Защо розовото е за момиченца, а синьото - за момченца?
" Розовото е за девойки, а синьото - за момчета ", постоянно това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови правила някакви естествени биологични разлики сред половете или са натрапени от страна на обществото?
Това е натрапен стандарт, който потвърдено работи във времето. Дългогодишни изследвания на историка Джо Паолети от Университета в Мериленд допускат, че до 1950 година е царял безпорядък, когато е ставало въпрос за цветовете на бебешките такъми. " Не е съществувал символизъм, който обвързва пола с цвят, който да бъде общовалиден ", написа Паолети.
Преминаването към разделяне на розовото и синьо се случило последователно. В продължение на епохи, всички деца са носели бели рокли, които елементарно могат да бъдат вдигнати, с цел да се сменят пелените и избелени, когато пелената пропусне. Пастелните бебешки облекла са въведени в средата на 19-ти век. От тогава последователно се появяват и цветните дрешки.
Бебешки книги, картички и подаръците за новородени, както и вестникарски публикации от началото на 20-ти век демонстрират, че розовото било еднообразно асоциирано с момченцата и с момиченцата.
Например, в юнския брой на американско списание за детска мода от 1918 година написа: " Има огромно многообразие на мненията по този въпрос, само че на общоприетото предписание е розово за момчетата и синьо за девойките. Причината е, че розовото като по-силен и съдбоносен цвят е по-подходящо за момчета, а синьото, със своята тактичност и деликатност стои по-добре на девойките. "
Но даже този опит да се открият правила в производството на детски артикули не се наложил. Анкета от 1927 година на списание „ Тайм " ревизира какви цветови желания към продуктите имат хората за момчетата и девойките из голям брой магазини из цялата страна (САЩ). Резултатът открива, че цветовете покриват цялата палитра. Тази наклонност се задържа по сходен метод съвсем до 80-те години на предишния век, когато се открива модерната през днешния ден идея (розово за момчета и синьо за момичета).
Според социолога Филип Коен от Университета в Мериленд това е резултат най-много на маркетингова тактичност. Установяването на нормата съответствува тъкмо с появяването на всеобщите пазари. „ Да бъдеш полово естествен е доста значимо за нас и маркетинговата техника, посредством която продавачите ни убеждават, че да бъдеш естествен значи да потребяваш съответен артикул – било козметика, пластична хирургия, синьо или розово облекло и така нататък има смисъл само в пазарна вероятност ", обобщава Коен.
Доминацията на един-единствен цвят Паолети изяснява с въздействието на френската мода. Традиционно френската просвета комбинира розовото с женското, а синьото с мъжкото (докато да вземем за пример в Белгия и католическа Германия е тъкмо противоположното) и обстоятелството, че Франция диктува стилните трендове през XX век, се постанова тяхната традиция.
В последна сметка, през днешния ден ние дефинираме полово децата си доста повече, в сравнение с са го правели преди 150 години, споделя Коен. Усилването на асоциациите пол-цвят напоследък са културно обусловени. Според него не съществува биологична връзка сред цветовете и пола на децата.
А по какъв начин се е стигнало до точката, в която нещо толкоз независимо като цвят да бъде асоциирано с женственост, да вземем за пример, остава неразбираемо./ Пауза Moreto.net
Това е натрапен стандарт, който потвърдено работи във времето. Дългогодишни изследвания на историка Джо Паолети от Университета в Мериленд допускат, че до 1950 година е царял безпорядък, когато е ставало въпрос за цветовете на бебешките такъми. " Не е съществувал символизъм, който обвързва пола с цвят, който да бъде общовалиден ", написа Паолети.
Преминаването към разделяне на розовото и синьо се случило последователно. В продължение на епохи, всички деца са носели бели рокли, които елементарно могат да бъдат вдигнати, с цел да се сменят пелените и избелени, когато пелената пропусне. Пастелните бебешки облекла са въведени в средата на 19-ти век. От тогава последователно се появяват и цветните дрешки.
Бебешки книги, картички и подаръците за новородени, както и вестникарски публикации от началото на 20-ти век демонстрират, че розовото било еднообразно асоциирано с момченцата и с момиченцата.
Например, в юнския брой на американско списание за детска мода от 1918 година написа: " Има огромно многообразие на мненията по този въпрос, само че на общоприетото предписание е розово за момчетата и синьо за девойките. Причината е, че розовото като по-силен и съдбоносен цвят е по-подходящо за момчета, а синьото, със своята тактичност и деликатност стои по-добре на девойките. "
Но даже този опит да се открият правила в производството на детски артикули не се наложил. Анкета от 1927 година на списание „ Тайм " ревизира какви цветови желания към продуктите имат хората за момчетата и девойките из голям брой магазини из цялата страна (САЩ). Резултатът открива, че цветовете покриват цялата палитра. Тази наклонност се задържа по сходен метод съвсем до 80-те години на предишния век, когато се открива модерната през днешния ден идея (розово за момчета и синьо за момичета).
Според социолога Филип Коен от Университета в Мериленд това е резултат най-много на маркетингова тактичност. Установяването на нормата съответствува тъкмо с появяването на всеобщите пазари. „ Да бъдеш полово естествен е доста значимо за нас и маркетинговата техника, посредством която продавачите ни убеждават, че да бъдеш естествен значи да потребяваш съответен артикул – било козметика, пластична хирургия, синьо или розово облекло и така нататък има смисъл само в пазарна вероятност ", обобщава Коен.
Доминацията на един-единствен цвят Паолети изяснява с въздействието на френската мода. Традиционно френската просвета комбинира розовото с женското, а синьото с мъжкото (докато да вземем за пример в Белгия и католическа Германия е тъкмо противоположното) и обстоятелството, че Франция диктува стилните трендове през XX век, се постанова тяхната традиция.
В последна сметка, през днешния ден ние дефинираме полово децата си доста повече, в сравнение с са го правели преди 150 години, споделя Коен. Усилването на асоциациите пол-цвят напоследък са културно обусловени. Според него не съществува биологична връзка сред цветовете и пола на децата.
А по какъв начин се е стигнало до точката, в която нещо толкоз независимо като цвят да бъде асоциирано с женственост, да вземем за пример, остава неразбираемо./ Пауза Moreto.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ