Защо се разпадна Римската империя
" Romam salvete ": Добре пристигнали в Римската империя! Тя се е простирала от Англия до Черно море и от Испания до Египет. Военното изкуство, техническите и културните ѝ достижения нямат равни на себе си. Имало е канализация и прясна питейна вода, която се е транспортирала по акведукти, а хората са имали подово отопление в жилищата си. Дори в най-отдалечените провинции жителите на империята са се радвали на преимуществата на добре развита пътна мрежа и съществуване на термални бани. Търговията е процъфтявала. С цел занимания са били основани многочислени театри и циркови арени.
И до през днешния ден многочислени римски монументи по света свидетелстват за тогавашния подем. Например в Трир - най-стария град в Германия, учреден към 17 година пр.н.е. През IV в. " Августа Треворум ", както е бил именуван тогава, в продължение на няколко десетилетия е бил административен център на Римската империя. Градската врата " Porta Nigra " (Черната порта), която е непокътната и до през днешния ден, през 1986 год. е включена в листата на международното културно завещание.
Регионалният музей в Трир наблюдава бурните последни епохи на международната империя, като демонстрира изключителни археологически експонати, в това число заемки от Лувъра в Париж, Уфициите във Флоренция и Националния музей на античността в Алжир.
Рим е убит от личното си великолепие?
Едно е ясно: няма злополучие, което да е сринало Римската империя внезапно. " Ако беше толкоз просто, нямаше да се постанова да вършим огромни изложения за нея, а откривателите нямаше да се занимават с нея в продължение на епохи ", споделя изкуствоведката Анне Куртце от музея в Трир.
" Разбира се, големият размер на Римската империя постоянно е бил необикновено предизвикателство ", прибавя тя. Все повече страни са завладявани от римските пълководци и са превръщани в провинции. Военните разноски, нужни, с цел да се подсигурят външните граници на империята с дължина до 15 000 километра, са били големи. Адриановият вал на север и Лимесът в Централна Европа са били предопределени да отблъскват настъпващите немски племена. Строителството и поддръжката коствали скъпо, както и заплащането на римските легиони.
Германски племена, готи и вандали най-често са нахлували в Римската империя, подкопавайки величието ѝ. От редиците на " варварите " даже били набирани задгранични наемници, които да подсилят римската войска. Това обаче не ги правело " римляни ". В сърцата си те оставали германи или готи и не всеки път следвали римските си военачалници категорично. Понякога те даже предизвиквали безредици. Тези вътрешни разтърсвания още повече отслабили мощта на империята.
Високите налози и упадъкът на патрициите
От II в. нататък империята стопира да се уголемява: това значи, че към този момент не е имало богата военна плячка, която да попълня държавната хазна, нито пък нови плебеи като работна ръка. Между 429 и 439 година " варварите " превземат най-важната провинция на Римската империя - Северна Африка, житницата на Рим. Приходите от тази богата провинция секват и императорите трябвало към този момент да покриват високите си разноски от други източници.
Затова Рим траял да усилва налозите, което сложило доста жители в тежко състояние. В същото време упадъчната висша класа живеела в неизразим лукс. Добре прочут образец за ексцентричността на ръководещите е император Калигула. Според историците Светоний и Дион Касий, Калигула даже назначил коня си за консул и му дал обособен замък и плебеи.
Християнството и разделянето на империята
По времето на император Теодосий през 380 година християнството е издигнато като единствена държавна вяра. " Младата институция на Църквата поема доста задания, които преди този момент са били в компетенциите на администрацията на Римската империя ", изяснява Анне Куртце. " Това обаче не е повода за упадъка. По-скоро става дума за бездънен развой на промени в разпадащата се Римска империя. "
През 395 година, след гибелта на император Теодосий, Римската империя е разграничена сред синовете му на Западен и Източен Рим. Императорската резиденция на изток е Константинопол (днешен Истанбул), на запад - Милано, по-късно Равена и от време на време Рим. Въпреки че към момента се възприемат като една империя, те са били ръководени от двама императори. Източен Рим пада едвам през 1453 година със завладяването на Константинопол от султан Мехмед II, а последният западноримски император, Флавий Ромул Август, е свален още през 476 година от немския военачалник Одоакър.
Това, което остава от Рим
С течение на времето Римската империя е сменена от по-малки владения, доминирани от франките, бургундите и готите. Постепенно строгата администрация на римляните изчезва, а поддръжката на инфраструктурата е занемарена. Промените стават забележими най-много в градовете. Стъпка по стъпка римската просвета запада.
Автор Сузане Кордс
И до през днешния ден многочислени римски монументи по света свидетелстват за тогавашния подем. Например в Трир - най-стария град в Германия, учреден към 17 година пр.н.е. През IV в. " Августа Треворум ", както е бил именуван тогава, в продължение на няколко десетилетия е бил административен център на Римската империя. Градската врата " Porta Nigra " (Черната порта), която е непокътната и до през днешния ден, през 1986 год. е включена в листата на международното културно завещание.
Регионалният музей в Трир наблюдава бурните последни епохи на международната империя, като демонстрира изключителни археологически експонати, в това число заемки от Лувъра в Париж, Уфициите във Флоренция и Националния музей на античността в Алжир.
Рим е убит от личното си великолепие?
Едно е ясно: няма злополучие, което да е сринало Римската империя внезапно. " Ако беше толкоз просто, нямаше да се постанова да вършим огромни изложения за нея, а откривателите нямаше да се занимават с нея в продължение на епохи ", споделя изкуствоведката Анне Куртце от музея в Трир.
" Разбира се, големият размер на Римската империя постоянно е бил необикновено предизвикателство ", прибавя тя. Все повече страни са завладявани от римските пълководци и са превръщани в провинции. Военните разноски, нужни, с цел да се подсигурят външните граници на империята с дължина до 15 000 километра, са били големи. Адриановият вал на север и Лимесът в Централна Европа са били предопределени да отблъскват настъпващите немски племена. Строителството и поддръжката коствали скъпо, както и заплащането на римските легиони.
Германски племена, готи и вандали най-често са нахлували в Римската империя, подкопавайки величието ѝ. От редиците на " варварите " даже били набирани задгранични наемници, които да подсилят римската войска. Това обаче не ги правело " римляни ". В сърцата си те оставали германи или готи и не всеки път следвали римските си военачалници категорично. Понякога те даже предизвиквали безредици. Тези вътрешни разтърсвания още повече отслабили мощта на империята.
Високите налози и упадъкът на патрициите
От II в. нататък империята стопира да се уголемява: това значи, че към този момент не е имало богата военна плячка, която да попълня държавната хазна, нито пък нови плебеи като работна ръка. Между 429 и 439 година " варварите " превземат най-важната провинция на Римската империя - Северна Африка, житницата на Рим. Приходите от тази богата провинция секват и императорите трябвало към този момент да покриват високите си разноски от други източници.
Затова Рим траял да усилва налозите, което сложило доста жители в тежко състояние. В същото време упадъчната висша класа живеела в неизразим лукс. Добре прочут образец за ексцентричността на ръководещите е император Калигула. Според историците Светоний и Дион Касий, Калигула даже назначил коня си за консул и му дал обособен замък и плебеи.
Християнството и разделянето на империята
По времето на император Теодосий през 380 година християнството е издигнато като единствена държавна вяра. " Младата институция на Църквата поема доста задания, които преди този момент са били в компетенциите на администрацията на Римската империя ", изяснява Анне Куртце. " Това обаче не е повода за упадъка. По-скоро става дума за бездънен развой на промени в разпадащата се Римска империя. "
През 395 година, след гибелта на император Теодосий, Римската империя е разграничена сред синовете му на Западен и Източен Рим. Императорската резиденция на изток е Константинопол (днешен Истанбул), на запад - Милано, по-късно Равена и от време на време Рим. Въпреки че към момента се възприемат като една империя, те са били ръководени от двама императори. Източен Рим пада едвам през 1453 година със завладяването на Константинопол от султан Мехмед II, а последният западноримски император, Флавий Ромул Август, е свален още през 476 година от немския военачалник Одоакър.
Това, което остава от Рим
С течение на времето Римската империя е сменена от по-малки владения, доминирани от франките, бургундите и готите. Постепенно строгата администрация на римляните изчезва, а поддръжката на инфраструктурата е занемарена. Промените стават забележими най-много в градовете. Стъпка по стъпка римската просвета запада.
Автор Сузане Кордс
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ