Руска журналистка: Русия може да бъде погълната от съседите си
Русия може да бъде погълната от съседите си. Това написа украинската журналистка Светлана Моренец, която е и бежанка от войната, в английския вестник „ Телеграф “. Анализът ѝ публикуваме без редакторска интервенция на
Съпротивата на Украйна против нашествието на Путин унищожи концепцията за съветската непобедимост. Всички към този момент са наясно, че Русия не е непобедимата империя, за която Москва се мъчеше да се показа както външно, по този начин и вътрешно. И тъкмо когато Русия се пробва да разгласи Украйна за своя, други страни следят части съветска земя, виждайки опция, защото войната демонстрира какъв брой слаба е съветската войска. Републиките в състава на Русия чакат подобаващия миг, с цел да изместят тиранина. Кремъл би трябвало да внимава с пропагандирането на свят, в който е задоволително да се завземат територии със мощ. Това единствено приканва другите да подражават и да изискат елементи от Русия за себе си.
Япония беше първата страна, която наруши мълчанието си след пълномащабното навлизане в Украйна предходната година. Токио съобщи за Курилските острови, че е " изцяло недопустимо, че северните територии към момента не са върнати след противозаконната им окупация от Съветския съюз преди 77 години ". Тази анексия докара до прогонването на японците от южните острови и от този момент двете страни не съумяват да реализират компромис. Разговорите се провалиха, когато Путин сподели, че не желае да връща територии, а единствено да придобие нови.
Китай също стартира да изготвя карти, на които част от Сибир и съветския Далечен изток са маркирани като китайски. Големи площи от китайската земя са анексирани от Русия през XIX век. Без да може да си върне тази територия по кротичък път, Пекин се стреми към икономическа агресия към Байкал и интензивно купува и наема земи наоколо до границата.
В Полша се твърди, че Русия е окупирала Калининградска област през 1945 година и че Варшава има право да претендира за нея. Турция, Азербайджан, Казахстан и даже Украйна също биха могли да имат интерес да се борят за съветски земи. Руските бойци, проникнали в Белгородска област под украински байрак, послужиха като увещание на Путин, че и други биха могли да изискат да си върнат " изконните територии ". Киев се стреми да възвърне границите си от 1991 година и да постави завършек на войната. И въпреки всичко вероятността руснаците в заточение да трансфорат съветските гранични райони в " национални републики " се преглежда като мечтана отплата за дейностите на Москва в Донбас.
Докато Москва се стреми към разширение на европейските си граници, националните автономии в Русия и техните водачи в заточение плануват деколонизация на Русия, мечтаейки да я разделят на 34 самостоятелни страни. Засега националноосвободителните придвижвания отсъстват заради подтисничество и гонене в Русия. Когато Съветският съюз се разпадна, няколко района в Русия оповестиха своя държавен суверенитет, само че бяха накарани да замълчат. Тези райони имат конституции, в които се декларира суверенитетът им като обособени страни, като връзките им с Москва се уреждат с контракти за систематизиране на властта. Тези правила са " спящи ", само че могат да бъдат задействани, незабавно щом режимът показва некадърност да държи империята под надзор.
Кремъл изпитва основателни опасения от вероятен резултат на доминото във връзка с искане на суверенитет. Руската стопанска система разчита на преразпределението на ресурсите от районите към Москва. Перспективата да получат надзор над личните си финанси може да подтикне локалните елити да се стремят към самостоятелност. Унищожаването на Чечня сподели на други народи, които са били принудително присъединени към Русия, по какъв начин Москва се оправя със " сепаратистите ". Въпреки това Кремъл тласка популацията на тези райони към ръба, като хвърля мъжете им на бойното поле в Украйна като пушещо месо.
Най-бедните райони в Русия са най-засегнати от военната тегоба. В Дагестан, Калмикия и Бурятия се организираха антивоенни манифестации, на които водачите на републиките се оповестиха срещу военната тегоба. Те считат, че са третирани като жители втора класа въз основа на етническия си генезис, спрямо живеещите в Санкт Петербург или Москва. Нарастващият брой ковчези, доставяни от фронтовата линия в дребни градове и села, в допълнение подклажда огъня. Веднъж разпалено, освободителното придвижване може да обхване голям брой райони, оставяйки на режима единствено тези територии, които са твърдо свързани с съветския разказ и не желаят да се освободят от имперското ръководство.
Украинското държавно управление има вяра, че империалистическите упоритости на Русия би трябвало да приключат със правдивост за всички. То е признало Курилските острови и Чеченската република Ичкерия за краткотрайно окупирани от Русия и поддържа политиците в заточение от съветските национални малцинства. Украйна упорства, че с цел да се реализира нескончаем мир в Източна Европа, войските на Москва би трябвало да изоставен освен Крим и Донбас, само че и Приднестровието, Абхазия, Нагорни Карабах. Това е идеалистична фантазия, съвсем невъзможна, тъй като Путин няма да отстъпи и сантиметър земя гратис.
Все отново би било рационално Москва да си пази гърба. Може да се окаже, че жъне това, което е посяла, защото съветските земи се оказват прекомерно примамливи за съседите ѝ - и за потиснатите ѝ жители.
Съпротивата на Украйна против нашествието на Путин унищожи концепцията за съветската непобедимост. Всички към този момент са наясно, че Русия не е непобедимата империя, за която Москва се мъчеше да се показа както външно, по този начин и вътрешно. И тъкмо когато Русия се пробва да разгласи Украйна за своя, други страни следят части съветска земя, виждайки опция, защото войната демонстрира какъв брой слаба е съветската войска. Републиките в състава на Русия чакат подобаващия миг, с цел да изместят тиранина. Кремъл би трябвало да внимава с пропагандирането на свят, в който е задоволително да се завземат територии със мощ. Това единствено приканва другите да подражават и да изискат елементи от Русия за себе си.
Япония беше първата страна, която наруши мълчанието си след пълномащабното навлизане в Украйна предходната година. Токио съобщи за Курилските острови, че е " изцяло недопустимо, че северните територии към момента не са върнати след противозаконната им окупация от Съветския съюз преди 77 години ". Тази анексия докара до прогонването на японците от южните острови и от този момент двете страни не съумяват да реализират компромис. Разговорите се провалиха, когато Путин сподели, че не желае да връща територии, а единствено да придобие нови.
Китай също стартира да изготвя карти, на които част от Сибир и съветския Далечен изток са маркирани като китайски. Големи площи от китайската земя са анексирани от Русия през XIX век. Без да може да си върне тази територия по кротичък път, Пекин се стреми към икономическа агресия към Байкал и интензивно купува и наема земи наоколо до границата.
В Полша се твърди, че Русия е окупирала Калининградска област през 1945 година и че Варшава има право да претендира за нея. Турция, Азербайджан, Казахстан и даже Украйна също биха могли да имат интерес да се борят за съветски земи. Руските бойци, проникнали в Белгородска област под украински байрак, послужиха като увещание на Путин, че и други биха могли да изискат да си върнат " изконните територии ". Киев се стреми да възвърне границите си от 1991 година и да постави завършек на войната. И въпреки всичко вероятността руснаците в заточение да трансфорат съветските гранични райони в " национални републики " се преглежда като мечтана отплата за дейностите на Москва в Донбас.
Докато Москва се стреми към разширение на европейските си граници, националните автономии в Русия и техните водачи в заточение плануват деколонизация на Русия, мечтаейки да я разделят на 34 самостоятелни страни. Засега националноосвободителните придвижвания отсъстват заради подтисничество и гонене в Русия. Когато Съветският съюз се разпадна, няколко района в Русия оповестиха своя държавен суверенитет, само че бяха накарани да замълчат. Тези райони имат конституции, в които се декларира суверенитетът им като обособени страни, като връзките им с Москва се уреждат с контракти за систематизиране на властта. Тези правила са " спящи ", само че могат да бъдат задействани, незабавно щом режимът показва некадърност да държи империята под надзор.
Кремъл изпитва основателни опасения от вероятен резултат на доминото във връзка с искане на суверенитет. Руската стопанска система разчита на преразпределението на ресурсите от районите към Москва. Перспективата да получат надзор над личните си финанси може да подтикне локалните елити да се стремят към самостоятелност. Унищожаването на Чечня сподели на други народи, които са били принудително присъединени към Русия, по какъв начин Москва се оправя със " сепаратистите ". Въпреки това Кремъл тласка популацията на тези райони към ръба, като хвърля мъжете им на бойното поле в Украйна като пушещо месо.
Най-бедните райони в Русия са най-засегнати от военната тегоба. В Дагестан, Калмикия и Бурятия се организираха антивоенни манифестации, на които водачите на републиките се оповестиха срещу военната тегоба. Те считат, че са третирани като жители втора класа въз основа на етническия си генезис, спрямо живеещите в Санкт Петербург или Москва. Нарастващият брой ковчези, доставяни от фронтовата линия в дребни градове и села, в допълнение подклажда огъня. Веднъж разпалено, освободителното придвижване може да обхване голям брой райони, оставяйки на режима единствено тези територии, които са твърдо свързани с съветския разказ и не желаят да се освободят от имперското ръководство.
Украинското държавно управление има вяра, че империалистическите упоритости на Русия би трябвало да приключат със правдивост за всички. То е признало Курилските острови и Чеченската република Ичкерия за краткотрайно окупирани от Русия и поддържа политиците в заточение от съветските национални малцинства. Украйна упорства, че с цел да се реализира нескончаем мир в Източна Европа, войските на Москва би трябвало да изоставен освен Крим и Донбас, само че и Приднестровието, Абхазия, Нагорни Карабах. Това е идеалистична фантазия, съвсем невъзможна, тъй като Путин няма да отстъпи и сантиметър земя гратис.
Все отново би било рационално Москва да си пази гърба. Може да се окаже, че жъне това, което е посяла, защото съветските земи се оказват прекомерно примамливи за съседите ѝ - и за потиснатите ѝ жители.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ