Кримските войни на Русия. Исторически аналогии - Анализи и Коментари
Рудигер декор Фрич, немският дипломат в Москва през 2014-19 година, който беше свидетел на протичащото се в Русия и зорък наблюдаващ, видя, че цар Александър III, наред с Петър Велики, е модел за подражателство на Владимир Путин, тъй като времето на ръководството на този държател е „ ера на национално възобновление и връщане към корените и историческото завещание ". Струва си обаче да напомним, че царуването на Александър III е време на промяна на армията, само че и на юридически произвол, на изчерпателен полицейски надзор, както и на радикална русификация на Полша и Украйна.
Струва ми се, въпреки всичко, че протичащото се в Русия наподобява повече на ръководството на Николай I (1825-55), в сравнение с ръководството на Александър III (1881-94) - времената, когато царското самодържавие приема най-крайни форми и новосъздаденото политическата полиция се трансформира в главен дирек и основа на властта.
Царуването на Николай I се характеризира с неговия параноичен боязън от гражданска война, която може да пристигна в Русия от гнилия и западащ Запад, най-вече от Франция. Революция, която ще постави завършек на опасността, отправена към Запада от издръжливата, млада, голяма съветска страна и нейната единствена същинска религия и цивилизация, неопетнени от нахален рационализъм.
Руският посланик и стихотворец Фьодор Тютчев написа на царя през 1848 година, годината на Пролетта на народите: „ В Европа отдавна има единствено две същински сили – революцията и Русия. Сега те се изправят един против различен и е допустимо на следващия ден да се включат в борбата. " Централна Европа, по-специално Прусия и Австрия, трябваше да бъде яз против чумата от Запада. Затова Русия се ангажира да пази статуквото в Европа и изпрати войски в Австрия, с цел да помогне за потушаването му на революцията. Това не припомня ли натрапчивия боязън на Путин от " цветни революции " в прилежащите страни? Сегашната война с Украйна също е опит да се постави завършек на следващата „ цветна ” гражданска война.
И царят се е надявал, че Западът няма да реагира
Тази година се навършват 170 години от влизането на Русия в Дунавските княжества под турско господство, което скоро довежда до експлоадирането на Кримската война (1853-56). Започва с обстоятелството, че като част от имперската политика за „ събиране “ на целия славянски и православен свят под закрилата на Русия, Николай изисква Турция да даде на всички православни вярващи, живеещи под турско господство, правото да се оплакват непосредствено на царя за неправдите, понесени от турските управляващи. Така царят на процедура ще стане вторият, след султана, държател на поданиците на Турция, която по този метод ще се окаже съвсем съветски протекторат. Едва ли е изненадващо, че Турция не може се съгласи с сходни претенции, което неизбежно довежда до война.
В тази игра Николай разчиташе на цялостната бездейност на европейските сили. Той основава тези калкулации на убеждението за слабостта и политическата неустойчивост на западните страни. Така през 1851 година фелдмаршал Паскевич написа на царя, откакто следи военните маневри в Берлин, че тромавата политика на Палмерстън води Англия към злополука, Франция е на ръба на революция, Италия е залята от демагози, а Германия към момента не се е възстановила от рецесията на революцията от 1848 година
Освен това Николай разчиташе и на въстанието на славяните под турско господство, на които Русия трябваше да донесе независимост. Така че войната изглеждаше лесна, къса и щеше да даде на Русия големи нови териториални придобивки, в това число Константинопол и черноморските проливи.
Тези сметки се провалиха изцяло. Австрия не резервира упования благоразположен неутралитет, а Франция и Англия не можеха да позволен толкоз доста намаляване на Турция и подсилване на Русия и излизането й в Средиземно море след преодоляване на проливите. Актът на западните страни против Русия се третира като изменничество и последна липса на признателност за спасяването на Европа от Наполеон. Днес пък на западните демокрации непрекъснато се припомня, че точно Русия ги е избавила от Хитлер.
Военното присъединяване на Франция и Англия, както и Сардиния, докара до провалянето на Русия в Кримската война. Това проваляне разкри освен военната уязвимост и икономическата назадничавост на Русия. Както и през днешния ден в Украйна, ахилесовата пета на съветската войска по това време беше – казано на днешния език – логистиката, т.е. големите компликации с доставките. Освен това се оказа, че съдружните сили разполагат с доста по-добра техника и въоръжение.
Но с цел да е по-пълна приликата с Кримската война, Украйна би трябвало да завоюва спора с Русия и по този начин да си върне огромна част от изгубената територия и да покаже, че е в положение да продължи този поход. Освен това Украйна би трябвало да получи от своите западни съдружници средства, позволяващи съществени настъпателни интервенции, като оръжия с огромен обхват, както и съвременни танкове и бойни машини на пехотата. Само посредством нахлуване против военни цели в самата Русия и напредване напред ще бъде допустимо да бъде уверена другата страна, че не може да завоюва тази война, даже и с доста лимитирани цели. Страховете, че офанзивите против съветска територия могат да дадат предлог за по-нататъшна ескалация на спора и да признаването му за отбранителна война, са неуместни, защото Путин към този момент е признал всички окупирани територии за част от Русия, тъй че от тази позиция войната към този момент се води на съветска територия.
Мирни договаряния? Вероятно не в този момент
Кримската война приключва с кротичък контракт. Днес и двете страни заявяват подготвеност да стартират договаряния, само че наложените условия са съвсем непостижими. Украйна не може да одобри съветската експанзия и загубата на огромна част от своята територия, а пък за Русия отвод от цялата плячка и предаването на съд на военните нарушители също са неприемливи условия. Такъв сюжет евентуално би бил вероятен единствено в нереалния сякаш случай на победа на Украйна в такива размери, както се случи с Германия и Япония през Втората международна война.
Следователно сега всички опити за медиация са обречени на неуспех. Ако идват от Запада, биха донесли противоположен на желанието резултат. Обажданията до Путин в Русия се възприемат като демонстрация на уязвимост. Показателно е също, че това непрекъснато са еднопосочни дейности - самият Путин в никакъв случай не звъни. Когато упоменатият немски дипломат попита външнополитическия консултант на Путин за какво единствено канцлерът Меркел се обажда на съветския президент в спешна обстановка, макар че и той би могъл да употребява телефона, запитаната отговори иронично: „ Шегувате ли се? “
В последна сметка до диалози ще би трябвало да се стигне – да се надяваме, че след следващите триумфи на Украйна и убеждаването на Москва, че тя тази война няма да я завоюва.
Могат ли да стартират такива диалози при Путин? „ Пустинна стихия " приключи с договаряния със Саддам Хюсеин, макар че той подло нахлу в Кувейт. Водещите политици на демократичния Запад се срещат с такова страшилище като Ким Чен Ун. Прагматизмът и изборът на по-малкото зло може още веднъж да надделее над правилата. Но наподобява, че Путин, официално анексирайки ограбени територии, работи като пиратите, които се качват на плячкосан от тях транспортен съд и потапят своя, с цел да нямат път за оттегляне. Така и за владетеля на Кремъл е мъчно да считаме, че ще се съгласи да отстъпи от своите максималистични цели, които за Украйна и Запада са неприемливи.
Цар Николай не доживява края на Кримската война и договарянията към този момент се водят от неговия правоприемник. Ако войната бъде изгубена, може да има промяна на властта в Кремъл. Кой може да размени Путин? Спекулациите са извънредно сложни, защото не е ясно кой до Путин има най-силна позиция. Напомня ми за времената на царското самодържавие, когато на въпрос на френски благородник кой е значимият човек в Русия, цар Павел дал отговор: „ В Русия великият стопанин е оня, с който аз беседвам и до момента в който аз беседвам с него. "
Русия: От проваляне към промяна
За страдание, сюжет, при който Путин бъде отхвърлен по обвиняване, че е бил прекомерно мек при воденето на войната, е много евентуален. Това би означавало интервал на задълбочаване на спора, преди да има промяна на ориентацията в Кремъл. Да напомним обаче, че Дьо Гол да вземем за пример пристигна на власт под натиска на тези, които упорстваха за дефинитивно решение на казуса с войната в Алжир. И тъкмо този президент от викането на " Algérie française " (Алжир е френски, б. р.) стигна до признаването на независимостта на страната. Но Дьо Гол беше популярен общественик и същински воин, а не можеш да видиш подобен към Путин, макар че човек не би трябвало да губи вяра, тъй като историята познава доста случаи на такива хора, появяващи се от нищото.
Историята на Русия е история на промени, наложени от изгубени огромни спорове. Така беше след Кримската война, след войната с Япония през 1905 година, след Първата международна война и след загубата на Студената война. Да се надяваме, че Русия ще загуби войната с Украйна, ще изостави рисковите неоимперски миражи и ще тръгне по пътя на по-нататъшни промени, този път трайни и демократични.
* Януш Онишкевич е полски математик, политик, планинар, хималаист и спелеолог. На два пъти е министър на защитата на Република Полша, заместник-председател на Европейския парламент през 2004-2007 година, лекар на математическите науки, Доктор Хонорис идея на университета в Лийдс, полски опозиционер от студентските придвижвания през 1968 и Солидарност през 1980-1981 и някогашен представител на профсъюза. Участник в диалозите на Кръглата маса в Полша през 1989 година като представител на опозицията. Участник в голям брой спелеологични експедиции в България, Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и Италия; в алпинистки експедиции в Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Третата му жена е внучка на някогашния държавен глава на Полша маршал Юзеф Пилсудски.
Оригиналното заглавие на публикацията е " Кримските войни на Путин и цар Николай. Исторически аналогии ".
Струва ми се, въпреки всичко, че протичащото се в Русия наподобява повече на ръководството на Николай I (1825-55), в сравнение с ръководството на Александър III (1881-94) - времената, когато царското самодържавие приема най-крайни форми и новосъздаденото политическата полиция се трансформира в главен дирек и основа на властта.
Царуването на Николай I се характеризира с неговия параноичен боязън от гражданска война, която може да пристигна в Русия от гнилия и западащ Запад, най-вече от Франция. Революция, която ще постави завършек на опасността, отправена към Запада от издръжливата, млада, голяма съветска страна и нейната единствена същинска религия и цивилизация, неопетнени от нахален рационализъм.
Руският посланик и стихотворец Фьодор Тютчев написа на царя през 1848 година, годината на Пролетта на народите: „ В Европа отдавна има единствено две същински сили – революцията и Русия. Сега те се изправят един против различен и е допустимо на следващия ден да се включат в борбата. " Централна Европа, по-специално Прусия и Австрия, трябваше да бъде яз против чумата от Запада. Затова Русия се ангажира да пази статуквото в Европа и изпрати войски в Австрия, с цел да помогне за потушаването му на революцията. Това не припомня ли натрапчивия боязън на Путин от " цветни революции " в прилежащите страни? Сегашната война с Украйна също е опит да се постави завършек на следващата „ цветна ” гражданска война.
И царят се е надявал, че Западът няма да реагира
Тази година се навършват 170 години от влизането на Русия в Дунавските княжества под турско господство, което скоро довежда до експлоадирането на Кримската война (1853-56). Започва с обстоятелството, че като част от имперската политика за „ събиране “ на целия славянски и православен свят под закрилата на Русия, Николай изисква Турция да даде на всички православни вярващи, живеещи под турско господство, правото да се оплакват непосредствено на царя за неправдите, понесени от турските управляващи. Така царят на процедура ще стане вторият, след султана, държател на поданиците на Турция, която по този метод ще се окаже съвсем съветски протекторат. Едва ли е изненадващо, че Турция не може се съгласи с сходни претенции, което неизбежно довежда до война.
В тази игра Николай разчиташе на цялостната бездейност на европейските сили. Той основава тези калкулации на убеждението за слабостта и политическата неустойчивост на западните страни. Така през 1851 година фелдмаршал Паскевич написа на царя, откакто следи военните маневри в Берлин, че тромавата политика на Палмерстън води Англия към злополука, Франция е на ръба на революция, Италия е залята от демагози, а Германия към момента не се е възстановила от рецесията на революцията от 1848 година
Освен това Николай разчиташе и на въстанието на славяните под турско господство, на които Русия трябваше да донесе независимост. Така че войната изглеждаше лесна, къса и щеше да даде на Русия големи нови териториални придобивки, в това число Константинопол и черноморските проливи.
Тези сметки се провалиха изцяло. Австрия не резервира упования благоразположен неутралитет, а Франция и Англия не можеха да позволен толкоз доста намаляване на Турция и подсилване на Русия и излизането й в Средиземно море след преодоляване на проливите. Актът на западните страни против Русия се третира като изменничество и последна липса на признателност за спасяването на Европа от Наполеон. Днес пък на западните демокрации непрекъснато се припомня, че точно Русия ги е избавила от Хитлер.
Военното присъединяване на Франция и Англия, както и Сардиния, докара до провалянето на Русия в Кримската война. Това проваляне разкри освен военната уязвимост и икономическата назадничавост на Русия. Както и през днешния ден в Украйна, ахилесовата пета на съветската войска по това време беше – казано на днешния език – логистиката, т.е. големите компликации с доставките. Освен това се оказа, че съдружните сили разполагат с доста по-добра техника и въоръжение.
Но с цел да е по-пълна приликата с Кримската война, Украйна би трябвало да завоюва спора с Русия и по този начин да си върне огромна част от изгубената територия и да покаже, че е в положение да продължи този поход. Освен това Украйна би трябвало да получи от своите западни съдружници средства, позволяващи съществени настъпателни интервенции, като оръжия с огромен обхват, както и съвременни танкове и бойни машини на пехотата. Само посредством нахлуване против военни цели в самата Русия и напредване напред ще бъде допустимо да бъде уверена другата страна, че не може да завоюва тази война, даже и с доста лимитирани цели. Страховете, че офанзивите против съветска територия могат да дадат предлог за по-нататъшна ескалация на спора и да признаването му за отбранителна война, са неуместни, защото Путин към този момент е признал всички окупирани територии за част от Русия, тъй че от тази позиция войната към този момент се води на съветска територия.
Мирни договаряния? Вероятно не в този момент
Кримската война приключва с кротичък контракт. Днес и двете страни заявяват подготвеност да стартират договаряния, само че наложените условия са съвсем непостижими. Украйна не може да одобри съветската експанзия и загубата на огромна част от своята територия, а пък за Русия отвод от цялата плячка и предаването на съд на военните нарушители също са неприемливи условия. Такъв сюжет евентуално би бил вероятен единствено в нереалния сякаш случай на победа на Украйна в такива размери, както се случи с Германия и Япония през Втората международна война.
Следователно сега всички опити за медиация са обречени на неуспех. Ако идват от Запада, биха донесли противоположен на желанието резултат. Обажданията до Путин в Русия се възприемат като демонстрация на уязвимост. Показателно е също, че това непрекъснато са еднопосочни дейности - самият Путин в никакъв случай не звъни. Когато упоменатият немски дипломат попита външнополитическия консултант на Путин за какво единствено канцлерът Меркел се обажда на съветския президент в спешна обстановка, макар че и той би могъл да употребява телефона, запитаната отговори иронично: „ Шегувате ли се? “
В последна сметка до диалози ще би трябвало да се стигне – да се надяваме, че след следващите триумфи на Украйна и убеждаването на Москва, че тя тази война няма да я завоюва.
Могат ли да стартират такива диалози при Путин? „ Пустинна стихия " приключи с договаряния със Саддам Хюсеин, макар че той подло нахлу в Кувейт. Водещите политици на демократичния Запад се срещат с такова страшилище като Ким Чен Ун. Прагматизмът и изборът на по-малкото зло може още веднъж да надделее над правилата. Но наподобява, че Путин, официално анексирайки ограбени територии, работи като пиратите, които се качват на плячкосан от тях транспортен съд и потапят своя, с цел да нямат път за оттегляне. Така и за владетеля на Кремъл е мъчно да считаме, че ще се съгласи да отстъпи от своите максималистични цели, които за Украйна и Запада са неприемливи.
Цар Николай не доживява края на Кримската война и договарянията към този момент се водят от неговия правоприемник. Ако войната бъде изгубена, може да има промяна на властта в Кремъл. Кой може да размени Путин? Спекулациите са извънредно сложни, защото не е ясно кой до Путин има най-силна позиция. Напомня ми за времената на царското самодържавие, когато на въпрос на френски благородник кой е значимият човек в Русия, цар Павел дал отговор: „ В Русия великият стопанин е оня, с който аз беседвам и до момента в който аз беседвам с него. "
Русия: От проваляне към промяна
За страдание, сюжет, при който Путин бъде отхвърлен по обвиняване, че е бил прекомерно мек при воденето на войната, е много евентуален. Това би означавало интервал на задълбочаване на спора, преди да има промяна на ориентацията в Кремъл. Да напомним обаче, че Дьо Гол да вземем за пример пристигна на власт под натиска на тези, които упорстваха за дефинитивно решение на казуса с войната в Алжир. И тъкмо този президент от викането на " Algérie française " (Алжир е френски, б. р.) стигна до признаването на независимостта на страната. Но Дьо Гол беше популярен общественик и същински воин, а не можеш да видиш подобен към Путин, макар че човек не би трябвало да губи вяра, тъй като историята познава доста случаи на такива хора, появяващи се от нищото.
Историята на Русия е история на промени, наложени от изгубени огромни спорове. Така беше след Кримската война, след войната с Япония през 1905 година, след Първата международна война и след загубата на Студената война. Да се надяваме, че Русия ще загуби войната с Украйна, ще изостави рисковите неоимперски миражи и ще тръгне по пътя на по-нататъшни промени, този път трайни и демократични.
* Януш Онишкевич е полски математик, политик, планинар, хималаист и спелеолог. На два пъти е министър на защитата на Република Полша, заместник-председател на Европейския парламент през 2004-2007 година, лекар на математическите науки, Доктор Хонорис идея на университета в Лийдс, полски опозиционер от студентските придвижвания през 1968 и Солидарност през 1980-1981 и някогашен представител на профсъюза. Участник в диалозите на Кръглата маса в Полша през 1989 година като представител на опозицията. Участник в голям брой спелеологични експедиции в България, Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и Италия; в алпинистки експедиции в Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Третата му жена е внучка на някогашния държавен глава на Полша маршал Юзеф Пилсудски.
Оригиналното заглавие на публикацията е " Кримските войни на Путин и цар Николай. Исторически аналогии ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ