Не Украйна, а износът на Русия натиска цената на пшеницата
Русия е страната с максимален остатък на създадена пшеница в света, който се изнася В момента тя залива пазарите с по-евтино жито, постоянно под борсовите цени, на фона на спадащо световно търсене Прогнозите са цените на пшеницата да продължат да падат - до исторически ниски равнища доникъде на 2024 година
Внушенията в България, че цените на пшеницата са ниски поради износа на Украйна и заливането на пазара у нас с нейна продукция просто не са правилни. Фактът, че украинското жито, внасяно в страната, е нищожно количество, без никакво въздействие, даже няма смисъл да се разяснява. Извън него има няколко фактора, на които е добре да се обърне внимание.
Пшеницата е борсово търгувана стока и цената, на която се изнася, внася и продава в България и всяка друга страна, се базира на котировките на интернационалните пазари. По същия метод това се случва с цената на петрола, да вземем за пример, която се отразява и в цените на бензина. При зърното нормално има търгове за количества от огромни търговци и страни, само че котировките по този начин или другояче се движат към борсовите. По информация на Bloomberg обаче точно Русия е продала пшеница в контракт с Египет, на цена под тази в обществените търгове. Факторът Русия Важен фактор е точно държанието на Русия - страната, която нахлу в Украйна през февруари 2022 година и с този акт внезапно увеличи цените на пшеницата тогава. След това котировките започнаха да се намаляват внезапно и през днешния ден са на най-ниските си равнища от три години. Това е и шегата, която си направиха пазарите с доста от търговците - те чакаха, че цената ще продължи да пораства и задържаха количества за по-висока облага в бъдеще. Очакванията им обаче се оказаха неправилни, както се случи с българските производители.
Русия е страната с максимален остатък на създадена пшеница и най-големият експортьор. След нея са Австралия, Съединени американски щати, Канада, Европейски Съюз и Украйна, която се чака да изнесе 17 млн. тона - прогноза, която е с доста условия. За съпоставяне България добива към 6.5 млн. тона на година, като изнася към 3 млн. тона. Огромни количества създават Китай и Индия, само че то остава за вътрешно ползване.
Реклама
Според последния отчет на американското министерство на земеделието (September WASDE Report) Русия е произвела 92 млн. тона пшеница през пазарната 2022-2023 година, от които е изнесла 46 млн. тона. За почналата 2023-2024 година упованията са за произвеждане от 85 млн. тона и експорт на рекордните 49 млн. тона, което е най-голямото в света. Тези прогнози се основават на удобното време в Русия, което усили добивите в края на късната годишна продукция през август.
Освен това самата Русия намалява цените на своята пшеница за експорт - FOB котировките на житото с 12.5% протеин, в която са включени всички разноски по доставката за продавача до пристанището, за октомври е 235 $ за звук, по отношение на 240 $ седмица по-рано, по данни на консултантската компания IKAR, представени от Reuters.
Друга консултантска компания в агробизнеса - Sovecon, чака тази цена да се движи в границите на 244-246 $ за звук FOB, което е спад с 3 по отношение на миналата седмица. Пак съгласно Sovecon през предходната седмица Русия е изнесла 1.24 млн. тона пшеница, спрямо 1.03 млн. тона седмица по-рано, базирайки се на пристанищни данни. Това е най-високото сходно число от август 2021 година
В допълнение към низходящия напън, отчетът на WASDE демонстрира, че прогнозите за световното ползване са ревизирани надолу с 210 хиляди тона до 796 млн. тона на фона на по-ниското търсене в Югоизточна Азия, Северна Африка и Канада. Това е и другият фактор, който би трябвало да се следи - а точно международното търсене и баланс.
Реклама
Липсата на дъжд в Аржентина пък накара стоковите тържища да смекчат прогнозите за реколтата в страната с 600 хиляди тона, показва Тradingeconomics в собствен коментар. Първи транспортен съд от Украйна
Друг фактор за натиска на цената е въпреки всичко и държанието на Украйна - във вторник, 19 септември от пристанище Черноморск потегли първият транспортен съд, който проби съветската морска обсада и се движи в кулоар към Босфора, претрупан с 3000 тона пшеница. Втори, предопределен за Египет, се товари сега, заяви в платформата X Олександр Кубратов, вицепремиер и инфраструктурен министър на Украйна. ⛴️The vessel RESILIENT AFRICA with 3K tons of wheat has left the port of Chornomorsk and is heading towards the Bosphorus.
This is the one of two vessels that entered the port of Chornomorsk last week through a temporary corridor for civilian vessels established by the Ukrainian
- Oleksandr Kubrakov (@OlKubrakov)
Внушенията в България, че цените на пшеницата са ниски поради износа на Украйна и заливането на пазара у нас с нейна продукция просто не са правилни. Фактът, че украинското жито, внасяно в страната, е нищожно количество, без никакво въздействие, даже няма смисъл да се разяснява. Извън него има няколко фактора, на които е добре да се обърне внимание.
Пшеницата е борсово търгувана стока и цената, на която се изнася, внася и продава в България и всяка друга страна, се базира на котировките на интернационалните пазари. По същия метод това се случва с цената на петрола, да вземем за пример, която се отразява и в цените на бензина. При зърното нормално има търгове за количества от огромни търговци и страни, само че котировките по този начин или другояче се движат към борсовите. По информация на Bloomberg обаче точно Русия е продала пшеница в контракт с Египет, на цена под тази в обществените търгове. Факторът Русия Важен фактор е точно държанието на Русия - страната, която нахлу в Украйна през февруари 2022 година и с този акт внезапно увеличи цените на пшеницата тогава. След това котировките започнаха да се намаляват внезапно и през днешния ден са на най-ниските си равнища от три години. Това е и шегата, която си направиха пазарите с доста от търговците - те чакаха, че цената ще продължи да пораства и задържаха количества за по-висока облага в бъдеще. Очакванията им обаче се оказаха неправилни, както се случи с българските производители.
Русия е страната с максимален остатък на създадена пшеница и най-големият експортьор. След нея са Австралия, Съединени американски щати, Канада, Европейски Съюз и Украйна, която се чака да изнесе 17 млн. тона - прогноза, която е с доста условия. За съпоставяне България добива към 6.5 млн. тона на година, като изнася към 3 млн. тона. Огромни количества създават Китай и Индия, само че то остава за вътрешно ползване.
Реклама
Според последния отчет на американското министерство на земеделието (September WASDE Report) Русия е произвела 92 млн. тона пшеница през пазарната 2022-2023 година, от които е изнесла 46 млн. тона. За почналата 2023-2024 година упованията са за произвеждане от 85 млн. тона и експорт на рекордните 49 млн. тона, което е най-голямото в света. Тези прогнози се основават на удобното време в Русия, което усили добивите в края на късната годишна продукция през август.
Освен това самата Русия намалява цените на своята пшеница за експорт - FOB котировките на житото с 12.5% протеин, в която са включени всички разноски по доставката за продавача до пристанището, за октомври е 235 $ за звук, по отношение на 240 $ седмица по-рано, по данни на консултантската компания IKAR, представени от Reuters.
Друга консултантска компания в агробизнеса - Sovecon, чака тази цена да се движи в границите на 244-246 $ за звук FOB, което е спад с 3 по отношение на миналата седмица. Пак съгласно Sovecon през предходната седмица Русия е изнесла 1.24 млн. тона пшеница, спрямо 1.03 млн. тона седмица по-рано, базирайки се на пристанищни данни. Това е най-високото сходно число от август 2021 година
В допълнение към низходящия напън, отчетът на WASDE демонстрира, че прогнозите за световното ползване са ревизирани надолу с 210 хиляди тона до 796 млн. тона на фона на по-ниското търсене в Югоизточна Азия, Северна Африка и Канада. Това е и другият фактор, който би трябвало да се следи - а точно международното търсене и баланс.
Реклама
Липсата на дъжд в Аржентина пък накара стоковите тържища да смекчат прогнозите за реколтата в страната с 600 хиляди тона, показва Тradingeconomics в собствен коментар. Първи транспортен съд от Украйна
Друг фактор за натиска на цената е въпреки всичко и държанието на Украйна - във вторник, 19 септември от пристанище Черноморск потегли първият транспортен съд, който проби съветската морска обсада и се движи в кулоар към Босфора, претрупан с 3000 тона пшеница. Втори, предопределен за Египет, се товари сега, заяви в платформата X Олександр Кубратов, вицепремиер и инфраструктурен министър на Украйна. ⛴️The vessel RESILIENT AFRICA with 3K tons of wheat has left the port of Chornomorsk and is heading towards the Bosphorus.
This is the one of two vessels that entered the port of Chornomorsk last week through a temporary corridor for civilian vessels established by the Ukrainian
- Oleksandr Kubrakov (@OlKubrakov)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ