Идва преди раждането, изчезва преди смъртта...
Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (27 февруари 1861 година - 30 март 1925 г.) е австрийски мъдрец и езотерик, създател на течението антропософия. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на учреденото от него придвижване в разнообразни области. В педагогиката основава концепцията за Валдорфско учебно заведение. Предлага антропософски версии на познания от разнообразни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, антропософска вяра и биодинамично земеделие).
Ние би трябвало да се научим да разбираме какъв тип нематериалност съществува там, долу, оттатък 17-те прага на съзнанието. Ние би трябвало да приказваме за съзнателна нематериалност, а не за неволен разум. Да, ние би трябвало да бъдем наясно, че нищо не знаем за многото неща, които протичат в нас - в действителност би било неприятно за нас, в случай че обикновено бяхме съзнателни за всичко това.
Представете си да вземем за пример по какъв начин бихме се справили с яденето и пиенето, в случай че трябваше да бъдем осведомени с всички физиологични и биологични процеси, които протичат сега, когато гълтаме парче храна! Всичко това се прави неумишлено и там работят духовни сили, даже в чисто физиологичното царство. Но вие ще се съгласите, че с цел да ядем и пием, не би трябвало да изчакаме, до момента в който научим всички детайлности за това. Така е и с доста от другите неща: огромна част от нашето създание е несъзнателна, или (по-подходяща дума) подсъзнателна.
Особеното се състои в това, че това подсъзнателно в нас е в непрестанно владеене на друго Същество. Оттук следва, че ние освен сме единение от тяло, душа и дух, носещи през света обособена душа в нашето тяло, само че малко преди раждането едно друго Същество превзема региона на нашето подсъзнание. Това подсъзнателно Същество ни съпътствува през целия ни път от раждане до гибел. Ние можем до известна степен да опишем това Същество като кажем, че то е доста мъдро и надарено с воля, тясно обвързвана със силите на природата.
Трябва да подчертая следната специфичност на това Същество - то би се изложило на най-сериозна заплаха, в случай че при актуалните условия би трябвало да придружи индивида след гибелта му. Сега то не може да постъпва по този начин, затова изчезва малко преди гибелта, с цел да се избави: само че то към момента съдържа импулса да подрежда по този начин човешкия живот, че да може да завладее гибелта за своите лични цели. Би било извънредно за човешката еволюция, в случай че това Същество, което е придобило въздействие над индивида, беше в положение да овладее гибелта и по този метод, умирайки с индивида, да премине в световете, в които човек влиза след гибелта си.
Това Същество постоянно би трябвало да се сбогува с индивида преди гибелта, само че в доста случаи това е доста мъчно за него и от тук произлизат най-различни затруднения. Важното за момента е, че това Същество, чието притежание се намира напълно в подсъзнателното, е извънредно подвластно от Земята като повсеместен организъм. Земята е прекомерно друго от това, което споделят за нея геолозите, минералозите или палеонтолозите. Земята е напълно живо Същество.
…
През последните епохи три хрумвания породиха последователно в нереален тип. Те бяха наименовани погрешно от Кант и вярно от Гьоте. Кант ги назова Бог, Свобода и Безсмъртие. Гьоте ги назова Бог, Добродетел и Безсмъртие. Ако надникнем в това, което се крие зад тези три думи, намираме, че същите думи се схващат нереално от актуалния човек (а са се разбирали) и по-конкретно (но също по този начин и по-материалистично в остарелия атавистичен смисъл) до XIV или XV век. Бяха създадени опити в остарелия жанр: алхимиците се помъчиха да следят процесите, в които работата на Бога би могла да се види. Те се пробваха да произведат метафизичен камък.
Зад всички тези неща стои нещо съответно. Философският камък трябваше да направи индивида кадърен да стане Добродетелен, само че това беше въображаемо и в по-материален смисъл. То трябваше да докара до изпитване една умелост на величие – да бъде подложен човек в такава връзка с галактическото цяло, че той в себе си да изпита това, което лежи оттатък раждането и гибелта.
Из лекцията на Рудолф Щайнер
„ Погрешно и вярно потребление на езотеричното познание ", 1917
Ние би трябвало да се научим да разбираме какъв тип нематериалност съществува там, долу, оттатък 17-те прага на съзнанието. Ние би трябвало да приказваме за съзнателна нематериалност, а не за неволен разум. Да, ние би трябвало да бъдем наясно, че нищо не знаем за многото неща, които протичат в нас - в действителност би било неприятно за нас, в случай че обикновено бяхме съзнателни за всичко това.
Представете си да вземем за пример по какъв начин бихме се справили с яденето и пиенето, в случай че трябваше да бъдем осведомени с всички физиологични и биологични процеси, които протичат сега, когато гълтаме парче храна! Всичко това се прави неумишлено и там работят духовни сили, даже в чисто физиологичното царство. Но вие ще се съгласите, че с цел да ядем и пием, не би трябвало да изчакаме, до момента в който научим всички детайлности за това. Така е и с доста от другите неща: огромна част от нашето създание е несъзнателна, или (по-подходяща дума) подсъзнателна.
Особеното се състои в това, че това подсъзнателно в нас е в непрестанно владеене на друго Същество. Оттук следва, че ние освен сме единение от тяло, душа и дух, носещи през света обособена душа в нашето тяло, само че малко преди раждането едно друго Същество превзема региона на нашето подсъзнание. Това подсъзнателно Същество ни съпътствува през целия ни път от раждане до гибел. Ние можем до известна степен да опишем това Същество като кажем, че то е доста мъдро и надарено с воля, тясно обвързвана със силите на природата.
Трябва да подчертая следната специфичност на това Същество - то би се изложило на най-сериозна заплаха, в случай че при актуалните условия би трябвало да придружи индивида след гибелта му. Сега то не може да постъпва по този начин, затова изчезва малко преди гибелта, с цел да се избави: само че то към момента съдържа импулса да подрежда по този начин човешкия живот, че да може да завладее гибелта за своите лични цели. Би било извънредно за човешката еволюция, в случай че това Същество, което е придобило въздействие над индивида, беше в положение да овладее гибелта и по този метод, умирайки с индивида, да премине в световете, в които човек влиза след гибелта си.
Това Същество постоянно би трябвало да се сбогува с индивида преди гибелта, само че в доста случаи това е доста мъчно за него и от тук произлизат най-различни затруднения. Важното за момента е, че това Същество, чието притежание се намира напълно в подсъзнателното, е извънредно подвластно от Земята като повсеместен организъм. Земята е прекомерно друго от това, което споделят за нея геолозите, минералозите или палеонтолозите. Земята е напълно живо Същество.
…
През последните епохи три хрумвания породиха последователно в нереален тип. Те бяха наименовани погрешно от Кант и вярно от Гьоте. Кант ги назова Бог, Свобода и Безсмъртие. Гьоте ги назова Бог, Добродетел и Безсмъртие. Ако надникнем в това, което се крие зад тези три думи, намираме, че същите думи се схващат нереално от актуалния човек (а са се разбирали) и по-конкретно (но също по този начин и по-материалистично в остарелия атавистичен смисъл) до XIV или XV век. Бяха създадени опити в остарелия жанр: алхимиците се помъчиха да следят процесите, в които работата на Бога би могла да се види. Те се пробваха да произведат метафизичен камък.
Зад всички тези неща стои нещо съответно. Философският камък трябваше да направи индивида кадърен да стане Добродетелен, само че това беше въображаемо и в по-материален смисъл. То трябваше да докара до изпитване една умелост на величие – да бъде подложен човек в такава връзка с галактическото цяло, че той в себе си да изпита това, което лежи оттатък раждането и гибелта.
Из лекцията на Рудолф Щайнер
„ Погрешно и вярно потребление на езотеричното познание ", 1917
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ