Румен Радев беше избран за президент на Република България с

Румен Радев беше определен за президент на Република България с гласовете на голям брой десни и демократично разсъждаващи хора, които не желаеха да си причинят още веднъж разновидността президент на ГЕРБ.

Ако тези хора знаеха какви ще ги приказва през днешния ден Радев - т.е., че няма изрично да осъжда съветската експанзия против Украйна, а ще подлива всекидневно вода на държавното управление, и че ще заблуждава българите, че България ще се въвлече война, в случай че даде оръжие на Украйна, в никакъв случай нямаше да гласоподават за него. Само че генерално през 2020 и 2021 година натовският военачалник Румен Радев беше почнал да се държи друго, евентуално и поради интернационалната изолираност, в която беше попаднал тогава.

Актуалните позиции на президента ни са освен позорни, както ги охарактеризира Асен Василев, а и рискови за българския народен интерес. Интерес, който е явен: България принадлежи и би трябвало да продължи да принадлежи на Цивилизования свят, чиито съществени представители са страните от НАТО и Европейския съюз.

Алтернативата, която и най-заклетите путинофили надали желаят, е светът на убийствата, изнасилванията, униженията, кражбите, корупцията, бедността и несвободата.

Поведението на Румен Радев от ФАКТИ обсъдихме с политолога Христо Панчугов.

Интервюто ни с него четете в идващите редове:

- Г-н Панчугов, в пост във Facebook написахте, че държанието на президента Румен Радев граничи с национално изменничество. Бихте ли доразвили това Ваше мнение?

- Заключенията, които прави, и внушенията, които се пробва да прави, без към този миг да е споделил нещо в прав текст, обслужват непосредствено съветския интерес и повтарят съветски тези. Второ, те нямат връзка с действителността, демонстрират липса на обикновен опит да се проучва действителността на база обстоятелствата и да се вземат решения, които са учредени на националния интерес. А той в този случай даже не би трябвало да бъде отгатван, защото е вписан в Стратегията за национална сигурност на България, която беше обновена през 2018 година, когато Румен Радев към този момент беше президент.

За това държание има три вероятни пояснения. Едното е безспорна некадърност да се вземат решения, учредени на действителни обстоятелства, което е елементарна нелепост. Второ, има непознат интерес, който стои в основата на сходен вид държание, което граничи с национално изменничество, дори напряко си е национално изменничество. Третата опция е демагогията, за която самият президент приказва. Опит да се капитализира върху някакви краткосрочни електорални настройки - т.е. президентът споделя това, което счита, че неговите гласоподаватели желаят да чуят.

И трите благоприятни условия са еднообразно безотговорни, еднообразно пагубни, в случай че те стартират да преобладават в публичния спор, и приказват еднообразно за некадърност на президента да извършва функционалностите си. В този смисъл, хубаво е да се обмисли процедура по импийчмънт. Вече има апели за това.

- Смятате ли, че реализирането на такава процедура е реалистично?

- Със сигурност може да бъде стартирана. За това са нужни 1/4 от народните представители - да се подпишат под началото на процедура за импийчмънт със съответните претекстове. А към този момент почнала процедурата, тя ще изпрати няколко ясни сигнала. Първо, че това е държание (б.р. държанието на президента Радев), което е безусловно недопустимо от позиция на българската политика. Второ, че въпреки всичко има здрава основа в този Парламент, която същински би желала да отбрани българския народен интерес, надлежно прозападната ориентировка на България. Третият сигнал, който ще бъде излъчен, е обвързван с същинската концепция за смяна на метода, по който се прави политика. И той ще е учреден не толкоз на целенасоченост, откакто някои партии играха играта на президента в границите на предходната цяла година, а на това, че тези партии ще декларират, че си признават грешката - " не преценихме добре същността на президента " - и считат да я изправим. За мен това са три значими сигнала тъкмо в този съответен миг.

- За нов политически план ли се готви Румен Радев или желае да продължи да менторства на политически планове?

- Опцията за менторство ще завърши относително скоро. Въпреки че Радев стартира неотдавна втория си мандат, той въпреки всичко има обозримо бъдеще - идващите 4 години най-много.

Основните драми на българските президенти са две. Първата е, че те биваха избирани доста млади на тази позиция. Тоест, откакто си постигнал върха, бидейки държавен глава на България, въпросът, какво следва оттук насетне, продължава да виси със страшна мощ. Ние във времето видяхме много странни, много амбициозни планове да се раждат и провалят в резултат на тази мотивация.

Вторият им е проблем е, че се оказват директни представители на българското общество, само че без да имат пълномощията да осъществят тази рекламация на законни представители на цялото българско общество. Демократичните ни президенти нямат институционалните права да осъществят това посланичество, което още веднъж подхранва тяхната упоритост след края на мандата им.

В този смисъл, в случай че хипотезата е, че в действителност Румен Радев приказва това, което счита, че неговите гласоподаватели желаят да чуят, явно опитът е да се сътвори нов политически план, който непосредствено ще сложи под опасност това, което в българското общество до този миг се считаше за признат консенсус - а точно принадлежността на България към демократичния, демократичен, евроатлантически свят. И с оглед това, огромният проблем сега не е институционалната война сред държавно управление и президент, а разделянето, което в българската политическа система стартира да минава през линията дали България е демократична страна, принадлежаща на евроатлантическия свят, или в противен случай - тя е една страна, в която мощната ръка е по-важна и по-скоро е насочена към Евразия. За мен това е същинският конфликт, който занапред ще се развива.

Съвсем нов план или обявения план на Стефан Янев визирате?

- Според мен тези две неща са свързани. Президентът не може да го оглави заради институционалната си принадлежност, само че след края на мандата му ние ще го забележим покрай плана на Стефан Янев.

- Прогнозирате, че до този предстоящ миг, след към 4 години, планът на Янев към момента съществува?

- Трудно е да се предвижда, виждали сме доста еднодневки. Но пък бих споделил, че в случай че това държавно управление продължава да се държи по същия метод, идващите избори ще бъдат прекомерно скоро. И допускам, че ние ще забележим обединяване към тази линия, за която към този момент стана дума - евроазиатската принадлежност. Дори и да не бъде легитимирана по този метод, явно това обединяване ще бъде обвързвано с опит за подкопаване на доверието към европейските институции. Форма на евроскептицизъм и НАТОскептицизъм - дума, която не беше известна до неотдавна в България. Вероятно ще забележим сполучливо влизане в идващия Парламент на един или няколко от субектите, проведени към сходен вид обръщение. Възможно е Стефан Янев да бъде част от сходно нещо.

Ако се върна съответно на въпроса ви, не се колебая в голямото количество запас, който ще бъде налят в тази план точно тъй като явно сега борбата е все по-належаща и ще става все по-ожесточена. До огромна степен обаче капацитетът на сходен вид планове не зависи толкоз от ресурса, който имат, колкото от желанието на естествените политически субекти да се преборят с тези трендове и да забележим едно свястно ръководство. Ако ние стартираме да виждаме едно ръководство с явен дневен ред и с ясно декларирани политически полезности, свързани с принадлежността на България, това от ден на ден и повече ще лишава от поддръжката на сходен вид планове. В този случай Стефан Янев няма да оцелее в идващите 4 години. Ако обаче продължаваме да виждаме тази несигурност, липса на политическо водачество, отсъствието от публичния спор на главните водачи на естествените партии, тогава този план ще има от ден на ден почва, върху която да пораства.

- Познавайки към този момент политикът Румен Радев, може ли съгласно Вас той да " влезе в обувките " на парламентарната народна власт и да го забележим в първите редове на Народното събрание като водач на парламентарна група, или в случай че се впусне в действителната политика, отвън президентската институция, ще е по-скоро в изискванията на някакво властническо ръководство, за което вие загатнахте с възможната ни евроазиатска принадлежност?

- Евроазиатската принадлежност е " мократа фантазия " на господин Радев, само че аз не считам, че тя има същински капацитет за реализация в България. Това обаче ще е посланието - концепцията за президентска република, концепцията за мощната ръка, концепцията за " неуспеха " на демокрацията без подозрение ще влезе в реториката на новия политически индивид. Но Румен Радев ще бъде заставен да влезе в границите на демократичната система - не за друго, а тъй като консенсусът за това, че България е демократична страна, ще бъде непокътнат и представителната народна власт към този миг е без конкуренция. Не мисля, че има същинска основа, нито същинско съображение да се приказва за президентска република в българския подтекст.

- Има ли Радев качества за представителна народна власт?

- Все повече се колебая. Внушенията, които прави, по-скоро приказват за потребление на демократичните принадлежности единствено за частна приложимост, което е проблем най-малко от Аристотел насам, когато става въпрос за народна власт.