на Девети май не се състоя обичайният Парад на успеха на Червения площад в Москва, който беше отсрочен за по-късна дата. Задължителното честване на празника с боен церемониал беше въведено с федерален закон през 1995г. Отложени бяха и станалите изключително известни през последните години шествия на безсмъртния полк, по време на които участниците носят портретите на миналите през фронта свои починали родственици и близки.

Макар и без всеобщи обществени мероприятия хората ще отбележат 9 май, тъй като нищо не може да изтрие загатна за високата цена, която заплащат руснаците и останалите нации на някогашния Съветски съюз по време на войната - 27 милиона жертви.

За 9-ти май като ден за родолюбив екстаз или за сериозен размисъл за най-голямата покруса в историята на 20-ти век, и за използването и злоупотребата с историческата памет е идната среща в „ Събота 150 “. Той е с Николай Сванидзе - прочут историк, публицист и член на Съвета по правата на индивида при президента на Русия. С него беседва кореспондентът ни в Москва Ангел Григоров.

- Как ще повлияят на празничната атмосфера въведените в страната ограничавания поради коронавирусната зараза?

- За каква празнична атмосфера въобще може да става дума?! Какъв празник, когато хората си стоят у дома?! Не просто си стоят у дома, само че и се опасяват за живота си, за здравето си и за бъдещото си богатство. Бих споделил, че да приказваме за празник не е подходящо.

- Поправете ме в случай че бъркам, само че ми прави усещане, че още от началото на годината в Русия се следи мощна патриотична готовност. В обществените си изяви президентът Путин обръща особено внимание на Втората международна война. На какво се дължи това?

- Всъщност тази патриотична акция стартира не при започване на годината, а доста преди този момент. Мисля, че тя е обвързвана с юбилейната 75-а годишнина от успеха. Нашата политическа власт от дълго време залага на историята. Тя искаше да я употребява за повишение на рейтинга и легитимността си, с цел да затвърди това, което беше замислено посредством нулирането на президентските мандати и поправките в конституцията.

Темпераментът, с който се разискват нашите исторически победи и търсенето на нашите врагове постоянно оказва помощ за повишението на рейтинга. По този метод ще бъде увеличена изборната интензивност по време на гласуването за поправките в конституцията. Защото главната корекция, несъмнено, не е обвързвана с Бога, с това, че бракът е съюз сред мъжа и дамата, а с опцията Путин да се кандидатира още веднъж, като че ли в никакъв случай до момента не е бил наш президент. Той разчиташе, а и продължава да разчита, че преобладаващото болшинство ще гласоподава за тази корекция. Сега, несъмнено, става все по-трудно да се разчита на това.

- Възможно ли е патриотичната акция да е съветският отговор на опитите за инспектиране на историята на Втората международна война в някои европейски страни?

- Ако приказваме за кардиналните резултати от войната, то никой не ги ревизира. Страните от Оста - хитлеристка Германия, милитаристка Япония и фашистка Италия - претърпяха проваляне. А съдружниците в антихитлеристката коалиция, отпред със Съветския съюз, удържаха победа. Никой не може да ревизира това. Никой не се пробва да спори по тази тематика, тъй като е безсмислено. Ако някой се опита, би било смешно и неуместно. Също толкоз смешно и неуместно би било всеки от спечелилите да стартира да дърпа​ чергата към себе си. Този спор няма да може да бъде решен и по тази причина той е изцяло деструктивен самичък по себе си. Победиха всички дружно.

- Какво мислите за резолюцията на Европейския парламент, в която написа, че Втората международна война е директен резултат от нацистко-съветския контракт за ненападение, прочут като Пакта " Молотов-Рибентроп "?

- Тя е прекомерно внезапна, само че също по този начин не можем да кажем, че ние въобще не сме имали отношение към започването на Втората международна война от страна на Хитлер. Имали са отношение и англичаните и французите, които подписаха Мюнхенския сговор с Хитлер. Честно казано, разликата е в това, че те не оправдават Мюнхенския сговор. А у нас на най-високо политическо ниво се приказва, че Пактът „ Молотов-Рибентроп “ освен е бил неминуем, само че е бил подписан по незабравим метод, че това е успех на руската дипломация. Не мога да схвана по какъв начин може да се хвалиш с нещо, от което би трябвало да се срамуваш.

- Ще ви дам различен образец. В публично изказване на Евросъюза по случай 75-ата годишнина от освобождението на Освиенцим се споделя, че съдружниците са освободили концентрационния лагер, без да се прецизира, че това в действителност е дело на Червената войска. Нима това е инцидентно?

- Мисля, че не е инцидентно. Червената войска освободи Освиенцим и това е исторически факт. Още един път споделям, че диалогът, при който всеки дърпа чергата към себе си и твърди, че основната заслуга е негова, е изцяло деструктивен и от наша страна, и от страна на нашите съперници.

- Можем ли да кажем, че историята се употребява за конюнктурни политически цели и в Русия, и в редица европейски страни?

- Разбира се, че се употребява за конюнктурни политически цели. Втората международна война, която е Велика Отечествена за Съветския съюз и за Русия, е огромно историческо събитие и, несъмнено, постоянно съществува изкушението то да се употребява за политически цели. Това не е неоправдателно, само че би трябвало да се прави доста по-коректно.

- Какво персонално за вас значи датата 9 май?

- 9 май е Ден на успеха, само че бих споделил, че това наименование не отразява в задоволителна степен отношението към този ден, което се е основало в нашето семейство и в страната измежду хората, които са имали отношение към войната. Поколението на спечелилите си отиде. Най-младите, които са воювали са на по 93-94 години. За страдание мъжете в Русия не живеят дълго и по тази причина тези хора към този момент са доста малко. Тези, които не са имали отношение към войната гледат на нея през призмата на успеха.

Денят на успеха в действителност е ден на мира. На 9 май 1945-а хората са чествали мира, а не успеха над Хитлер. Ясно е, че тя е била извоювана, само че това е станало по-рано. След Сталинград е било ясно, че ще бъде реализирана победа. След Курск към този момент не е имало никакви подозрения, че е строшен гръбнакът на хитлеристката машина, че Хитлер е мъртвец. Затова на 9 май са чествали не успеха, в която от дълго време никой не се е съмнявал. Празнували са, че са престанали да стрелят, че ще има мир.

Затова в този момент, когато виждаме това милитаристично вдъхновение, когато обличат децата във военни униформи, когато боядисват детските колички в зелено, когато пишат по колите „ Можем да повторим “… Какво можете да повторите, простаци? 30 милиона починали руски хора?! Ето това е огромната разлика сред моето усещане на Деня на успеха и усещането на доста други хора, в това число на част от нашето политическо управление за жалост.

- Освен военни униформи за деца в магазините се продават балони във формата на танкове и оръдия и всевъзможни странни аксесоари, свързани с Деня на успеха. Струва ми се, че 9 май е трансфорат в сполучлива комерсиална марка.

- Така е. Налице е комерсиална марка с някакъв легализиран псевдопатриотичен уклон. Но това не е най-страшното. По-страшно е милитаристичното наличие, което се придава на този празник. Празникът на мира като че ли се трансформира в празник на войната, на милитаризма, на това, че сме подготвени още веднъж да водиме война. С кого? За какво? Не е ясно.

- Отива ли си дружно с ветераните и здравословният човешки боязън от войната?

- До огромна степен да. Разбира се. Ветераните също са били разнообразни. Воювали са милиони хора. Ако вземем отношението на ветераните фронтоваци към войната като цяло, то Денят на успеха е бил празник на изтощени хора… Уморени, тъжни, победили, само че и изгубили доста на фронта, претърпели доста. Както вярно се пееше в остарялата руска ария, това е " празник със сълзи в очите ".

Превръщането на всичко това в някакво радостно и блестящо мероприятие вкарва в подвеждане младежта, която си мисли, че на 22 юни 1941 година Хитлер ни е нападнал, а по-късно е пристигнал Денят на успеха. А в промеждутъка сред 22 юни и 9 май не е имало нищо. Не е имало война, не е имало ужаси. Затова обичам да виждам старите руски филми за войната и не обичам новите. Новите филми са като екшън игри за компютър. А старите филми, правени от хора, които са воювали, не са за войната, а за хората на фронта. За човешките връзки, за човешкото достойнство, за превъзмогването на страха, за мъжеството, за хората в рискова обстановка.