Willkommen в Дом за начинаещи от Емануил А. Видински
Романът " Дом за начинаещи " на Емануил А. Видински е една от литературните изненади на годината: по едно и също време рядко прям и с капацитета да отключи по-дълбок и друг диалог към другояче натежали тематики.Силно автобиографичната книга споделя за интервала, в който бъдещият публицист живее в католическия интернат в Калбе, Германия, сред 1991 и 1994 година Това съответствува и с началото на тийнейджърските му години. " Потапянето на ранна възраст в една изцяло непозната просвета трансформира светоусещането. Да започнеш на 12-13 да мислиш и сънуваш на език, друг от майчиния ти, е същинско благосъстояние ", споделя Видински. За него това е втори разказ след " Места за дишане " (2008) и първо ново заглавие от сборника " Егон и тишината " (2015) насам.
Романът " Дом за начинаещи " на Емануил А. Видински е една от литературните изненади на годината: по едно и също време рядко прям и с капацитета да отключи по-дълбок и друг диалог към другояче натежали тематики.
Силно автобиографичната книга споделя за интервала, в който бъдещият публицист живее в католическия интернат в Калбе, Германия, сред 1991 и 1994 година Това съответствува и с началото на тийнейджърските му години. " Потапянето на ранна възраст в една изцяло непозната просвета трансформира светоусещането. Да започнеш на 12-13 да мислиш и сънуваш на език, друг от майчиния ти, е същинско благосъстояние ", споделя Видински. За него това е втори разказ след " Места за дишане " (2008) и първо ново заглавие от сборника " Егон и тишината " (2015) насам.
Освен като публицист Видински е прочут също като основен редактор на " Литературен вестник ", а в близкото минало и като музикант с групите Par Avion и " Гологан " (в която са още поетите Иван Христов и Петър Чухов, както и преводачката ). " Дом за начинаещи " връща към интервал от живота му доста преди музикалните и литературните му изяви.
На страниците на романа се загатват преходът в България, обединяването на Западна и Източна Германия, войната в Югославия, в стаите на дома се слуша Nirvana, Deep Purple, Bon Jovi и Sisters of Mercy, само че все пак сюжетът не се усеща като заключен във времето си. Все отново всяка драма или изобретение в тийнейджърските години е по-важно от това, което се случва по новините. " Опитах се да опиша за 90-те години през погледа на едно българско момче, което съзрява в друга културна среда. Как аз, носещ целия багаж на това да пристигам от България, пораствах надалеч от вкъщи, намирайки един различен Дом. Защото в последна сметка въпросите, които вълнуват юношите, не са толкоз разнообразни, без значение къде се намираш. "
Реклама
За Емануил А. Видински написването на " Дом за начинаещи " потвърждава, че същинското ентусиазъм идва, когато не го чакаш, а работиш . Започна с концепцията за роман, само че от един миг нататък спомените отключват от ден на ден влакна. " Често не осъзнаваме какъв брой доста фантазираме, когато си спомняме. Факт и нереалност танцуват в паметта ни повече, в сравнение с си даваме сметка "
Видински разказва романа като " 60% автобиографичен " . През 1990 година, година след рухването на комунистическия режим в България, бащата на Емануил отпътува в Германия, с цел да написа дисертация в университета в град Хале, провинция Саксония-Анхалт. Майката на Емануил вижда в това опция той да научи немски и да получи по-добро обучение.
" Така при започване на 1991 се причислих към татко ми в Хале и потеглих на учебно заведение, като се върнах един клас обратно. Половин година ми пишеха фиктивни оценки, тъй като задачата бе да усвоя езика, поведенческите модели, да привикна с всички новости. След това на татко ми му се наложи да постъпи в болница за по-дълъг интервал от време и той стартира да търси къде да ме остави. "
В началото проектът е Емануил да постъпи в католическо учебно заведение, само че заради запълнени места директорката, монахиня, предлага той да постъпи в детския дом в Калбе. " Първоначалната концепция беше да съм там 2-3 месеца, само че след това всичко потегли толкоз добре, изключително усвояването на немския, че посъветваха татко ми да ме остави там. Което той и направи. Бих споделил - за благополучие. "
Реклама
От там нататък стартира и интеграцията към нови правила, различен метод на връзка, само че и не на последно място среща с деца, които са попаднали в дома по разнообразни аргументи. Част от тях се озовават в Калбе, защото родителите им няма по какъв начин да се грижат за тях, най-често поради привързаност, прояви на принуждение, болест, други са с проблематично държание, а на разгара на войната в Югославия, идват и бежанци в Босна.
Както Видински написа в романа: " В България бях привикнал всичко да става бързо - в случай че се харесате с друго дете, за два дни сте като братя, имате възприятието, че сте се познавали цялостен живот, споделяте идентични мисли и фантазии, влюбвате се в идентични девойки. В Дома това бе друго. Ставаше по-бавно и внимателно. Явно опитът бе научил тези деца да изчакват с доверието, тъй като нееднократно са били излъчени. "
Въпреки религиозния профил на дома и просветителната система, Емануил не помни в миналото да е имало прекомерно огромен напън по тази тематика: " Бяхме оставени да изберем сами по какъв начин да се отнасяме към религията. Това беше извънредно значимо, тъй като бяхме освободени от всякаква насила и доста от нас откриха религията за себе си. "
Едно от нещата, които го впечатляват в католическата общественост, е отношението към Другия и култивираното предпочитание да се оказва помощ на близките. " Но не в смисъла на отнемане от личен живот, не приказваме за някаква святост и цялостно посвещаване. Говорим за хора, които са мощно вярващи, по един невъобразимо чист метод. Като не изключително набожен човек (въпреки че имам своите връзки с религията и те датират точно от годините ми в Дома) тази конфигурация на мозъка, в която без показност и схващане за нещо особено се стремиш да си потребен за другите, бе нещо в действителност ново и вдъхновяващо. Това, което виждах по лицата на тези хора, бе просто наслада. Помагаме, тъй като това ни прави хора, не тъй като по този начин би трябвало. "
Романът " Дом за начинаещи " на Емануил А. Видински е една от литературните изненади на годината: по едно и също време рядко прям и с капацитета да отключи по-дълбок и друг диалог към другояче натежали тематики.
Силно автобиографичната книга споделя за интервала, в който бъдещият публицист живее в католическия интернат в Калбе, Германия, сред 1991 и 1994 година Това съответствува и с началото на тийнейджърските му години. " Потапянето на ранна възраст в една изцяло непозната просвета трансформира светоусещането. Да започнеш на 12-13 да мислиш и сънуваш на език, друг от майчиния ти, е същинско благосъстояние ", споделя Видински. За него това е втори разказ след " Места за дишане " (2008) и първо ново заглавие от сборника " Егон и тишината " (2015) насам.
Освен като публицист Видински е прочут също като основен редактор на " Литературен вестник ", а в близкото минало и като музикант с групите Par Avion и " Гологан " (в която са още поетите Иван Христов и Петър Чухов, както и преводачката ). " Дом за начинаещи " връща към интервал от живота му доста преди музикалните и литературните му изяви.
На страниците на романа се загатват преходът в България, обединяването на Западна и Източна Германия, войната в Югославия, в стаите на дома се слуша Nirvana, Deep Purple, Bon Jovi и Sisters of Mercy, само че все пак сюжетът не се усеща като заключен във времето си. Все отново всяка драма или изобретение в тийнейджърските години е по-важно от това, което се случва по новините. " Опитах се да опиша за 90-те години през погледа на едно българско момче, което съзрява в друга културна среда. Как аз, носещ целия багаж на това да пристигам от България, пораствах надалеч от вкъщи, намирайки един различен Дом. Защото в последна сметка въпросите, които вълнуват юношите, не са толкоз разнообразни, без значение къде се намираш. "
Реклама
За Емануил А. Видински написването на " Дом за начинаещи " потвърждава, че същинското ентусиазъм идва, когато не го чакаш, а работиш . Започна с концепцията за роман, само че от един миг нататък спомените отключват от ден на ден влакна. " Често не осъзнаваме какъв брой доста фантазираме, когато си спомняме. Факт и нереалност танцуват в паметта ни повече, в сравнение с си даваме сметка "
Видински разказва романа като " 60% автобиографичен " . През 1990 година, година след рухването на комунистическия режим в България, бащата на Емануил отпътува в Германия, с цел да написа дисертация в университета в град Хале, провинция Саксония-Анхалт. Майката на Емануил вижда в това опция той да научи немски и да получи по-добро обучение.
" Така при започване на 1991 се причислих към татко ми в Хале и потеглих на учебно заведение, като се върнах един клас обратно. Половин година ми пишеха фиктивни оценки, тъй като задачата бе да усвоя езика, поведенческите модели, да привикна с всички новости. След това на татко ми му се наложи да постъпи в болница за по-дълъг интервал от време и той стартира да търси къде да ме остави. "
В началото проектът е Емануил да постъпи в католическо учебно заведение, само че заради запълнени места директорката, монахиня, предлага той да постъпи в детския дом в Калбе. " Първоначалната концепция беше да съм там 2-3 месеца, само че след това всичко потегли толкоз добре, изключително усвояването на немския, че посъветваха татко ми да ме остави там. Което той и направи. Бих споделил - за благополучие. "
Реклама
От там нататък стартира и интеграцията към нови правила, различен метод на връзка, само че и не на последно място среща с деца, които са попаднали в дома по разнообразни аргументи. Част от тях се озовават в Калбе, защото родителите им няма по какъв начин да се грижат за тях, най-често поради привързаност, прояви на принуждение, болест, други са с проблематично държание, а на разгара на войната в Югославия, идват и бежанци в Босна.
Както Видински написа в романа: " В България бях привикнал всичко да става бързо - в случай че се харесате с друго дете, за два дни сте като братя, имате възприятието, че сте се познавали цялостен живот, споделяте идентични мисли и фантазии, влюбвате се в идентични девойки. В Дома това бе друго. Ставаше по-бавно и внимателно. Явно опитът бе научил тези деца да изчакват с доверието, тъй като нееднократно са били излъчени. "
Въпреки религиозния профил на дома и просветителната система, Емануил не помни в миналото да е имало прекомерно огромен напън по тази тематика: " Бяхме оставени да изберем сами по какъв начин да се отнасяме към религията. Това беше извънредно значимо, тъй като бяхме освободени от всякаква насила и доста от нас откриха религията за себе си. "
Едно от нещата, които го впечатляват в католическата общественост, е отношението към Другия и култивираното предпочитание да се оказва помощ на близките. " Но не в смисъла на отнемане от личен живот, не приказваме за някаква святост и цялостно посвещаване. Говорим за хора, които са мощно вярващи, по един невъобразимо чист метод. Като не изключително набожен човек (въпреки че имам своите връзки с религията и те датират точно от годините ми в Дома) тази конфигурация на мозъка, в която без показност и схващане за нещо особено се стремиш да си потребен за другите, бе нещо в действителност ново и вдъхновяващо. Това, което виждах по лицата на тези хора, бе просто наслада. Помагаме, тъй като това ни прави хора, не тъй като по този начин би трябвало. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ