Българските следи в края на Втората световна война
Румяна Михнева
Декември е един от значимите месеци на годината - месец на равносметка. На 1 декември 1944 държавното управление на Царство България взема решение Първа българска войска в състава на Трети украински фронт да стане дейна част от воюващите на страната на съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики сили.
След 5 септември 1944, когато Москва афишира на България война, страната претърпява комплицирани, спорно оценени и към момента мотив за прочувствени реакции времена. Ето за какво всяко ново писмено удостоверение, било то архивен документ или мемоари оказват помощ освен на историците, само че и на обществеността да основава по-балансиран облик на епохата. Неочаквано подобен текст се появи на бял свят при започване на 90-те години на предишния към този момент век. Съдбата както на създателя, по този начин и на съчинението са белязани от комплицираните премеждия на света през двайсети век. Авторът на оповестените напълно през 2000 година " Записки за войната " е Борис Слуцки (Слуцкий на руски), братовчед на дългогодишния началник на АМАН - военното разузнаване на Израел и Мосад Меир Амид, за който Моше Даян твърди, че е единственият му другар. При приемането на Слуцки в Съюза на писателите един от изказващите го назовава " най-хубавият измежду нас ". Редакторите ценят стиховете му, само че се боят да ги разгласяват, тъй като се твърди, че е " най-съветския десидент ". Иля Еренбург - " домашният евреин " на Сталин незабавно след 1945 включва в едно от най-известните си съчинения " Кьолнската яма " част от негова поема, за която на фронта се счита, че е национално творчество.
Веднага след анулацията от болшевиките на така наречен " зони за заселване ", където живеят в южните региони на Руската империя, Украйна, Белорусия Литва и Полша най-вече юдеи, двама братя Слуцки - Шимон-Ицхак Наумович Слуцки и Абрам Наумовича Слуцки, вземат решение да търсят другаде щастието си. Абрам бащата на Борис се мести в Харков, а Шимон-Ицхак бащата на Меир, напуща с транспортен съд Крим, с цел да се засели в Съединени американски щати, само че усяда в Палестина, дн. Израел и интензивно взе участие в основаването на първите кибуци. Роденият в Палестина Меир е известна персона в Израел. След 1948 той у един от най-храбрите израелски военни и е изключително недолюбван в Съюз на съветските социалистически републики. Създателят на израелския елементи със особено предопределение (спец.наз.)
Меир Амид управлява интервенция за открадване от Ирак на най новия през 60-те години руски модел на боен аероплан. Приносът към за подсилване на израелските разследващи служби и войска са високо ценени, поради умеенето на Меир да мисли стратегически и прави оценка всяка опция за укрепването на еврейската страна. Пътят на братовчед му Борис Абрамович Слуцки е доста по-драматичен, а тази роднинска непосредственост очевидно е част от отношението към него след 1945 без значение от фронтовите му заслуги. През юни 1941 той приключва Литературния институт А.М. Горки, а по едно и също време и Юридическия факултет на Московския държавен университет. На фронта младият боен прокурор е от първите дни на Отечествената война. След тежко раняване в главата е оставен да служи в частите за радиопропаганда. През 1944 - 1945 Борис Слуцки се числи към щата на 7-ти отдел на Трети украински фронт и дава отговор с изключение на за пропагандата и за връзките с локалните политически сили. Това му разрешава да остави скъпи мемоари за страните, през които се движи Червената войска в края на войната.
Текстът е написан през лятото на 1945 в Грац и занесени още през есента на същата година в Москва, където се завръща в отпуск за малко. За тези Записки се твърди, че това е един от първите руски " самиздати ". Съчинението му е четено от стеснен кръг персонални другари. Част от екземплярите са изгубени. Един е съхранен архива на Еренбург, а авторския образец е открит в персоналния списък на създателя едвам при започване на 90-те години измежду стотиците непубликувани негови стихове. По това време той самият към този момент е умрял след трудно боледуване, дължащо се на контузията в главата, получена на фронта.
Едва през 2000 година Записките са издадени изцяло, дружно със стихове за войната. Текстът на този неповторим извор за историята включително на България към момента не е преведен на български и не е оценен от наши историци, за жалост. Острото око на създателя, безспорният му белетристичен гений, възприятие за комизъм, както и неконвенционален му политически нюх за събития ни показват друг исторически пъзел от христоматийно известни събития, изпъстрени с нюанси на подробност, забелязан от един неоспорим гений. Ние твърдо сме уверени, че Съюз на съветските социалистически републики е могъл да не афишира война на страната ни, която пази въпреки и чудноват, само че неутралитет по отношение на Съюз на съветските социалистически републики, не къса дипломатическите си връзки и не разрешава присъединяване на български войски в състава на Вермахта. Интересно, само че сходно, въпреки и конкретизирано е мнението и на създателя на Записките. Той безусловно написа " На 5 септември България бе подложена на всемирно оскърбление ", само че прецизира, това, което през днешния ден мнозина пропущат - само този акт осуетява нахлуване на непознати войски от Юг, също така англофилите в страната не се оказват подготвени да споделят властта с Отечествения фронт, въпреки да е имало договорености за това.
Отделът, в който работи Слуцки, е подготвил 20 000 листовки, призоваващи войските ни да не стрелят, само че те се оказват изцяло ненужни. Граничните бариерите са вдигнати, а въодушевени тълпи препълват пътищата и площадите. На място младите руски офицери, изучавали " политкоректния " вид на историята на Руската империя, ненадейно се сблъскват с позитивната страна на външната й политика. Те са стъписани от паметниците, свързани с руско-турската освободителна война, отношението на българите към Русия и надлежно към тях самите. Мълвата, че Руската империя е на респект измежду българите, се разнася по частите. Полковете, придвижващите с интензивен марш на Запад, вършат несанкционирани отклонения от десетки километри, с цел да видят Мавзолея в Плевен, белите монументи в близките поля, Шипка и следят русофилските прояви в дребните градчета. Последното карат един от генералите да праща адютантите си, с цел да схванат на какво се дължи този възторг. Разговори с леви и десни общественици, някогашни партизани, царски офицери и хора от Двореца, леви адвокати и англофили разрешат на Слуцки да заключи, че българите са русофили, а югославяните - съветофили.
На място една от дилемите му е била определяне на настроенията на популацията. Това изяснява срещите му с представителите на локалните евреи в Плевен и мюсюлмани в Русе, диалозите в кръчмите, с задържаните провинили се червеноормейци, с офицерите, командващи елементи, в които има и български бойци. Така картината на онази 1944-1945 става на единствено трагична, както сме привикнали да я одобряваме, а цялостна с значими " дребни " единствено на пръв взор нюанси за епохата наричана окупация или избавление - едно гранично време на спорове и конфликт на хрумвания, които наследниците постоянно преекспонират, водени от днешните си пристрастия отвън историческия им подтекст.
Част от достолепията на този текст е сравнението на събитията у нас със прилежащите ни страни и държанието на българския хайлайф. Една от тематиките е отношението на царски офицери към героя от Лайпциг - Георги Димитров, за който самият създател написа, че е прекомерно значима фигура за този дребен народ.
Книгата е отдадено на събития след лятото на 1944 на Балканите и в Средна Европа и това разрешава на създателя да направи съпоставяне и оценки за народопсихологията. " През септември 1944 година инспектирах лагер от немски пленници в Разград... партизаните, още несвикнали да бъдат субекти, а не обекти на наказателната система, ги хранеха с четиристотин грама самун дневно и им даваха някаква друга гозба. Фрицовете недоволстваха, а братушките сепнато се поучаваха с мен дали храната им е задоволително. В Югославия такива наглеци като тези от дълго време щяха да лежат на камари. Такава е разликата в националните темпераменти ".
Една от тематиките, по които се разсъждава в специфична глава на книгата е, ориста на дребните локални " царчета ", измежду които и престолонаследника Симеон Сакскобургготски и майка му кралица Йоана. От тази част на Записките научаваме и кой е, съгласно създателя, първият награден с български медал руски боен - елементарен водач.
Военната тематика и присъединяване на българи във военните дейности след декември 1944 е една от най-ярките в текста. В страниците, отдадени на нашето присъединяване, е разказано жалкото положение на въоръжението ни, продадено ни от съюзна Германия.
Картината на настроенията на българите през есента на 1944 е допълнена от още няколко значими линии - задържаните в пандизите, евреите и българските мюсюлмани.
Трудно в този къс текст могат да се опиша всички моменти от взаимното присъединяване на българите в боевете до края на войната, който в Грац българското командване отбелязва с величествен прием в чест на съюзната Червена войска, придружен от гала по награждаване с висши български военни оценки на руски командири. Явно една забавна задача за българските историци е да създадат притежание на обществеността и експертите този забавен текст, основан от директен участник във войната.
Декември е един от значимите месеци на годината - месец на равносметка. На 1 декември 1944 държавното управление на Царство България взема решение Първа българска войска в състава на Трети украински фронт да стане дейна част от воюващите на страната на съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики сили.
След 5 септември 1944, когато Москва афишира на България война, страната претърпява комплицирани, спорно оценени и към момента мотив за прочувствени реакции времена. Ето за какво всяко ново писмено удостоверение, било то архивен документ или мемоари оказват помощ освен на историците, само че и на обществеността да основава по-балансиран облик на епохата. Неочаквано подобен текст се появи на бял свят при започване на 90-те години на предишния към този момент век. Съдбата както на създателя, по този начин и на съчинението са белязани от комплицираните премеждия на света през двайсети век. Авторът на оповестените напълно през 2000 година " Записки за войната " е Борис Слуцки (Слуцкий на руски), братовчед на дългогодишния началник на АМАН - военното разузнаване на Израел и Мосад Меир Амид, за който Моше Даян твърди, че е единственият му другар. При приемането на Слуцки в Съюза на писателите един от изказващите го назовава " най-хубавият измежду нас ". Редакторите ценят стиховете му, само че се боят да ги разгласяват, тъй като се твърди, че е " най-съветския десидент ". Иля Еренбург - " домашният евреин " на Сталин незабавно след 1945 включва в едно от най-известните си съчинения " Кьолнската яма " част от негова поема, за която на фронта се счита, че е национално творчество.
Веднага след анулацията от болшевиките на така наречен " зони за заселване ", където живеят в южните региони на Руската империя, Украйна, Белорусия Литва и Полша най-вече юдеи, двама братя Слуцки - Шимон-Ицхак Наумович Слуцки и Абрам Наумовича Слуцки, вземат решение да търсят другаде щастието си. Абрам бащата на Борис се мести в Харков, а Шимон-Ицхак бащата на Меир, напуща с транспортен съд Крим, с цел да се засели в Съединени американски щати, само че усяда в Палестина, дн. Израел и интензивно взе участие в основаването на първите кибуци. Роденият в Палестина Меир е известна персона в Израел. След 1948 той у един от най-храбрите израелски военни и е изключително недолюбван в Съюз на съветските социалистически републики. Създателят на израелския елементи със особено предопределение (спец.наз.)
Меир Амид управлява интервенция за открадване от Ирак на най новия през 60-те години руски модел на боен аероплан. Приносът към за подсилване на израелските разследващи служби и войска са високо ценени, поради умеенето на Меир да мисли стратегически и прави оценка всяка опция за укрепването на еврейската страна. Пътят на братовчед му Борис Абрамович Слуцки е доста по-драматичен, а тази роднинска непосредственост очевидно е част от отношението към него след 1945 без значение от фронтовите му заслуги. През юни 1941 той приключва Литературния институт А.М. Горки, а по едно и също време и Юридическия факултет на Московския държавен университет. На фронта младият боен прокурор е от първите дни на Отечествената война. След тежко раняване в главата е оставен да служи в частите за радиопропаганда. През 1944 - 1945 Борис Слуцки се числи към щата на 7-ти отдел на Трети украински фронт и дава отговор с изключение на за пропагандата и за връзките с локалните политически сили. Това му разрешава да остави скъпи мемоари за страните, през които се движи Червената войска в края на войната.
Текстът е написан през лятото на 1945 в Грац и занесени още през есента на същата година в Москва, където се завръща в отпуск за малко. За тези Записки се твърди, че това е един от първите руски " самиздати ". Съчинението му е четено от стеснен кръг персонални другари. Част от екземплярите са изгубени. Един е съхранен архива на Еренбург, а авторския образец е открит в персоналния списък на създателя едвам при започване на 90-те години измежду стотиците непубликувани негови стихове. По това време той самият към този момент е умрял след трудно боледуване, дължащо се на контузията в главата, получена на фронта.
Едва през 2000 година Записките са издадени изцяло, дружно със стихове за войната. Текстът на този неповторим извор за историята включително на България към момента не е преведен на български и не е оценен от наши историци, за жалост. Острото око на създателя, безспорният му белетристичен гений, възприятие за комизъм, както и неконвенционален му политически нюх за събития ни показват друг исторически пъзел от христоматийно известни събития, изпъстрени с нюанси на подробност, забелязан от един неоспорим гений. Ние твърдо сме уверени, че Съюз на съветските социалистически републики е могъл да не афишира война на страната ни, която пази въпреки и чудноват, само че неутралитет по отношение на Съюз на съветските социалистически републики, не къса дипломатическите си връзки и не разрешава присъединяване на български войски в състава на Вермахта. Интересно, само че сходно, въпреки и конкретизирано е мнението и на създателя на Записките. Той безусловно написа " На 5 септември България бе подложена на всемирно оскърбление ", само че прецизира, това, което през днешния ден мнозина пропущат - само този акт осуетява нахлуване на непознати войски от Юг, също така англофилите в страната не се оказват подготвени да споделят властта с Отечествения фронт, въпреки да е имало договорености за това.
Отделът, в който работи Слуцки, е подготвил 20 000 листовки, призоваващи войските ни да не стрелят, само че те се оказват изцяло ненужни. Граничните бариерите са вдигнати, а въодушевени тълпи препълват пътищата и площадите. На място младите руски офицери, изучавали " политкоректния " вид на историята на Руската империя, ненадейно се сблъскват с позитивната страна на външната й политика. Те са стъписани от паметниците, свързани с руско-турската освободителна война, отношението на българите към Русия и надлежно към тях самите. Мълвата, че Руската империя е на респект измежду българите, се разнася по частите. Полковете, придвижващите с интензивен марш на Запад, вършат несанкционирани отклонения от десетки километри, с цел да видят Мавзолея в Плевен, белите монументи в близките поля, Шипка и следят русофилските прояви в дребните градчета. Последното карат един от генералите да праща адютантите си, с цел да схванат на какво се дължи този възторг. Разговори с леви и десни общественици, някогашни партизани, царски офицери и хора от Двореца, леви адвокати и англофили разрешат на Слуцки да заключи, че българите са русофили, а югославяните - съветофили.
На място една от дилемите му е била определяне на настроенията на популацията. Това изяснява срещите му с представителите на локалните евреи в Плевен и мюсюлмани в Русе, диалозите в кръчмите, с задържаните провинили се червеноормейци, с офицерите, командващи елементи, в които има и български бойци. Така картината на онази 1944-1945 става на единствено трагична, както сме привикнали да я одобряваме, а цялостна с значими " дребни " единствено на пръв взор нюанси за епохата наричана окупация или избавление - едно гранично време на спорове и конфликт на хрумвания, които наследниците постоянно преекспонират, водени от днешните си пристрастия отвън историческия им подтекст.
Част от достолепията на този текст е сравнението на събитията у нас със прилежащите ни страни и държанието на българския хайлайф. Една от тематиките е отношението на царски офицери към героя от Лайпциг - Георги Димитров, за който самият създател написа, че е прекомерно значима фигура за този дребен народ.
Книгата е отдадено на събития след лятото на 1944 на Балканите и в Средна Европа и това разрешава на създателя да направи съпоставяне и оценки за народопсихологията. " През септември 1944 година инспектирах лагер от немски пленници в Разград... партизаните, още несвикнали да бъдат субекти, а не обекти на наказателната система, ги хранеха с четиристотин грама самун дневно и им даваха някаква друга гозба. Фрицовете недоволстваха, а братушките сепнато се поучаваха с мен дали храната им е задоволително. В Югославия такива наглеци като тези от дълго време щяха да лежат на камари. Такава е разликата в националните темпераменти ".
Една от тематиките, по които се разсъждава в специфична глава на книгата е, ориста на дребните локални " царчета ", измежду които и престолонаследника Симеон Сакскобургготски и майка му кралица Йоана. От тази част на Записките научаваме и кой е, съгласно създателя, първият награден с български медал руски боен - елементарен водач.
Военната тематика и присъединяване на българи във военните дейности след декември 1944 е една от най-ярките в текста. В страниците, отдадени на нашето присъединяване, е разказано жалкото положение на въоръжението ни, продадено ни от съюзна Германия.
Картината на настроенията на българите през есента на 1944 е допълнена от още няколко значими линии - задържаните в пандизите, евреите и българските мюсюлмани.
Трудно в този къс текст могат да се опиша всички моменти от взаимното присъединяване на българите в боевете до края на войната, който в Грац българското командване отбелязва с величествен прием в чест на съюзната Червена войска, придружен от гала по награждаване с висши български военни оценки на руски командири. Явно една забавна задача за българските историци е да създадат притежание на обществеността и експертите този забавен текст, основан от директен участник във войната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ